Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 619 860
  • 5 407
# 3 855
Вчера карам детето на дерматолог и изведнъж черна дупка. Нямам никаква идея при кого отивам и къде. Детето ме подсети , че е дерматолог и после дружно се сетихме къде е (тя е като куфар когато я караш и няма идея кое къде е, дори да сме ходили сто пъти там)
Виж целия пост
# 3 856
Аз пък много често забравям дали съм си пила лекарствата, че съм с болно сърце и често се случва да ги повтарям. На 40 години съм, тази година в началото живот и здраве ще правя 41г. Но забравям и много други неща. Старая се да ги отсмивам, не ми е присъщо да се стягам. 🤩🙃✌️
Това с лекарствата си е опасно... Пробвала ли си да си зареждаш кутия с хапчета за цяла седмица? При някои хора помага, има готови такива кутийки с отделения за всеки ден от седмицата, някои са и за по повече от един прием на ден разделени.
Щом са ги измислили и се продават, смятай дали няма още много муни и муньовци, така че горе главата Grinning
Виж целия пост
# 3 857
Да, кутийката за лекарства ми е спасението на мен. Иначе и аз не помня пих ли го тази сутрин, не пих ли....
Виж целия пост
# 3 858
Аз използвам апп на телефона, който ми напомня да пия лекарството в съответния час.
Виж целия пост
# 3 859
Прочетете книгата " Будният ум" на Санджай Гупта. В нея са обяснени доста неща нна разбираем език за работата на мозъка и деменцията. Първоначалните симптоми могат да се проявят мнооого години преди сериозните. С това не казвам, че всички сме с деменция. Слагам и себе си в този кюп, от преумора и аз съм същата.
Виж целия пост
# 3 860
А, аз нали съм си постоянен резидент на темата, тия напомняния за нищо ги нямам Grinning
Да, ще сложа. Ама примерно съм на работа, точно в този момент няма как да отида да си измия ръцете, да взема хапчето или там каквото ми се напомня. Остава за "след малко". Това малко варира от няколко минути до дни Grinning
Виж целия пост
# 3 861
Кутийка за хапчета ползвам от няколко години – няма такова улеснение, да ви кажа!
А от синдрома „Влизам в стая и не помня защо съм влязла“ страдам от дете. Що бой съм изяла от майка ми...
Е, не може да караш човек, който е вглъбен в книга, филм, собствени мисли ако щеш... да помни за какво си го пратил. Нечовешко е просто!
Виж целия пост
# 3 862
Това с отиването в друга стая и забравяне защо си е класика. Имахме си редовна шега с приятелка, с която живеехме заедно. Хем по-млада бях тогава, не е от ЕГНто това...
Вижда ме тя че отивам към кухнята, след малко се връщам такава объркана - Абе отидох до кухнята за нещо, пък пих вода и се върнах с... нищо.
Съответно при всяко минаване се подвиква:
- За какво отиваш?
- А, за нищо.
- А, хубаво, а намери ли го, нищото?
- Мда, струва ми се че точно това намерих, отново.
- Хубаво, донеси малко и на мен!
Joy
Виж целия пост
# 3 863
Това с отиването в друга стая и забравяне защо си е класика. Имахме си редовна шега с приятелка, с която живеехме заедно. Хем по-млада бях тогава, не е от ЕГНто това...
Вижда ме тя че отивам към кухнята, след малко се връщам такава объркана - Абе отидох до кухнята за нещо, пък пих вода и се върнах с... нищо.
Съответно при всяко минаване се подвиква:
- За какво отиваш?
- А, за нищо.
- А, хубаво, а намери ли го, нищото?
- Мда, струва ми се че точно това намерих, отново.
- Хубаво, донеси малко и на мен!
Joy

Ти пак добре, само си пила вода 😁 Една позната отивайки до кухнята, за да пуши, стигайки до там забравя за какво е там. И логичната и мисъл е била, че щом е в кухнята, значи сигурно е, за да сготви. И това и прави. По едно време идва мъжът и (зачудил се защо се бави) и я попитал защо готви, като ще излизат на ресторант въпросната вечер. Тя чак тогава се сетила, за какво е влезнала в кухнята, ама поне се успокоила, че яденето за следващия ден е измислено 😁
Виж целия пост
# 3 864
А, точно такава опасност не е имало при нас тогава, две ергенки си бяхме и повече на купон ни избиваше отколкото на готвене Joy
Отивам за нищо и намирам нищо, кое не е ясно? Laughing
Виж целия пост
# 3 865
История с гащи (не е за слаби сърца). Наели сме със семейството на приятелка къща на един Карибски остров, като ние пристигнахме 8 часа преди тях. И аз как да уплътня времето - ще пера. Пуснах пералнята, изпра, ще зареждам сушилнята. Отварям вратата, вадя филтъра да го почистя и юнашки забравям да го върна. И пускам сушилнята…спря след няколко минути и категорично отказа да тръгне. Част от прането е тръгнало да излиза през отворения от липсващия филтър път. След като успях да спася два чифта мои гащи, заседнали по трасето на топлия въздух, ми стана ясно,  че още един чифт са заседнали на едно място под филтъра, където не мога да достигна по никакъв начин. Прахосмукачка с гъвкав шлаух няма в къщата, така че не мога с вакуум да изкарам палавите гащи. Писах СМС на собственика, прати майстор (на Бъдни вечер), който разглоби сушилнята, извади гащите. Луксът ми излезе 135 долара. И когато си мислех, че сагата с гащите няма как да  стане по-срамна, успях да се изложа още по-гащено - разнасях от България кутия със слънчеви очила, на които да потърся уж доживотната гаранция (не я получих). Обаче за да не тракат очилата в кутията, още в София  уплътних пространството около тях с мои гащи. И както сме се отдали на разглеждане на една крепост в Стария град на столицата, отварям аз кутията да покажа очилата на мъжа на приятелката ми и изведнъж вместо очила в пълния им блясък от кутията са се опулили мои гащи. Няма да ви кажа как ММ ме спуква от майтап на тема гащи след това…
Много ме разсмя!
Спомних си един виц, или скеч, вероятно от 50 - те години на миналия век, който са ми разказвали моите родители и винаги се шегувахме, когато стягахме куфарите за път: Един мъж много се страхувал от предстоящото му първо пътуване със самолет. Толкова го било страх, че се опасявал да не се изпусне... Започва да си реди дрехите и си мърмори тихичко, за да не забрави нещо - риза,....гащи!,... потник,... гащи!...панталони,... гащи!...чорапи,...ГАЩИ!!!...

Чудесно е, че си имаш палави гащи! Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 3 866
И аз да си кажа…моята може би по-скоро е трагична. Вчера с приятелки пихме вино. След час-два ми звънна един момък да си бъбрим и аз 15 минути съм говорила глупости и простотии от най-висш род,чак да ти стане срамно че съществуваш. Днес ми се иска да ме погълне земята..Уж днес му звъннах, извиних се и казах че не си спомням много и той се смя, но се надявам да не ме е взел за луда(буквално)..
Виж целия пост
# 3 867
Ако те харесва - гаранция ти давам, че ще си му станала още по-симпатична.
Виж целия пост
# 3 868
По повод забравянето, и аз си имам проблеми с това. Може и признаци да са на нещо, дано не. Със сигурност умората и мултитаскингът допринасят, обаче. Най-яркият ми пример е, как когато бях с малко бебе, звъня на майка ми, слагам телефона до себе си, докато набира, и почвам да шетам нещо. Тя вдига, но аз вече съм забравила, че я набирам, и не отговарям. Доста я бях шашнала. Няколко часа сън на денонощие в този период са ми оправдание. Сега слагам непрекъснато таскове и мийтинги в календара, и успявам да държа нещата под контрол.
Виж целия пост
# 3 869
Онази вечер ММ успя да ме пробуди до такава степен, че не можах да заспя. Станах. Някъде в ранните сутрешни часове съм решила да си правя кафе. Котараците пристигат... да ги храня. ММ става и влиза в банята.
Аз като една добра жена питам:
- Кафе искаш ли?
- Не.
- Как така не искаш кафе?!? Ти не искаш кафе? Сигурен ли си?
- Ами 5:30 е, лягам си. След два часа ми направи.

Купила съм си пижама гащеризон, с който се мотая у дома (не спя  с него). Ставам тази сутрин, протягам ръка в тъмното и го хващам, но го хващам правилно. Мушкам единият крак, идва ред на другият. И крачола ми идва леко странично, малко като "я направи пирует". И се започва с борбата, и не влиза и влиза. Реших че няма нужда пода да се вдигне и да ме удари по челото. А бях на косъм. Долазих до ключа на лампата, трудно. Оказах се с два крака в един крачол Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия