Паническо разстройство - 41

А, защо не попита лекарят, който ти изписа антибиотик?

Лесс, не можах  да ти прочета целия пост. Бе пишете  кратко и по същество!
Е, как да и имаш подобрение.
Вече в началото на темата ще пиша - АД действат  след 3-4 седмици.
Даже и 2 месеца.Ами кофти е. Всички сме минали!
Бе четете листовките, не да се пръквате тук,  АБ с АД,  има и нет. Щом сте стигнали до тук?:`-(

Така, значи ние сме новите нормални. Ония, къде не усещат паники и тревожности не са по реда си.
https://www.newsweek.com/70-percent-human-blood-ready-transfusio … LOXQjRGW2_q7nExcI

Джери, недей тЪй, сега ще те захапят. 😀😀😀
Ние май сме свикнали тука с няколко думи да опишем всичките си гадории. Че то на кого му се обяснява подробно по сто пъти? И на мен ми писна, още ме питат за мистериозна ми болест 😀😀😀😀🤯. Мисля, ако има часове за 14-ти за ямр, да се почерпя тогава с един ей така за празника 😂😂😂😂. Ти ходи ли на ямр, какво стана?

Ако и в Бг направят такива тестове, резултатите едва ли ще са по-различни от гледна точка на съдържание на бензодиазепини в кръвта. Ще има сигурно голям процент със съдържание на алкохол обаче. Българите си обичаме да се успокояваме с алкохол. 72% от кръвните проби съдържат ксанакс... Значи тази индустрия (произв.на бензо) процъфтява, печели от такива като мен. Аз си го уважавам ксанакса. Помага ми в трудни моменти.😃

Здравейте! На 18 години съм моята история започна с това, че бях приета за акушерка, но явно съм била със слаба психика като видях жените и бебетата в отделението  ражданията операционните просто не можах да се представя да работя това реших да се откажа и да се преместя в специалност Английска филология, защото там ще е спокойно и все пак ще знам език когато родителите ми разбраха, че не искам да уча за акушерка понеже дадохме 400 лева семестриална такса пари за униформи бяхме намерили квартира близо до болницата, а другият университет в който исках да отида беше на другия край на града та както и да е, те много се ядосаха майка ми не спираше да ми говори колко съм била глупава и как съм можела да се откажа от това да бъда акушерка и как имала тази професия много по добро развитие, това беше в продължение на няколко дни тя ми крещеше докато един път толкова ме ядоса, че получих два пъти нервни кризи за една вечер не можех да си поема въздух и понеже баща ми е преминал през това състояние тъй като преди време е получил се ядоса на майка ми и и посегна аз се разплаках уплаших се много, минаха все пак размириците вкъщи майка ми не ми проговори цял месец след това започнаха борби с университетите понеже бяха минали доста срокове не искаха да ме отпишат от медицинския, защото според другия университет искали да вземат от мен някаква субсидия от другия университет пък ме притискаха със срок след който ако мине няма да могат да ме прехвърлят и така ме мотаха доста време това беше допълнителен стрес тъй като не исках да губя цяла година в същото време имах връзка от 5 години той замина за чужбина и се разделихме не мина много време той започна да се занимава с други момичета това ме съсипа, оправих се с университета тичах подир преподаватели да се съгласят да си взема изпитите с курса понежи после като остана сама ще ми е много по трудно някоите приеха някоите крещяха, но все пак се съгласяваха, имах изпит който много ме притесняваше и мина след него се прибрах с болка в главата понеже имам ниско кръвно си направих айрян и ми помина на следващия ден кашлях носа ми течеше, събудих се вечерта беше около 3 не помня много добре имах световъртеж и ми беше много лошо мъчех се да повърна но не можех легнах си пак и заспах на следващата вечер отново световъртеж отидохме съм спешната казаха че можело да е от вестибуларния апарат инжектира ми деган от който кръвното още повече пада събудих се пак към 3 със световъртеж но предпочетох да не притеснявам наще и си легнах как съм заспала не знам от тази вечер натам постоянно лошо замаяност дойде ми цикъла мислехме че е от него така казваха казаха ми да пия едни прахчета за обезводняване че уж съм обезводнено понеже нито ми се ядеше нито ми се пиеше а ми идваше отидохме на лекар вътрешни болести прегледа ме и ми каза нищо ти няма всичко е от стрес покрай изпитите и ми изписа мента глог и валериана хапчета прибрах се изпих едно и съм заспала стана вечер стана ми нетърпимо лошо чичо ми е фелдшер отидохме при него преслуша ме направи ми бърз преглед каза ми нищо ти няма от обезводняване е каза ми ще те сложа на системи и ще се вдигнеш веднага ходихме пак към спешната сложи ми две банки така е бях малко по добре хапнах малко след това си легнахме като започна едно треперене едно сърцебиене не мога да спра буквално се тресях като риба на сухо не мигнах цяла вечер сутринта едвам гледам измерих си температурата беше 37,2  след това пак я измерих вече беше 36,9 помислих си че съм се загряла от нещо затова така показва започнах много да се плаша че ми няма нищо а на мен всъщност ми е толкова зле отидохме към чичо ми защото от нищо не ми минава и да ми сложи още една банка но той каза няма смисъл да те наливам само с банки всичкото това е на нервна почва защото не спирах да се треса замаяност имах постоянна като легнех пък още повече тогава ми измери темпепатурата и беше 37,4 каза почвайте с антибиотик но след като се пребрахме започнах да се задушавам баща ми ми даде валидол съблякох се понеже не можех да дишам сърцето ми биеше треперх цялата беше ми много лошо тогава отидохме към спешната в по големия град уж за по добър преглед и тя каза антибиотик и това беше пребрахме се и казах на наще че ако и тази вечер не спя от трепереето просто ще ми стане нещо от умора баща ми е на клонарекс от 15 години и ми даде по малка от четвъртинка така ме успокои просто съм спала като бебе наистина на сутринта бях като парцал но поне ги нямаше физическите симптоми дойде вечер пак започна да ми става леко зле и пак изпих по малко от четвъртинка от 2 мг да уточня и пак спах след това на другата вечер гледах да избегна и да не го пия така и стана мина седмица и повече и вече бях добре като изключим че замайването не ми мина докато една вечер докато вечеряхме пак се задуших ужасно сърцебиене тогава вече изпих четвъртинка от клонарекса от тогава вече минаха 14 дни и аз продължавам да го пия но много ми е замаяно понеже съм слаба и си мисля че ми идва доста силно хапчето едвам вървя сполитам имам чувстмото че ще падна трябва да ходя на лекции а ме е страх да не ми стане нещо сред хората винаги и постоянно търся мама или татко да са до мен ако ми стане нещо да ми помогнат четох че това са симптоми на паническо разтройство тази вечер ще започна да пия по малко от четвъртинки така през ден и лека полека ще го оставя защото това замайване не се търпи на невролог ли да отида на психиатър ли и аз не знам какво да правя в безизходица съм от всичко искам само главата ми да е добре настръхвам от мисълта че може пак нещо да се случи...

Ивче, и аз съм 14! И що не за тиквата😁 А за белите дробове. В София мед съм.
Ще стискам палци за теб!

Сали, аз въртя сръбската търговия! Като почвах работа в Актавис, Дупница, искаха и тест за наркотични и упойващи вещества!
Сега си мисля, то нормално, я имах да изследвам лексотан, я съм изпила цялата проба😏

Емили, ако имаш пари върви на психоаналитик!

Мерси, Джери! 🥰💋 и аз ще стискам палци- моят ямр ще е в Русе, че пак до София не ми се ходи. Ще си пращам диска по имейл 😀😀😀. Мисля, че това ни е върха- на празника на влюбените ние се черпим с контрастно вещество за ямр 😂😂😂😆😆😆.
Емили, не бива да пиеш хапчета на своя глава, както и да ги спираш така- ти знаеш ли по какви сложни схеми се изписват в началото? Аз моята все я четях, че ме беше страх да не Сбъркам някоя доза и ден...върви на психоаналитик или на психиатър. Първият не знам какво точно прави- ние такова нямаме в провинцията.
И трябва да си стъпиш на краката,  защото АФ е много трудна специалност и се иска желание, както и умения да боравиш с език. Помисли хубаво дали ще се справиш с това и искаш ли да си преводач, или учител. И двете професии са трудни, ако не ти идва отвътре, няма да стигнеш доникъде. Много мои съквартирантки се отказаха, щото им беше скучно.

Емилия, аз лично не успях да прочета написаното. Нито точки, нито запетаи...

Емилия да отива на психиатър, да не дойде психиатъра при нея. По възможно най-бързия начин!

Георги е стоик и чете всякакви текстове. Аз прочета ли две изречения неграмотни и без запетаи, или пък написани на латиница и съм до там.....

Дълги години работя с всякаква сган, включително от Бангладеш, Шри Ланка и т.н.

Емилия, и аз мисля че си за психиатър. Малка си още, но може пък да ти изпише нещо по-слабичко.
Аз пък много се разчувствах от разказа на Less. Трудно го прочетох, не защото е дълъг, а защото сякаш преживявах всичко аз. Доста от нещата, които описваш Less като усещания са сякаш моите. Изпитвала съм ги и се развълнувах. Всеки си има своите битки.

Няма малка голяма вече. Имам колега на 29 от стреса след бърнаут получи и инфаркт. Оцеля момчето, но бая пострада. Айде то там нещо особено имало около инфаркта му, нещо наследствено , но все пак няма години за болестите .

Лелеее,на 29 инфаркт. Това е страшно вече. Ама според мен си зависи от човека. Как възприема работата,  проблемите. Трябва малко отгоре отгоре да го караме, да не задълбаваме. Аз на старата работа си бях пред бърнаут. Е, смених я, ама и на новата нещо започнах много да се вживявам, та чак не мога да се понасям. Такава съм си. Но се боря със себе си, някак си да не ми пука се опитвам, да не се товаря много. Еее имам колеги дойдат да бутнат 8-те часа. И не може да ги накараш нищо да свършат. Веднага си развяват длъжностната характеристика. Мързи ги да гледат. И са си най-добре.😠