Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 619 777
  • 5 407
# 4 695
Гледаме "Капките". Често спираме на пауза, пускаме си оригинала, а след това имитацията. Идва ред на Мъйнов и мъжът ми спира предаването, пуска първо Лили Иванова, после Мария Илиева. След като свърши клипа дъщеря ни влиза в стаята и аз се заговорих нещо с нея. Когато пак погледнах екрана, виждам че започва песента и възкликвам "Леле, колко добре са го гримирали! И корем са му сложили, защото Мария Илиева беше бременна в клипа!". Дъщерята и тя се чуди на способностите на екипа и само повтаря "няма начин". По едно време тя се усети, че сцената е различна Laughing Това наистина си беше Мария, докато сме си говорили, следващият клип тръгнал Smiling Imp
През това време мъжът ми нещо си цъкаше на телефона и въобще не разбра в какъв филм ни вкара Bowtie

По-рано днес, минаваме с колата покрай едни рекламни знамена, виждам колко силно духа и заявявам "Вятърът е много силен, виж знамената как стоят вертикално" Laughing
Виж целия пост
# 4 696
Панда, а манекенът чу ли те? 😁

Чу ме според мен, но нищо не каза. Подозирам, че прокашлянето беше умишлен знак за това, че е жив.
Виж целия пост
# 4 697
Вчера реших да направя профилактика на кафемашината с лимонтозу.Имах  1/2пакетче и мина само един път водата,не сложих след това чиста за още едно пречистване...измих каната,....
Днес сипах чиста филтрирана вода,направих си от любимото кафе...ужасно киселооо 😷😖😠
Виж целия пост
# 4 698
Абе ходи си в този магазин, поне си те знаят 😆

най-добре Wink аз така правя, а изцепки в лидл да искаш....това с портмонето,но във вариант липсващ държач за документи, го направих и аз, касиерката любезно ми предложи да остави торбата ми при нея, докато донеса парАта. малко преди този случай пък упорито се опитвах да платя с картата за градския транспорт Wink няколко пъти ми даде - пробайте с друга карта, но аз не та не. даже им викам - явно има някаква грешка, ще пъхна картата, за да платя контактно. изпокапаха от смях.
Виж целия пост
# 4 699
Всеки път при лекарядавам картата за градския транспорт вместо здравната. Така и не се научих. Ама двете карти седят в едно и също джобче, и двете са сиви....
Виж целия пост
# 4 700
Тъй. Изложих се подобаващо. Служебно. То от сутринта все бъркам думите, време беше да сътворя нещо по-така.
Предисторията. Сблъсках се с технически проблем с компютъра в офиса. Оплаках се по телефона на колежка от друг офис, с която, ако не си обменим информация по телефона, то работният ден все едно не е бил. И след това звъннах на IT отдела. Колегата там вдигна телефона малко изнервен, но все пак достатъчно любезно ми съдейства чрез отдалечен достъп, за да установя, че проблемът междувременно както  е дошъл, така и си е отишъл. Редовно така ми се случва и с принтер, и с компютър - има проблем, опитвам да го разреша по протокол, но не се получава. Тогава звъня на колегите и те го разрешават по същия този начин, който при мен не е проработил.
Развръзката. Решавам пак да набера колежката и да си излея мъката. Без да мисля или да гледам много-много какво пише цъкам на последния избран номер, чувам, че се вдига телефона и не чакам да чуя " ало", а директно изстрелвам: " Този Х. нещо се е поизнервил днес и аз го довърших с моята драма." Тогава чух самия Х. да ми казва: " Напред не успя, но сега вече ме довърши." И поне се разсмя, има чувство за хумор, но аз усетих физически без да се гледам в огледало как лицето ми за части от секундата промени цвета си , изброявайки всички цветове на дъгата.
Виж целия пост
# 4 701
Мъжа ми е цар на подобни изцепки. Веднъж му звъняла колежка, връзката не е била добра, той е мислел, че аз се халосвам и се изцепил: "Кравичке, обади се". Като е чул след това гласа на колежката се е озверил. Накрая, разбира се, аз бях виновна, че не съм била аз на телефона. А на майка ми вече не помня какво беше казал, но и там беше сгазил лука. Но ние имахме еднакви гласове с нея и всички ни бъркаха.
Виж целия пост
# 4 702
Хаха а ти защо не беше на телефона:kissing_heart:
Виж целия пост
# 4 703
В някакъв много натоварен период на работа, нещо съм дала тотално на автопилот, при прекия ми началник съм и нещо говорим. Приключваме и аз си тръгвам, но вместо да отворя вратата и да си ходя почуках отвътре преди да отворя. Той се изуми, ми казвам "туй е положението" 🤣
Виж целия пост
# 4 704
Тъй. Изложих се подобаващо. Служебно. То от сутринта все бъркам думите, време беше да сътворя нещо по-така.
Предисторията. Сблъсках се с технически проблем с компютъра в офиса. Оплаках се по телефона на колежка от друг офис, с която, ако не си обменим информация по телефона, то работният ден все едно не е бил. И след това звъннах на IT отдела. Колегата там вдигна телефона малко изнервен, но все пак достатъчно любезно ми съдейства чрез отдалечен достъп, за да установя, че проблемът междувременно както  е дошъл, така и си е отишъл. Редовно така ми се случва и с принтер, и с компютър - има проблем, опитвам да го разреша по протокол, но не се получава. Тогава звъня на колегите и те го разрешават по същия този начин, който при мен не е проработил.


   По някакви неведоми мозъчни връзки, историята ти ми припомни "Истински лъжи" с Арнолд Шварценегер и обясненията на жена му (Джейми Ли Къртис в ролята), за това какво се е случило в обедната почивка, когато в действителност беше обядвала с друг мъж Simple Smile
Виж целия пост
# 4 705
Oт около месец работим с Ирландия, до сега поне 5 пъти съм се опитвала да звъня в България. Просто ръката ми автоматично избира +359...
Виж целия пост
# 4 706
   В бързината, изпратих на клиент по вайбър неправилен пръст. Писал ми нещо, бързах, исках да изпратя вдигнат палец, в смисъл, видях, разбрах, ще стане. Но друг пръст съм изпратила.
   Видях и поправих малко по-късно, но беше видяно вече. А не е човек с чувство за хумор... Един дървен киселяк...
Виж целия пост
# 4 707
Влязохме в Технополис за слушалки на дъщеря ми. Отиваме на касата. Заставам пред касиерката, и подавайки стоката весело ѝ казвам вместо "Добър" - "Лек ден".
Виж целия пост
# 4 708
Случва се. Но работа редовно ни пожелават Лека работа на излизане, въпреки че са влезли точно преди да обърнем табелката и да ударим ключа...
Виж целия пост
# 4 709
   Ходихме, семейно, в МОЛ, да попълним малко гардероба за предстоящия сезон. (Три към едно сме - един добър мъж и три кокошчици.) В един от магазините нещо ми замириса  неприятно. Сякаш има много потни хора, поляти с евтин парфюм. После във втори, в трети - все същата миризма. Започвам да душа около себе си и установявам, че... ами моя мъж мирише така... Приближавам, отдалечавам, няма грешка. А човекът си е твърде чистоплътен даже, парфюмира се дискретно и никак не е обичайно за него това. Но точно от него се носи вонята. Реших, че нищо няма да му казвам, да не го обидя. На всеки може да се случи и няма да му е приятно да го обявят за миризливец. Но започнах да напирам да се прибираме.
   В колата, мъжът ми вади отнякъде един ароматизатор за кола и го закача на огледалото.
   - Какво е това?
   - Докато ви чаках тричките пред магазина с гащите, го купих, отворих го и много ми хареса. През цялото време си го държах в ръката да ми мирише на хубаво.
   - Ама как на хубаво, бе човек! То вони на потно, некъпано и непрано, полято  с евтин одеконон!

   
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия