Тъкмо съм назначена на работа в голяма европейска фирма. Първи-втори ден на работа. Един от биг босовете е на посещение в офиса ни. Аз си седя на бюрото и гледам да съм по-ниска от тревата. По едно време той ми казва нещо, аз наострям уши, щото съм зад един параван и не го виждам, а само чувам, и чинно отговарям. След малко пак нещо пита, пак отговарям и така десетина пъти, ама мега безсмислен разговор. Докато накрая другите колеги в стаята не избухнаха в див смях - ми шефа си говорел с жена си по мобилния....
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня (тема 3)
- Публикувана: 30 ян. 2020, 12:52 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
# 495
24 юни 2020, 16:16 ч.
# 496
24 юни 2020, 18:36 ч.
Побъркаха ни с тия маски. Сядам в колата (сама съм), решавам да се обадя по телефона и бързам да си сложа маската преди да чуя отсрещната страна да казва "да".
Виж целия пост
# 497
24 юни 2020, 18:52 ч.
Аз пък хапнах 2 череши докато бях с маската и изплюх костилките в нея...стана на ярки точки
Виж целия пост
# 500
25 юни 2020, 00:00 ч.
Аз често се включвам в разговорите на ММ когато съм наблизо но не го виждам ,че е с телефона.И като вляза и му отговоря😄 той пък ръкомаха или ме овиква ,а аз :"О ,мислех ,че питаш мен!!!🙄🤔"
Виж целия пост
Тъкмо съм назначена на работа в голяма европейска фирма. Първи-втори ден на работа. Един от биг босовете е на посещение в офиса ни. Аз си седя на бюрото и гледам да съм по-ниска от тревата. По едно време той ми казва нещо, аз наострям уши, щото съм зад един параван и не го виждам, а само чувам, и чинно отговарям. След малко пак нещо пита, пак отговарям и така десетина пъти, ама мега безсмислен разговор. Докато накрая другите колеги в стаята не избухнаха в див смях - ми шефа си говорел с жена си по мобилния....
# 501
25 юни 2020, 07:30 ч.
Майка ти обра точките! 
))))
Аз като кандидат-студентка, кандидатствах с математика, денонощно решавам задачи и трупам едни внушителни купчини от изписани листи. Една вечер късно, вече е пролет, ще излизам да разходя кучето из квартала преди лягане и решавам, че няма да е зле да разчистя малко и напъхах един топ хартия в една торба. На съседната пряка имаше голям контейнер, метнах вътре торбата. Прибрах се от разходката, захванах се да подредя последните разпръснати бумаги по масата и с ужас установявих, че ми липсват копията на някакви много важни задачи, които още не бях минавала. Хвърлила съм ги в боклука, естествено. Ужасно ми е важно, нали ще се кандидатства. Връщам се там, полунощ минава, кучето пак е с мен за алиби. Самата торба беше най-отгоре, лесно я стигнах и започнах да ровя, търсейки задачите, които ми трябат. За зла участ въпросният контейнер е точно под прозорците на бивше гадже, с което скоро съм скъсала и е леко неловко.
10 минути шумолих в тая кофа без успех. Прибрах се покрусена и с чувството, че ще си проваля кандидатстването и живота. На другия ден въпросните задачи изскочиха прилежно сгънати и пъхнати в един сборник.
Виж целия пост
Като казвате ключове, се сещам за мила случка от соца. Майка ми отива да изхвърля боклука, като смятала след това да се отбие в магазина. Обаче си изтървала ключовете и портфейла в кофата за боклук - голяма, зелена, такива бяха навремето. Прибира се вкъщи и ме взима да ѝ помагам да си ги вземе. И ме пусна в кофата (аз тогава дете) да ги търся. Късна есен, тъмно и вали... търся измежду боклуците в тъмното. И в този момент минава автобус, а тя затвори капака и аз останах вътре! Да не видели хората, които слизат, че дъщеря ѝ тършува по кофите...
