Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 620 459
  • 5 407
# 2 610
Аз осъзнах, че съм динозавър, когато направих простата сметка, че от рождението ми до Втората световна война има само някакви си 35 години! Нашите деца живеят в друг век, и почвам да ги оправдавам, че не разбират задължителната литература. Та тя е толкова далеч от тях като проблеми и нрави...
Виж целия пост
# 2 611
Някъв ужас е 😁 Набор 00 вече са на 21 🤯
Виж целия пост
# 2 612
Мда, голямата ми дъщеря е 01 и тази година ще завърти 20г. Не ужас, ами УЖАС
Виж целия пост
# 2 613
Ми кат ви казвам, че съм Муня, Муня съм!
Виж целия пост
# 2 614
Ужас наистина. Сутринта ми попада обява за едно момиченце, приятелка на сина от яслата. Търси работа. Кога излетя това време?! Вчера се изявих подобаващо. Отивам на физиотерапия в обедната почивка. И нали съм хоум офис - навличам набързо спортния екип, оправям прическа, лек грим - няма да се излагаме пред хората все пак - и тръгвам. С голямо огледало съм, но мозъкът ми в бързината не е регистрирал основни детайли, а именно че и тениската И клина бяха наопаки. Усетих се чак като се прибрах и видях етикети да стърчат отвсякъде🤦🏼♀
Виж целия пост
# 2 615
Като заговорихте за детство се сетих за моя мунщина  в Деня на детето, която обаче не е детска.
От известно време ме боли главата и чак на зрението ми се отразява, чета думите като им добавям или изпускам букви, мега гадно е, а се вкарах и във филм. Чета например във форума заглавието на  известна тема  като „ Клюкарски работи и клюки“ или  че последното мнение от  сКокове Куинс, ей такива ги виждам. Обаче на  1ви юни разбих собствената си класация по идиотизъм.  И така, в Деня на детето социалката ми осъмна накичена с детските  снимки на приятелите ми. На някои слагам лайк, други подминавам с повдигната вежда и изведнъж, под поредното бебешко селфи регистрирам коментар на капс лок „ МАЛКА К@РВИЧКА“, след него плеснато сърце… Направо се оцъклих!   Опааа, викам си, Карамела, сипи си, вади пуканките и се трапезосвай на първия ред, щото тука в следващите минути, ще има екшън! А ти, уважаема не си виждала такъв от зората Зукърбъргова, когато на стената на един…. Хммм, жребец, титулярката ( разбирай законната половинка) и  желаещата да се вреди по член 69 ( разбирай любовницата) си спретнаха  лют, хард порно скандал, с елементи на психотрилър. Имаха си даже и мажоретки, които нахъсваха  двете конкурентки. Да, да, знам- просташко е, ма аз съм отявлен простак и се забавлявах на макс. За жалост в разгара на битката, довтаса, обектът на спора и спусна завесата. Демек изтри постовете, за огромно съжаление на драгите зрители. Отплеснах се и  докато си спомнях за отколешния купон, авторката на селфито беше написала отговор  - „ Благодаря“ и също бе плеснала емотка сърце. Викам си, Карамела, тук има нещо нередно, което ти не схващаш! Явно народът е еволюирал и вече се обижда  и дърля супер цивилизовано,  не си скубят екстейшъните, не се дерат с ноктопластики, не си изтръгват пиърсингите, лепят си етикети "жрици на лЬобовта " и си постват сърчица…ма ти клетнице не си дорасла да ги разбереш тия неща… Скролвам отново коментарите и ги чета буква по буква.
 Мдаа, пропадна ти забавата, Карамела нема драма, написано е прозаичното „ МАЛКА КУКЛИЧКА“. А ти освен, че си с ментални увреждания имаш и дислексия…
Виж целия пост
# 2 616
Ех, вие сте си добре.. От края на втората световна война и моето раждане има само 28г. Дърта съм и не го крия... Но затова че съм дърта ме светна щерката преди 15 години. Вървим си по улицата аз нейна милост и дядя и. Среща ни един познат  и се обръща към баща ми - "Здрасти дядо Любо". Онова като кресна и се разквича  "Той не ти е дядо, само на мен ми е дядо... какво си въобразяваш?!?"
Човека се сконфузи и мъкна, а баща ми с цел да внесе мир изтърси : Ама аз съм стар, те на старите хора им казват дядо"
Скъпата ми наследница ептем се възмути, застана сериозно и отговорно заяви : Ти дядя не си стар, ти си възрастен, мами е стара. И си само мой дядя!."
Р. Р. Дядо и е 33г
Виж целия пост
# 2 617
Аз осъзнах, че съм динозавър, когато направих простата сметка, че от рождението ми до Втората световна война има само някакви си 35 години! Нашите деца живеят в друг век, и почвам да ги оправдавам, че не разбират задължителната литература. Та тя е толкова далеч от тях като проблеми и нрави...

Набор 06? 1906?! Joy
Браво на теб, с какво се храниш?
Виж целия пост
# 2 618
Вдъхновили сме някой Joy
Виж целия пост
# 2 619
Аз осъзнах, че съм динозавър, когато направих простата сметка, че от рождението ми до Втората световна война има само някакви си 35 години! Нашите деца живеят в друг век, и почвам да ги оправдавам, че не разбират задължителната литература. Та тя е толкова далеч от тях като проблеми и нрави...

Набор 06? 1906?! Joy
Браво на теб, с какво се храниш?

Ох, прочетох втори път какво съм сътворила, съвсем по мунски се е получило Simple Smile Твърде много стоя в темата за "Порталът"!
Виж целия пост
# 2 620
Да се запиша и аз в темата. Вчера сутрин, както прилежно си приготвях обяд за работа, слагам в тостера да си препека хляб, натискам 1, 2 пъти не ще и не ще. С тъга установявам, че явно се е развалил, ама как да е ще прежаля 20, 30 лв за нов. Насочвам се към готварската печка да си варя яйца, включвам керамичния котлон и с още по-голяма тъга разбирам, че и той не работи. Стоейки отчаяно се сещам, че баща ми ми беше казал, че, ако е напрашен керамичният котлон не работи, знам това от предишен опит, в който виках баща ми да оправя пустия котлон, че не работи, човечеца измина километри, за да ми избърше котлона. Та въоръжена вече с парцал търкам, въртя копчето и проклинам съдбата си, повтарям упражнението около 5 пъти и не ще, и не ще. Вече със сълзи на очите посягам към телефона да търся злочестия си баща, и пресмятам на ум колко трябва да се охарча пак за инвентар, когато се сещам, че вчера имах неблагоразумието да изключа разклонителя, за да си заредя телефона. Та вече съм щастлива и тостер, и печка си имам.

В другата случка не съм аз мунята, но пък се посмях доволно. На работа имаме една портиерка, която е към 80 годишна. Та бяха дошли едни турци, за да пуснат в експлоатация нова машина, поради липсата на дежурния техник се наложи аз да ги придружавам и да им асистирам. Та търси ми човека права отвертка и се отправяме заедно към работилницата да търсим. Идва бабата, за да отключи и аз му показвам една, при което той ми отвръща "Йок, бираз кючук", демек, че иска по-малка, при което бабата взима един чук и му го подава с думите "На ти чук и ми се махай от главата!", смяла съм се със сълзи.
Виж целия пост
# 2 621
На работа имаме една портиерка, която е към 80 годишна. Та бяха дошли едни турци, за да пуснат в експлоатация нова машина, поради липсата на дежурния техник се наложи аз да ги придружавам и да им асистирам. Та търси ми човека права отвертка и се отправяме заедно към работилницата да търсим. Идва бабата, за да отключи и аз му показвам една, при което той ми отвръща "Йок, бираз кючук", демек, че иска по-малка, при което бабата взима един чук и му го подава с думите "На ти чук и ми се махай от главата!", смяла съм се със сълзи.
Ах, милата! Тя е разбрала "Биразки чук."
Виж целия пост
# 2 622
Това не знам за тази тема ли е или за оплакването...
Не ми беше ден вчера и това е. Хвана ме голямата авария в София, а аз точно тази нощ трябваше да работя. Хоум офис съм, дано така и си остане. Но, скокнах веднага и към офиса. Голяма офисна сграда, хора има денонощно, с портиери винаги, никакъв проблем. И... попадам на заключена врата, вътре никой. Тропах, разхождах се така, че да ме видят на камерите. Не и не. За първи път за толкова време за случва. Прекият ми началник нямаше и идея какво да правим, всички, които биха могли да знаят тази класифицирана информация телефони на охраната са в чужбина в момента.. А аз хем губя време там, хем полунощ и се навъртат вече и подозрителни лица. Прибрах се, с мобилния нет успях да разбера, че аварията е причината доставчици да оставят без нет, телевизия и телефони много абонати. Чак тази сутрин, след 9 часа се оправиха нещата.
ММ пък сутринта уж имаше час за работа и.. от общия им чат разбира, че днес така се случило, че трябва да започнат 2 часа по-рано от предвиденото. Успя да отиде към края (в друго населено място е фирмата). На повечето там им е лесно - през 2 улица са, а той пътува поне час. Е, не се прави така!

Иначе откакто си промених малко начина на хранене и увеличих движението забелязвам, че концентрацията ми се повиши, не забравям толкова, както преди и мунските ми изцепки намаляха драстично. Цял живот съм си мислела, че просто съм заплес и толкова. Явно наистина се влагат отрови, колкото и вкусно да е.
Виж целия пост
# 2 623
Днес се наложи да се придвижвам с таксита. Звъня сутринта да си поръчам едно, но само кафета са ми в главата и казвам –  Изпратете ми едно кафе, на Сливница 15, моля!
Диспечерката явно калена в много битка, спокойно отговаря – Чисто или със сметана да бъде госпожо?
Като чух „сметана“ реотанът ми стопли, какво съм поръчала.
Извиних се разбира се, посмяхме се, а тя казва, че на вечерни смени било обичайно да се поръчват цигари и алкохол до адрес, но сутрешно кафе досега не са й поръчвали. Joy
Виж целия пост
# 2 624
Поне разбрахме адреса ти. Кажи кога ти е удобно да ти го носи някой от форума Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия