Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 620 456
  • 5 407
# 3 105
Отдавна не съм се изписвала тук, но!
Днес заведохме децата на Черни връх. На пръв прочит звучи чудесно нали?
Всъщност беше адски изтощително и неприятно приключение, защото малкия е на 3г, каката на 6. Този маршрут се оказа ужасно тежък за малкия бонбон. Съответно си причинихме 6 часа тръшкане, мрънкане и драма.. На всичкото отгоре, на върха беше адски студено от един гаден леден вятър, имаше и много мъгла и нищо не можахме да видим...
Децата са смазани, ние още повече...
Няма да повторя, в близките 5 години това приключение. Confused
Виж целия пост
# 3 106
Аз, че съм муня, муня съм.....10 дни не се сетих за вариант въшки, но за оправдание, не се бях сблъсквала с тях над 35год....но тогава хич не ми беше смешно, как пък за 8 месеца никой нищо не каза, нито класната, нито някой от родителите. Мен това ме ядоса най-много, накрая се накарах на класната, тя пък се разсърди 🤣, аз се дръгна 10 дни, тя се сърди
Виж целия пост
# 3 107
За въшките аз разбрах на едно годишно завършване-имаше програма от децата със сценки,диалози,всички родители натъпкани един връз друг и снимат,моето се чеше с едната ръка,с другата ръка,с двете ръце и не спира,и не спира.Както си снимах и изведнъж стоплих какво се случва.Толкова ме беше срам,че изтрих всички снимки от моя телефон,де,представям си другите какво са си мислели.Цяла нощ го мазах с какво ли не,че на другия ден заминаваше на нещо като лагер с други деца,как да го пусна въшлясъл?
Виж целия пост
# 3 108
Ха, аз въшлясах 4-5 дни преди финалния 11 клас (тогава УПК). Нов клас, ново училище, първият учебен ден по традиция започва с преглед за въшки ... да не ви казвам какво мазане падна... Че и абитуриентска предстои, не върви да сваля всичката перушина, нищо че Шиниъд О'Конър беше нашумяла.

Голямата ми пропусна този ключов процес, та го бях позабравила ... до един 24 май, с малката. Тя на 4 или 5, баща й и сестра й извън града, аз я вземам с мен на шествието. Докато чакаме училищата да тръгнат, слънцето се показва, в русите й косици започват да шават слънчеви зайчета, ама много шават, направо косата й се движи.😁
Тогава сефте видях белезникави въшки, дотогава само чернички знаех.🤨
Виж целия пост
# 3 109
Цвете, на Черни връх може да е ветровито дори и когато тук е адска жега. Но пък може и да е идеално времето и в повечето случаи се вижда Рила. Но определено е неприятно, ако има леден вятър.
Миналата година, в края на май месец. В София е някаква кошмарна жега, явно времето ce e объркало и помислило,  че е юлски горещник. Та, качвам се аз на Черни връх, и горе мъгла, леден вятър (по-зле от зимен ден). Аз слагам сутчър, яке.... ужасТ някакъв. На слизане така се намръзнах, че долу в София още бях с якето за ужас на една женичка:
И на спирката се разразява следният диалог:
Аз: Въздишка
Тя: Много голяма жега...
Аз: Ами... нека, че аз горе измръзнах!
Многозначителен поглед. Сигурно си помисли, че идвам от Юпитер.


https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10209194827106773&se … 716630&type=3

П.С. С деца най-добре след 4г. И в компания. Иначе са малки и мрънкат.  Ние днес пък бяхме  над Княжево. Минахме през една полянка, когато точно щерката беше на 3г и я снимах на същите места. Но е леко ходене, макар че тогава сигурно се е размрънкала за нещо
Виж целия пост
# 3 110
Имам един кошмарен въшлив момент. Синът ми е бил на около 4. Играеше със съседските деца 7 на брой, братчета и сестричета. А те са врели от въшки, на мен обаче през ум не ми е минавало. Един ден го бях изпратила на гости при моята баба и там братовчедка ми видяла, че  и неговата главица е завряла от гадинките. Та показва ми тя с притеснение какво е открила и аз моментално я карам да погледне и моята глава. Оказва се, че и аз съм завряла, прибирам се вкъщи и подлагам на проверка мама, ММ и тате – всички врим! Мъж ми се изприщи, вика, ще отида и ще ги запаля съседите, що не си чистят децата? Казвам му, недей да ги палиш, върви за някакви препарати, вземи и за съседите, че те никога няма да си купят. Тръгва той и се тресе от срам как да купи 14 флакона купрол ли беше, виприн ли не си спомням. Ма няма място за срам, ше ни изядат живи гадините. Както и да е, казал- 14 броя препарат против въшки и аптекарката го спасила от неловката ситуация с въпроса – за детска градина ли пазарувате? Grinning
А  после яко се мазахме и трябваше да стоим със завити глави около час. Представете си четирима възрастни и едно хлапе с овързани в чалми глави и за капак звънеца звъни… Еми, не отворихме Joy
Виж целия пост
# 3 111
С въшки имам и аз една 😆 случка.
Звънят ми от учище,детето го сърби главата.
Учителката казва,че цялата й глава е на червени петна.Отиваме на лекар..той реши ,че е уртикария.Викам си да идем на молче,малко да разпуснем с детето,да си купим нещо..може пък нещо стрес да е.И тогава  ги видях😂...въшки!
Пратих мъжа ми до педиатъра да даде рецепта за препарат(здравната каса го покрива в немско)..щото уртикарията мърда.
С тая руса коса какво пощене беше 2 дена🥴..накрая я минах и с пресата са коса😄.
Виж целия пост
# 3 112
Вчера тръгвам с колата, лампата за багажника ми просветва от време на време, че не е плътно затворен - нещо му пречи и съм защипала пак. Казвам си - като стигна, ще го затворя добре.
Спирам на паркинга супер близо до една кола, едвам слязох с идеята после да я преместя, преди да тръгна, в което няма абсолютно никакъв смисъл.... Качвам се в апартамента, където бях на гости, наливат ми вино. Бях преполовила чашата, когато се сетих, че съм с колата.

