Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

Няма никакво значение дали са в чужбина или по нашенско - както ги постави правилата семейството, така си вървят и децата. Няма значение дали родителят се вписва в доброволчеството или не, ако е поставил вкъщи границите. Всъщност точно възрастта около 13 е много рискова за децата, тогава стават най-големите бели, защото са най-податливи на лоши влияния. Дори не на 15 или 16, ако успешно е мината възрастта около 13. Затова стягането е преди гимназия, те стигнат ли гимназия рисковете са повече от любовните истории, не толкова около разхайтеното поведение.

Като родител гледам на училището като на място, където децата са половин ден, за да учат, ако има някакви подходящи кръжоци да посещават, да общуват с децата, които харесват. Относно родителите - винаги има няколко родители, с които се познаваме по-отблизо и с тях поддържахме връзка, но то пак е на принципа децата да са по-близки и после ние. С някои от родителите на моите и сега поддържаме връзка, макар и не толкова силна. Цялата тази история с класните стаи по нашенско ми е неприятна, защото родителите се изнудват за пари за ремонт и мебели с крилатото "това е за вашите деца". Ами, хубаво, за нашите, ама нали общината и по не знам колко проекти училището получава пари, те къде са, че искате от нас! Описаното за немската система и изобщо чужбинските училища (добрите) ми напомня на соц времената, когато вечно системата е искала родителите и децата да са интегрирани и трябва периодично да правят някакви неща за училището доброзорно (защото родител трудно ще откаже, нали е за детето). Като цяло ми е подозрително такова въвличане на родителите.

Скрек, разговаряй с нея. Не да я разпитваш, а да говориш, така че да напипваш интересни за нея теми, което да ѝ позволи да се отпусне и да говори повече с теб. Нека поне от време на време да кани деца у вас, за да имаш пряк поглед върху това с какви хора общува. И да, разбирам те за нежеланието да общуваш с родителите, на мен самата ми е смърт това, но се налага - така ще имаш по-точна представа от каква среда, с какъв манталитет и ценности са приятелите ѝ. Съответно, ще можеш меко и леко да я подбутваш в желаната посока.

???
Защо с мен ???
Не аз се смея като пача и не моят език е маймунски !!! Освен това не им го казвам на тях, а на вас.


Разговарям колкото мога, но тя просто си не обича да споделя. Трябва да се чувства адски зле и чак да ревне, и да я изнудя да каже що реве. Споделя си с приятелки и го разбирам - малко тийнове споделят с родители. Аз никога не съм го правила, но и майка ми не е човек с който се споделя, защото е много обвинителна и не разбира кво и се говори. Аз не се смятам за такава. Опитвам иначе всякакви начини да ги накарам да говорят. Само малкият ми син е словоохотлив що годе и отговаря на въпроси. Другите двама отказват да отговарят, казват, че няма значение, питат на свой ред защо питам, да обясня подробно иначе не казват. И да обясня пак не отговарят, защото причината не им е основателна. Дъщеря ми казва, че др деца споделят с родителите, но тя не можела, щото не я разбирам. Аз я разбирам прекрасно, но тя е решила, че не я разбирам и не реагирам правилно (по датския начин) и край. Големият ми син винаги говори с Някои мои съученици, Много хора еди кво си и в тоя стил. Имена никога не казва и отказва да споменава - за него не е важно. Говори кратко и общо. Примерно "Паднах се с група с която не вървеше работата". Питам за имена за да знам с кои не се разбира - не казва - нямало значение. Мисленето им е такова, защото тук като цяло имена не се споменават. Ако едно има въшки се казва "Има въшки в училище, преглеждайте си децата". А все пак е важно кое е това дете, щото няма смисъл да си преглеждам децата, ако не е някое от моите или техен приятел или съученик. Така е тук и смятат, че така трябва да бъде.
Ходя на родит срещи и неща свързани с децата ми, ама с родителите няма кво да си говоря. Ако имам конкретен проблем мога да говоря с тях, но просто така да си се срещам без конкретна причина - не. Пробвах - не става - пълна загуба на време. Говорят се общи приказки или неща, които грам нямат връзка с мен и не ме интересуват. Оня ден бяхме с мъжа ми на родит среща. И двамата си тръгнахме с усещането за пропилени 2 часа. Много се говори и нищо конкретно и важно не се каза. Общи приказки от рода. "Като цяло децата се справят, някои имат известни проблеми, но ще се работи с тях. " , "Не харесват немския, ама може дa им е полезен. " Пускат тъпи шеги, дискутират неща, които са въпрос на личен вкус и нужди на конкретния индивид и не може да се дискутират  и  т.под. от които не получавам никаква информация за нищо нито пък се забавлявам.
Датчаните като цяло са едно голямо бла бла - това е. Аз не съм такава безсмислена и ако срещна някой като мен - контактувам, но иначе не. Не виждам смисъл да контактувам със сульо и пульо, да се наливам с алкохол, да се лишавам от сън, да ми надуват главата и да си губя времето, само за да кажат, че съм интегрирана и да ме харесват. В това отношение не съм интегрирана и нямам намерение да се интегрирам. Има родители чужденци - азиатци и рускиня. Азиатците са ми скучни, защото са много нахъсани да се интегрират, прехвалват датчаните, имитират ги - фалшиви са ме дразнят. Рускинята е повече като мен - оплаква се, ама не го прави пред датчани, а само пред мен. И се оплаква от същото, с което и аз имам проблем, говори конкретни и смислени неща и нея я чувствам по-близка. Тя все иска да си ходим на гости и принципно нямам против ама до сега още не съм намерила време.

Да, тийновете не обичат да споделят и все са неразбрани и недооценени. И моите са същите чудеса на природата. Но се получава, ако подходиш по-заобиколно и натиснеш бутони, на които ще поддаде детето. При моята дъщеря много помага да я заговоря на тема, която нея я интересува. Междувременно, даже аз взема, че науча нещо от нея. В последно време съм станала специалист по манга и аниме, ама щом това е цената Мамина Златна да си развърже езика и да говори, и аниме гледам. И така, вземе, че изпусне съществената информация, която ми е нужна да знам.

Относно социализирането с другите родители, точно същото като теб мисля, но си оставям мислите за вътрешна лична употреба, а в действията си прилагам принципа, че да познавам родителите на децата, с които общува детето ми, е необходимото зло. Та, искам-не искам, контактувам с тях. Е, гледам да мина по тънката лайсна, че ми късат нервичките, но все може да се отдели малко време за среща или разговор по телефона,

С децата може и някоя глупост дружно да се направи, не са чак толкова дръпнати на 12.

Аз пък нямам проблеми да контактува с моите пубери. Големият е на почти 19 и вече сме на ниво приятели. Малкия е на почти 14, още като се прибере си изпява всичко. Поне веднъж седмично намирам време да направя следобеден чай кекс и да говорим за всичко. На вечеря също.
Някъде в миналото се е прекъснала вашата връзка, или диалог никога не е имало.
Забелязвам, че хем не ти харесва, че дъщеря ти хойка, хем даваш примери със себе си и че ти си била същата. Постоянно и намираш извинения.

Имам дъщеря на 14, син на 9 и малко момиче на 3 години. На големите класовете и съответно групата в ДГ имат групи във Фейсбук и така да се каже задочно поне се "познаваме" и имаме връзка помежду си. Винаги мога да открия родител на друго дете, ако се наложи.

Но разбира се, с родителите на приятелките на дъщеря ми се знаем много добре и извън групите..

Не съм била същата - много сме различни. При мен проблемът е, че майка ми е много особен характер и с нея не може да се споделят лични неща, въпреки, че иска да и се споделят де и дори прекалява в навлизането в лизното пространство на другите. Самата тя никога не говори за себе си и не допуска да и се задават лични въпроси, че не само лични, но и никакви.  Но иначе много говори за разни хора, почти винаги с подигравка и оплюване - рядко харесва някой, но пък ако го харесва е сляпа за недостатъците му. И обикновено харесва подобни на нея - всичко различно е подложено на критика, присмех и оплюване. Аз като дете бях доста затворена, но все пак винаги след училище си разказвахме кво е станало, кой кво направил и изобщо - винаги много сме си говорили особено със сестра ми - тя няма цедка на устата и не се усеща, като говори лични неуместни неща нито за себе си, нито за другите. Но като цяло в моето семейство когато сме се събрали никога е нямало тишина. Тук всички мълчат или говорят общи приказки колко да не е без хич. Дъщеря ми, и преди съм казвала, единственото, което говори с мен е да ме врънка да я водя по магазини или да я пусна в някой далечен мол с приятелки или да и купвам разни неща. Други теми за нея няма. Поне като тръгна на пазар винаги ме придружава - вика че го прави за да не съм сама, но реално си е щото обича да хойка и да пазарува. И винаги се опитвам да измъкна някаква информация от нея при тия разходки, за самата нея, но удрям на камък. Иначе няма против да ме занимава примерно с нейна съученичка, която много била отслабнала и колко била загрижена, защото според нея е болна от анорексия. Мен др деца не ме интересуват, но слушам с надежда да каже нещо и за себе си. Но не. Понякога вземам по едно да потичаме заедно. Тя говори много малко, а големия дума не обелва, колкото и да се мъча да повдигна тема, която го интересува. Говори единствено за спорт, за упражнения и предимно с баща си, който също се интересува от спорт.
Малкият не е така - той квото и да го питам си казва - с него може да се проведе смислен разговор, не сменя тема, не ми държи сметка що питам и не спира да меля, но самият той само теми за Фортнайт повдига и аз слушам от немай къде.
Не смятам че съм виновна, че децата ми са каквито са се родили. Нито пък смятам, че са лоши - щом са такива значи такива трябва да бъдат.
Ние и астрологично си имаме проблемна комуникация, нищо че не вярвате в такива неща. Аз също не мога да говоря с всякакви хора - с едни ми в интересно и ми върви приказка, а с други - не става. А хем че имам подход и нямам проблем принципно да провокирам човек да си изпее и майчиното мляко. Но определено със студените и затворени датчани това е трудна задача дори за мен. Особено пък ако са негативни към мен и към чужденци - не обичат да създавам близки отношения с чужденци, въпреки че повърхностно са мили. Но пробваш ли да им влечеш в лична територия се сърдят и бият отбой - моментално ти се показва, че прекрачваш граници, които не разрешават да прекрачваш. Аз не се и опитвам, но други българи наоколо се оплакват, защото за много от тях явно е важна мисия да се създадат близки отношения в местни. За мен не е, защото са ми скучни.

Няма спор, че децата са различни. Засега само 1 от моите го виждам, че всичко си разказва и споделя на 100% едва ли не. Но това не значи, че трябва да ни създават излишни стресове, грижи и проблеми. характера не е оправдание.

В момента съм в такава ситуация. Нов клас, в който много от децата са от едно предишно училище. Моето дете нямаэпознати и беше малко в изолация. Едно приятелче го кани да излизат"из центъра", но все се разминават с плановете. На мен ми е добре дошло разминаването, защото не одобрявам бащата. Не е човек с вредни навици, но по друга причина. Обаче ми е съвестно, че ограничавам моето дете.

Аз, да си кажа, нямам контакти и не съм говорила нищо с никой от родителите от гимназията. Опитах да направя нещо. "Дайте да си направим фейсбук" - тишина.
В началото на уч. година имаше проблеми, писах им в Школото - тишина.
Видяхме се с една от майките при директора. При вратата демонстративно ми обърна гръб!! Към днешна дата моята дъщеря е с отменено наказание, а нейната не е.
Проблемът беше - говорене в час, пояснявам.

Стига бе, българките ще излязат по-надути от датчанките. Да не би поради някаква причина да не те харесват - изумена съм от такова поведение. Аз ако направя фейсбук група и поканя родители знам, че няма да се присъединят, но проблемът е, че не съм една от тях. При теб обаче що се държат така ?

В по-малък град съм и тук не е така. Като цяло майките много се сближават, говорят си и т.н общуване. Аз нямам време, но при желание винаги мога да заседя с други родители и да си лафим.

Уважение и доверие се заслужава, не се изисква. Направи си сметка какво ти липсва щом дъщеря ти се държи така с теб и ясно ти показва, че не те харесва. За нея си касичка за пари за парцали, храна и сигурен дом. А тя няма нужда да си мръдне пръста, за да заслужи нещо.
Децата се възпитават с ясни правила и дисциплина. Такива които се шматкат безцелно по моловете, от скука правят глупости.
Това за зодиите също е извинение, малкия ми син е близнаци, големия телец, аз съм козирог. Може да съм приятел за споделяне, но има тънка граница, че съм майка, а не набор от класа.

Става дума за гимназия в центъра. Децата са големи, родителите не се виждаме, освен по рс и то тогава идват половината. Не е лично отношение, просто е така. Няма ФБ.