Какво ще направя, когато всичко това свърши?

  • 12 944
  • 136
# 105
Оххх, концерти, театри. В Италия са забранени до есента. За тук имаме билети за по 2 събития на месец до края на годината, но засега за всички ни уверяват, че ще се отложат. За кога не е ясно. Един от концертите от март е отложен за началото на юни с твърда дата, но днес слушах премиера, че може и до юли да си стоим по къщите.
И мен след това дълго ще ме е страх, но искам да ходя на представления. Много искам, дори с маски и ръкавици.
Виж целия пост
# 106
Ще отидем в Истанбул, на мечтана екскурзия, която ни се отмени. Ще заведа детето на басейн и на едно спа, че много обича водата. Много ми се иска да кажа, че ще отидем и на море, но едва ли ще стане тази година.
Ще обиколя магазините, ще отидем в зоологическата градина да се радва малката, в някой музей, на театър, ще отскочим до любимите ни градове-Русе, Търново и Варна. Ще идем на гости при баба й и дядо й, стига да може. Ще се виждаме с приятели отново. Дай Боже скоро всеки да може да отиде там където иска, но здрави да сме най-вече. Ще си продължа курса по италиански.
А...и ще отида в Рим или където и да е в Италия пак-мечтая за това от много време. Много неща станаха.
Виж целия пост
# 107
Ще отида на кино и театър. На море сигурно няма да посмея, но някъде в някоя хижа в Балкана ми се струва нелоша идея. Ще направя една дълга целодневна разходка в София и ще отида на бар. Магазините и молчетата не ми липсват.
Виж целия пост
# 108
Искам да посъветвам всички,които имат гора сравнително близо около себе си,не парк,а гора,да отидат.Там не е забранено.Ако се чувствате затворени и ви липсва природа,избягайте за малко там.Птичките,въздуха...наистина лекуват,аз се чувствам преродена.Когато свърши карантината ще се видя с всичките ми приятели,ще пътувам и ще се забавлявам,но няма да забравя и това,на което изолацията ме научи,а именно да отделям време за презареждане дори само за час в гората,без хора,без трафик,без стрес.
Виж целия пост
# 109
И ако може да не носят никакви опаковки и неща за хвърляне Wink. Че се вижда резултата от това, че хората повече ходят по диви места сега.
Виж целия пост
# 110
Ще заживея нормално. А това значи да престана да мисля за другите като за заразни.
Виж целия пост
# 111
Ще заживея нормално. А това значи да престана да мисля за другите като за заразни.
Дано го постигнем всички.
Странно е, но не съм готова да ходя без маска все още.
Виж целия пост
# 112
И аз все още ходя с маска. И не виждам защо да почна без- нищо не се е променило от преди няколко дни.

Какво ще направя после-ще си отдъхна и ще се виждам с приятелите ми и с близките.

Ще отида на физиотерапия, важна ми е , но сега ме е страх зорлем да се тикам по болници и терапевтични центрове.
И аз моята я спрях когато започна вируса тук. За щастие се възстанових и без нея, макар и малко по-бавно.
Виж целия пост
# 113
За месец и половина, два пъти ми се случи да срещна познати по пътя до магазина. Въпреки, че рязговаряхме на 2-3 метра разстояние, за не повече от 5 Мин, след това се чувствах странно, все едно съм мръсна и трябва веднага да се изкъпя. Ужасно е да гледаш на хората, като на някакво невидимо зло, като зараза... Sad Дано всичко отмине по-бързо
Виж целия пост
# 114
Моят живот не се промени драстично, че да чакам да свърши "всичко това". Няма да направя нищо конкретно, "когато това свърши". Става, отивам на работа, прибирам се, пазар, спорт, вечер чаша бяло на терасата. Така или иначе го правя и без ИП.
Срещам се в квартала с познати, не се чувстваме като прокажени, разменяме реплики, поздрави. Нищо различно, само дето спазваме дистанция, а преди бяхме и с маски.
Виж целия пост
# 115
За месец и половина, два пъти ми се случи да срещна познати по пътя до магазина. Въпреки, че рязговаряхме на 2-3 метра разстояние, за не повече от 5 Мин, след това се чувствах странно, все едно съм мръсна и трябва веднага да се изкъпя. Ужасно е да гледаш на хората, като на някакво невидимо зло, като зараза...
Нищо такова не съм изпитвала....виждам познати, говорим си.Повечето са от моята "партия", не се плашат излишно, вече сме без маски на открито.А и, честно казано, в затворени помещения слагам маска заради другите, не искам да стресирам никого.Аз лично мога и без нея, също не ме притеснява другия срещу мен да е без.
Дори 3 пъти гости имахме...
И хич няма да чакам "всичко това" да свършва...отворят ли кафене, най-вероятно ще съм първата там...ужасно ми липсва вече да седна на открито и да пия кафе без да подскачам, че ей сега ще ме "налази" полицай с фиш за глоба в ръка.
А след 06.05., като махнат КПП-та, още първия уикенд сме до Бачковския манастир....преди "това" ходехме почти всеки месец.Действа ми умиротворяващо на душата, там наистина има нещо...невидимо, което ми дава сили.Когато майка ми боледуваше от рак, и после след смъртта й, изпаднех ли в отчаяние и депресия, едно посещение там ме "връщаше" в живота.
Виж целия пост
# 116
И аз не се филмирам чак толкоз. Пазим се, разбира се, нося маски на закрито. Но вече не се мъча и не мъча децата си с маски на открито. Не сме ходили при свекър ми и свекърва ми от 2 месеца, но сега мислим да отидем на 6ти (има именник). Преди свекър ми гледаше постоянно децата и е много привързан към тях (и те към него) и много страда от цялата ситуация. Виждат се на Вайбър, но виждам, че му е много тежко.
Тъй като работим от вкъщи и не ходим никъде, се надявам да сме "безопасни". А и свекърва ми ходи на работа, та не се знае.....
Виж целия пост
# 117
Така като гледам навън, май никой не чака да свърши. Но все пак гледам, че и много хора го спазват. Абе май няма да се ходи на море тази година. Не се знае дали няма да има втора вълна и айде пак вкъщи.
Виж целия пост
# 118
За много хора нищо не е имало, че да чакат да свърши.
Виж целия пост
# 119
Ще прегърна детето си!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия