Здравейте, 3 годишната възраст е предизвикателен период за всяко дете и родител. Случват се много съществени процеси, затова и се води един от най-интензивните периоди на развитие в живота на човека. Детето на 3 обикновено е много динамично, често се държи #опозиционно, има периоди на високо #напрежение и трудна #комуникация, потребностите му стават все повече и все по-разнообразни. Процесите, които се случват, са външни и вътрешни. Вътрешните включват изграждане на #аз, разграничаване от другите и най-вече от #родителите, #емоционално #отделяне от #майката, изучаване и разбиране на своите и чуждите особености, #нужди и #граници, осъзнаване на връзката между емоции и #поведение, #саморегулация и т.н., всичко това на фона на интензивно хормонално развитие. Външните процеси включват изграждане на #социални #умения, умения за иницииране и поддържане на балансирана и конфликтна комуникация с връстници и авториети, овладяване на #себеотстояването, изграждане на уважение към границите на другите и т.н. Всички тези процеси натоварват #психиката със сериозно количество работа и поради това винаги са съпроводени с напрежение. Тяхното разгръщане може да се случи единствено посредством взаимодействието със #средата – колкото по-широка е тя, толкова повече може да отговори на разнообразните потребности на детето, а напрежението му се разпределя по-лесно в комуникацията с повече и различни хора.
Във вашия случай средата на вашето детенце сте предимно вие. Вие сте натоварена със задачата да отговорите на всичките му социални потребности, а това е една почти невъзможна задача. Невъзможно е и между вас да не се породи интензивно напрежение, защото затворената система винаги напряга, създава един вид емоционален вакуум и е трудна за виреене. Към този фактор и характерната за възрастта по-голяма напрегнатост добавям още един фактор, който също има голямо влияние - #отделянето. Точно в тази възраст е моментът, в който детето трябва да се отдели емоционално от родителите, най-вече от майката, и това обикновено се случва по естествен път, когато то започне да посещава детска градина и вече изкарва по-голямата част от времето си през деня без майка си. Когато обаче няма такава възможност, процесът на отделяне се свежда на ниво взаимоотношения и се реализира основно чрез #конфликтите, затова и те доста зачестяват, както се получава при вас. Отделянето е естествен процес, който се случва и трябва да се случи, независимо в какъв контекст се намира детето, а възпрепятстването му може да доведе до различни трудности. Наприемер ако родителят е #авторитарен, детето може да се потисне и задържи напрежението в себе си, което води до емоционални проблеми и трудности със #себевъзприемането и #себеуважението. Ако родителят е твърде #либерален и не поставя достатъчно граници, детето ще отреагира напрежението си към него, ще създава конфликтни и предизвикателни ситуации.
Моите препоръки към вас са в посока как да подобрите комуникацията помежду си, как да подпомогнете отделянето и как да реагирате на емоциите на детето:
- Доколкото е възможно да осигурите общуване на детето с други деца и възрастни, както и време без вас, дори и да го оставите за малко при приятелка или съседка. Целта е той да започне да комуникира с повече хора и да не е фокусиран само върху вас. По този начин ще можете да намалите вакуума помежду си и очакването вие да отговаряте на всички социални потребности на вашето момче. Той ще изразходва комуникационната си енергия и по-лесно ще следва задачите на #израстването си. Общувайки с повече възрастни разширява хоризонта си, опознава света на големите и себе си в общуването с тях, научава повече за #йерархията, #авторитетите, #правилата и границите, а чрез #игрите с децата получава безценни умения във всяка сфера от живота – емоционална, интелектуална, физическа, социална, практическа. Когато започне да посещава градина, това също ще помогне много.
- Както отбелязах, когато не може да се реализира на физическо ниво, процесът на отделяне се случва на ниво комуникация. Вие можете много да го подпомогнете като изразявате своите #чувства и поставяте ясни и категорични граници. Колкото повече синът ви чува какво на вас не ви харесва, какво не искате да се случва, какво не ви е приятно, на какво се ядосвате, какво ви напряга, толкова повече ще усеща разграничаването помежду ви и това ще подкрепя процеса на отделяне. Много е важно да поставяте граница спрямо себе си, а не спрямо него, т.е. не „Ти се държиш лошо“, а „На мен не ми е приятно това, което правиш и се ядосвам“. С изразяването на своите усещания, чувства и граници вие му помагате да разбере, че сте отделен и различен от него човек, а също така и стимулирате неговата #самостоятелност. Разбира се, важно е да споделяте и положителните неща – какво ви харесва, какво ви е направило добро впечатление, от какво ви е станало приятно или ви се иска пак да се случва и т.н. Много е важно той да разбере ясно, че не ви е приятно да ви посяга и за това можете да го учите да се изразява с думи, а не с удряне („Ядосан ли си ми? Кажи ми го с думи, ако не искаш нещо. Не ми е приятно да ме удряш и няма да позволя да ме удряш“), както и да спрете ръката му. Същото важи и за играчките. Хубаво е, че изразява гнева си, но е добре да му помогнете да се научи да го прави конструктивно – най-вече с думи, но може и да удря възглавница, да драска на лист, да къса листове, или да му вземете малка боксова круша.
Още информация за границите и отделянето съм качила на тези линкове:
http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/
http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0% … 0%B8%D1%82%D0%B5/
- Можете да използвате конфликтите между вас, за да се разграничите един от друг по положителен начин. Това включва вие да отразявате и приемате чувствата, които той изпитва, да изразявате автентично своите и да валидизирате вашата различност и правото ви да имате различни мнения, желания и потребности. Ще ви дам пример - вие искате да излезете навън, той иска да си стои вкъщи, можете да му кажете например: „Ние сме различни хора и в момента искаме различни неща. Аз разбирам, че много ти се играе вкъщи и не ти се иска да си прекъсваш играта, но за мен пък е важно да излезем навън и ти да поиграеш сред природата, а аз да се разведря. Искаш ли да измислим среден вариант – аз да те изчакам още половин час и след това да излезем или сега да излезем, но да стоим навън по-малко? Какво предпочиташ?“. Така нуждите и на двамата са зачетени, еднакво важни са и е валидизирано правото да се разграничите.
- От думите ви разбирам, че вашето момче лесно се чувства фрустриран, когато с нещо не се справи и му е трудно все още да регулира чувствата си. Когато е напрегнат, ядосан, фрустриран, независимо от какво, опитайте да му помогнете чрез #отразяване на емоциите му. На първо място е важно той да не усеща подценяване от ваша страна на неговите преживявания. Често нещата, за които се ядосват децата, на нас могат да ни се струват незначителни, но в същото време за тях да са най-важното нещо на света в момента и да ги усещат като на живот и смърт. Дори и зад мрънкането винаги стои емоционален довод, който може и да не е осъзнат, но го има. Децата функционират предимно тук и сега, реактивни и първични са и са склонни да се вкопчват в нещата, това е напълно нормално. Затова повече помага да се отнесем насериозно с тях, отколкото да се опитаме да ги разсейваме или отклоняваме. #Отразяването на емоциите винаги помага те да намалят своя интензитет и детето да се почувства разбрано, уважено, прието, от което всъщност има най-голяма нужда, за да се успокои. Можете да го отразите като му задавате въпроси, чрез които да усети вашето разбиране и #съчувствие: „Ядоса ли се, че не можа да направиш това? Много ли ти става неприятно като нещата не стават така както ги искаш? Иска ти се да ти е по-лесно? Разбирам те, но можеш да опиташ пак. Когато се учиш на нещо, всеки път се справяш все по-добре“, „Изглеждаш ми изнервен. Какво те напрегна? Искаше нещо друго ли?“, „Струва ми се, че не си в настроение. Какво ти се прави днес?“ и т.н. За да започне той да регулира емоциите си, трябва първо да може да се свърже с тях, да ги осмисли, да ги назове и изрази. С отразяването вие ще подпомогнете този процес на емоционално порастване, външната регулация ще започне да минава на вътрешно ниво и с времето той ще започне по-лесно да се успокоява, да разбира себе си и да е по-стабилен.
И не на последно място, важно е повече да се забавлявате и да правите приятни неща заедно, които ви носят радост. А обикновено след отделянето следва процес на свързване на едно ново по-осъзнато и още по-дълбоко ниво.
Желая ви успех!