Идентична е ситуацията с Националния оперативен щаб и Правителството. Те представляват комплексен обект (със своите персонификации, слава Богу!), несъразмерно по-могъщ от когото и да било от нас, притежаващ власт, която го превръща в почти всесилен и практически неразрушим (особено в условия на извънредно положение, в които инструментите на гражданското общество за оказване на натиск върху практикуващите публична власт са силно ограничени). В такава ситуация преживяването, че ти си слаб и безпомощност усилва твоето страдание, респ. озлоблението ти към света навън (освен ако не се смириш през депресивна позиция). В този контекст много лесно се намира враг (по механизма на заместването) – първият изпречил се пред погледа ти подходящ обект – например онези от твоите съграждани, които не се страхуват като теб и не спазват стриктно правилата, поради което е подходящо и удобно да бъдат обявени за врагове и да бъдат акцептори на агресията, произтичаща от фрустрацията от извънредното положение. Това са новите врагове на страхуващите се!
Ето цялата статия
https://www.facebook.com/notes/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0 … 0220697475641244/
А какво ще стане на 14.05? Кога ще сме се справили с епидемията? Кой ни е показателя, по който мерим дали сме вече ок и може да ни пускат на къра?