Психологически консултации с Детелина Стаменова

Здравейте. Цитирам отново моят проблем, тъй като не получавам отговор

Аз съм на 26 години. Моят приятел е на 33. Имахме връзка от разстояние около година, като често ходех на гости при него в държавата, в която живее. Започнахме връзката ни много неприятно. Той откри в телефона ми чатове с мъже, снимки. Това беше още в 1 вия 1 месец, в който аз прекратявах контакти с предишни взаимоотношения. Той пък ми показа от първото ни още виждане реалният проблем, който съществува и до днес- наркотици и хазарт.Той е тази част на София, в която повечето момчета са гамени и са израстнали около наркотици и бурен живот. Родителите му са имали пари и не са го лишавали от нищп, той е работил при тях в строителна фирма.
Докато все още бяхме в отношения от разстояние, се случваше да му изпращам на няколко пъти големи суми пари, с които уж да си покрие дължими суми на банката, но той ги проиграваше. Имаше си по-  младо момче, с което редовно по цяла нощ изчезваха и правеха такива щурутии.
След което той съжалява, извинява се и тн.
След една такава много сериозна ситуация, осъзнахме че за да можем да опитаме да създадем нормални отношения, ще се преместя и аз при него. Той заема много висока позиция и взима пари, които човек с дългогодишно обучение не може да взима. Тъжното е , че няма нито 1 спестена стотинка…
Аз загърбих всичко, работа, квартира и тн, поговорихме хубаво и решихме да опитаме заедно. Наистина той е най- голямата ми слабост в живота, никога не съм обичала така,  никога не съм се чувствала толкова обичаща… в останалите дни съм много горда от него… Наистина е възпитан, красив, умен мъж, на който много хора имат доверие и той ги управлява.
Намери ми подходяща за мен позиция , квартира за двамата и всичко. Общо взето от момента, в който и двамата сме били сами дълго време, се събираме и започваме да сме по 24 м заедно. Следователно аз не знам език, нямам приятелки тук, нямам семейство, върху него ми е всичко.
Работата е интересна, приемаме я много лично и аз и той. Отделно чистим, като отделна работа, в което ползваме времето за разходки.
Но идва проблема, че нещата които е правил преди, не се отлъчват от него. Почти на всеки 3 месеца откакто съм тук, той казва че има работа и излиза без мен. Което е много рядко. За съжаление, всеки път когато остане без мен, започват и проблемите. Чувствам се всеедно съм досадна леличка, майка. След което се прибира на следващия ден след заплата, останал без една стотинка, “ разпуснал” с момчетата от стреса и отговорността, върнал се за 1 ден в миналото му. Но тези негови нощи,  ме карат да истерясвам. Плача, крещя, звъня му през 1 минута, стоя да го чакам цяла нощ, пуша цигари, той като се прибере ме лъже, че не е правил нищо, аз крещя, говоря му, че не виждам смисъл и как може да постави за пореден път връзката ни в такова падение, как може да ми го причинява това. Той казва “ Аз те взех, защото беше единствената която ме разбира, но вече си непоносима и не виждаш нищо какво правя за теб. Все си недоволна от мен, все ме ревнуваш, все имаш забележки към мен. Наистина се чувствам като във клетка. “
След това 1 седмица е в депресия, извинява се минава през различни фази. Казва не искам да те виждам нещастна, пускам те да намериш своя път. После му казвам, че си тръгвам. Той почва да ругае, как съм си била хванала някой и едва ли не съм чакала тази ситуация да дойде о да го оставя.
Общо взето дойдат ли тези дни уж всеки път обещава , че е последно, започва наново, търсим терапевт, после като отшуми се забравя всичко и казва е какво толко, разпуснал съм. Преиграваш много.

