Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 620 459
  • 5 407
# 2 490
Joy ... оцеляха ли ?
Аз пък изпрах едни обувки на детето на 60 градуса🤣...интересното е ,че нищо им няма.

Пускам ги на 20,после си чистя пералнята  с препарат на 90.
Виж целия пост
# 2 491
Учудващо, но оцеляха,  размерът обаче остана непроменен и заминаха в контейнера.
Виж целия пост
# 2 492
Ох, добре че ми припомни - имам парче кожа от северен елен във фризера. Бяха донесли на щерката от Финландия, но взе да се скубе. Не даде да я хвърля и къде, къде - седи си там вече 2-3 години...🤣
Виж целия пост
# 2 493
Скоро не съм се разписвала при вас,но днес моят мунчо се прояви. Трябва да ходи на лекар. Нищо не прави по въпроса. Ходих да му взема направление, намерих му специалист, записах му час в удобно за мунчо време. Часът е за днес. Вчера му приготвих направлението, подсетих го, изрично му казах името на болницата и специалистът. Помолих го да тръгне малко по-рано, за да му е спокойно. Звъня му преди малко, остават 15 мин до прегледа. Питам го къде е? "Пред болницата. Имаше ремонт,затова спрях малко по-далеч.". Учудена съм какво ремонтират там и той тръгва да ми обяснява.Е, отишъл е в грешната болница. Добре че двете са на 5 минути с кола. Звъни ми две минути преди прегледа -"Тук съм,но направлението го няма, явно ми е паднало от джоба". Почвам терапия по телефона - Спокойно, ще е паднало там, където си вървял пеша. Тръгни на обратно и ще го видиш. Намери го. Дано и кабинетът е успял бързо да намери. Само да подчертая, че за този преглед е добре пациентът да е спокоен .
Охх,мунчо,мунчо. Зачудих се дали да не закъснея днес за работа, за да отида с него.
И трябва ли да казвам,че първият път,когато ме изпрати при личната му лекарка, беше объркал разписанието й и просто се разкарах, а жената не беше на работа. Оттогава взех нещата в свои ръце и звъня и се разправям аз.
Виж целия пост
# 2 494
Ох, като прочетох за събирането на безплатните монети, си припомних аз как се червих в не толкова далечната 2016, когато моята щерка беше на 4 години. На лятна разходка с приятелско семейство сме в Соколският манастир, тяхната щерка с 2 години по голяма от моята и за който е ходил, знае в двора има голяма чешма, където миряните хвърлят стотинки с молитви и желания, та седим с майката на другото дете на една пейка и си говорим, двете чавета се въртят наоколо. По едно време ги гледам тичат към нас, моето галопира, ще падне от зор да ми покаже, стиска в ръката нещо, коги я отвори, направо изпищях, мунчето беше събрало в малката си шепичка монети от чешмата. Вярвайте ми исках да се отвори земята, да потъна и да се свършва тоз срам. Как и го беше родило мозъчето, така и не разбрах, а тя по принцип е кротушка, ама ей на, от време на време ме изненадва качествено.
Виж целия пост
# 2 495
Е какво толкова - деца са, не разбират, че е нередно. Обяснява им се и така. Simple Smile
Моята 3 годишна отива с баща си до магазина, връщат се и вади от джоба шоколадово яйце. Питам я баща й ли го е купил, а тя казва "Не!" Astonished И той казва "Не" Astonished Оказа се, че сама си го е взела и си го е прибрала в джоба! Ей това е срам! Заведох я на касата да плати и да се извини. Та така.
Виж целия пост
# 2 496
То и аз така исках да потъна вдън земята, когато детето ми, тогава на към 4-5 години, издуха сума свещи в църквата в Батак. Къде за живи, къде за умрели, докато го видя - преполови ги.
Виж целия пост
# 2 497
Моето дете го заведохме на задушница на село, защото нямаше на кой да го оставим, баба ми явно се е опитвала преди това да й обяснява нещо, като е споменала и Света Богородица и резултатът  от разговора между 4 годишна и 80 годишна  беше, че детето като видя всички свещи наредени една до друга на гроба, реши, че поводът заслужава песен, и запя с пълно гърло: “Хепи бърдей, Света Богородица”  😥😁
Виж целия пост
# 2 498
То и аз така исках да потъна вдън земята, когато детето ми, тогава на към 4-5 години, издуха сума свещи в църквата в Батак. Къде за живи, къде за умрели, докато го видя - преполови ги.

Рожбичка сладка, сигурно е виждала само свещи на торти.

Моята племенница като беше на 5 за пръв път я взехме на гробищата на Задушница. И тя на висок глас - Леле, лельо, това е най-якото парти на което съм била! Виж какво слънце, колко цветя и всеки ти дава нещо за ядене!

...

Мен пък изобщо не ме беше срам. Не му беше време на детенцето да му обясняваме какво правим там. Или да го травмираме, че трябва да е тъжно.
Виж целия пост
# 2 499
Децата реагират искренно, не може да се сърдим. На помена за 40-те дни на дядо ми, тогава двегодишния ми син при посещението на гробището ахна: "Колко е красиво тук".
Виж целия пост
# 2 500
То и аз така исках да потъна вдън земята, когато детето ми, тогава на към 4-5 години, издуха сума свещи в църквата в Батак. Къде за живи, къде за умрели, докато го видя - преполови ги.
Че колко му е да заприличат на свещи на торта - къде друг път ще е виждало толкова еднакви тънки свещи да горят? Че и поставени на тия кръгли неща, със сигурност за торти са му напомнили на детенцето на тая възраст.
Виж целия пост
# 2 501
Децата реагират искренно, не може да се сърдим. На помена за 40-те дни на дядо ми, тогава двегодишния ми син при посещението на гробището ахна: "Колко е красиво тук".

Ами то трябва да е красиво - затова има мрамори, цветя, свещи, за да е красиво въпреки всичко. За купона е малко спорно, но все пак...


Скрит текст:
...моята баба събираше 3 генерации хора след нея и тя беше повод да се съберем и видим немалкото ми семейство. Веднъж едната братовчедка каза - Бабо, какво ще правим, като умреш? И баба ми - ми как какво ще правите? Ще се хванете всички и ще изиграете едно хоро! Ще ме празнувате, няма да ме оплаквате.

Когато баба е умирала, леля ми била с приятелки на някакво събиране. Било й е кофти, тежък период. Каза, че изведнъж много й се прииграло хоро и си хванала приятелките и свили едно еленино...
Виж целия пост
# 2 502
Децата са толкова невинни. Чак ми е тъжно, че един ден ще порастнат.
Виж целия пост
# 2 503
С ММ и майка му скоро ходихме на гробището да почетем баба и дядо му, да попправим малко гробовете и т.н. По пътя натам с таксито разсмяхме шофьора. Слуша ни, слуша, че като прихна... Особено му хареса, че чичото на ММ (не успя да дойде тогава с нас) много обичал да си води детето по гробища у нас и в чужбина, защото било много красиво, имало растения, приличало на парк.  Харесвам черния хумор, гробищните истории и т.н., но в реалността за малко дете и аз не мисля, че там му е мястото. Има цял живот да ходи.

Мен от дете баща ми ме водеше по какви ли не помени, панихиди и прочие, явно да свиквам и да не ме е страх. Няма свикване.

Иначе точно на погребението на татко имах гаф, но бях толкова разстроена, че ми е простено. Август, лято, жеги, а аз да обуя едни високи, кожени боти, неудобни за дълго вървене, за стоене права. Кой ме "би" да ги сложа, не знам. И в един момент започнах да си пристъпвам от крак на крак, докато дебна свещта в ръцете ми да не ме изгори, че ме е страх от огъня и редовно е драма в църквата, докато най-сетне ми я вземат от ръцете.  Струваше ми се, че отнякъде чувам гласа на татко строго да ми прави забележка да стоя мирно, църква е, институция. Редовно му се случваше приживе.
Виж целия пост
# 2 504
Децата за щастие не са обременени с нашите предразсъдъци. Да, в някои гробищни паркове е красиво, тихо е, пеят птички. Истината е, че гробищата са зловещи, защото живите ги товарим с тази мисъл. А там просто почиват тленните останки на хората, които сме обичали. Смъртта е част от живота. Естествен завършек. Страшното е в главите ни. Може би защото тези хора ни липсват ние свързваме смъртта им с нещо зловещо, заради празнотата , която остава в нашите сърца.

Моето дете отиде за пръв път на гробищата когато беше на около 3-4 години. Май за задушница, не помня вече. Точно я тресеше период с тръшкане за всяко нещо. На тръгване се затръшка с пълна сила, че иска да остане там още. С всички визуални и звукови ефекти на тръшкането. Оставаше само да събуди мъртвите. После 2-3 години ни държеше влага и не я водехме. При следващото посещение пак й хареса, но не се тръшка. Просто периодично след това пита кога пак ще ходим.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия