Истанбул [тема 52]

Аз си мрънкам, защото в най-близкото ми обкръжение нямам компания за посещения на Истанбул. Иначе съм ходила по различни поводи, с различни хора, включително и сама, но си е друго да отидеш с близък, с който да споделиш емоцията. Та ето такъв човек нямам. Ако имах, бих ходила доста по-често.
По въпроса за  живеенето там, аз лично смятам, че бих се приспособила, но нямам подобни планове и перспективи засега. Едва ли е много по-различно от други мегаполиси. Т.е. зависи и какъв опит имаш, къде си живял и т.н.
При всички положения ще са ми интересни разказите на Даная
И друго ми е любопитно - имате ли и други градове по света, които са ви таква тръпка като Истанбул?

За тръпка - мисля че Рио би било също клокочещо и готино , големичко,екзотично по друг начин може би

Доста любови имам аз, това са места които ме вълнуват и интересуват, а дори и да не ходя често, пак са част от ежедневието ми. Но само Истанбул обсъждам онлайн, защото компанията ви е незаменима и ми е много уютно тук. Благодаря ви

В началото, когато се преместих имах много голям проблем с кухнята. Да си призная още свиквам. С мъжа ми още докато бяхме гаджета и ме запознаваше с кухнята често ходехме в Аксарай. Ще опитам да обясня кои ресторанти имам предвид: като излезете от метростанция Аксарай има площад, ресторантите са подредени в редица перпендикулярно на главния път. С каквото и хапване да е препоръчвам ачък айран, мисля, че който не е опитвал ще го хареса.
Сладкарниците са ми любими, в която и да попаднете няма да сбъркате. Имам много любимо малко кафене, което се намира на Еминьоню, казва се Coffeetopia, имат и на други места, но при всяка удобна възможност посещавам точно това на Еминьоню. Можете да разгледате страницата им в инстаграм.

Препоръчвам за посещение и Йълдъз парк - уникална красота, до която лесно може да се стигне, тъй като е близо до туристически познатите места.

Много благодаря . Аз съм дърто  магаре и не ядях готвен  лук докато не опитах пилешката супа която си беше поръчал ММ в Бешикташ ( нагоре като се тръгва към Шишли след рибната борса в дясно) в заведение на самообслужване мммм  вкусотия .  Прежалих  се и си поръчах крем супа от червена леща и така малко по-малко се отпуснах ( само съм скарана с парчетата едър лук ), но си е напредък огромен за мен. Вече пасирам и готвя с лук, моичкият е много доволен.
Ех,  запасите ми са вече на изчерпване, свърши ми булгура,  ориза....сладкият шкаф се изпразни. ...

Даная, много ми е интересно промени ли се мнението ти за турците сега като са ти съседи, колеги и вече общуваш с тях не като туристка.
Разкажи какви са там отношенията между хората, най-вероятно не такива захаросани като по филмите. 😀

О да, определено. Обикновените семейства са си баш като по филмите - клюки, постоянни гостии т.н. Аз избягвам тези неща и примерно много рядко ходя при комшии на по чай, за да не ги обидя, в 90% от случаите отказвам, а те се сърдят. Мъжа ми не е с турски произход, кюрд е, при тях нещата стоят по същия начин. Мнооого големи семейства, жените са домакини, ежедневието им е домашните задължения и събирания с приятелки.
Аз не мога по този начин, работя и добре че нямам време за такива неща, защото наистина мнооого се обиждат, добре че повечето роднини на мм са далеч, тук има само 2 лели и семействата им. Като цяло са много добри хора, първични и мили, но са много различни от нас.

Давам още един пример, имам детенце на 1 годинка, 1 година преди мен се роди бебе на 1ви братовчед на мъжа ми и всички близки, които са тук в Истанбул се изредиха да видят бебето още в болницата (тук престоя за нормално/секцио е 48 часа, разбира се при нормално състояние на бебето и майката), аз казах на мм, че слел като бебчето стане на 40 дни ще отидем да го видим. На 7мия ден след раждането се обади бабата на бебето(леля на мм) като беше много огорчена, за да попита защо не сме отишли да видим бебето 🤣 .
Когато аз родих дойдоха направо в болницата, вярно малко постояха няма какво да си кривя душата. Добре, че беше точно около Байрама, та на следващия ден заминаха за техния си край (Ван, близо до границата с Иран).

Като цяло обичат да се месят, не признаваи много лично пространство. Същата тази леля за която написах по горе в началото като се сгодихме с мъжа ми и дойде на гости докато бях в спалнята да се преоблека бе отишла в кухнята и гледаше тиганите - как са измити и какви ли не други абсурдни неща 🤪 питали са ме дали кърмя още, струва им се странно, че дъщеря ми е на годинка и суче и дори искаха да им ПОКАЖА как суче детето 🤣.
Добре, че се виждаме 2/3 пъти в годината и добре, че свекърва ми не е такава.
Изобщо много такива абсурдни ситуации имам тук. Не всички са така, но мнозинството са, гледам да общувам с приятни хора, близки до светогледа ми. Омъжих се по голяма любов и сега май май мъжа ми е по побългарен, отколкото аз да съм приеда техните нрави 😊. В Истанбул сме и не бихме се преместили на друго място, защото тук колкото и да е изморително и трудно има много възможности за реализация.

Даная, много ти благодаря за отговора.❤️
Значи това с цялата рода по болниците е вярно. 😀
Да, наистина и аз го тълкувам като израз на уважение от тяхна страна и погледнато така може би се свиква, но си е досадно. 😀

Интересно ми е как стои въпросът с така модерната в днешно време "екипна работа", с която аз, уви освен като израз по разни семинари и тиймбилдинги, не съм се сблъсквала. 😀

Спирам с въпросите, за да не ме сметнете за клюкарка.
Просто все пропагандирам разни положителни явления от турския бит и нрави, които обаче само съм виждала в сериалите и по време на пътешествията ми.
Затова ми е любопитно къде е истината и мисля, че само човек живеещ там може да бъде достоверен източник.

Аз съм насреща за всякакви въпроси

Относно работата в екип не бих могла да кажа. Лично аз се занимавам с текстил, работя от вкъщи поемам поръчки, заявявам материали, занимавам се с доставки за чужбина и т.н. не мога да кажа как е работата в холдингите.

Щом приемаш още въпроси 😀, кой ти е любим квартал или някое местенце в големия град, което обичаш.
Ако ти остава време за молове 😀, кой посещаваш най-често.
И повече да не навлизам в личното ти пространство, но ако искаш, можеш да споделиш случки от ежедневието ти, които и тебе учудват и изненадват.
Още веднъж, безкрайно благодаря, че отдели време за темата и лично за мене. 😀

.danaya.d  , много интереснооо! Да се включа и аз с въпросче 😀 за прословутата женска свобода...Има ли я, няма ли я - говоря в масовия случай...Гледа ли се лошо омъжена жена, която примерно пие кафе с колега?..или пък колега да ти звънне вечер да пита нещо?....може ли да се разчита на други мъже извън семейството да свършат услуга?...Все такива ситуации, които в България са си нормални...Питам по-скоро от ъгъл на разбирания, а не ревност...

Много любимо място ми е Чамлъджа тепеси


И любимия Йълдъз парк - като кътче от рая....


От моловете харесвам Aqua Florya заради гледката от кафенетата, един малко познат Capacity, Zorlu center, Cevahir, İstinya park.

Изненадвам се ежедневно, най-често от отношението между хората. На 27 години съм, на 15 за пръв път дойдох с роднини като турист и се влюбих в Истанбул, казах си, че някой ден ще живея тук. Правилно е, че човек трябва да внимава какво си пожелава.
2015та създадох фирма в България, отново свързана с текстилни изделия - бебешка мода и луксозни аксесоари. Работата ми бе свързана с пътувания по около 2 пъти в месеца за стока до Истанбул. В същото време имах много близък приятел, с който сме израстнали заедно, той е от турски етнос. 2016та той получи предложение за работа в Истанбул та така аз започнах и да оставам по повечко при него. С мъжа ми се запознахме 2017та, аз тъкмо бях излязла от болезнена раздяла и не гледах по никакъв начин към нещо сериозно, няколко месеца се виждахме при пътуванията ми, чувахме се докато не решихме да опитаме и аз останах при него. 4 месеца по късно се сгодихме. На 8мия месец се оженихме, правихме сватба в неговия град по типично техни обичаи, а месец след сватбата забременях. Никога няма да забравя една жена от нашите изселници, живееща повече от 30 години в Истанбул. При преместването ми тук тя ми каза: Тук или си вълк или те изяждат. И бе много права. Аз съм чувствителен човек, бе ми мнооого трудно докато свикна с гледките на "изпаднали" хора по улиците,  докато се науча да си отстоявам моето и да не позволявам да ме тъпчат, докато се науча че тук никой няма да отстъпи нещо, ако сам не се набуташ за него и не си покажеш зъбите.

Моя мъж е ревнив, с впечатления съм, че за омъжените жени е трудно и много малко биха могли да живеят като жените в България.
Аз съм свободна да излизам, да се обличам както искам, и въпреки, че не излизам от някакви норми усещам ревност от мъжа ми.

За много жилища не може да се наемат, ако мъж и жена не са женени, това важи и за хотели. Предполагам в елита и интелигенцията е малко по-различно и въпреки това нрава си е нрав  ...
Аз не познавам НИТО една омъжена жена, която се среща с мъже приятели без мъжа и да е там.

Аз се сещам за историята на една жена, с която в автобуса се запознахме. Подробности няма да пиша, но смисъла беше следният, в България са живели до преди 20 години в голям град. Тя е имала хубава платена работа, но казва връщам се от работа и почват  домакинските задължения, деца. Мъжът и лежи на дивана и играе еврофутбол. Решават да отидат в Истанбул. Сега тя е домакиня, мъжът и работи, майстор е на нещо си, и не дава дума да се издума жена му да работи. Изкарва добри пари, децата са студенти. Та така, тя каза, там обществото, средата го изисква мъжът да работи и да гледа семейството си, така и неговото мислене се е променило. А тя понеже си е побъхтала достатъчно в България, я устройва и и харесва този живот..

Да има го това. На мъжа ми сестра му е учителка. 30 годишна е и не мисли за женене, защото няма да може да работи.
Аз преди да се омъжа това си го поставих като едва ли не изискване, защото не мога да не работя.

Даная, благодаря ти, че споделяш с нас, много е интересно!