В предишната ми връзка нещата бяха нещо такова 😀
Големи обяснения , видиш ли не бил добър , не сме били един за друг , ама не знаел дали не ме обича още , мислил с месеци какво да прави -_- Та заряза ме момчето , ама после доста време ми рева и ме търсеше , големите обяснения пак , че не забравил , сънувал ме , сбъркал с постъпката си 😀😀😀😀 големи глупости , ей така като почнат да не знаят какво искат , обичат ли или не , добре ли им е или не..
По скоро съм била удобна в случая , търпелива , даваща всичко от себе си и накрая господина реши че не може вече , след дълги размисли😂
Здраве да е , има ги и такива.
И малко по - сериозно сега , не ти трябва такъв човек , нищо че го обичаш/харесваш.
Като не знае какво иска да си върви , или като няма самочувствието , че е добър за теб - пак да си върви.
Не го разбирам това с ,,не съм добър за теб,, , като не си защо ме занимаваш и после решаваш да си тръгнеш , излизаш чист като сълза от връзката с оправданието ,,заслужаваш нещо по-добро,, -_- Глупости.
Koмпромиси не прави, не става ли, не става, няма обяснения. Има ли колебания, също е знак, и да харесваш много човека, и да го искаш, той не ти ли дава това, от което имаш нужда, няма смисъл.
Сметкаджии са , големи.
Като се сетя аз колко съм дала и какво съм получила - еми глупавичка съм била 😀
По въпроса с "даването" съм си правил експерименти, и в някои отношения през годините в началото на познанство, съм бил по-ларж, а не трябва. Приемат те за даденост, дори да "оценяват", винаги има и още, и още, и го виждаш в блясъка в очите. Двупосочно трябва да е всичко, всичко - емоция, даване, отдаване, ресурси. Който иска, ще те търси, ще се интересува. Ако щеш едно просто "двуредие" "как си", в повечето случаи е достатъчно. Узряваш с годините и опита. Някои по-рано, други по-късно. Не е въпросът до "бройки", а до качество и човек.