Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Навремето имах телефон, който имаше мелодия с много реалистично мяукане. Естествено, че го бях нагласила да мяука. Доста хора се стряскаха и търсеха котката.
Прясна мунщина от снощи. Кожата на лицето ми е много пресъхнала и си купих някакъв серум. Снощи се изкъпах, намазах серума и посегнах към кутийката с балсам за лице, за да намажа върху серума. Взех балсама, размазах, нещо не ми мирише по същия начин. Като погледнах - греба смело вазелин за уста от подобна по големина кутийка.

Бях 7 клас с една съученичка че ще ходим на първият учебен ден с токчета и рокли и вече  тръгваме да ходим на първият учебен ден и на слизане по стълбите тя падна по лице... аз изправи се каза че е добре обаче мен на смях ме напуши и продължихме да слизаме и за капак аз паднах и си счупих токчето..хвана ме яд бяха хубави обувките тя ми каза че има други който може да ми даде аз се съгласих и сложих тези който тя ми даде, и майка ме видя стана и лошо каза ми да ги събувам да не ходим до ортопедията и аз ги събух и ходих в крайна сметка с едни пантофи

друг случай ще ходя на море с моя приятелка едно гадженце и неговия приятел за 1 ден,бяхме се уговорили да ходим на Слънчев Бряг. Понеже тя "познава курорта" и ни казва къде да паркираме стана едно въртене в кръг...стигаме до един паркинг и си мислим че е свободен тъкмо слизаме и само гледам че има табела която пише  платен паркинг 5 лв на час и казвам: Хора знаете ли че е платен паркинга и че е 5 лв на час. и те ме гледат втренчено и за 1 мин се качихме в колата и се изнесохме следва търсене на ново място за паркиране и намирам друг паркинг и питаме колко е престоя те ни казват 3 часа 5 лв 8 часа 10 лв, съгласихме се за 8 часа понеже ни се видя изгодно..паркирахме и ще ходим на плажа бяхме взели една топка да играем волейбол в водата..  изпуснахме топката имаше много вълни аз и на гаджето приятеля тичаме да е вземем аз го изпреварих беше малко зад мен взех е обаче така ме удари една вълна че паднах изпуснах топката и се хвърлих върху него счупих нокът извиних му се стана ми супер неудобно 
та така

Скоро не бях се проявявала, ама то сърце мунско не трае
Не знам защо изобщо ми хрумва да свърша нещо из къщи сутринта, преди работа. Дори и най-дребното да е, все ще свърша някоя глупост. Ама нали съм си муня, това не ме спира...
Правя си кефир вкъщи. Супер проста и лесна работа - заливаш, прецеждаш, заливаш отново, няма какво да сбъркаш. Нали? Е, има. Грешката ми вчера сутринта беше че го върших това докато ми загряваше кафемашината, да не губя време после. Аз за вършенето го свърших де, само да бях прибрала и преполовената бутилка мляко обратно в хладилника, примерно... Видях я да си стои кротко на плота, около 12 часа по-късно. И ми е била точно пред очите докато се повъртях да измия цедка и прочие, да си направя кафе и т.н. Стои си и нищо не казва, гадината.
Мразя да изхвърлям храна. Ама много мразя. То повече за това ме е яд отколкото че съм свършила глупост, глупостта не е изненадваща хич - хеле пък на 6ти пореден работен ден рано сутринта.

Maлко съм болна и до леглото ми има маса с всякакви лекарства. Едно на ръка, че всеки ден 1 до 3ма души ме проверяват дали съм си пила антибиотика, щото ме знаят.
Вчера сутринта съзерцавам чаша с вода, наполовина пълна. Учудих се, понеже пия вида от шише, но бях жадна. Гледам - водата мътна. Хм? Осватих я пак, пих от шишето. По-късно пак посягам към тази чаша (щото съм забравила) - мирише някак естествено, растително. Реших, че съм разтворила някое лекарство вътре или хранителна добавка, пък може и да не съм била аз. А може и чай да е? Пак ми остана на заден план, като разбира се пак посегнах и пак всичко отначало - тази вода защо е в чаша, защо е мътна и на какво мирише изобщо? Този път обаче носът ми долови миризмата на рози и се сетих, че в нея имаше букет, който изхвърлих...
Благодарна съм, че усещам миризми

Хахахаха, много забавни неща чета тук от вас. Понеже и аз имам забавни преживявания, ама важно е как се разказва, та нали не съм добър разказвач, ще трябва да се постарая.
На мен рожденните ми дни са запомнящи се.

И така в къщи винаги сме обичали котки и сме си гледали поне по една. 😃
Та като бях по-малка имахме един котарак на име Еди, понеже беше чисто черен и го бяхме кръстили на Еди Мърфи. 😁 А котьо си беше буен и пакостлив.
И на 12-я ми рожден ден сме се събрали родата да празнуваме. Майка ми цял ден готви и твори. То няколко вида ястия, то огромна сметанова торта. Бащата пък решил да ми направи изненада със заря и след вечерята, уговорката беше да излезем навън. Та се наредихме в кръг около тортата, намислих си аз желание, духнах свещичките и бащата въудушевен, хайде, хайде всички навън... Добре, тръгнахме всички послушно, ама майка предвидливо скри тортата във фурната. Печката изкючена, фурната разбира се изстинала отдавна. Нали, за да я скрие от Еди. И тя излезна последна. Стояли сме колко...? 10, 15 минути... Не знам. Но когато влизаме, какво да видим... Фурната отворена, Еди седи на вратата на фурната побелял, целият в сметана. Мустаците побелели. Гледа тъпо, щото ако е ял сметана от 15 минути вече е като дрогиран. А тортата изглеждаше като в насипно състояние. Но майка ми иначе се беше погрижила преди това, не мога да отрека, лично я видях.

Ами на 16-я ми рожден ден...
Каня най-добрата ми приятелка и понеже много харесвах по-големият ѝ брат, поканих и него. Но за разлика от нея, неговото идване не беше сигурно. И така тя дойде следобед и вечерта преди да си тръгне чух, че и той е дошъл и е пред вкъщи. Изтичахме и двете по стълбите (живеем в къща). Тя пред мен, аз подире ѝ. А то вече се посмрачило. И излизаме на двора, тя отваря портата да го посрещне. Но него го няма нещо. Тръгваме да излизаме на улицата, а пред нас бяха разкопали (не помня за какво). А тогава пък съвсем бях изключила, че са разкопали и тя пред мен, аз след нея надничам за него, питам къде е, вълнувам се, подскачам и си мисля, "хайде бе момиче по-бързо, ох, ще мина до нея, че аз да съм първа". И минавам, но... В момента в който правя крачка пропадам. 😃
И чувам, само ги чувам двамата, защото е високо и тъмно, за да ги видя. Чувам, как ме питат добре ли съм. Да добре съм, но умирам от срам. И така. Издърпаха ме, за калните ми ръце. ЧРД и със здраве, момиче, и толкова. 😁😃🤪

И последно не си спомням това пък на кой рожден ден беше с една друга голяма приятелка. Днес се чухме, че рядко се виждаме, понеже живеем далече една от друга. Да е жива и здрава. Та ние сме на една дата с нея и тя болна милата на рождения си/ни ден.
И така... Вика ми ела с мен до аптеката да си купя нещо, че много ми е зле и не издържам вече.
Ама разбира се, как не, приятел в нужда се познава.
Влиза тя и ама какво казва на аптекарката:
- Едно ТУРБОФЛО, моля! 😆

Ден за домакинстване /аз не съм много по тая част/.  Ще пера. Сортирам прането, прах, омекотител, дрехи, пускам първа пералня. Продължавам с другите задачи. Пералнята спира, местя мокрите в сушилнята, прах, омекотител- пускам втора пералня. Минавам на следващата точка. След десетина минути, минавайки покрай пералнята , бе много се пени тоя прах. Викам си, явно съм сложила много. След малко пак поглеждам, ми то само пяна се вижда. Отбелязвам си че трябва да внимавам с праха и  .. разбира се виждам дрехите , които кротко си чакат  някой да ги сложи в пералнята.

Поне сега ще ги сложиш в чиста до бясък пералня.

Честно казано се замислих дали да не сипя един препарат за почистване на перални,  ама след кратък размисъл се отказах, че много пяна имаше. Иначе мисля съм писала тук, като реших да чистя пералнята с препарат, а после я видях празна и тогава пък взех че   я напълних.......Това определено  е по- лошият вариант , освен ако не искате да съсипете някоя дреха

Имам лошия навик да си въвеждам в телефона хора с еднакви или сходни имена .. точно така, с такива имена, без никакви пояснения. Добре, че хората ползват и "Вайбър" и имат профилни снимки там. Но преди години доста гафове правех - звъня на един, а се окаже друг човек.

Скоро пак паднах, при качване в автобус... Боля по-дълго от обичайното, но си бях в движение.

Иначе и аз лекувам болен мъж сега (след мнението за боледуващата нагоре). Неприятно, но сезонът е такъв, както всяка година. До преди 2 години почти никой не се впечатляваше и болните кротко се лекуваха вкъщи. Сега настана тоталната лудост... Дано се върнем към нормалното някой ден.

Имам чашка с виличкаи лъжичка, с които раздробявам или ръчкам храна за котката. Държа я на плота. Онзи ден слагам на котето да яде, пък искам леко да я натроша, а лъжичка няма. Бре, къде е. Отивам да си доям моите неща и в един момент осъзнавам, че ям с лъжичката на котката. Верно, че ги мия, ама все пак...

То сега ако кихнеш или се изкашляш на обществено място и те гледат все едно си терорист.
Дето имаше един лаф - такова време настана, че е по-срамно да кихнеш сред хора, отколкото да пръднеш... лошото е само че то не е шега ами си е баш така вече.

То не е много за тази весела тема, но бях свидетел на такъв случай преди 2-3 дни. Един човек, излизайки от кварталния магазин се закашля много. Аз съм вътре и съм с гръб, навън тези които чакаха даже се разбягаха. Добре, че продавачката излезе, познаваше човека и знаеше, че не е болен, върна се и взе малко шише вода. Оказа се, че човека просто се е задавил. Настана време, дето от нещо толкова дребно ще си умреш на улицата, защото няма кой да те потупа или да ти даде вода. Хората откачиха и станаха бездушни страхливци

При мен от дете при ветровито време навън се появява лека хрема. Когато вляза на закрито изчезва почти веднага. Сигурно и аз обирам възмутени погледи наоколо, че подсмърчам...
А с мерките, които се въвеждат би било смешно, ако не оставаха толкова хора без работа пред зима, поскъпване на всичко, несигурност изобщо по света и прочие. Отстрани е много лесно - детето ще учи вкъщи пред компютъра, заведенията и магазините  - работа с доставки и прочие. Реалността е друга.
Иначе в аптеките логично да е най-опасното място за заразяване. Болен човек едва ли ще си помисли да седне в заведение...

Аз съм с алергичен ринит. Много често кихам в магазини за плодове, сапуни, препарати и всякакви малко по- наситени миризми. Не съм усетила да ме гледат зле, но на мен ми става неудобно, защото знам, че за никого не е приятно в тези времена и всеки се чуди.

Е то в момента заразен може да унищожи повече хора с кашлица, отколкото терорист с ножица. Мен не ми пречи да се пазят хора, ако кихна. Даже по-притеснително е, ако не им пука.
Откакто ми се развали таймерът за самоизключване на фурната имам много материал за темата. След години ползване на тази изключително полезна екстра, докато свикна да наглеждам и изключвам навреме фурната, повечето ни ястия бяха в сходен, наситенокюмюрен цвят.