Преди няколко години отиваме на заведение с една приятелка и двама нейни приятели (урежда ме на сляпа среща момичето). Срещата върви добре, забавно, но става късно и е време да си ходим. Плащаме сметката, излизаме навън и аз внезапно заявявам, че съм си забравила очилата вътре (късогледа съм и нося очила, които махах по време на ядене).
Връщам се аз на нашата маса, съобщавам на сервитьорите, че си търся очилата и те трябва да са тука някъде. Почва едно търсене, на масата ги няма, не са ги отсервирали, няма ги и на сепарето, така че се навирам под масата да ги търся, сигурно са паднали. И докато оглеждам внимателно в полумрака установявам, че аз всъщност виждам много добре. Попипвам си лицето - очилата са си съвсем на мястото си.
Вдигам глава над масата, изчервена до ушите от срам. "Чакайте!" Викам "Те са ми на лицето!". Персонала се смее, подиграваха ме малко, мислели че търся слънчеви очила, защото диоптричните, естествено, бяха видяли, че си ги нося.
После спрях да си свалям очилата докато ям и не съм ги "забравяла" така.
Виж целия пост
Връщам се аз на нашата маса, съобщавам на сервитьорите, че си търся очилата и те трябва да са тука някъде. Почва едно търсене, на масата ги няма, не са ги отсервирали, няма ги и на сепарето, така че се навирам под масата да ги търся, сигурно са паднали. И докато оглеждам внимателно в полумрака установявам, че аз всъщност виждам много добре. Попипвам си лицето - очилата са си съвсем на мястото си.
Вдигам глава над масата, изчервена до ушите от срам. "Чакайте!" Викам "Те са ми на лицето!". Персонала се смее, подиграваха ме малко, мислели че търся слънчеви очила, защото диоптричните, естествено, бяха видяли, че си ги нося.
После спрях да си свалям очилата докато ям и не съм ги "забравяла" така.
/ и зяпам магазините. Гледам табела "Килими, дамски.....". Викам си - брех, мамка му, а що пък дамски, а не мъжки!? 
