Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Моята дъщеря съм я губила два пъти.

Първият път беше малка (3-4г). Отидохме на пазар и тя се беше скрила сред висящите на закачалка дънки. Магазинът е малък. Полудяхме с продавачката. Излизахме и навън. Накрая я чухме как се смее.

Вторият път беше на около 8г. Излязохме на разходка, тя с колелото, а ние с бебешката количка (брат ѝ беше малък). За миг изчезна това дете. ММ обикаля напред-назад, аз обикалям с количката. Разпитвам хората по градинките. Много се бях уплашила тогава.
Накрая ММ се върна до блока и я намерил ревяща пред входа.

Моите носеха гумени гривни с гравирани номерата на мама и тати. Много готини, водоустойчиви, различни цветове, трудно се разделиха с тях. Никога не сме опирали до тях, но четейки си ги научиха и номерата ни.

Ох разревах се! Ама, слагайте, моля ви, предупреждение на такива истории. Такъв смях с глас. Хората се обръщат.

хахахах„ Историята е колкото смешна, толкова и гнусничка.
Как ще ядеш салам без да го обелиш?

Знам го, на мен също ми харесва, но го беля.

само вие си мислите, че децата се губят. нееее!

в парка Гео Милев, по алейката от "лабиринта" към фестивална се носи дете на колело.
върти бясно педалите и плаче.
заставам пред него. спирам го и ги питам защо плаче, изгубило ли се е. а то ми отговаря през сълзи: "нееее аааз, дядо се изгубииии!"

докато се успокои и обясни, че е само с дядо си, защото мама и тати са на работа, а баба готви, а дядо му е със червена количка, в която е малката му сестричка и последно са били заедно в кръгчето мина време.
дядото беше успял да направи няколко кръга с нарастваща скорост по кръговото около "лабиринта" и вече явно беше в стрес.
почти ми се скара.
уплахата действа по различен начин на хората.

Преди доста години детето и баща ми са в Лидл. Детето от скука разхожда количката за покупки и в някакъв момент установява, че дядо му се е загубил. Вместо да тръгне да го търси отишло при касите и помолило да обявят по микрофона, че дядо му който се е загубил трябва да се яви на каса номер...... Няколко месеца по-късно сме в София тримата с дядото по лекари и тримата. След като сме приключили с болниците влизаме в един МОЛ да търсим храна. Реших, че ще ми е по-лесно ако оставя баща ми на една пейка и обикалям с детето. Поръчах му да не мърда от там, за да го намеря когато взема храна. Обаче не. Не беше там. А как се търси в много етажен МОЛ с асансьори и ескалатори възрастен човек, който никога не е бил на такова голямо пространство. Откачих от притеснение. И в един момент из целия МОЛ се чува как аз Рори72 и синът ми сме се загубили и баща ми ни чака на информацията. После чак ми се и кара, че сме се загубили. Но тъй като го попитах как му е хрумнало да ме обяви за изгубена ми разказа как преди време самият той бил обявен за изгубен и просто взаимствал идеята от детето.

И при мен имам случка със загубване на щерката
Тя проходи много рано и на годинка вече тичаше, клякаше-ставаше и най любимото - прескачане на препятствие, хваната за опората...
И двете много обичахме да ходин на пазар по женски, когато тати е на работа, батковците на училище, а големите магазини празни... С лятна количка януари месец в мола (следколедно няма жива душа), детето си тича, а количката служи за багажник за чанта и дрехи... Влизаме в магазин за дрехи, тя ми се върти около краката, прескача пръчката долу на преносима стойка за дрехи, забавлява се детето... и изведнъж не я виждам
Викам я няколко пъти по име, никаква реакция. Една продавачка с униформена блузка вижда ужасения ми вид и се разтърчава в магазина, а колежката й нещо си зяпа и казва "Дете не е излизало, на натам си гледам (тя точно до вход-изход). Оглеждайте се вътре, аз излизам да погледна коридора.". Сетих се за навиците да прескача и стъпва на стълбичка, та почти легнах на пода да огледам закачалките изотдолу. Стъпила хубавицата ми на една хоризонтална тръба на кръгла закачалка за пуловери и ризи, стои си тихо и неподвижно и играе на криеница

И малкия син съм губила насред центъра на Пазарджик. Вземаме баткото след танци 4ма вързастни и дребосъка... Докато уточним накъде тръгваме и той подскача наоколо и изведнъж изчезна. Родители от целия танцов състав обикаляхме площадчето пред театъра, докато при поредната обиколка не го видях седнал в скута на една скулптура на жена (виждаше се само отпред, но не и отстрани от пътеката)... тихичко си човъркаше някаква количка и изобщо не реагираше на викането на името му! Беше супер дремен и имаше навика да си се "закроти" някъде и да не се обажда, а по този случай аз пък придобих навика да го обличам с електриково зелени или оранжеви тениски, включителни бански и шапки за плаж.

Рори 72, умник е твоят младеж. 

Разбирам салама с обелката да се яде, ама тази обелка цялата ли е глътната? Без да се сдъвче и накъса в устата?

Неее, и аз това попитах първо. Просто вно се е натрупало.

пак с глас се хиля на “натрупването”

Аз за фуета се хващам. Не съм го яла, но много често му правят промо в Билла. Чудя му се всеки път и не взимам, но следващият път ще се поправя и ще го беля.

Щерката беше на 4, когато я загубих в Гранд мола във Варна. След кино с нейно приятелче и майка и, сядаме на кафе в Мармалад и докато малките мармозетки вървяха пред нас, а ние избирахме маса, изведнъж изчезна това дете, ама за милимунда просто се изпари. Ба, шок и ужас, запазих хладнокръвие, тръгнах в посоката откъдето дойдохме, вече мислех как отивам при охраната или на информация , върнах се обратно и видях една жена да я води за ръка откъм Годзила.

Моята голямата се загуби в Кауфланд, когато беше на 4-5 годинки някъде. Блея си, пазарувам си, разглеждам си и по едно време чувам по високоговорителите "Молим родителите на .... да се явят на информация". Аз си мисля, че е с баща си, той си мисли, че е с мен, онова се забляло като майка си и някакъв служител я отвел при охраната.

Аз съм губила малкия на морето, докато обикаляме да си търсим място, а е пренаселен плажа. Как се търси голо момченце с гола глава на пренаселен плаж... не знаеш на плажа ли да гледаш, във водата ли...а хора, и деца, деца, много деца.
По едно време се появи, една дама го беше хванала за ръка и го водеше по брега. От шока дори не помня дали й благодарих. Но да знае, че редовно й пращам положителна енергия и й благодаря и благославям, и след толкова години!