😂
😂
))))Аз като кандидат-студентка, кандидатствах с математика, денонощно решавам задачи и трупам едни внушителни купчини от изписани листи. Една вечер късно, вече е пролет, ще излизам да разходя кучето из квартала преди лягане и решавам, че няма да е зле да разчистя малко и напъхах един топ хартия в една торба. На съседната пряка имаше голям контейнер, метнах вътре торбата. Прибрах се от разходката, захванах се да подредя последните разпръснати бумаги по масата и с ужас установявих, че ми липсват копията на някакви много важни задачи, които още не бях минавала. Хвърлила съм ги в боклука, естествено. Ужасно ми е важно, нали ще се кандидатства. Връщам се там, полунощ минава, кучето пак е с мен за алиби. Самата торба беше най-отгоре, лесно я стигнах и започнах да ровя, търсейки задачите, които ми трябат. За зла участ въпросният контейнер е точно под прозорците на бивше гадже, с което скоро съм скъсала и е леко неловко.
10 минути шумолих в тая кофа без успех. Прибрах се покрусена и с чувството, че ще си проваля кандидатстването и живота. На другия ден въпросните задачи изскочиха прилежно сгънати и пъхнати в един сборник. 
# 502
26 юни 2020, 04:51 ч.
Грабвам една забравена пазарска торбичка пълна с подправки. Пъхам вътре и един плик с люти чушки и отивам към кухнята да разтоварвам. Метнах торбичката и започнах да се заминавам с какво ли не в кухнята.
След два часа се сетих, че ми няма чушките. И започнах да обикалям апартамента и да търся торбичката. Проверих всички шкафове, включително и хладилника. Стоя кат идиот пред децата и питам "нали ме видяхте с една торбичка? Къде я сложих?" и... "няма ми чушките"
След известно издирване ме осени мисълта, че съм използвала торбичката за кофата с боклук. Така беше. И порядъчно я бях натъпкала с боклуци. Заминаха ми и подправките и чушлетата.
Виж целия пост
След два часа се сетих, че ми няма чушките. И започнах да обикалям апартамента и да търся торбичката. Проверих всички шкафове, включително и хладилника. Стоя кат идиот пред децата и питам "нали ме видяхте с една торбичка? Къде я сложих?" и... "няма ми чушките"
След известно издирване ме осени мисълта, че съм използвала торбичката за кофата с боклук. Така беше. И порядъчно я бях натъпкала с боклуци. Заминаха ми и подправките и чушлетата.
# 503
26 юни 2020, 13:26 ч.
Миналата седмица си купих слънчеви очила. Обичайно ги нося забодени на главата. Вчера ги свалям и виждам олюпено на рамката. Оставям ги на бюрото и казвам на колегата, че в обедната почивка трябва да отида да ги сменя, имат гаранция. И добре, че той поиска да ги погледне. 😂 Олюпеното било на диоптричните. Голяма излагация щеше да е в оптиката. 🤣
Виж целия пост
# 504
26 юни 2020, 14:40 ч.
Слезнах от асансьора и се обърнах назад да заключа вратата. Тя пък няма ключалка и това ме спаси. Имаше да си ръгам с ключа за вкъщи.
Виж целия пост
# 505
1 юли 2020, 20:42 ч.
Да ви обадя какъв съм олигофрен 😄
Отиваме в мола с мъжете да търся на малкото обувки, те се разхождат, аз обикалям да търся. Влязох в един детски магазин, нямаше. Викам я да вляза в Пепкото, да взема 2-3 тениски на малкото. Гледам етикетите, викам те много евтини, явно са ги намалили. По 2лв., по 3 лв., ехее кеф. Взех 10 парцала, викам яя каква хубава пижамка за мен, и тя намалена и отивам на касата. Започва да ги цъка касиерката, гледам на мониторчето 5 лв., 6 лв., 10 лв. Викам си тука има грешка. Сметката-49 лв. Сърцето ме заболя. Тя кака ви гледала първата цена, а тя е в евро, отдолу в лева. Ама платих си ги като поп, викам няма сега да връщам, па да вземам само някои, че имаше и хора на опашката. Разправям на мъжа ми и той вика е там има ли обувки, дето търсим, викам не и той е ти що влезе?! А де..
Виж целия пост
Отиваме в мола с мъжете да търся на малкото обувки, те се разхождат, аз обикалям да търся. Влязох в един детски магазин, нямаше. Викам я да вляза в Пепкото, да взема 2-3 тениски на малкото. Гледам етикетите, викам те много евтини, явно са ги намалили. По 2лв., по 3 лв., ехее кеф. Взех 10 парцала, викам яя каква хубава пижамка за мен, и тя намалена и отивам на касата. Започва да ги цъка касиерката, гледам на мониторчето 5 лв., 6 лв., 10 лв. Викам си тука има грешка. Сметката-49 лв. Сърцето ме заболя. Тя кака ви гледала първата цена, а тя е в евро, отдолу в лева. Ама платих си ги като поп, викам няма сега да връщам, па да вземам само някои, че имаше и хора на опашката. Разправям на мъжа ми и той вика е там има ли обувки, дето търсим, викам не и той е ти що влезе?! А де..
# 506
2 юли 2020, 09:25 ч.
Не си само ти, преди 5г. бързам за гарата и виждам на витрина много хубав ленен панталон. Веднага се вмъквам в магазина, поглеждам набързо накакъв етикет- 25лв., пробвам- заспа ми, на касата- дължите 85лв.
Спаси ме дебитната карта, ама излезе качествен, още го нося, не е мръднал.
Виж целия пост
Спаси ме дебитната карта, ама излезе качествен, още го нося, не е мръднал.
# 507
2 юли 2020, 09:39 ч.
Прясно от сутринта. На работа съм, почвам да си търся телефона по бюрото и документите, а той на ухото ми и чакам да се "включи" когото съм набрала. 
Виж целия пост
# 508
2 юли 2020, 12:08 ч.
Вчера вечерта в Кауфланд с дъщеря ми - отиваме за безжични слушали. Сожих си парите в портфейла, че бяха пуснати в чантата - дмек да не ровя на касата. Щеркартата замрънка, че си изгубила маската, намирам друга и нея прибирам в плик, да не се мота из чантата. Очилата там, ключ , а бе всичко е взето.
Така... слушалките свършили. Ама нали сме стигнали до магазина, поне да напазаруваме - плодове, а и кебабчета и хляб и така пълна кошница и всяко нещо, което добавям в кошницата дъщеря ми пита: "Нали имаш пари?", аз отвръщам, "Имам, нали няма слушалки." И така напълнихме кошницата, не количка, но и кошницата събира доста, и сме на касата. Ратоварваме на лентата и дъщеря ми пак: "Имаш ли пари?" Аз почвам да бъркам за портфейла, ами няма го. Тя почва да бърка в чантата ми вади един сив калъф за очила, но не е портфейл. Пари - няма-а-а. И карта няма, понеже си седи в портфейла. Спогледнахме се, събрахме всичко в кошницата и си ги разнесохме по местата.
Някой е имал предчувствие за моята разсеяност, но аз бях убедена, че пари имам.
Виж целия пост
Така... слушалките свършили. Ама нали сме стигнали до магазина, поне да напазаруваме - плодове, а и кебабчета и хляб и така пълна кошница и всяко нещо, което добавям в кошницата дъщеря ми пита: "Нали имаш пари?", аз отвръщам, "Имам, нали няма слушалки." И така напълнихме кошницата, не количка, но и кошницата събира доста, и сме на касата. Ратоварваме на лентата и дъщеря ми пак: "Имаш ли пари?" Аз почвам да бъркам за портфейла, ами няма го. Тя почва да бърка в чантата ми вади един сив калъф за очила, но не е портфейл. Пари - няма-а-а. И карта няма, понеже си седи в портфейла. Спогледнахме се, събрахме всичко в кошницата и си ги разнесохме по местата.
Някой е имал предчувствие за моята разсеяност, но аз бях убедена, че пари имам.
# 509
2 юли 2020, 15:26 ч.
Аз след 3 кафета продължавам с глупостите за деня. Хванала съм телбода, движа го по бюрото и се чудя тая мишка защо не работи ! 
Виж целия пост
Препоръчани теми