Шегуваха се, че по повод Сирни Заговезни, изписват само срещу печено пиле. 
Питах дежурните в родилното отделение дали трябва да съобразя нещо, когато избирам почерпка - зарадваха се, че ги питам и казаха, че предпочитат пица и кола (да е нещо солено), втръснало им е от торти и бонбони. Така че поръчах по една фамилна пица за Родилно и Неонатология, а за акушерката и докторката приготвих по кошница със солени и сладки вкусотии и напитки. Цветята ги пропуснах - гледах, че ги разполагат из коридорите. Рехабилитаторката също беше уникална, много млада, ентусиазирана и внимателна, много ни поощряваше, после пак идваше да ни вижда. Но болницата се пръскаше по шевовете и стоях доста малко, може би 15-16 часа и ме преместиха в обикновена стая (или както се казва). Условията не са нищо особено, моята стая беше двойна, имаше си телевизор и нощно шкафче. Моето легло не работеше, но на жената с мен се повдигаше и изглеждаше доста удобно. Също и санитарките бяха много милички, едната жена страдаше заедно с мен по едно време, само ходеше след дирята ми от изтекли води и ме успокояваше 
Имаше млади лекарки, които просто ме срещнаха по коридора и ме питаха как се чувствам и ми казваха, че изглеждам много добре 😃
След като ме сложиха в стая, никой не ми обясни, че ежедневието ми ще се движи в определен график. Добре че беше жената с мен да ми каже, че трябва да си взимаме и връщаме бебетата в някакви часове, което на мен ми беше адски странно. Докато науча кога какво се прави, стана време за изписване. И като казахме изписване, не ми хареса това, че до последно не знаеш, дали ще те изписват. На сутрешната визитация докторите могат да те предложат за изписване, но към 11 часа, когато дават сведения за бебето, могат да ти кажат, че бебето ти има проблем и ще седиш още (в моя случай). Веднъж дори не ми свалиха бебето и когато се качих до неонатологията да питам къде е бебето, те най-спокойно ми казаха, че било под лампа (за жълтеницата). Аз само дето си изкарах акъла къде ми е бебето... Смущаваше ме и фактът, че тоалетните и баните не се заключат, което е разбираемо (ако на някоя й стане зле и припадне), ама все пак е доста неприятно да се къпеш и да подпираш вратата с един крак Горе-долу това не ми хареса, не знам и дали трябва или не, но никой не дойде да обясни как се кърми, как се гледа бебе и т.н., просто си го взимаш и дотам. Съответно на следващия ден, като ми слезе кърмата, умирах от болки, не знаех какво да правя, а в същото време наливах бебето с АМ. А, не знам как е по другите болници, ама бях неприятно изненадана, че за смяната на превръзката от секциото, трябваше аз да си я купя Но най-важното е, че там работят много добри специалисти, в чиито ръце се чувствах сигурна. Ето и как горе-долу минаваше ежедневието (ако имам следващо, да си го имам записано) , доста времеемко и недомислено също, понеже всяка си задава въпроси за бебчето и си минават 100 часа) Часовете за хранене ги пишеше на един лист, така че на който му предстои, ще си ги прочете, аз не ядях от тяхната храна, че не беше много подходяща, затова не помня как точно беше... Препоръчани теми
