Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 619 730
  • 5 407
# 555
Слагам вечерята. В дъното на хладилника виждам едно парче наденица и реших да зарадвам кучето. Е виках го, търсих го (то в двустаен апартамент къде ли може да се скрие), гледах под спалнята, зад перде. А е и питбул, няма къде да се скрие. Питам детето (2г9м) къде е Роки, отговаря ми - навънка. Вече ужасена, че съм го зарязала на терасата на жегата, отварям - няма го. Ей изкарах си акъла, къде и как е избягало кучето! Реших вече да звънна на ММ, който в този момент отключваше вратата.. Прибираше кучето от разходка.

Преди няколко седмици се успах. За 15мин оправям себе си и дете, като даже и си гладя риза. Отивам, оставям го в яслата и се качвам в колата при една приятелка, за да пътуваме заедно. Добре че ми стана топло, та си разкопчах сакото. Представете си гледката - недоспала майка, тръгнала на работа, с риза, пола, високи обувки.. Но без сутиен. Закъснях за работа де, но поне не ходих по цици.
Виж целия пост
# 556
Вчера чакаме пред входа на един увеселителен парк. Забавят се с няколко минути да отворят, хората взеха да мрънкат. Виждаме да се задава човекът с ключовете и малката ми дъщеря се изцепва Магарето идва. Аз съответно я плясвам зад врата с едни листи, които държах, и й се скарах, че така не се говори. Детето се опули и ми посочи по- надолу магаретата Simple Smile Много се смяхме, ама дано човекът да не я е чул и да си е помислил същото, каквото и аз!
Виж целия пост
# 557
Днес се изявих пак. Отидох на зъболекар с двамата ми сина и докато чакахме в колата с единия, си работех на лаптопа, а ключа включен и колата на контакт. По някое време с ужас виждам, че колата няма ток и не може да  запали. А мъжът ми изрично ме предупреди да съм до 3 вкъщи, понеже излязох с неговия телефон (моят се скапа и почти не може да се използва). А чакаше обаждане за интервю за работа. Аз обаче нямам и никакви пари в себе си, нито карта и да искам не мога да викна Пътна помощ, така че все пак звъня на него. Той не вдига. Чудя се в паника какво да правя. Сещам се за съседа, че работи от вкъщи. Той в среща, но праща децата да звъннат на мъжа ми.
Мъжът ми тръгна да търси ключа за другата кола и вика "няма го". Добре, че се сетих, че го забутах на много скришно място последният път когато тръгнахме на път, за да не го открадне някой. Добре, че го намери. И добре, че дойде все пак.
Интервюто го отложил. А на мен леко ми се размина Grinning.
 
Виж целия пост
# 558
Интересно, на зъболекар без пари, и то двама пациенти. Как става номерът?
Виж целия пост
# 559
Вероятно парите са дадени на зъболекаря
Виж целия пост
# 560
Да, разбрахме се да е с превод.
Виж целия пост
# 561
Пошегувах се, момичета😄
Виж целия пост
# 562
Аз постоянно имам мунски изцепки, ама толкова съм си свикнала, че за мен си е съвсем в реда на нещата. Минавам да споделя нещо, което нерядко ми се случва Laughing


И другото ми любимо - да си самошибна един юмрук докато се опитвам да се завия дърпайки юргана Joy
Виж целия пост
# 563
По-гадно мие било, когато на два-три пъти ми се случи да си изпусна телефона върху детето докато беше бебе. Май ще ми остане травма за цял живот.
Виж целия пост
# 564


И другото ми любимо - да си самошибна един юмрук докато се опитвам да се завия дърпайки юргана Joy

[/quote]
 Сега със “ самошибването” Grinning Имаше мода по едно време на хипер, мега тесни дънки. Една вечер седя на ръба на леглото и се опитвам да ги излузя, ама то лято, крачката ми подпухнали. Я незнам какъв напън съм вложила, но помня как видях светкавица, когато се “ самошибнах” с коляно у брадичката. Много гадни дънки, начи Grinning
Виж целия пост
# 565
Влезнах в служебната тоалетна, а тя една тясна. Касата на вратата пък е някак си доста издадена напред от стената и има гадни ръбове. Докато опитвах да си сваля дънките си шибнах лакътя в ръба на касата. Докато се навеждах, за да седна си ударих главата пак в ръба на касата.

А това ми напомня за щерката. Има голям проблем с мебелите вкъщи и най-вече с холната маса. Редовно се удря в нея. Това е, защото почти ням аслучай да ходи нормално. Все трябва да тича и подскача. И съответно отнася ръбовете. Но тя никога не е виновна. Ръбовете са й виновни. Обяснявам, давам примери, но не и не. Вината не е в нея.
Виж целия пост
# 566
Ето как изглежда нашата холна маса (у нас аз съм "властелинът на ръбовете"):



А семейното "ложе" с кожена облицовка, по същите съображения.
Виж целия пост
# 567
Това, като за какво служели кутретата на краката- да намират остри ръбове в тъмното Grin
Виж целия пост
# 568
Ето как изглежда нашата холна маса (у нас аз съм "властелинът на ръбовете"):
Скрит текст:


А семейното "ложе" с кожена облицовка, по същите съображения.

много идейно. вече искам такава. Wink
Виж целия пост
# 569
Това, като за какво служели кутретата на краката- да намират остри ръбове в тъмното Grin

което ми напомня за една мега мунска постъпка преди години - как си счупих кутрето. ще празнуваме с ММ и децата моя РД в сандански, лято е. малкият е още бая малък и само търчи наляво-надясно и врещи, каката е мега досадна. качила съм се аз на един стол в кухнята и ровя в един шкаф, пристигат дребосъците и почват да врещят и да искат нещо. гоня ги, но те не ми обръщат внимание и продължават. слизам ядосано и тръгвам към тях, при което си удрям крака в един чувал от 25 кг със захар /щяхме да правим джибри/. е все едно в стена се фраснах! кутрето ми се изкриви навън, аз започнах да се смея, защото беше абсурдна гледка.
и продължението: аз съм сама, ММ е на работа. викам сега да ходя до спешното - абсурд. а и няма какво да направят за едно кутре. превързах се здраво, ударих една бутилка вино и си продължих работата. пътувахме, че и празнувахме. е, аз бях с някаква абсурдна джапанка, защото не можех да обуя нищо, но....беше незабравимо Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия