Пазарът на недвижими имоти, какво се случва реално? -Тема 41

Ако цялата печалба се дава за коли и имоти всяка фирма ще фалира. Щом не фалират, явно част от печалбата се реинвестира. А с останалото е съвсем нормално собственикът да си подслади живота. Или е редно да живее в панелка под наем и да кара 20 годишен голф???

Има и разни сметки като "резерви" които не е лошо да се използват, поне във фирми управлявани с мисъл.

Като нямаш икономическа дейност се гледа съкращение на постоянните разходи. Пак казвам - социалните функции да се търсят от тези, на които се плащат социални осигуровки, а не от този, който ги плаща...

Ами то зависи и от желанието да се запази даден служител за компанията. По принцип всеки е заменим, но в определени ситуации, за определяни хора, се правят повече реверанси. В повечето случаи обаче е чао и да идва следващия.

Тъй като не съм се занимавала - с 10 000 може ли да се постигне някаква значителна доходност въобще?

Прехвърлих набързо статията на Валери Найденов в 24часа и леко се потресох, не за първи път с този автор )))
Чак се зачудих в една и съща държава ли сме живели с Найденов последните 20 години, или не. Нямаше сривове от 50 % на дорби, нормални имоти в големите градове при миналата криза, точно тогава изкупувах ниви, но следях и имотния пазар. Много контакти в други градове потвърждават моето наблюдение. Може би разковничето е в собствеността на медията? Както и да е, не си струва да се говори даже толкова дълго за тази статия.
Нека се опитаме да помислим логично, най-вече от икономическа гледна точка.

Първо, короната.

- Оптимистичен сценарий: епидемията отминава с нормалните срокове за вида си, тоест 2-3 месеца. След това завинаги ще спазваме някакви предпазни мерки, един вид подобно на начините, по които СПИН промени света в началото на 90-те, но всичко си е по старому. Проблеми ще имат бизнеси с клиенти, ресторантьори, туризъм, те записват нулева или много тежка година, другите сектори са в нормален режим. Не съм врачка, макар
е работата ми е да изчислявам вероятности, като лично неангажиращо мнение бих казал шанс за сбъдване 70-75 %.

- Негативен сценарий - пандемията наистина става "истинска" пандемия и извънредното положение в Европа се проточва години, 2-3. Масови фалити на дребни бизнеси, почти всички работят хоум /където може/, пазарът на недвижимости се срива, де факто почти няма ново строителство. Хората с ипотеки, останали без работа или с драстично намалени доходи, наистина са много прецакани. Обаче това май важи във всеки един момент от икономическия цикъл, да? Дори и при бум, има единични фалити. Другите сектори кретат криво ляво, възстановяват се след 3-4 години и цикълът почва отначало. Който си е направил добре сметката на доходи/дълг, се справя. Някой беше написал много хубаво мнение тук - че семейството им се е справяло нормално при ипотека и вдигнати лихви до 9 % през 2009.
Шанс: 5-7 %, другите проценти до 100 % ги хвърляме на някакви междинни варианти.

Няколко неподредени мисли за имотния пазар в Сф, извън контекста на короната. Защо има бум на строителство и ипотеки в Сф? Защото икономиката работи и много хора могат да си го позволят. Това поставя столицата в положение на монопол спрямо Пловдив, Бургас и Варна - те ще си останат назад по доходи в близките 10-15 години, поне. Особености на бг икономиката, един вид...Точно затова цените на квадрат в Сф са по-високи от Валенсия например. В Испания /и във всяка нормална страна/ разликата и неравенството в доходите между големите градове не е толкова драстична, колкото у нас. Това е резултат от икономическа и демографска политика в Бг за три десетилетия назад и ще отнеме поне още 2, за да бъде обърнат тренда.
Тоест, Сф ще бъде икономически лидер и в следващите 20+ години. Ако някой си мисли, че чуждите фирми ще избягат, ако и апокалипсис да настъпи - няма да стане. Просто никъде другаде не могат да намерят такова съотношение евтин труд - качество на работната сила, както на Балканите, Полша, Украйна. Индия няма да стигне това ниво на качествен аутсорсинг, това е все едно ние да достигнем доходите на Чехия.

Какво означава това за пазара на имоти? Винаги ще има прииждащи хора в Сф с нормални доходи /тоест високи спрямо провинцията/, градът ще стане поне 2,5 милиона до 2030-а. Този темп ще се забави за година-две при наистина тежка криза, и после пак нагоре.
Тоест, винаги ще има търсещи купувачи, за живеене или инвестиция. Ако търсенето падне с 10-20 % при криза, драстично падат старите панелки, това е логично в светлината на приближаващия край на експлотационните им периоди и налагащите се ремонти на сглобките. Новото строителство може да падне с 5-10 %, поне това от нормални и "елитни" строители.
Ако този сценарий се осъществи, кризата ще доведе инфлация  /скрита/ от поне 7-8 %, ерго лихвите по кредите плавно растат и стават два, два и половина пъти по-високи от сегашните /при положение, че лев-евро си запази курса, ако го променят, всички имаме огромен проблем, така или иначе; шанс за запазване - 90 %/.
Или работата става танто за кукуригу, малко по-ниски цени, но по-високи лихви.

Ако случайно някой го интересува личния контекст...На база на тези лични прогнози, съм капарирал апартамент от много добър строител, на нормална, пазарна цена. Капарото е символично на този етап, но и през ум не ми минава да го отпиша и да чакам 1-2-5 години. Взел съм решението си, харесва проекта, абсолютно мога да живея щастливо с копромисите му, това е, зарът е хвърлен, съдията свирна ))) Ако съм направил лоша прогноза, вероятно ще загубя около 10к евро, шанс за това 10-15 %. Губил съм и доста по-значителни суми в живота си, ще преживея и това. Ако съм преценил правилно, в една или друга степен, "печеля" /по-скоро вземам положително + EV/ някаква сума между 1-5к евро на година, а бонусът на психическото спокойствие от живеенето в собствено жилище е безценен, както се казваше в рекламата на Мастъркард ))

Разбира се, НАЙ-ВАЖНОТО нещо е всеки индивидуално да си направи много добра предварителна сметка на перспективите в личния и професионалния му живот; съотношението му доход-дълг; очакванията за жизнен цикъл и развитие на компанията/собствения бизнес. В крайна сметка, в почти всяко нещо в живота има доза риск, няма да можем да променим това в рамките на живота ни, както и в този на децата ни, така че...поживьом...

Понеже е към мен: да, права си. За някои хора съм склонна на компромиси и реверанси, за други не съм, няма и как да съм. Както апартаментите, така и хората са различни

Не си права, че хората са едва ли не, за еднократна употреба. Не изобщо даже. Коства време, нерви и пари да бъде обучен един човек така, че да бъде полезен на работното си място. И за работодателя, това са нерви. Знаете ли колко ми е трудно, когато трябва да потърсиш и назначиш нов човек? Ама той/тя ще стане ли, ще се впише ли в средата, или не? На интервюто всички са готини, в действителност, не е точно така.
Даже...имам потресаващ случай. Назначихме една жена от борсата, която работи точно 2 часа и каза, че ще напусне. Тя никога не била искала да работи, ама понеже била притискана от мъжа си и от борсата, се съгласила.

Както и да е.

За 10 000 - моят хубостник ме уверява, ще е възможно. Може да се спечели до 300 000 след 90 дни. Залага се на варианта, при който твърдиш, че нечии акции ще паднат с още ... Не знам колко, ама 10-20 процента. И ако познаеш, печелиш. Ако не познаеш, не печелиш

В много държави, за да уволниш служител трябва да му заплатиш обезщетение, в зависимост от това колко време е работил, понякога доста солидна сума. Пример- 33 дни на работена година. Ако той е от 5-6-10 години ще се позамислиш. Може би са го направили защото хем фирмата не е дарителска организация, но пък е хубаво, а из тези страни, явно задължително, да е и социално отговорна. Защото все пак безработните не консумират или по-скоро консумират само стоки от първа необходимост, а не коли, апартаменти, екскурзии,прически и тн. Та ако голяма част от фирмите от първата седмица ниски обороти започнат да уволняват поголовично, скоро същите тези фирми няма да има и на кого да продават, освен ако не продават хляб. Все пак икономиката е един затворен кръг.

При такива мнения се сещам защо никога не съм работил за български работодател.

За 10 000 - моят хубостник ме уверява, ще е възможно. Може да се спечели до 300 000 след 90 дни. Залага се на варианта, при който твърдиш, че нечии акции ще паднат с още ... Не знам колко, ама 10-20 процента. И ако познаеш, печелиш. Ако не познаеш, не печелиш
[/quote]

Аз работя в сектора на залаганията, различно е, но има и много общи принципи.
Че са възможни бързи печалби, до 100 % от началния капитал на годишна база, възможни са. Реалната възвращаемост обикновено е много по-малка, годишен РОК от 20-30 % се смята за идеален резултат.
Рискът във всички подобни сектори, хазарт, форекс, акции и тн, е много голям обаче, особено за хора, които не са работили в конкретната сфера и нямат дълбоко познаване на процесите и взаимовръзките.
Лично познавам много хора, които де факто са си уредили живота с някаква форма на рискови инвестиции. И познавам десет пъти помече хора, които са си провалили живота в голяма степен по същия начин.

Та, внимателно си преценете каква сума можете да си позволите да загубите. Ако не сте уверени, може би по-добра опция е закупуване на на инвестиционен портфейл в някоя банка, с предпочитана степен на доходност-риск? Всеки си решава, разбира се, съвсем не искам да звуча като мистър ноу-ал, ако бях нямаше да работя и за заплата, освен алтернативните ми "инвестиционни" дейности...)))

И аз така:)  Добре, че станахме любима дестинация на аутсорсинга, че ....

Цял живот съм работила за топ чуждестранни работодатели - световно водещи в бранша си концерни (даже не фирми) и знаеш ли - изритват те без никакви сантименти в мига, в който спреш да си им нужен. И няма значение дали си вършиш добре работата, дали конкретни ти/твоят отдел/клонът в България сте печеливши - ако по нечии планове вече не се вписвате в концепцията си вън. И толкоз. И се терзаят много по-малко от българските шефове на фирми, защото всяко уволнение води до проблеми за тези български шефове, докато чужденците са едно ниво нагоре и намирането на решения е нечий друг проблем, те са само стратези и не се занимават с банални неща.

Иначе докато всичко е наред те облъчват за разни парадигми за лоялност, за фирмата дето милее и се грижи за служителите си... И го правят, без съмнение, но докато им е изгодно, а не от алтруизъм, както си мислят някои.

Аз също, но в чужбина, и впечатленията ми са точно обратните. И когато през 2010 им се наложи да съкращават ми изплатиха 18000 евро. Въобще не се почувствах изритана.

Никът ти говори много и знам, че си на ТИ с всичко, но остави и заблудените да имат свое мнение и да си живеят в заблуда.
И след 100 год болшинството от родните работодатели ще са си същите боклуци както сега, интересуващи се каква кола карат, коя служителка може да ударят, колко пачаври имат и как може да се мине на минимална осигуровка  и т.н. и т..н. мога да пиша до утре.

Да, ама са те съкратили, нали? Не са те държали. И 18  000 евро колко заплати са били? Това за тях са били оптимизирани разходи. И у нас ти се полагат 4 заплати по КТ. Което може да са 10 - 20 бона - за нашия стандарт е същото.
Би ли ми казала на какво прилича Детройт днес? Някой да се е погрижил да продължи производството на коли там за да им е добре на хората?

И аз съм работила в чужбина.
Тенк ю, уи апришиейт ю. Като си им изгоден.

Сори, гуд бай, като вече не си.

Ако в Бг някой работодател е изнуден да плати такива суми, всички завинаги ще работят на временни договори, или в сивия сектор. Или ще си подписват молбата за напускане без дата, в деня на постъпването си.