ДайТЕ ми маЛКо наДЕжДА и вЯРа за жиВОТа вЪв БълГАРия

Аз пък бих казала че е загуба на време. Живота сам си го правиш. Ако ти трябват пари и искаш всичко да е наред и там ще броиш кафетата на едната си ръка. От всичко което чувам това си нашия манталитет да сме на кафенето в БГ, а другото после, и после плюем колкото можем. И в БГ много хора работят две работи с пълна експлоатация и без бъдеще. С годините в чужбина се приспособяваш и намираш близки приятели и ходите на кафе даже и за 5 долара. Помисли си искаш ли да се оставиш на тамошната връзкарска и здравна система? Ако мислиш че е добре-ОК. Аз не мисля така. Казваш за родители-май ако толкова искаш можеш да им изкараш зелени карти и да са при теб и след някоя година могат да се възползват от придобивки като здравно осигуряване и малка пенсийка, а и Канада е много по-социална от САЩ.  Сега са единици в БГ постигнали нещо без връзки и подбутване и не всички работят хубави работи. Аз не мисля че бих успяла в БГ-вярно е че опитите ми са отпреди 8-9 години, но и сега е същото-малко се  е променило. И благодаря много мисля че и с 2-3 хиляди на месец ще ми трудничко в БГ като трябва да използвам услугите на намръщени и недоволни хора, "хубави" пътища, плащане на обществено мнение, корумпирани чиновници за дребни услуги и т.н. Прости си стигнала критичната точка-веднъж като мине започва да е по-добре... казваш колко хора са погледнали и не са писали-от нещастния ми опит във форума-за такива думи ще ти скочат, наплюят и линчуват. Поразгледай темите сходни на твоята-има доста и всички тези хора не са ти писали-просто като изчетох всичко в тази тема звучи че вече е решено и не искат да създават спорове безсмислени и да се започнат сравненията. Точно сутринта говорих с бивш колега от университета, които не бяхме се чували от 10 години и той е от 3 години в Канада и ми говори същото-сега е критична точка-не се поддавай на емоции! Накратко Надежда и Вяра за живот в БГ не давам!

Подкрепям Лана от до. Опитала съм от чужбинския живот и 2-та пъти се връщах заради образованието, мразя да оставям нещата по средата. Ина4е не бих правила кра4ка назад / поне за мен е така /. Но и 2-та пъти носталгията ми беше голяма.

Ето това щях да напиша и аз!


Патриот съм и подкрепям мнението ти.
Колкото и системата ни да е калпава и разни лигльовци да се стремят да правят нещо подобно на политика (някои успяха,браво),все ще си остана оптимист относно по-доброто,което идва.
И то наистина е така,откъдето и да го погледнеш...пазарът на работната ръка е коренно променен,все повече семейства се решават на второ дете,все повече семейства се сдобиват с лично жилище (дори и с ипотека)...
Моят живот тук е добър и от финансова и от физическа гледна точка    Не мисля,че бих успяла на хиляди километри от близки и приятели,от красивата България... Парите,които бих изкарвала някъде по света не биха имали значение и не биха купили сърцето и душата ми!
 

Дидка,то на теб да ти се смеем ми аз ако ти кажа,че за 2,5 години сме излизали 3-4 пъти,единият беше като се женихме(нямаше начин да не излезем).Ние лично много искахме да се върнем,в началото като дойдохме тук.Защото беше адски трудно,аз бременна не работех а мъжа ми изкарваше колкото за квартира и храна.Но с течение на времето,той се ориентира и каза че няма да работи за никой.И така започнахме сами,много е трудно и аз не знам езика добре,а ми се налага да пиша емайли и да говоря по телефона с клиенти,но знам че го правя за НАС.За малката ще е по-добе да се изучи тук,никога няма да остане без дом и гладна.А толкова искам и аз да си идем,но реалноста е друга.Можете да пробвате,но след това ако решите да се върнете пак отначало...Аз все казвам:Ваобще да не бях излизала никъде,да не знам какво е в чужбина!
И все пак опитайте,човек незнае къде му е късмета.

Дидка, и аз ще ти дам надежда въпреки, че сега не живея в България. Според мен най-добре е да живееш там, където се чувстваш щастлив. А от това, което пишеш ясно е че вие не се чувствате щастливи, където сте сега. Аз доколкото разбирам вие се връщате в България с много положителна нагласа, а това винаги е важно, за да успее човек. В България има неуредици, но такива има във всяка една страна. Стискам ви палци да се преборите с тях и да живеете много по-добре в България, отколкото сега в Канада   

 И аз ще напиша защо не искам да се прибирам в България. Липсата на пари е първото. Знаем приказката: "Като свършат парите си отива и любовта!" изпитала съм го. На кафе тук ходим. Да плащам 1.20 паунда (нямам знака ) за кафе, но работя за най-малко 5.50 на час. И в България ще пия кафе за 1.20 (а може и да не мога), но ще работя най-малко час само за това удоволствие. Гладен и жаден тук не оставаш и работиш нормално. Ако искаш повече работиш повече, но защото го искаш, а не защото се налага.
 Първият път когато излязох от България бях убедена че за мен място в чужбина няма. Върнах се месец и половина по-късно и проклех деня в който съм го направила. Тъкмо свикнах да си чакам зеленият светофар и малко след това за малко не ме прегазиха, докато се чудех как да пресека на пешеходна пътека най-оживената улица в Търново. Не ми харесва да возят детето ми без столче в такситата, по-лошо -  да ме блъскат в градският транспорт с бебето на ръце. Не ми харесва да ми краде детето някоя циганка, посред бял ден пред очите ми, а държавата да ги толерира и да ми говори за дискриминация. Не ми харесва да работя 1 месец, за да купя на детето си количка, 2 седмици - за обувки, 1 седмица за жилетка, 3 дена за кутия АМ. Не ми харесва мъжът ми да се напие и да ме набие, а държавата да немее и да не може да ми помогне. Не ми харесва да не ми връщат рестото, не ми харесва всеки да ми е шеф и да срещам звезди от всякаква величина по улицата.
 На нас ни е много трудно в момента. Знаеш положението в което сме, но въпреки всичко не искам да се прибирам.
 Виждам че има и друг живот, за мен е по-добър, за детето ми по-сигурен. Не искам да живея на бързи обороти и да доказвам себе си за пореден път. Не искам да живея на пук, не ми допада.
 
 Приберете се! Вижда се, че ви тежи, но си оставете вратичка, през която да може да излезете, ако се наложи! Успех с решението  и целувки на малките мишлета!

Не мога да ти дам напразни надежди, съжалявам. Най-често използваната дума, която чувам от съпруга ми, когато описва България е "филти", сигурно можеш да си я преведеш. Ами то и в душите на хората е така, мизерия, мизерия и пак мизерия. Изпродадоха се земи, имоти и г...вете си дадоха за пари, продаде се България и никой не го вижда. Заровени в собствената си немотия възрастни хора се хвалят как децата им са добре далеч от страната ни.
Да, разбира се, че има хора, които успяват и имат. Не можем и ние да се оплачем. Като цяло, обаче, обстановката никак не е розова. Ако Ви стиска, върнете се тук и живейте на родна земя и се борете за благото й. Що се отнася до личното щастие, ами то може да съществува при всякакви условия и зависи единствено и само от Вас.   

За мен, знаеш - след 7 години в Канада се върнахме в България.
Направихме го, защото имахме сериозни причини да бъдем тук,
но не съжаляваме, напротив. При всички случаи щяхме да си дойдем, беше
въпрос на време.
С мъжа ми не бихме могли да прекараме целия си живот там,
казвала съм ти го неведнъж.
В Канада можем да се върнем по всяко време, засега нямаме никакво желание за това.
Не можем да се оплачем от живота си в България, но може би е важно това,
че нямаме финансови затруднения.
Млади сте, елате и преценете. Ако по една или друга причина се наложи да се върнете там, поне ще знаете, че сте опитали.

 

Няма да те съветвам какво решение да вземеш, само ще ти кажа че при първа възможност аз бих си стегнала куфарите. Няма живот тук според мен.

и аз да ти отговоря.решението си е само твое,и дано да е правилно и да не съжаляваш.от сърце ти го пожелавам.
в Бг не е лесно,сигурно знаеш.но ако имаш сигурна работа,си добре.а ти казваш че можеш да започнете на старите си работи.тогава действай.човек трябва да опита на различни места,за да разбере където е неговото.върни се опитай,пък ако не става ,пак ще заминете.аз също съм на мнение,че покрай семейството и приятелите е много по-лесно да преодолееш трудностите.Когато има на кого да се опреш и да споделиш- еми по-лесно е.Няма да живееш в разкош,но от думите ти личи ,че и там не сте презадоволени.тогава става да решиш тези трудности сами ли да ги поемете или да ги поделите с близките си.Успех в решението и пиши какво сте решили.

Дидонка,разбирам те...И аз съм изправена пред същата дилема.Само че в нашия случай със съпруга ми не сме единни.Чакам го да "узрее" за това решение.А ако това не стане,явно аз ще се примиря.Вероятно сме такъв тип хора...
Иначе ще ви бъде трудно и там.По отношение на Канада аз съм песимист и смятам,че тук положението ще става все по-тежко.Дано да греша.
Вие сте и по-млади и не мисля,че ще загубите много от 1-2 години връщане назад.Трябва ви време и никой,дори майка ти,не може да ти даде съвет.Зная,че си много положително настроен човек и това ще ти помогне.Все пак не отиваш на съвсем чуждо и непознато място.
Миналата година си бях у дома (моят дом винаги ще бъде там) за 4 месеца.Нито много,нито малко.Има какво да се желае,но аз не бях очаквала чудеса и може би затова и не срещнах разочарования...
Послушай сърцето си!То може да те подлъже,но поне ще се освободиш от бремето,че не си опитала...
Ако искаш,пиши ми и на мен на лични...
А това за кафето...Според мен е образно казано.Не мисля,че хората в България стоят само по кафенетата...

Не всеки е устроен да бъде емигрант (или Имигрант, не съм сигурна  ), аз не бих могла, убедих се. Материалното благополучие не трябва да е с цената на душевен дискомфорт. В България не е чак такъв ужас, откога сте в Канада?

Дидка, навсякъде има начин! Знаеш, че е така!
Просто в бг е много по-трудно, нерегламентирано, джунгла. Понякога ми се плаче от безсилие, защото правиш всичко както трябва, но защото не си платил или не си човек на някой в този момент, ядеш дървото.
Това е необятна тема. На мен лично в чужбина ми е по-лесно, има правила, цени се усилието, бих живяла в чужбина и въобще няма да ми скимне да се сетя за България. Говоря от опит. Стига семейството ми да е с мен.
Но съм закотвена тука, не се оплаквам и никога няма да го направя, но да ти кажа, че всичко е цветя и рози, значи най-нагло да те излъжа.

Преди година бях изправена пред същия въпрос. Най-важното да сте единни
в решението( и двамата да желаете едно и също) тогава ще се справите с всички проблеми.
Година след като се върнах в България, мога да ти кажа,че в много отношения тук ми е
по-добре, но има и неща които ми липсват от живота в Израел.
При всички случаи това е важно решение и трябва добре да го обмислите!
На мен много ми харесва една поговорка, че е винаги е добре там където  не си ти. Навсякъде живота е една  непрестанна борба.

Ако намерите своето място в България, ще е най-хубавото място на света!


След като толкова много се колебаете, знаете, че в един или друг момент ще се върнете. Освен това не всичко е пари в този живот, да излезеш с приятели, да се разходиш по любимите улици - това няма цена. Да излекуваш носталгията си - това също е безценно!

Аз съм абсолютен оптимист по отношение на България. Всичко зависи от това какъв човек си, с какви очи гледаш на света. И аз се възмущавам от много неща, но знам, че трябва много време всичко това да се оправи и най-вече зависи от нас самите.

Просто не съм човек, който по цял ден мисли само колко е лошо да се живее тук, защото всъщност не е толкова лошо! Научих се да виждам във всичко само хубавите неща и ми е спокойно на душата.

Най-добре е да си дойдете с нагласата да видите какво е положението и тогава решете!