Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

  • 21 258
  • 487
# 225
Аз мисля,че все още не е късно .
Детето е само на 12.Може да се направи нещо.
Ето Мари е дала много добри съвети.
Няма да е лесно разбира се.
И може би ще трябва малко помощ от психолог например.
Виж целия пост
# 226
Признавам, че аз едва ли бих последвала съветите на Мари, колкото и да са добри, защото не би ми било чак толкова важно да се впиша и всичко това ми се вижда много времеемко и трудоемко. Освен това има някои пречки, според мен. Първо, родителят, който е събрал телефони на дригите родители не бива да дават тази информация без разрешението на носителя на номера. Не може ей така някой да си раздава номера, само защото друг поискал. Аз примерно, няма да съм съгласна някой да ми дава телефона. Ако друг родител има желание да говори с мен, нека той да си остави телефона на класната, на родителския комитет или на някого, който ме познава. Второ, не виждам защо трябва да правя купони вкъщи, само и само да видя приятелите на 12-годишното си дете, особено ако не съм много хепи от тази дружба и смятам, че влиянието не е много добро. Трето - аз и доброволец в училището - няма как да стане, само и само да искам да се впиша.
Единствено разговорите бих приела по подразбиране за това какво се случва, кой кой е и т.н.
Виж целия пост
# 227
Аз намирам съветите на Мари за много добри и до голяма степен се припокриват с това, което аз правя.
А за телефоните не е ли нормално всички родители от класа да си ги имат?
Даже и вайбър или фейс група?
При нас един родител събра тел и мейлите на всички и ги разпрати. В гимназията едва ли ще е така, но за основното ми се вижда  ок.
Виж целия пост
# 228
Не ми харесаха съветите на Мари. Освен че са дадени с доста назидателен тон, ами не са и съвсем реалистични. Ако майката е безработна и се чуди как да си запълни времето, тогава може. И друго, детето трябва да мисли, че родителите му му имат пълно доверие, дори и да не е съвсем така. Контрол трябва да има, но дискретен. Не бих питала какво прави Иван, някак ми е под нивото, все пак са младежи, не деца в първи клас.
Виж целия пост
# 229
Е, има някои неща, които са от живота на класа и децата ги разказват спонтанно вкъщи, не е нужно да бъдат разпитвани.
Виж целия пост
# 230
Защо толкова буквално възприемате всичко? Това да не е някакъв кръстосан разпит с въпроси и отговори! Вечер нали се предполага, че хората си говорят. Детето разказва някакви неща и в хода на разговора винаги може да питаш нещо по темата и да си създадеш впечатление за някого.
Купон вкъщи не, но да ги заведеш някъде също е доста опознавателно. При Скрек обаче това едва ли ще работи, защото са много самостоятелни вече.
Съгласна съм, че ако не съм ок с дадена компания, няма да ми е приятно да са вкъщи или да ги водя някъде. Тогава трябва друг подход.
Виж целия пост
# 231
Уау, уау, човек да не смее да напише нещо вече. Няма да се обяснявам. Въпрос на гледна точка е, на приоритети, на цели. Всеки си има различни такива в живота.

За телефоните на родителите, само да уточня, да не е недоразбрано. Представителят на класа събира номерата от желаещите родители. Досега за 9 години училище никой не е отказал да си даде номера и никой никога не е ползвал номерата ни за нещо различно от училищни дела и събирания на деца. Явно е въпрос на доверие между родителите. Всеки си преценява дали може да има доверие.

Доброволството в училище много помага. Само който не е влизал да види с очите си в класната стая, само той не го разбира.

В моето детство у нас винаги имаше деца за игра. Все у нас, че "у тях" много шумим и цапаме. Майка ми познаваше целия ми клас и всички майки. Бяхме и в квартално училище, де, но се знаеха майките, събираха пари за подаръци на учителките, ходехме по рождени дни. Така беше в моето детство. Правя всичко възможно да е така сега и за моето дете.
Виж целия пост
# 232
"Какво прави Едуард. Скоро излагал ли се е..." тук бих загубила сина си окончателно. До дете е. Ако има и е имало нещо безкрайно противно от ученичеството ми(преди десетилетия), то е прекаленото вклиняване на майки в училищния живот. С детето може да се говори и без клейма и надменни оценъчни изкази. Знам, че е просто пример, аз също пример давам.И не е чак толкова нужно да сме част от активности в училище, както и да водим поименна сводка. С нашето си вете трябва да имаме връзка. Не да живеем и градим родителство на гърба на излагациите на Едуард(знам, образно казано, но и при мен е образно)
Виж целия пост
# 233
Още помня един купон, на който НЕ бях. Защото не ме пуснаха - беше у непознато момче, в компания с други непознати и по-големи момчета, в отдалечен квартал. Моите приятелки ги пуснаха, а аз се спуках от рев в нас. Била съм на 14-15 години. Ами сега като се сетя вече от гледната точка на родител, добре че не са ме пуснали, благодаря им!
Виж целия пост
# 234
За телефоните на родителите, само да уточня, да не е недоразбрано. Представителят на класа събира номерата от желаещите родители. Досега за 9 години училище никой не е отказал да си даде номера и никой никога не е ползвал номерата ни за нещо различно от училищни дела и събирания на деца. Явно е въпрос на доверие между родителите. Всеки си преценява дали може да има доверие.

Доброволството в училище много помага. Само който не е влизал да види с очите си в класната стая, само той не го разбира.

В Германия в добрите училища в добрите квартали доброволчеството си е направо задължително и не е тегоба за родителите, а въпрос на чест и личен пример и отговорност. Ежедневни неща като сутрин преди училище и след обед след училище да има всеки ден по двама дежурни родители на пешеходната пътека пред училището, облечени със светлоотразителни жилетки и палки "стоп" в ръцете. Това в студ и пек, всеки божи ден. Отделно са благотворителните базари в училище, школските тържества и пр. Вярно е, че повечето майки или не ходят на работа или са на половин работен ден. Но дори и работещите намират начин да се включат непременно.

И не, не навсякъде е така. В районите с предимно мултикулти население, където родителите нямат нито желанието, нито традициите да насърчават децата си да ходят на училище няма такива родители-доброволци. Изобщо родителите никакви ги няма, нито на родителски срещи ходят, нито на бележките от учителите обръщат внимание.

Но както казваш, Мари, ако искаш да се впишеш, правиш като най-добрите местни. Аз друго се чудя - у нас в България все недоволстваме, че училището се е превърнало в институция сама за себе си, че родителите се чувствали понякога изолирани и пренебрегнати, пък като стане дума да се включат в нещо полезно за училището и децата си, дават отбой.
Виж целия пост
# 235
E, не е точно така, има частни училища, в които има силни родителски асоциации.

Я кажете, ако поради някаква причина не харесвате бащата на приятелче на сина ви, бихте ли се опитвали да ограничавате контактите на децата? Приципно съзнавам, че децата не носят отговорност за поведението на родителите си. Случките са от преди 5-6 години, не става дума за днес, но искам да си сверя часовника правилно ли съм реагирала тогава.
Виж целия пост
# 236
Много зависи защо и какво у него не харесваш.
Виж целия пост
# 237
Аз бих се опитала да огранича контактите на децата. Твърдо вярвам в преценката си. Щом не харесвам някого, значи има защо.
Виж целия пост
# 238
Не става дума за деца от класа - тях ги познавам и родителите им. От саит на училището имам достъп до телефоните и адресите на всички. Тя излиза с деца от др училища.
В интерес на истината отдавна ми е неудобно, че не се включвам в родителските контактни групи. Всяка година са различни родители, по желание. Никога не пожелах - не ми се занимава. И купони правят непрекъснато за родителите - не ходя - скучни са ми и освен това си лягам рано - не мога да осъмна на маса и да слушам глупости.
Не знам кво значи да съм интегрирана - знам езика (доколкото е възможно да произнасям маймунските им звуци), спазвам си правилата и законите, не нарушавам обществения ред, а когато го правя си плащам глобите, държа се нормално според разбиранията ми за това, не съм навредила на никой - напротив - винаги помагам когато мога... Смятам се за интегрирана.
Виж целия пост
# 239
Смеят се като пачи, езикът им е с маймунски звуци, били такива, били онакива...

И аз, ако съм на мястото на детето ти, ще умра от срам от теб.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия