Частни училища - информативно-дискусионна тема 36

  • 29 116
  • 781
# 180
Добре е поразчистена темата, докато успея да пиша. Argumentum ad hominem се нарича това, което много потребители тук си позволяват, а не би трябвало. Да разясня на тези, които не са учили латински - когато нямаш аргумент да обориш тезата на опонента, тогава обръщаш всичко срещу неговата личност. Ако го наречеш грозен, тъп, неук, социално зло, зле облечен и прочие, смяташ, че си го победил в спора.

"Наблюдаваме аргумент ad hominem, когато заключението на опонента се отхвърля само въз основа на някаква негова личностна характеристика. Това е ситуация, в която критикуваме не самия аргумент, а човека, който го изказва. Критикувайки личността, ние минимизираме качеството на самия аргумент."
Виж целия пост
# 181
Ако самоконтролът у детето не се изгради вкъщи, то е странно да се очаква, че чужди хора трябва да го изграждат. Тук уважението няма нищо общо. Децата отиват в детското заведение и в училище и където ще да е извън къщи с възпитанието, което имат от родителите си. Ако родителят гледа благосклонно и оправдава нарушаването на правилата за дисциплина от страна на детето и прехвърля всичко на учителя или трети лица (те да му изградят тези навици), то това е бягство от отговорност. Поведението на детето, особено на малките деца, е първо и основно продукт на родителското възпитание и след това на мястото и хората, сред които се намира. Няма нищо сложно в това родителите да обясняват на детето, че когато е в градината или на училище трябва да спазва дисциплина и да го изискват от детето. Нито учителите, нито възпитателите, нито който и да е, е длъжен да върши работата на родителите. Всички деца са приказливи, палави или както там ще да ги наречем, но някои от тях знаят как да се държат, а други или не знаят, или решават, че ще им се размине, защото в очите на мама и татко не са недисциплинирани, а просто палави. Да си палуват вкъщи колкото си искат, затова са вкъщи.
Виж целия пост
# 182
Всички деца са приказливи, палави или както там ще да ги наречем, но някои от тях знаят как да се държат, а други или не знаят, или решават, че ще им се размине, защото в очите на мама и татко не са недисциплинирани, а просто палави.

Дори не "палави", Andariel - за мама и татко са нестандартни, бунтари и нескършени от "системата" за разлика от разни зомбита, които седят мирно и мълчат. Наистина съм чувала подобни коментари неведнъж. Някак доброто възпитание често се смята за нещо смотано, а гаменското поведение е престижно. Те и много възрастни така гледат нещата всъщност.
Виж целия пост
# 183
Фран, благодаря, че пусна темата! Flowers Rose
Най-сетне успях да ви изчета!
Да си дам и моите 5 стотинки по темата за възрастта на преподавателите: Няма универсален отговор. За някои преподаватели възрастта и опитът носят добавена стойност и те са харесвани и от родителите и от учениците си. А други просто "прегарят" с времето и се превръщат в едни формални "сухари", които просто застават пред класа и си изпяват урока. Иска ми се да вярвам, че в частните училища рядко се срещат възрастни преподаватели от втория тип и ако се появи такъв, то той бързо бива отстраняван.
Виж целия пост
# 184
Добре е поразчистена темата, докато успея да пиша. Argumentum ad hominem се нарича това, което много потребители тук си позволяват, а не би трябвало. Да разясня на тези, които не са учили латински - когато нямаш аргумент да обориш тезата на опонента, тогава обръщаш всичко срещу неговата личност. Ако го наречеш грозен, тъп, неук, социално зло, зле облечен и прочие, смяташ, че си го победил в спора.

"Наблюдаваме аргумент ad hominem, когато заключението на опонента се отхвърля само въз основа на някаква негова личностна характеристика. Това е ситуация, в която критикуваме не самия аргумент, а човека, който го изказва. Критикувайки личността, ние минимизираме качеството на самия аргумент."

Радвам се, че споделяме едно мнение по въпроса Simple Smile :

Деми, "Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората".
Злобата ви в обсъждане на личността ми само показва липса на аргументи. Wink

Анди, права си за ролята на семейството и родителите. Но има и един друг момент. Много пъти са ми "донасяли" учители и възпитатели поведение на моето дете съвсем изненадващо за моите очаквания. В положителния смисъл. Т.е. тя е склонна навън да не си позволява неща, които си позволява пред някой от нас двамата като родители.
Виж целия пост
# 185
Именно, всъщи могат да си позволят да се глезят, да мрънкат и всичко, което е отдушник, нали сред близките си човек иска да се чувства отпуснат.
Виж целия пост
# 186
Аз на моите първото нещо което им смазах в зародиш беше опитите да се лигавят, крещят, врещят или държат невъзпитано навън и пред други хора. Това се учи в много крехка възраст. Вкъщи може да се скараме, да си викнем, да се лигавят и мрънкат, навън - абсурд. Ама това защото винаги са ми били противни нахални и шумни деца. Но за говоренето в час - и двете говорят. Голямата от 1 до 12 клас само това слушах - всичко е наред, ама много приказва. Сега малката - пак същото.
Виж целия пост
# 187
Това не е ли дефицит на вниманието, да говорят много.
Виж целия пост
# 188
Аз на моите първото нещо което им смазах в зародиш беше опитите да се лигавят, крещят, врещят или държат невъзпитано навън и пред други хора. Това се учи в много крехка възраст. Вкъщи може да се скараме, да си викнем, да се лигавят и мрънкат, навън - абсурд. Ама това защото винаги са ми били противни нахални и шумни деца. Но за говоренето в час - и двете говорят. Голямата от 1 до 12 клас само това слушах - всичко е наред, ама много приказва. Сега малката - пак същото.
А как точно се “смазва” това?
Говорите така, сякаш всички деца са еднакви. По мои наблюдения деца, расли с едни и същи родители, са коренно различни- например едното кротичко, мълчаливо и лесно за управление, другото пълно диваче и приказливче. Родителите ли са “виновни” пак?
Всеки има виждания за възпитание, моите са да се научи детето на първо място да е добро с другите и социално приемливо, но да не се прекършват личните му характеристики, дори с цената на по-трудно родителство. Иначе със “смазване” е лесно наистина.
Виж целия пост
# 189
Това не е ли дефицит на вниманието, да говорят много.
Един от признаците, но слава Богу не всички приказливи имат диагноза Simple Smile)
Виж целия пост
# 190
Това не е ли дефицит на вниманието, да говорят много.

Кое да е дефицит на вниманието?
Виж целия пост
# 191
Да говорят много, Анди. Приема се, че е признак на дефицит на вниманието.
Виж целия пост
# 192
Много деца говорят в час, защото не им е интересно.
Виж целия пост
# 193
То и аз говоря много, но никога не съм била с дефицит на вниманието - проблемът е за слушащите. Wink
Нищо им няма да говорещите, а отличник с дефицит на вниманието няма да видиш.  Дефицитът на вниманието се отразява върху ученето и всяка дейност. С вниманието има известна сложност за дефиниция, защото са различни характеристики на вниманието, и то на активното внимание.
В повечето случаи не е дефицит на вниманието, а на дисциплината. Най-любимото през последните години става как детето не слушало по време на час (върти се, пречи, закача другите и т.н.), защото било хиперактивно и/или с дефицит на вниманието. А е повече дефицит на възпитанието - има кой да му оправдава поведението.
Виж целия пост
# 194
А ко правим с деца, които са възпитавани, но пак говорят в час? То ако ставаше така лесно това превъзпитаване само с желание ....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия