Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Два пъти си направих този номер в метрото, ама голяма тъпотия сменянето на цвета на картите за ГТ, тъкмо бях свикнала със синята... а сега бяло-зелена, а банквата преливащо зелена Вярно, че са в различни джобчета и че е добре да се погледне преди чекиране, амааааа прочетох надписа "успешно заплатихте.." вместо "валидност до..."

Боже, потърсих кафето в миялната преди малко... единственото ми успокоение е, че шкафа, в който нормално си стои, е в съседство.

мда, аз даже опитах да платя в лидл с тази за градския транспорт.

Пътувам с метрото от години по един и същ маршрут. По принцип нямам проблем, само понякога когато отплесна.
Преди няколко вечери се прибирам от работа и слизам на метростанцията, на която слизам от .... намси колко време вече и го правя на автопилот - без да мисля. Действието се развива в 21:30 ч., а ММ ме чака с колата да си ме прибере. Слизаме само двама пътника - аз и един мъж, който тръгва в срещуположната посока.
Изкачвам стълбите към изхода  и се сепвам - Боже, не беше от тук! Минавам през цялата станция и излизам през другият изход. Да ама - йок! И от тук не е.
Паникьосах се и се върнах обратно. Излизам от там където и първият път, и виждам табела с улица, за която никога през живота си не съм и чула. Излизам навън в нищото, а наоколо тъмно като в рог. Тотално рухнах и а-а да ревна се обаждам се на ММ хлипайки, че не знам къде съм.
Отсреща се чува: "Върви само напред! Виждаш ли фарове!?"
Аз: Виждам, а ти къде си!?" - вече през сълзи. Отворът беше, че е в колата и да се качвам, че ако слезе ще ме напердаши, та да се сетя коя съм и къде съм. Колата беше буквално пред самият изход
После се скъсахме да се смеем, ама никак не ми беше смешно докато прекосявам три пъти цялата метростанция сама. Като във филм на ужасите.
А спомената улица винаги си е била с това име, само дето никога не съм обръщала внимание на табелата.

Метрото винаги ме е обърквало. Зле съм с ориентацията. Чета табелите внимателно, но и те не винаги са в състояние да ми помогнат когато хал хабер си нямам как се казва улицата, на която трябва да изляза.
За да бъде срамът ми пълен, наскоро установих, че 8-годишната ми дъщеря се ориентира в мерото в пъти по-добре от мен.

Когато хората слизат от метрото, една част тръгват наляво, една надясно, а една жена седи посредата и се върти ту насам, ту натам. Тази жена съм аз. И си говоря на глас и соча "сега ако съм пътувала нагоре по Черни връх, би трябвало изходът ми да е надясно..обаче напред надясно или назад надясно..." И ходя напред-назад в опити да прочета табелите и в двата края и да ми проговорят нещо.

Оо, това с ориентирането дори не го броя вече, цял живот съм така. И имам предвид зле, ама много зле. С карта се губя, както искате ме разбирайте.
И по улиците като ходя, и нещо друго ако трябва да мисля за маршрут, отиде коня у ряката докато мигна.

Още са ми пред очите групичка приятели, с които преди години играехме заедно WoW. Помъкнали сме се веднъж в играта цялата тайфа, някъде си, абе не беше често посещавано място. Във войс чат сме за по-мързеливо но за мен това не е достатъчно и естествено се влача зад другите, то само те знаят пътя С мен изостава още един, на мен са ми свикнали ама него вече го питат наред ли е всичко.
Той беше единственият дето не ме познава лично, между другото. Това не попречи да отговори че останал да върви с мен "Щото Нати като я знам, ще се изгуби ей сега и ще трябва да обикаляме да си я вземем с пак с нас"
Та така де, бяха ме научили и по другите държави каква съм шматка, няма само моите авери да ме знаят и вие тук дето ви се представям в темата я

От миналата седмица губя представа за дните. Събраха се и пет почивни дни при нас, съвсем се разбъркаха дати и дни от седмицата. И заради това не стига, че грешни дозировки на лекарството за мъжа ми му казвах (пие се по схема), ами и днес го пришпорих за контролен преглед. Е, да, ама той бил утре. Това го разбрах, като се върна от поликлиниката у дома.

Най-редовно вадя личната карта да плащам с нея, ама със замах и самочувствие. Още не съм станала такава звезда и си я прибирам обратно, та вадя другата.

Днес изпаднах в нервна криза. Вкъщи съм и съм зарита с някакви задачки и получавам съобщение в WhatsApp от непознат номер и снимка, която нищо не ми говори: " изкарай двете коли и ги паркирай отпред. Ще идват техници за парното. Трябва да стане до 20 мин".

Колите са паркирани в подземния, който е общ със съседите - явно е някой от тях. Гледам и не вярвам на очите си! Няма добър ден, няма да се представи, да пита удобно ли е, може ли, там ли съм изобщо? И срокове ще ми дава! Направо затворих чата, бясна, няма с това психо да се занимавам. Чудя се какво стана с доброто немско възпитание, съсипаха я тая държава! Абе драма ви казвам...

Получавам поредно съобщение "обаче първо пробери летните гуми в багажника, че и те ще пречат". Е тогава вече ми падна пердето! И докато се чудя какво да напиша - в главата ми мисли като "ти пък кой си, какъв си, как си позволяваш да ми говориш" и тн, измислих какво ще му причиня - ще го изкажа на ММ! Пращам му скрийншот с надпис" този кой е? " и станах по задачки пак, няма пък да местя нищо.

Чак след един час получих отговор от ММ кой е, и че ММ ми е писал от неговия телефон, защото не носел в момента собствения си.... Отворих пак онзи чат - ми той си ми е написал кой пише, ама на мен ми беше причерняло пред очите  от бяс и не съм видяла. Даже и тонът втория път не ми се видя толкова груб...

И както бях наежена срещу света ощипана мома, с най-любезната усмивка трябваше да помоля техниците да изчакат да преместя колите и гумите. 😁😁😁

И аз така, всеки ден ми е неделя последната седмица. А снощи убедено спорих, че днес е 17-ти, че има контролен преглед ММ в болницата, да се обажда веднага на колегите, че утре няма да е на работа. ММ вика, бе кога мина това време, че стана чак 17- ти, май онзи ден беше Никулден. Накрая го убедих, де, и тъкмо да звъни на колегата, дъщерята показа един постер за коледния базар, който започва днес, и на мен ми светна свише, че този петък е едва 10-ти...

Лондонското метро е супер за тренитовки за муни 😆.

Мисля, че на Оксфорд съркъс винаги излизах не от правилния изход 😁 но вътре добре се справях. Хващах си ойстър картичката и си пътувах и разкарвах.

Правейки кафето тази сутрин констатирам, че захарта до края на седмицата ще свърши. И тъй както съм разказвала, че редовно в магазина забравям сол ли е трябвало да купя или захар, въобще не се учудвам, когато в шкафа откривам три пакета сол и никаква захар. Започвам да се обработвам ментално как да не се объркам следващия път и отново да се върна със сол и на ум повтарям "захар, захар, захар." Е, нищо чудно, че сипах нес кафето в захарницата, вместо в чашата. Сега вече нямам прозорец за грешки до края на седмицата, захар ми трябва ДНЕС. Стискайте ми палци.
Имам смътен спомен, че не ми е за първи път да си правя кафето в захарницата...

Пак като не си люснала 3 в 1 във врящата супа... като мен
А веднъж за рождения си ден реших да направя бисквитна торта и вместо захар в крема съм сложила сол. Половин чаена чаша сол. Усетихме чак като нарязах и поднесох да почерпя.

в новото вкъщи има 4 кг сол. познайте кой я купи.
не познахте - аз бях.
взех пакет сол за запас, гледах за захар, уж намерих, щателно разгледах пакета - едро, бяло, значи е захар.
у дома я пробвах, че внезапно ме напънаха съмнения иначе щяхме да пием кафе със сол.
с тези количества сол можем да откараме до края на престоя тук.  

надписите не помагат много

السكر  ملح