Той е много против споделянето на проблемите от вкъщи, но в тези моменти ако не кажа на никой ще полудея. Та, майка му знае какво се случва, тя е много спокойна и силна жена и ме зарежда, но не му казва, че знае за всичко това.  Наистина ми помага понякога да погледна нещата от друг ъгъл , не с цел да го защитава. Той просто е по- огнен , свикнал е на много адреналин в живота, и този семеен начин на живот, на работа и на всичко явно не успява да премине. Аз искам деца, всеки път му крещя как след тези медикаменти не знам въобще как някога ще можем да имаме.
Много пъти ми е казвал, че за него пренавивам ситуацията. Той преди не се бил прибирал по 3 дни, а сега седнат с момчетата за 3 часа и после се прибере и стои цяла нощ на телефона, не излиза по барове или дискотеки и тн.
Не знам вече, след снощи, аз много плаках. Чувствах се унижена, разбита. Тъжно ми е много, че не правим нищо. Въртим се в един и същи кръг. Само аз успявам да спестявам, тъй като съм много пестелива. Искам дечица, искам вече някаква стъпка напред. Но също така искам да не го виждам повече такъв….  Той казва” ако ми даваше, сигурно нямаше да имам такова желание и да се крия и да лъжа. Това било неговото изпускане на парата.

За мен лично, това е моето момче и място. Двамата сме много силни заедно. 1 минута като не сме заедно, аз се чувствам празна , и не си представям живота без него. Той е много особен характер, труден, сръдлив, тежък с много принципи- Стрелец. Тепърва и с моите родители затоплиха отношенията, но като цяло със всички е много студен. Казва, всичко е наред при нас , няма нищо ново и до там пред родителите. Те виждат само това негово лице. Ако разбере че съм споделила нещо за връзката ни на приятели и някой , ще превърти.

Моля, насочете ме, как да успявам да си контролирам емоциите и да се успокоявам и с какъв подход да тръгна към него за да изкореним тези неща от него…

Отделно аз съм ревнива ( и той де) , но аз не му давам поводи. Всеки път като му намеря салфетки, когато е гледал порно, или се забави в банята или гледа на телефона сторита от други момичета, които не е изтрил от фб си, жените на всичките му приятели са му в профила.

Не знам как да си възстановя доверието и уважението към него.

Здравейте. Цитирам отново моят проблем, тъй като не получавам отговор

Аз съм на 26 години. Моят приятел е на 33. Имахме връзка от разстояние около година, като често ходех на гости при него в държавата, в която живее. Започнахме връзката ни много неприятно. Той откри в телефона ми чатове с мъже, снимки. Това беше още в 1 вия 1 месец, в който аз прекратявах контакти с предишни взаимоотношения. Той пък ми показа от първото ни още виждане реалният проблем, който съществува и до днес- наркотици и хазарт.Той е тази част на София, в която повечето момчета са гамени и са израстнали около наркотици и бурен живот. Родителите му са имали пари и не са го лишавали от нищп, той е работил при тях в строителна фирма.
Докато все още бяхме в отношения от разстояние, се случваше да му изпращам на няколко пъти големи суми пари, с които уж да си покрие дължими суми на банката, но той ги проиграваше. Имаше си по-  младо момче, с което редовно по цяла нощ изчезваха и правеха такива щурутии.
След което той съжалява, извинява се и тн.
След една такава много сериозна ситуация, осъзнахме че за да можем да опитаме да създадем нормални отношения, ще се преместя и аз при него. Той заема много висока позиция и взима пари, които човек с дългогодишно обучение не може да взима. Тъжното е , че няма нито 1 спестена стотинка…
Аз загърбих всичко, работа, квартира и тн, поговорихме хубаво и решихме да опитаме заедно. Наистина той е най- голямата ми слабост в живота, никога не съм обичала така,  никога не съм се чувствала толкова обичаща… в останалите дни съм много горда от него… Наистина е възпитан, красив, умен мъж, на който много хора имат доверие и той ги управлява.
Намери ми подходяща за мен позиция , квартира за двамата и всичко. Общо взето от момента, в който и двамата сме били сами дълго време, се събираме и започваме да сме по 24 м заедно. Следователно аз не знам език, нямам приятелки тук, нямам семейство, върху него ми е всичко.
Работата е интересна, приемаме я много лично и аз и той. Отделно чистим, като отделна работа, в което ползваме времето за разходки.
Но идва проблема, че нещата които е правил преди, не се отлъчват от него. Почти на всеки 3 месеца откакто съм тук, той казва че има работа и излиза без мен. Което е много рядко. За съжаление, всеки път когато остане без мен, започват и проблемите. Чувствам се всеедно съм досадна леличка, майка. След което се прибира на следващия ден след заплата, останал без една стотинка, “ разпуснал” с момчетата от стреса и отговорността, върнал се за 1 ден в миналото му. Но тези негови нощи,  ме карат да истерясвам. Плача, крещя, звъня му през 1 минута, стоя да го чакам цяла нощ, пуша цигари, той като се прибере ме лъже, че не е правил нищо, аз крещя, говоря му, че не виждам смисъл и как може да постави за пореден път връзката ни в такова падение, как може да ми го причинява това. Той казва “ Аз те взех, защото беше единствената която ме разбира, но вече си непоносима и не виждаш нищо какво правя за теб. Все си недоволна от мен, все ме ревнуваш, все имаш забележки към мен. Наистина се чувствам като във клетка. “
След това 1 седмица е в депресия, извинява се минава през различни фази. Казва не искам да те виждам нещастна, пускам те да намериш своя път. После му казвам, че си тръгвам. Той почва да ругае, как съм си била хванала някой и едва ли не съм чакала тази ситуация да дойде о да го оставя.
Общо взето дойдат ли тези дни уж всеки път обещава , че е последно, започва наново, търсим терапевт, после като отшуми се забравя всичко и казва е какво толко, разпуснал съм. Преиграваш много.

Той е много против споделянето на проблемите от вкъщи, но в тези моменти ако не кажа на никой ще полудея. Та, майка му знае какво се случва, тя е много спокойна и силна жена и ме зарежда, но не му казва, че знае за всичко това.  Наистина ми помага понякога да погледна нещата от друг ъгъл , не с цел да го защитава. Той просто е по- огнен , свикнал е на много адреналин в живота, и този семеен начин на живот, на работа и на всичко явно не успява да премине. Аз искам деца, всеки път му крещя как след тези медикаменти не знам въобще как някога ще можем да имаме.
Много пъти ми е казвал, че за него пренавивам ситуацията. Той преди не се бил прибирал по 3 дни, а сега седнат с момчетата за 3 часа и после се прибере и стои цяла нощ на телефона, не излиза по барове или дискотеки и тн.
Не знам вече, след снощи, аз много плаках. Чувствах се унижена, разбита. Тъжно ми е много, че не правим нищо. Въртим се в един и същи кръг. Само аз успявам да спестявам, тъй като съм много пестелива. Искам дечица, искам вече някаква стъпка напред. Но също така искам да не го виждам повече такъв….  Той казва” ако ми даваше, сигурно нямаше да имам такова желание и да се крия и да лъжа. Това било неговото изпускане на парата.

За мен лично, това е моето момче и място. Двамата сме много силни заедно. 1 минута като не сме заедно, аз се чувствам празна , и не си представям живота без него. Той е много особен характер, труден, сръдлив, тежък с много принципи- Стрелец. Тепърва и с моите родители затоплиха отношенията, но като цяло със всички е много студен. Казва, всичко е наред при нас , няма нищо ново и до там пред родителите. Те виждат само това негово лице. Ако разбере че съм споделила нещо за връзката ни на приятели и някой , ще превърти.

Моля, насочете ме, как да успявам да си контролирам емоциите и да се успокоявам и с какъв подход да тръгна към него за да изкореним тези неща от него…

Отделно аз съм ревнива ( и той де) , но аз не му давам поводи. Всеки път като му намеря салфетки, когато е гледал порно, или се забави в банята или гледа на телефона сторита от други момичета, които не е изтрил от фб си, жените на всичките му приятели са му в профила.

Не знам как да си възстановя доверието и уважението към него.

Здравейте докторке. Искам да ви попитам относно моя проблем. От година насам получих нещо като стряскане и подскачане преди заспиване. Това се случва само като легна да заспивам, н обед също и продължава по сто пъти така. Резултата е безсъние. Имаше периоди в които пулса ми се вдигаше и през деня до 130. Изследвания, хормони на щитовидната жлеза, кардиолог, невролог,витамини всичко е в нормата. Сега пия добавки с които успявам от време на време да регулирам нещата, но пак го има проблема. Медитирам също. Предположихме че може да е ПМС  за който сега пия добавка, но няма резултат все още, защото забелязах че се проявява преди цикъл и повреме. Може ли да се говори за паник атаки, невроза или нещо подобно?! АД не желая да пия. Моля за съвет.

Здравейте, пак съм аз със подскачането. Сега започнах преди и по време на цикъл добавка Меноалгин от която се чувствам чудесно. Спя, без проблем, стряскане го няма. Като го спрях обаче пак започна това нещо. Много ми пречи на съня. Доспива ми се страшно много, но не мога да заспя защото се стряскам и разсънвам. Имаше периоди в които нямаше стряскане, а сърцебиене. Усещам нещо като мускулно напрежение, всякаш тялото не може да се отпусне. Имах периоди в които нямах и пет.юинути сън на нощ. Тази добавка не мога да я приемам постоянно, само 15 дни около цикъла. Аз сега даже едва 7 дни я приемах защото късно я започнах. Това е първи прием. Изписа ми е я гинеколог. Може ли да предположим че е от ПМС в такъв случай щом се влияе от нея. По принцип усещам и другите неща като нервност и то голяма преди цикъл, втрисане понякога, болки по време на овулация. Доктора каза че за менопауза и предменопауза не може да говорим защото ми е рано и всичко е нормално с изследвания и прегледи.

Здравейте, моля Ви да кажете какъв е методът да си наложиш да преодолееш привличане (влюбване), замествайки го с приятелство.

Здравейте!

Имам нужда да споделя, че се чувствам доста нещастна в работата си. Историята е дълга и не знам дали мога да я изложа цялата тук, но ще опитам. Може би това, че днес ми е първи работен ден след дълга отпуска, също допринася да се чувствам много зле.
На 30 години съм. Още когато записах висшето си образование, специалността, която избрах беше компромисен вариант, защото това, което желаех - да уча кино режисура в САЩ, беше непосилно. Не съжалявам за студенството си, след това работих по специалността около две години, но заплащането беше почти никакво, очакваше се да работя без никакви почивни дни и просто не можех да издържа повече. След това започна пандемията и работих друга работа, три години от вкъщи. Имах опция да се завърна в офиса, но тъй като изпитвам силна социална тревожност на моменти, не се осмелих да го направя. Работата беше приятна и поносима, но имаше и моменти, в които се изискваше да работя с числа и графики, а аз имам страх от такива и не се справях. Ужасно много ми тежеше липсата на социални контакти и чувството, че не се справям и че това също не е моята работа, затова реших да напусна. Междувременно, през пандемията развих една зависимост, започнах да пазарувам парфюми нон-стоп и си изхарчвах парите. Започнах да вземам бързи кредити и не можех да се спра. Дори за известно време се хванах да работя допълнителна работа в магазин, като я съчетавах с работата от вкъщи. След като реших, че ще поема риск и ще напусна работата  от вкъщи, си намерих настоящата - учител в частна фирма. Мислех, че това ще ми помогне, защото щях да скоча надълбоко. Хем да имам социални контакти, хем да се измъкна от затвора на дома, хем да пробвам професия, която съм обмисляла през годините. Да, но не... отново не ми е добре. Няма да навлизам в подробности за самите условия на работа, защото се страхувам някой да не ме разпознае. Ще кажа само, че се чувствам все едно аз съм ученик, който очаква 15 септември с огромен страх от тежката работа, от това, че ще му се карат шефовете, че ще трябва да издържи на много натиск и стрес. Причината да не напусна са въпросните ми дългове, които ме дърпат надолу. Но и не само. Аз съм в тотална безизходица в живота си. По всички направления се чувствам зле, но сякаш това с финансите обхваща всичко друго и пречи. Дадох обещание, че ще бъда на тази работа цяла година и сега се чувствам обречена. Не знам какво ще правя и как ще издържа, много, много съм нещастна.

Има едно скрито вярване, подобно на това, че човек може да се научи да плува, като се хвърли във водата (някои успяват, други цял живот се плашат от водата, някои почти се удавят), че ако борим огъня с огън, това е равно на успех. Интроверт е трудно да се чувства добре в училище, дори като учител.

Благодаря много за отговора! Искам само да попитам уточняващ въпрос върху горното, за да съм сигурна, че съм разбрала добре. Имате предвид, че това схващане невинаги е работещо ли? Че в моя случай нуждата да се хвърля в нещо супер предизвикателно за моята натура, по-скоро не е правилният начин, нали така? Благодаря!