След няколко часа си тръгвам, нося пица. По дяволите, много близо съм спряла. Първо влезе пицата в колата, после по-голямата част от мен. Не знаех че е физически възможно десният ми крак да е вече на педала, докато левият е опрян в задната врата от външна страна.
Горда със своята гъвкавост на младо момиче се приплъзвам и се намесвам. Тръгвам доволна, светва ми лампата за багажника.
Няма нужда да казвам, че като спрях пред нас пак забравих да го оправя.
Има дни, не мога да се справя с тоз живот... Joy
Виж целия пост
# 3 113
Като чета за въшките, се сещам как майка ми е щяла да се прояви като муня. Историята обаче е за глисти.
Един съсед (който не може да казва "Л", а вместо това "Уъ") я срещнал на улицата, оплакал се, че му се е развалил телефонът (още нямаше мобилни тогава) и я помолил да се обади в училището да каже, че на другия ден децата му няма да присъстват на някакво тържество, защото "имат гУиски". Добре, че човекът бързал и отминал, преди майка ми да успее да го разпита как са разбрали за глистите-  дали са ги видели или са им правили изследвания. Още по-хубавото е, че тя не звъннала веднага, а нещо се замотала и след 10-15 минути съседът се върнал да каже, че вече му работи телефонът и е успял да се свърже с учителката. И тогава се разговорили, той започнал да се хвали как децата ходят вече на курс почти всеки ден, колко било важно да научат език и т.н. Тогава майка ми зацепила, че "гУиски" означава  английски и че предпочели да ходят на уроци, вместо на училищния празник. Представям си конфузната ситуация, ако се беше обадила да каже, че малките имат глисти.
Виж целия пост
# 3 114
Как понякога не ценим какво имаме. Аз съм имала щастието да израсна без да съм чувала за въшки. Говореше се, че някога си е имало такава напаст, но отдавна е ликвидирана. За сметка на това, когато чух, че са се появили въшки, щях да си глътна езика от ужас. За пръв път чух, когато бях на една бригада и се бях панирала жестоко. Когато се прибрах, звъннах на баща ми да дойде да ме прибере от гарата. Той ме завари да седя върху пътната чанта и да роня сълзи. Пита ме защо плача, а аз му обясних, че сто на сто вече съм с въшки. Рев, рев, баща ми ме успокоява, че и да имам някоя въшка, ще я ликвидираме. Слава Богу, така и никога не съм хващала досега.
Виж целия пост
# 3 115
И аз бях хванала въшки от племенницата. Бях на 19г, първокурсничка в университета. Не коментирам как се чисти къдрава коса до кръста, помня само, че поне 4 Виприна купих тогава. И си мислех, че съм се изчистила, гордо отидох на едно от първите си интервюта и там като ме засърбя. Този ми ти мъж интервюиращият говори, аз си се дръгна, дет се вика. Само дето сълзи не ми тръгнаха от зор да не се чешам.
Взе ме накрая на работа, ама то за промоутър не искат много. Че и въшките изчистих после, след сигурно още четири опаковки Виприн.
Виж целия пост
# 3 116
Как понякога не ценим какво имаме. Аз съм имала щастието да израсна без да съм чувала за въшки. Говореше се, че някога си е имало такава напаст, но отдавна е ликвидирана. За сметка на това, когато чух, че са се появили въшки, щях да си глътна езика от ужас. За пръв път чух, когато бях на една бригада и се бях панирала жестоко. Когато се прибрах, звъннах на баща ми да дойде да ме прибере от гарата. Той ме завари да седя върху пътната чанта и да роня сълзи. Пита ме защо плача, а аз му обясних, че сто на сто вече съм с въшки. Рев, рев, баща ми ме успокоява, че и да имам някоя въшка, ще я ликвидираме. Слава Богу, така и никога не съм хващала досега.

Каква е тази драма? Ти пък, няма нищо страшно - никой не е умрял, или поне аз не съм чула. Grinning
Виж целия пост
# 3 117
Засърбя ме докато ви чета.
Виж целия пост
# 3 118
Аз пак успях да си объркам хотелската стая.
Този път нямах свидетели. Усетих се бързо и избягах.
Виж целия пост
# 3 119
С въшките се сетих миналата година. Тъкмо затвориха цяла Франция. Шъ съ мре. Не ни пускаха никъде да мръднем. На лекар ако ще умираш и с разрешение. И девойките с въшки Joy. Тъкмо ги изчистих за месец и половина и ги върнаха в училище и хайде пак. Уж дистанция, уж на 2метра разстояние.... Докато не свършиха училище нямаше оттърване.  (вирусът ни се размина, но гадините не)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия