Мдааа... и аз изчитам със закъснение и пак... включванията ми ще са безсмислени, но все пак:
"форумното общуване", както бе наречено
има следната специфика: всеки чете и влага емоция, която... може и да не е вярна.
Преди време с мъжа ми се изпокарахме по аналогичен начин за това какво и как се е имало предвид в две изписани от мен изречения... Страшна обеца на ухото и още допускаме и двамата изрази, позволяващи различно тълкуване, дори при супер добронамерено отношение и добро чувство за хумор, таааа...
тук са ни събрали общите вълнения и тревоги, но не се познаваме и често, повлияни от личното ни състояние, може да сме преднамерени... моля ви, бъдете "широко скроени", не го удряйте на чест и не бъдете нападателни! Ако тук не можем да си кажем нещата "право куме в очите"... къде остава?
И факт, конкуренти сме по някакъв начин в живота, но не ние, ами децата ни, но тези деца трябва да не бъдат единаци, а общество. На всеки неговото си стои там някъде и чака да си го вземе.
Където и да е, детето ми все някъде ще влезе и все нещо ще научи (не само учебните, а и житейските уроци визирам). Каквото не научи, ще го доучи... Всичко с неговото си време.
Ние сме длъжни да се постараем да си подсигурим децата, но късметът, трудът и упоритостта са си техни. Истината е в баланса!
Виж целия пост
"форумното общуване", както бе наречено
има следната специфика: всеки чете и влага емоция, която... може и да не е вярна. Преди време с мъжа ми се изпокарахме по аналогичен начин за това какво и как се е имало предвид в две изписани от мен изречения... Страшна обеца на ухото и още допускаме и двамата изрази, позволяващи различно тълкуване, дори при супер добронамерено отношение и добро чувство за хумор, таааа...
тук са ни събрали общите вълнения и тревоги, но не се познаваме и често, повлияни от личното ни състояние, може да сме преднамерени... моля ви, бъдете "широко скроени", не го удряйте на чест и не бъдете нападателни! Ако тук не можем да си кажем нещата "право куме в очите"... къде остава?
И факт, конкуренти сме по някакъв начин в живота, но не ние, ами децата ни, но тези деца трябва да не бъдат единаци, а общество. На всеки неговото си стои там някъде и чака да си го вземе.
Където и да е, детето ми все някъде ще влезе и все нещо ще научи (не само учебните, а и житейските уроци визирам). Каквото не научи, ще го доучи... Всичко с неговото си време.
Ние сме длъжни да се постараем да си подсигурим децата, но късметът, трудът и упоритостта са си техни. Истината е в баланса!
/: окончателните оценки от удостоверението за първи гимназиален етап ще се вписват в дипломата за средно образование /както и номерът на удостоверението/, но няма да участват във формирането на общия успех от дипломата. Общият успех от дипломата ще се формира от окончателните оценки по предметите от втори гимназиален етап. 
То не на вас, а на тези новости де 
