То е до морал. Като го нямаш, ти се струва нормално да ги вземеш.
Веднъж пък баща ми изпуснал стотинки на земята и се навел да събира. Минава една гу'жа, навежда се, взима 20 стотинки (примерно) и баща ми тъкмо се ухилил да ѝ благодари и наш'та го подминала. Оххх, много се смяхме.
За 20 стотинки!
А за мен няма значение дали са 5 лв или 5 милиона.
Обаче ето ви пример как всичко се връща - рано или късно. Веднъж след пазар плащам, тръгвам, мислейки че са ми дали повече, а то се оказа, че те са сбъркали и трябва да ми върнат още
. Ако не се бях върнала...Преди години работех на касата на един столичен театър, когато връщам 10 лв погрешка. Естествено касата ми излиза на -10. Стана ми криво, обаче какво толкова да се ядосвам - след време ще ми се върнат, или така плащам за някоя своя грешка. Преди няколко дни отивам на ветеринар, той ми връща 5 лв, аз споря с него, че трябва да ми върне 3лв. И той, горкият - пациенти, операции, сигурно въобще не е разбрал, но после смятайки се оказа, че наистина е трябвало да ми върне 5, тоест с 2 лв съм на минус. И след 2 дни влиза м в аптеката, дори не съм разбрала, че съм изпуснала 10 лв и след още 2 дни като отидох, фармацефтът ми ги подаде
А колко пари съм спестила от забравено/загубено портмоне, което са ми връщали, документи...
И НИКОГА не са ме обирали. Нито в транспорта, нито вкъщи, ни-ко-га.
Иначе ония 10лв примерно, дето връщах можеха да ми излязат с лихвите.
Моя позната изтегли 1000лв на пост терминал да купува нещо и в трамвая заминаха...
Не, затова постъпвам така, де. Ценностна система.
