
Имам близък приятел, който някога си е бил в България и е имал среща от третия вид с някакви цигани, които са крали някакви матраци посред нощ и полиция ги гонила и тн. Та с него отдавна си имаме бъзик с тези неща.
Днес бързам ужасно, имам сто задачи. Затварям лаптопа, където говорих с разни хора, WhatsApp ми вибрира в задния джоб. Шофирам вече и го вадя да погледна, момчето писало нещо, даже не го прочетох - някоя шега ще е, пък и слънцето ми свети в телефона. Правя в движение една солидна снимка на скайлайн с разбити покриви и разбити улици с надпис "(съкращение от името на квартала, който той знае) ТИ ПРАЩА ПОЗДРАВИ И ПИТА ЗА ТЕБ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ


"Дали не го пратих на шефката на една германска компания, с която компания имаме взаимен интерес за сериозна работа, но водим изострени преговори по някои въпроси....Гледам чата втрещено, който вече е прочетен и след известно умуване, писане и триене, ми се отговаря с "ahaha
"
Разсъждавах известно време и не знам с какви аргументи реших, че е по-добре да не се обяснявам....
Сега си мисля, че щеше да е по-добре да ме мислят за муня, отколкото за странна, ама свърши вече...
Най-интересното е,че бях с приятелка,а тя изобщо не е забелязала.
Бях се тикосала след това,вървя и се опипвам да не съм се разкопчала пак.Чак се бях замислила да си купувам нещо да се преобличам.
Вкъщи,след това,заших всички илици.

Надничам - няма я! Умрях от яд, че не се върнах веднага като се сетих и някой вече е минал и си я е намерил. Прибирам се с идеята да поръчам веднага същата и чак тогава да кажа на мъжа ми, че любимата му раница вече я няма. Влизам у нас и я гледам в/у един ратанов кош в коридора
явно като съм се върнала за боклука съм я оставила 