Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Баш.
Преди години редовно пътувахме по командировки в Белград.
Сръбските колеги бързо ни отучиха от използването на "карам", "ще те карам"
Единият от сърбите беше дошъл в София. Возят се по центъра и сърбина видял надпис на такси "Карам ли добре?" Умрял от смях.

А "барам" на македонски е "търся".
Аз май някъде по форума съм писала за моето "баране" на македонец.
Преди години организираме някаква студентска конференция. Трябваше да звъня в Скопие на един от участниците. Моите колеги ми разясниха за барането, смеят се, сеир гледат. Звъня. Няма го и говоря с майка му. Въртя, суча, обяснявам се, избягвам всякакво баране в разговора. Отсреща бодър глас ме пита "А кой го бара?"

Еми, бърсах го с мокрите кърпички 😂 Бая повика, но на границата после му напомних, че черна котка ни е минала пътя и не е трябвало да бършплютото против уроки.

а добАр тек! - дружки сръбскоговорящи

Карачка си е класическа дума, жаргонна в България. Стига да приемеш, че отсрещния няма намерение да се еб@ва с теб, със сърбите върви гладко. Разговорихме се с един наскоро на гарата в Амстердам, абсолютно облекчение беше в сравнение с лошия английски и холандски, примесен с испански, италиански и полски думички, който си беше ежедневния начин за комуникация там.

Преди години в Германия. Пием гадното немско кафе, душата ми плаче за едно хубаво еспресо. На гарата в Дюселдорф виждам кафене и вътре познатият силует на еспресо машина. Влизам и си мърморя, че най-после ще пия едно свестно кафе. Отсреща чувам: "Како се зовеш?".

Пак съм тук!

Не съм в серия, а моето е съдба някаква.

В събота решихме с ММ да си направим далечна екскурзия с колата. Речено - сторено. Предимно се возихме и обикаляхме села и паланки. Надвечер минахме край едно село и видяхме голяма чешма с големи корита. Спряхме да се поразтъпчем и да решим, къде да отседнем, защото вече бяхме много гладни и изморени, а и се бяхме отдалечили много. ММ цъкаше на телефона да търси хотел, а аз отидох да видя чешмата. Загледах се, колко бистра е водата, а на дъното кал и тиня. Забелязах, как по дъното се движат някакви гадни насекоми и понеже съм недоскив, се наведох и се подпрях с ръка на коритото, за да ги видя по-ясно. Не видях, че ръба на коритото е мокро и зеленясало, хлъзна ми се ръката и хлътнах цялата в коритото. Направо си полегнах. Това потапяне в ледена вода е толкова ужасно чувство, че изобщо не ми стана смешно. ММ се спука от смях докато ме вадеше. Стоя си там изправена край чешмата, от мен тече вода и се треса от студ. Дрехите ми, разбира се подгизнали. След малко вече се возех в колата - гола, боса и увита в едно одеяло за пикник. Тъй като нямах други дрехи тръгнахме да се прибираме. Стигнахме си пред блока и поне беше тъмно. Пратих ММ да ми донесе пижама и чехли. Тука той си прояви муньовщината. Чакам в колата и изведнъж забелязвам, че на нашата тераса свети и ММ маха силно с ръце. Отварям прозореца, правя знаци "какво" и чувам да се провиква: "Гащи да ти нося ли или само пижама"?   И това в тъмния и тих квартал! Телефон нямах, той загина мокър, като паднах. В общи линии - ползотворен ден за темата.


Докато пишех горната история се сетих, че това не ми е първото падане в студена вода.
Една зимна вечер, след работа, тръгнахме с ММ да прибираме детето от майка ми. По пътя майка ми се обади да купим риба. Купихме от един магазин и тръгнахме, към паркинга. Естествено тъмница и нищо не се вижда. Хлъзнах се и паднах по гръб в една кална локва. Отиваме в майка ми и детето първо проверява торбата и възкликва: Татее, откъде са тези рибки?  ММ: Ей, там майка ти ги налови в една локва.

Сетих се за още една история свързана със студа, но друг път.

Щастлив ден на всички!

Много ми хареса идеята ти,разсипах олио и пръсна върху дамаската на стола ми. Прах я с препарат за петна ,но останаха петна. Сега ще я напръскам с препарат за фурна.

Имала си един вид късмет, че е било вечер. Аз паднах в морето през деня с дрехите, и се прибрах увита с една полу хавлия, в колата, след това през паркинга, откъдето минават достатъчно хора. През деня, разбира се, се случва всичко. Цялата във вода и пясък

Преди години с майка ми бяхме ходили до гарата с колата. Изведнъж заваля страхотен порой. Имах чадър в чантата, докато помисля да го извадя, от нас течеше вода. Влязохме в гарата, след нас се точат локви. Купихме си един пешкир и претичахме до колата, паркирана съвсем наблизо. Съблякох блузата в колата, да събуеш залепнали мокри ластични дънки на предната седалка е мисия невъзможна. Майка ми ме изпревари и след като си съблече блузата, облече светлоотразителната жилетка на голо. Аз карах по сутиен. Улиците наводнени, колата ниска, тръгнах да се прибирам по обиколен маршрут, че около Сточна гара направо ще затънем. След около час и половина се прибрахме изсъхнали, при нас беше валял лек дъжд.

...и после иди обяснявай, че нямаш сестра.

Irene
Кажи ми, че го уби с поглед дори и в тъмното след въпроса гащи да носи ли ))) Рева от смях!!

Обичам да си нося храна за в работата, не купувам отвън. 2 варени яйца в дамската чанта винаги спасяват ситуацията. Та бодряшката крача из центъра, и изведнъж хоп, типично в мой стил посрещам едно паве с десен крак и директно се изпружвам на улицата. А чантата си със замах шибвам отвисоко, като от нея весело се изтъркулват двете варени яйца в краката на пушещата пред някакъв магазин продавачка, която ги гледа с погнуса, мен също...

Прясно от преди малко

Реших да свърша някоя работа из кухнята. Сложих ядене да се готви във фурната и заредих съдомиялната и я пуснах. Междувременно чета във форума и си текствам с приятелка. Бях си сложила таймера за фурната за да погледна яденето за да не го забравя. ММ влиза и почва да ми говори нещо и да ми показва някакви снимки. За да не го обидя гледам, но мисълта ми е за това какво си говорим с приятелката. В този момент таймера на фурната почва да звъни. Аз скачам и с един замах отварям фурната за да не изгори яденето. Ноооо вместо фурната съм отворила миялната... и то докато е включена(идея си нямах че може да се отвори по време на миенето)  За по малко от части от секундата, стоях и гледах защо във фурната тече вода???  Докато загрях какво става и бам - пак я затворих  от ужас изкрещях направо

Какво да кажа... някои вечер ги творят странните работи, а други като мен - сутрин
Точно днес си припомнихме с колежка как преди време хвърча насам-натам в работата и обяснявам че като пийна едно кафе с магданоз и направо не се удържам Доста е показателно че не посмяха дори и да питат кой знае колко, само повдигнаха вежди. От мен все пак всичко може да се очаква. Хеле пък докато още си пия кафето.
Сутринта си бях приготвяла обяда (салата и още нещо си там) докато пия междувременно и кафе, че много кратки тия сутрини... Режа салатата направо в кутията, включително и магданоза, който бера от саксия с една ножица и после със същата ножица режа направо над салатата. Кафето ми е на сантиметри от въпросната кутия, щото сутрин се стресирам ако го изпусна от поглед преди да съм го изпила. Нататък предполагам е ясно, по някое време отпивам и дъвча нещо дето не му е там мястото - магданоз

Със същата тази колежка имахме по-скорошна смешка - в събота. Дежурни сме и двете, никоя не е щастлива да е там, това не е странно. Влитам сутринта първа, телефонът звъни на пожар, изнервиха ме със странни въпроси 15 минути преди да сме отворили, абе влетях на бургия там където се преобличаме. Работим с бели престилки, съответно моята и на тази колежка висят в един и същ гардероб. Че са и еднакви... Отварям, виждам престилката насреща си, учудвам се на себе си че съм я бутнала от страната където стоят на колежката нещата, обаче продължавам да ругая и я намятам набързо че няма време. Абе нещо странно има, тежи ми нещо по джобовете, а аз нямам навик да държа неща там. Освен това, тая престилка ми е нещо свободна. Брях, отслабнала съм!?! Сещате се, сигурна съм. Това просто не беше моята престилка Колежката отново запази хладнокръвие, все пак работя там от години и ме е виждала много сутрини... Само като си тръгвахме и казах че съм много щастлива да сгъна тая престилка и да не си вадя нова за следващия ден, попита през смях: "Ама нали твоята си прибра?"
Така де, не ни е скучно.

Имам много мунщини ама все време не ми остава да пиша... Па нали и да не се излагам толкова...
Два дни не бях пускала пералня, но днес нямаше как че нямам чисти тениски за работа (фирмени, имам само 3) Пуснах пералня, после прилежно преместих всичко в сушилнята... Сега преди да легна викам да си ги взема, че пералното е в мазето, а аз съм на 3ти етаж. Слизам, сушилнята изключена и дрехите мокри... Познайте кой утре в 5 ще се рахожда до сушилнята по сутиен 😉 Добре че в момента няма мъже из кооперацията 😂

И една много забавна, за колегите, от преди 2 месеца. Някои колеги носят колонки за музика, работим в голям колектив, във фабрика (това за да си представите пред колко човека се изложих), там където бях тогава бяхме над 60 и само 2 бяхме жени. На колегата му падна батерията и ме помоли аз да пусна нещо. Пуснах първото радио за което се сетих, после обаче излизах да пуша и устройствата се ракачиха. Влизам обратно, тъкмо издирвам попътно радиото и чувам че върви музика. Реших че някой друг се е свързал... Слушаме 5-6-7 песни, аз се кефя на музиката и се чудя кой точно колега има такъв добър вкус, че това са песните от плейлиста ми... Докато не почна една много интересна песничка на little big. Настана едно мълчание и всички се спогледахме. Колегата ме пита каква музика пускам и аз обяснявам че не съм аз, като съм се върнала си е вървяла. Поглеждам телефона- моя е 😱😱😱 Смених набързо и продължихме да си работим.
Ама за да е пълен купона, 2ри път ходих да пуша, като я спрях не я смених и връщайки се си почна пак... От колко време вечв не съм в тяхното хале и пак мина ли от там почваме да се смеем