Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 620 459
  • 5 407
# 2 580
От 3 следобед до 1 вечерта скутерът ми е стоял паркиран с ключовете на стартера... Като си тръгнах от работа, реших, че съм си изгубила ключовете или че поне съм ги заключила под седалката. Добре, че не бях събудила вече ММ да идва да ме прибира, а първо реших да търся ключовете по пътя до паркингчето за мотори...
Виж целия пост
# 2 581
Това ми напомни как една сутрин бързам да излизам и си търся ключовете в несвяст. Всяка вечер, като се прибера, веднага ги прибирам в чантата и винаги на едно и също място. Е тая сутрин обърнах всичко, няма ги. Тръгвам да излизам, ММ ще затваря след мен и ключовете висят от външната страна на вратата. Как ме изгледа и какво ми чуха ушите, няма да ви казвам. Спасява ни, че живеем на висок етаж и никой не идва на нашата площадка. А аз си имам обяснение, като се прибирам и малкото хуква към мен още на вратата, вероятно така съм ги забравила.
Виж целия пост
# 2 582
Онзи ден обиколи фейса и оттогава все се каня да го постна.
Цвилих в несвяст!


Tsvetelina Tsekova

1 година, откакто ме гониха свирепи кучета:
Аз изпитвам панически страх от кучета, които са по-големи от картоф. Въпреки, че обожавам кучета, просто изпадам в безтегловност, ако са непознати, вратът ми започва да гори, а сърцето ми колабира само по себе си.
И си вървя по улицата и виждам две кучета, които кротко са си полегнали на тревичка.
В тоя момент, взимам решение да изглеждам супер куул, вдигам глава гордо и минавам покрай тях, опитвайки се да изглеждам възможно най-хладнокръвна. Защото, нали знаете, а са помирисали страха ми, а са ме изяли жива.
И тъкмо ги подминавам и усещам МУЦУНА, БУТАЩА СЕ В ЛЯВАТА МИ РЪКА.
Осъзнавайки, че очевидно страхът ми е бил засечен от радара в кучешкия нос и ръката ми ще бъде безкомпромисно отхапана, започвам да вия и да врещя като абитуриентка от шибидах. И така, виейки, започвам да бягам и да размахвам ръце и крака, че да им е по-трудно на самите кучета да ги отхапят и да си умра от кръвозагуба на тоя тротоар. Около мен има хора, но вместо да ми се притекат на помощ, просто ме гледат потресени. След няколко секунди виене, мучене, пищене и отчаян вой, се обръщам да видя още ли ме гонят кучетата. И виждам, че те все тъй продължават да си лежат на полянка в далечината и самите им погледи са някак потресени. Разбирате ли, ако можеха да говорят, щяха да кажат:
“КАКВО ТИ СТАВА, МА?!”
Ококорвам се като настъпена жаба и осъзнавам, че “кучешката муцуна” искаща да ме изяде жива, всъщност е ЧАДЪРЪТ МИ, който по-рано закачих за раницата си.
Оглеждам се и виждам същите ония зли хора, които не пожелаха да ме спасят от сигурна смърт, как ме гледат хем със съжаление, хем с една убеденост в погледа, че току що се връщам от апартамент в Студентски град и съм предобрила с нещо много тежко.
Щото, кой от свидетелите на тая нелепа сцена, в която момиче започва да врещи като крава с родилни мъки и да се мята като скумрия на асфалт, без абсолютно никаква видима причина, би предположил, че съм взела ЧАДЪР за КУЧЕ УБИЕЦ, а не твърди наркотици?
Виж целия пост
# 2 583
Ох, цвиля и аз.
Горката.Joy
Виж целия пост
# 2 584
"врещя като абитуриентка от шибедах" Joy
Виж целия пост
# 2 585
Това ми напомни как една сутрин бързам да излизам и си търся ключовете в несвяст. Всяка вечер, като се прибера, веднага ги прибирам в чантата и винаги на едно и също място. Е тая сутрин обърнах всичко, няма ги. Тръгвам да излизам, ММ ще затваря след мен и ключовете висят от външната страна на вратата. Как ме изгледа и какво ми чуха ушите, няма да ви казвам. Спасява ни, че живеем на висок етаж и никой не идва на нашата площадка. А аз си имам обяснение, като се прибирам и малкото хуква към мен още на вратата, вероятно така съм ги забравила.

Ние сме на първия етаж, и най-редовно съседката си ги забравя от външната страна на вратата. Сутрин като тръгвам ѝ звъня да си ги вземе. А нямаме партер и целия вход минава през нашия етаж.
Виж целия пост
# 2 586
Аглея, какъв е смисълът да ѝ звъниш, ако  така или иначе цяла нощ е било отключено? Не може ли просто да отвориш леко вратата и да ги оставиш на земята от вътрешната страна, ако няма някое удобно място в радиус 10 см.от процепа на вратата?
Виж целия пост
# 2 587
Е, не мога да отварям чужда врата, тя си е вкъщи все пак. А и е възрастна, ако чуе, че се отваря ще се изплаши. То и аз да съм си вкъщи и да чуя, че се отваря входната врата и не чакам никой, ще се чудя какво да правя Laughing
Виж целия пост
# 2 588
Значи тръгвам да маркирам на касовия апарат и стоя с пръстче над бутоните, обаче тоя касов апарат някак не е същия, стоя в ступор няколко секунди, мъглата лека полека се вдигна и се оказа, че стоя пред стационарния телефон. Joy Rolling Eyes
Виж целия пост
# 2 589
Значи тръгвам да маркирам на касовия апарат и стоя с пръстче над бутоните, обаче тоя касов апарат някак не е същия, стоя в ступор няколко секунди, мъглата лека полека се вдигна и се оказа, че стоя пред стационарния телефон. Joy Rolling Eyes
Бях готова да се обзаложа, че е бил калкулатора Joy
Виж целия пост
# 2 590
Хайде да се включа с мунската история на брат ми. Тръгва той и след 5 мин. се връща пребледнял. "Някой е откраднал колата. Няма я!" Шок и ужас обвзема всички ни. Звъни той в полицията да докладва за колата, обажда се в неговата работа да каже, че няма да може да иде. Проклинаме идиота, който е решил да открадне баш нашата кола. По едно време гледам брат ми си променя физиономията - като в анимациите му се появява светната крушка над главата. Предния ден отишъл до магазина с колата и се върнал пеш. Колата си стоеше самотна на паркинга пред магазина.

Спомних си сега и история с мама..

Мама се обажда, врещейки как цялата трепери. Аз с ужас питам какво е станало. Тя - спечелих 10 бона от лотарията! Хем не вярвам, хем се радвам. Казвам й да ми каже кода на билета да го проверя.
Мхм.
Печели, майка ми.
Ама с 9,996 лв., по - малко.
Виж целия пост
# 2 591
Това с колата и ние го играхме преди много години когато отвирах моловете...тук кола, там кола...ей препотих се сто пъти. Докато осъзнаем, че търсим на друго ниво. От тогава винаги някой помни нивото иномера на мястото:)
Виж целия пост
# 2 592
Правете снимка на колата и нивото, по-лесно е Grinning
Виж целия пост
# 2 593
Аз така правя.Joy
Виж целия пост
# 2 594
Много се смях на историята с кучетата Laughing Толкова добре я разбирам, аз съм същата.

Веднъж с мъжа ми се прибираме, той отива да викне асансьора, аз чакам при пощенските кутии, за да имам път за бягство, ако случайно излезе куче от него. А и на първия етаж живее питбул и гледам да прекарвам възможно най-малко време пред вратата му. Чувам как асансрьорът спира и вратата се отваря, но още нямам видимост и съм в готовност да изхвърча навън. В този момент някой каза на мъжа ми "здравей" и едно подканящо "Аааайде!". Просто блокирах, вцепених се от страх и не мога да мръдна. След това вече виждам кой е съседът, но мозъкът ми отказва да регистрира, че тези хора нямат куче и продължавам да стоя в очакване на това какъв звяр ще се появи след него. Беше детето му Laughing

И от снощи. Беше почти полунощ, аз съм се излегнала на дивана, мъжът ми седи на един стол до масата. Чува се ново съобщение по Вайбър от неговия телефон и му викам - кой пък е толкова невъзпитан да ти пише по това време. Поглежда той и с учуден поглед ми казва - ти.
Чак тогава се усетих, че разглеждам темата за интересните неща и вицове и за да не ставам да показвам едни смешки, му ги метнах Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия