За какво най-много съжалявате? Какво бихте променили?

Едно единствено нещо има в живота ми, което е и за съжаление, и не.За съжаление, защото не му дадох шанс.
И не за съжаление, защото пък за сметка на него, имам друго, още по-добро.....
Този казус ще ме вълнува/тормози до гроба май.
Иначе, за нищо не съжалявам.
Доста грешки съм допускала през годините, но не съжалявам за тях.Те са направили от мен това, което съм днес, а именно -щастлив човек.

за нищо не съжалявам, освен че ми е пукало другите хора как се чувстват, а не съм гледала само и единствено себе си

последното и то е доста детинско.
не ми е ясно защо такива теми, които в същност имат положителен заряд на подобрение чрез собствени изводи, се превръщат в такива за оплаквания .
Сега ако вземе всяка от оплакващите се от рожднието си дами да си копира мнението и след всяко изречение да напише какво иска да направи и как би могла ...

Абсолютно същото! И за времето с тате, и че не родих 3-то детенце. А вече е късно.
Може би можеше и още един език да науча, ако не се бях заровила в други книги...

Джеки, много хубави съвети са ти дали Амфибия и Дидоян. Замисли се над думите им! И споделяй! И давай!
За модела в семейството съм категорична - можеш да избягаш! И аз избягах, и сестра ми. Но трябва да намериш сили, е не да се самосъжаляваш! Само от онзи свят няма връщане назад, докато сме живи, можем да действаме и моделираме себе си, а оттам и собствената ни действителност. Според мен и професионална помощ, просто разговор, може да ти бъде от полза. Успех ти желая!

Колкото и да е странно, не съжалявм за нищо и не обвинявам себе си, че съм направила грешни избори. Правила съм си равносметка за живота ми, питала съм се дали в ситуацията Х съм можела да постъпя различно и да променя нещо - и отговорът е не. В повечето случаи съм постъпвала по най-добрия начин, който обстоятелствата са позволявали.
Би било нормално да съжалявам, че не съм се родила в друга държава с по-добра здравна система. Прекарах 8 години от живота си да се боря сама със заболяване без никаква помощ и насоки. Попадах на откровенно некадърни лекари, които само искаха да ми приберат парите и ме подлагаха на ненужни операции.  Осъзнах колко невъзможно е да се бориш срещу лекарски  грешки в система, която проверява и контролира сама себи си.
Но не съжалявам дори за това. Цялото това премеждие ме  накара да прогледна за много истини. Видях в истинската им светлина хора, на които преди това безрезервно вярвах и очаквах подкрепа. Намерих сили в себе си да се издърпам сама за косата. И да си платя сама операция в чужбина. Когато дълго време си била болна и си си носила болестта като воденичен камък, който ти пречи да се радваш на живота и най-накрая започнеш да се чувстваш добре, тогава наистина започваш да цениш себе си, времето си, енергията си. Вече нямаш никакво желание да влачиш половинчати отношения, половинчати приятелства, работа колкото да взимаш заплата.
Когато загубиш 8 години от живота си спираш с план графиците тип " до 30 години трябва да имам деца и жилище", "до 28 трябва да срещна мъжа на живота ми" и започваш просто да живееш.
Тези 8 години не искам да ги забравям, напротив доста често сама си ги припомням. Когато изпадам в ситуация да "търпя" нещо си казвам - не минах през всичко това за да живуркам, а за да живея.
Не искам да звуча  като "оплаквачката", но имах нужда да си излея чувствата.

Съжалявам за всички втори шансове, които съм давала. Ако можех да го преживея отново, щях да съм доста по-решителна,  времето си отива, а аз доста разпилях.

Viki8383  поздрави за успехите и за изводите. Може ли да попитам от личен интерес какво в същност значи @ Просто да живея. @ Как го чувстваш?
Например не можеш да си кажеш “ Днес не ми се ходи на работа и няма да ходя , ами ще си живея ... или писна ми от тази банка ... няма да и плащам повече кредита . Или аман от тъпата даскалица . Повече няма да стъпи детето ми в час по математика .
Питам защото и ние имаме проблеми с разни безумици, борили сме се доста и ние искаме просто да си живеем и да не се занимаваме с тъпизми, но често не става този номер.

    При мене е същото. Жалко, че трябваше да го осъзная над 30 години. Толкова ядове и скъсване на нервите имах, а на другите не им пукаше за мене. Много наивна и проста бях. Вярвах, че с добро всичко се постига. В действителност на никого не му пука за мене, дори и на собственото ми семейство. Зарекла съм се, че оттук нататък ще се опитам да използвам хората по начин, по който те да не разберат. Грешка беше от моя страна да изтривам всички от живота си!

    
     Viki8383 - разбирам ви добре. Също съжалявам, че съм се родила в тази държава. Когато човек се разболее, не може да попадне на кадърен доктор, а това съсипва човек. Изпада в безнадежност и нежелание да живее. Здравната система е превърнала всички доктори в търговци. Абсолютни права са дадени на докторите. Сблъсква се човек със злобата и пошлостта на докторите. А другите познати и "приятели", като разберат, че човек има някакво заболяване, те се отдръпват. Не искат край тях да има такъв негативен човек.
 
    По темата - и да съжалявам за нещо, не може да се промени. Трябва да продължа напред, а не да гледам назад към отминалите грешки и огорчения. Не мога да променя абсолютно нищо. Само се натоварвам психически с изпитаната болка, а това ме разстройва ужасно много.

Вики

Мнението ти ме зареди. Много е истинско. Случило ти се е, за да разбереш всички неща, които сега знаеш и да можеш да живееш пълноценно. Както, всъщност много хора не правят, сред, които съм често и аз самата. Истината е, че наистина няма как да оценим спокойствието и светлината, ако не сме минали през някакъв вид безумен Ад.. Човешка психика...

Съжалявам, че не бях наблизо за последно, че не успях да побъбря за последно с баба ми, с дядо ми. Това ми тежи от тяхната кончина.
Съжалявам, че прекъснахме дружба с една дългогодишна приятелка. Не сме имали караници и делби, просто така се стекоха обстоятелствата и малко по малко, по малко...
Съжалявам за пропиляното време в определени  ситуации. Сега щях да постъпя по друг начин.

Съжалявам за много неща в живота си,и тези,които съм правила,и не съм правила.Всъщност,като цяло,съжалявам,че детството и тинейджърските ми години не преминаха в по-различна среда,защото може би щеше да си спестя някои проблеми в по-късна възраст,но за съжаление това е от външните обстоятелства,които не зависят от нас.Тогава нито съм имала силите,нито осъзнатостта или желанието за промяна.Децата рядко някой ги пита какво искат в по-фундаментален план.
Иначе,не съм сигурна дали бих променила нещо,дори да можех,защото понякога си мисля,че все пак,постигнах някои неща,които може би нямаше да са възможни,ако животът ми беше протекъл по-различно.Въпреки всичко,не смятам и че животът,който имам сега,е напълно лош.Сравнявайки го с този на други хора,не е и нещо,което бих захвърлила,без да се замисля.
Клише е,но наистина можеше и да е по-зле.Поне се опазих от някои грешки,които хората допускат в по-млада възраст.Не е пълно щастие и никога няма да е,но не можеш да имаш всичко.Понякога се отказваш от едно,за да имаш друго.

Чак сега осъзнавам колко важен е всъщност тийн бунтът и как изобщо не е нещо тривиално. Ако го нямаше, децата щяха да се оптимизират прекалено рано. Ако бях слушала предишните поколения жени, сега изобщо нямаше да съм на тия позиции. Щях да съм и по-болна и слаба физически дори, защото за тях жената не само е главно домакиня, но и спортът е ужасно вредно нещо, от него ставали мускули.

Може би трябваше да съм и още по-чепата, но все пак се радвам, че успях да избегна до някаква степен да ми се отпечатат едни доста вредни модели. Та - само частично действах по шаблон. Оттам идват и някои мои проблеми в живота. Имам склонност към "ранна оптимизация", тоест вместо да тествам дали едно нещо работи и ми харесва, аз съвестно се хващам с него и го захапвам като питбул, правя го приоритет и оптимизирам за това нещо. И накрая се оказва, че не е толкова добро. Само че съм останала с впечатление, че това нещо е моя задача и мое задължение.

Та с времето почнах да осъзнавам колко е вреден тоя светоглед, че нещо е твой дълг и трябва да се хвърлиш като Матросов на амбразурата. Защото така си губиш гласа на интуицията, хващаш се в капани и наливаш ценна енергия за нечии други цели, или за неща, които не са твои и са шаблонни и скучни.

Да, има две неща, за които съжалявам. Аз си ги знам.
Не съжалявам, че съм мека и давам безкрайни шансове. Че винаги подхождам с добро и ако не ми отговорят с добро, не наказвам, не отмъщавам а просто изчезвам.  Споменавам го, не за да се анализирам публично, а защото въпреки многото злоупотреби с търпението ми - аз не съжалявам, че съм такава. Знам как да се пазя без да променям тази част от себе си. Не желая да се променям заради недобронамереност и използвачество, само спускам бариерата.

Ау! И аз така! Никога, ама никога не съм си "патила" от направено добро. Да, случвало се е да не се оцени, да се върне интерпретирано и изкривено, лошо при мен. Да ме нарани несправедливостта. Но никога това не ме е отказвало. В крайна сметка хората са такива, каквито са. Според мен (почти) всеки заслужава кредит на доверие.

Ако направя една "бакалска сметка" , от добри намерения и действия съм губила кофти хора, но съм спечелила само хубави. И до ден днешен! Прощавам, и продължавам да прощавам. Всеки заслужава втори шанс. Ако се издъни - ми, толкоз, тръгвам си без болка, направила съм, каквото съм могла. Не и въпрос на живот и смърт (засега поне) Всяка опитност те учи на нещо.

Съжалявам, че не слушах майка си и баба си. Човек обикновено осъзнава късно, че родителите са прави за всичко Съжалявам и че не съм била, и все още не съм, достатъчно упорита и за това, че винаги съм била несигурна, много емоционална и чувствителна.