За какво най-много съжалявате? Какво бихте променили?

  • 6 897
  • 80
# 30
Siren, не съжаляваш ли за всичкото време пропиляно за писане на 30 хиляди мнения тук? Помисли по въпроса.
Виж целия пост
# 31
Времето е много относителна величина, в повечето случаи не всеки момент е еднакво продуктивен. Повечето време е "за губене", важни са една шепа моменти, в които животът завива в дадена посока. Ако човек се опита да е продуктивен във всеки един момент и по много начини, то ще стигне до прегаряне. В живота има и такива моменти, в които най-доброто, което да направиш, е да пишеш в БГ Мама. Иска се малко опит, за да го усетиш. Та по-добре понякога нищо да не правиш, отколкото да правиш неща залудо и да се закопаеш. Нали се сещаш, че понякога опити да си продуктивен може да докарат до огромен мазаляк?

Примерно ей на, 86-та година Дятлов решил да се натяга и да прави тест за партията и преизпълнил петилетката за три милисекунди.
Виж целия пост
# 32
Не съжалявам за нищо, но помня всичко като слон Animal Elephant - и лошото, и доброто. Съжалението не води до никъде, но добрата памет винаги ми е помагала. Разбира се има неща, за които бих могла да съжалявам, но като се замисля изобщо не съжалявам за тях. Ако не се бяха случили нямаше да съм и да имам това което съм и имам днес. Живота е поредност от събития и срещи, които имат точно определени място,  причини и последствия. Невинаги нещата, които са ми причинили болка или страдание са били в моя вреда. Напротив - някои от тях са ми дали най-полезните уроци в живота, направили са ме по-силна и уверена в себе си.
Виж целия пост
# 33
Съжалявам, че останахме в сегашното жилище, защото ни навлече много нерви и проблеми. Но така разбрах, че независимостта и свободата нямат цена. Дай Боже скоро да се махнем от тук.
Това е малко несериозно, но съжалявам, че ядях като слон през бременността, сега се чудя как да си върна предишното аз.
Виж целия пост
# 34
Мислих,мислих. Много грешки съм допуснала. Много лоши думи съм изгпворила. Но за нищо не съжалявам. Не искам и да съжалявам. Тези неща са ме довели до тук и съм станала такъв човек, така че не съжалявам за нищо.
+1,огромните ми грешки ме доведоха на правилното място,сега съм човека ,който съм искала да бъда винаги.Но не вярвах,че ще стана.
Живея в мир със себе си и съм щастлива,за това съм мечтала.
Казала си го вместо мен.
В мой вариант - Never regret. Never explain. Never complain.
Виж целия пост
# 35
За нищо не съжалявам. Всичко е такова, каквото трябва да бъде. В перфектен ред. Ако, не се бяха случили неща, за които съм смятала, че са грешки, нямаше да ми се случат и други прекрасни изживявания. Защо да си затормозявам душичката със съжаления, по дяволите?
Виж целия пост
# 36
Съжалявам ли ?Да съжалявам,за целия си проспан живот!Проспах си живота в буквалният смисъл.Съжалявам,че бях лоша ученичка,че не учих-разчитах на пищови и мишкуване.Сега осъзнавам колко неграмотна съм,което ме подтиска още повече,колко невежа съм.Съжалявам,за всяка грешка,защото не си научавам урока и не извличам поуката от грешката.Съжалявам,за хората които съм наранила ,волно или неволно.Често се питам,защо изобщо съм се родила с това нищожно съществуване?Каква ми е била мисията?Съжалявам,че не срещнах липсващата половинка.Съжалявам,че така и не намерих работата,която да ми доставя радост!Не си открих призванието.Съжалявам ,че си изплаках живота и не от радостни сълзи.Съжалявам,че се превърнах в студен и затворен човек,не допускащ хора до себе си!Съжалявам,че съм толкова комплексирана и страхлива !Съжалявам,че в най-хубавите ми години ,не се забавлявах и нямах приятели!Съжалявам,че не пътувам.Съжалявам,че съм една глупачка!Даали, ако мога да върна времето назад,ще бъда друг човек-не знам!Иска ми се да вярвам,че ще си изживея живота по друг начин,но не мога !Съжалявам,че не живея,а се нося по течението ден след ден!Съжалявам,че не съм амбициозна... СъжАлявам си се сама,колко съм смотана !
Виж целия пост
# 37
Малко съм на 2 мнения по този въпрос- и че нещата са се случили както е трябвало и затова че наистина за някои неща съжалявам. Едно от тях е че прекалено много се тревожа ,за всичко, и това в момента, на 30 годишна възраст, ми докарва куп психически проблеми. Също съжалявам за спонтанния аборт, който преживях.Уж било за добро, но все остава в мен усещането че е можело да бъда по оптимистична и да не съм се съмнявала в бременността и износването.Така сякаш мислите ми го предизвикаха..
Съжалявам ли ?Да съжалявам,за целия си проспан живот!Проспах си живота в буквалният смисъл.Съжалявам,че бях лоша ученичка,че не учих-разчитах на пищови и мишкуване.Сега осъзнавам колко неграмотна съм,което ме подтиска още повече,колко невежа съм.Съжалявам,за всяка грешка,защото не си научавам урока и не извличам поуката от грешката.Съжалявам,за хората които съм наранила ,волно или неволно.Често се питам,защо изобщо съм се родила с това нищожно съществуване?Каква ми е била мисията?Съжалявам,че не срещнах липсващата половинка.Съжалявам,че така и не намерих работата,която да ми доставя радост!Не си открих призванието.Съжалявам ,че си изплаках живота и не от радостни сълзи.Съжалявам,че се превърнах в студен и затворен човек,не допускащ хора до себе си!Съжалявам,че съм толкова комплексирана и страхлива !Съжалявам,че в най-хубавите ми години ,не се забавлявах и нямах приятели!Съжалявам,че не пътувам.Съжалявам,че съм една глупачка!Даали, ако мога да върна времето назад,ще бъда друг човек-не знам!Иска ми се да вярвам,че ще си изживея живота по друг начин,но не мога !Съжалявам,че не живея,а се нося по течението ден след ден!Съжалявам,че не съм амбициозна... СъжАлявам си се сама,колко съм смотана !
Някои от нещата които споменавате са поправими ,само повече воля и желание. Въпрос на личен избор ,който смятам чу ако се промени при вас,позитивите ще се появят!
Виж целия пост
# 38
Съжалявам, че при раждането на детето си (преди доста години) се доверих лекомислено на българска болница и български лекари. Останаха психически и физически травми.
Иначе като цяло се считам за късметлийка, животът ми обичайно се е стичал добре и усилията ми не са били напразни.
Виж целия пост
# 39
Имало е моменти, в които ми се е искало  нещата да стават по друг начин, но от позицията на възрастта и опита става ясно,  че те са се случвали точно както трябва т.е. от дефект - ефект
чета че доста хора виждат по този начин нещата и си мисля , че или годините се отразяват , или ще излязат прави хората , че нищо случайно няма
единственото за което съжалявам сега, е че децата ми растат в този толкова шантав свят, не че не се оправят в него , но ми се щеше малко повече човещина да има
Виж целия пост
# 40
Съжалявам единствено за това,че не учих език, когато трябваше и не използвах възможността. Сега трябва да започна отначало всичко. Не е късно, но последните години в училище ги пропилях.

Наранявали са ме момчета, а аз бях глупачка и тичах след тях, но не съжалявам, защото точно те ме научиха, че    не трябва да тичам след хора, които не ги е грижа за мен.
Виж целия пост
# 41
За нищо не съжалявам. Нямаше да съм днешното си аз ако не бях направила грешките, които направих.
Щастлива съм!
Виж целия пост
# 42
За нищо не съжалявам. Нямаше да съм днешното си аз ако не бях направила грешките, които направих.
Щастлива съм!
Много точно казано!:blush:
Виж целия пост
# 43
Иска ми се, да бях прекарала повече часове с татко, преди да си отиде....
Чак да съжалявам, не... по-скоро ми се искаше още едно детенце!
Толкова хубави ги правим, че грехота.... само двечки. Smiley
Виж целия пост
# 44
Мен ме яд, че не следвах точно това, което искам, но доста по-късно го разбрах. След това попаднах в среда, където оцених образованието си и започна да ми харесва. Виждах значимостта на работата си с всяка следваща инсталация. Но обстоятелствата ме разделиха с тези среди. Не съжалявам за изборите си, още една мечта, няма пропилени ситуации 🙂
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия