Аблация на сърцето - 10

Очаквам Нели да се включи с добри новини.

Здравейте, от няколко месеца имам тахикардия, слагаха ми холтер 2 пъти за по 48 часа,казват че всичко е перфектно няма никакви нарушения в ритъма, просто по няколко пъти на ден пулсът ми се качва страшно много, между 120 и 160. Просто ей така както си седя права. В легнало положение също усещам сърцебиене, но пулсът не е толкова висок, в изправено обаче е ад, недай си боже да се опитам да ходя става страшно, причернява ми и тръгвам да припадам (при 160 пулс, няма как да издржа просто, не мога да дишам), цялата започвам да треперя щом се вдигне над 110 удара. Има дни, в които съм супер и нямам пристъпи, даже мога да тичам, но през повечето дни не мога дори да ходя, на 29 години съм и много ме измъчват тези тахикардии, поради припаданията ми навън и прилошаванията вече не излизам никъде, на работа ходя само с такси и обратно  вкъщи и гледам да не ставам от стола много-много, защото при всяко ставане пулсът скача рязко и световъртеж и всичко става черно. Казаха, че лечение не се налагало, най-вероятно било на нервна почва, ако искам да си взема конкор и това е, пробвах успокоителни и грам нямаше подобрение. А на тази възраст не ми се иска да пия бета блокери при уж здраво сърце. Аз съм много слаба и висока, нямам никакви придужаващи заболявания, минах през невролози, еднокринолози и всичко е перфектно, преди тренирах плуване  но последните години започнах да изпитвам смазваща умора и да не спя добре и прекратих тренировки и спорт, защото просто нямах сили, постоянно ми се спеше, замаяност и прозяване като съм в изправено положение. След това се появи и тахикардията. Ще съм благодарна, ако някой ми препоръча какво да правя или към какви още изследвания да се насоча. Имам правени ехокардиографии поне 4 преди години заради усещане за прескачане, всичките си бяха добре, на едната уж лекарката виждала пролапс, но другите 3 не видяха.

Здравей Роки, първото което ми  дойде на ум е някакъв вид анемия  или много ниски нива на вит Д  и Б12.

Ами нямам анемия,а б12 си пия от години, направих и курс с желязо за всеки случай, но и преди това ми бяха добре стойностите. Д ми е ниско да, моето е 20 при долна граница 30, сега пия вигантол вече 2 месеца  всеки ден по 4 капки, но сърцебиенето не се повлиява. Възможно ли е тахикардия само от Д?

А магнезий пиеш ли?
Мен повече ме озадачава треперенето и склонността към припадъци.
Може би са паник атаки.
Пулсът не е чак толкова висок.

Пия диаспорал от 1 година вече, но точно за сърцебиенето не ми влияе, по-скоро леко повлиява умората,тъй като аз съм с хронична умора от години. И лекарите мислеха за паник атаки, но пробвах с успокоителни и не ми повлияха изобщо, а и сърцебиенето никога не спира буквално цял ден, преди това пулсът ми си беше 60. Тези състояние са мъчителни, будя се и през нощта от силни удари на сърцето, но не учестени, но като се изправя е страшно, не мога да дишам с пулс 120, камо ли 160. Бета блокер ли е единственият изход за мен? Като странични ефекти пише умора и замаяност,а аз и сега ги имам и едвам функционирам, страх ме е че ако го започна изобщо няма да мога да стана от леглото.

Щитовидната е добре, така ли? Антитела пускани ли са?
Не знам от какво е тази умора.
ББ намаля кръвното, но може да опиташ все пак.

Преди да започна с бетаблокерите ми изписваха разни антиритмици, нямах никаква полза от тях, все едно пиех вода. Докато с ББ  още при първото хапче пулса спадна и започнах да спя нормално. При мен голяма роля изигра психиката, колкото повече се вманиачавах в проблема и симптомите се усилваха . Много е важно да се успокоиш и може би точното лекарство само ще дойде. Не се притеснявай толкова от ББ, винаги може да пробваш с ниска доза и в последствие да ги спреш. Но пак казвам психиката е много важна, аз с моята не можах да се преборя и до ден днешен пия ББ въпреки малката и незначителна доза 2,5мг не мога да ги спра, така се чувствам спокойна.

Дънди, и аз съм на 2.5 Конкор.
Ами знаете колко упорствах да не пия ББ, обаче с него ми падна честотата, вече е под 80.
Вчера бях на преглед, всичко е наред.
Антиаритмици и на мен не ми действат.

Всичко е пускано на щитовидната, имам 5 страници с всякакви изследвания и хормони, даже ме пращаха да се проверявам за тумор на надбъбречните, че те причинявали ракива тахикардии. Точно това ме притеснява че почна ли бета блокер няма да го спра до края на живота си. А сърцето се води здраво..Умората ми е от години от пренапрежение физическо и психическо и липса на сън и адекватна храна години, в един момент организма ми рухна, смених начин на живот изцяло,пия витамини и всякакви добавки от години но не се оправя умората

Значи все пак проблемът е с нервната система, изтощила си я.
Ще ти е нужно време, почивка и витамини за възстановяване.
На мен при подобен проблем ми помогна жен шен с пчелно млечице.
А ББ никой не е казал, че се пият доживот.
Аз съм ги пила, после с години съм ги спряла и сега пия минимална доза.
Но първо оправи нервната система.

Здравейте

Много благодаря за подкрепата!
Мислих доста дали да споделя всичко, което ми се случи.Не бих искала разказа ми да повлияе на някого или да го разколебае в решението му да се подложи на ЕФИ.
По време на процедурата успяха да направят доста лезии по връзката, но тя продължаваше да провежда, продължи около 3 часа.За съжаление изведнъж се почувствах изключително зле и докато се усетя Д-р Гелев беше над мен, анестезиолог и още доста лекари и сестри. Получи се тампонада/излив в перикарда/, направиха ми пункция и извадиха около 200 мл кръв. Бях два дни в централна реанимация, един ден в интензивно и после в самостоятелна стая.Ще спестя подробностите......
 Изписаха ме с 80 хемоглобин /аз си имам и анемия и при постъпването бях с хемоглобин 101/.
Относно връзката смятат, че провежда доста лошо вече, дори да се вижда на кардиограма тази делта вълна аз няма да я усещам, което ме устройва.
Психически се чувствам добре, но физически съм много зле все още. Ще се възстановявам месец-два, в петък ми предстои преглед при моя лекар във Варна, а на 12ти в София преглед при хематолог/преди да ме изпишат направихме консултация/.
Искам да благодаря специално за грижите и невероятното отношение на всички лекари, сестри, рехабилитатори и санитари от Централна Реанимация и отделението по Кардиология - Болница Токуда!

Нели, много съжалявам за случилото се.
Успешно възстановяване ти пожелавам!

Успешно и бързо възстановяване!

Здравейте,
От май месец насам имам все по-чести екстрасистоли, които понякога преминават в пристъпи на тахикардия.  Преди тази пролет ми се е случвало и през годините, но рядко.
Усещам, че сърцето ми прескача, и все едно че някой ме удря в гърдите. Когато с това започне и тахикардия, пулсът ми стигаше до 150, а един път (през юли) се събудих през нощта с пулс 180.
Пристъпите започват изведнъж, без връзка с никакво действие или емоция – може както вървя спокойно, лежа или седя пред компютъра. Не са свързани с физическо усилие или притеснение.
Със сигурност не са паник атаки, защото паниката започва след пристъпа и страхът ми е съвсем конкретен - за сърцето ми. Нямам и никой от другите признаци на паник атака, само ускореният пулс.
Ходил съм при толкова лекари по този повод (спешни и не), че вече почвам да ги забравям. Всички казват, че не може да се каже нищо, щом пристъпът не е регистриран на ЕКГ. Това е доста фрустриращо, защото определено ми има нещо, но лекарите не го виждат. Когато съм ходил в спешен кабинет, докато стигна дотам, пристъпът е минал и като ми направят ЕКГ, то е нормално. Имам вече 6 24-часови холтера и 3 ехокардиограми – според лекарите в норма. Имам 2 изследвания на щитовидни хормони – в норма са.
Не пуша, не пия, даже кафе и кòла спрях да пия, въпреки че обичах. Имам нормално тегло, макар  че не спортувам (освен ходене от време на време на планина). Нямам други болести, не вземам лекарства. Кръвното ми също е в норма (имам и един холтер за кръвно, който го доказа). На 38 г. съм, което според мен влияе на лекарите, в смисъл, че не очакват човек на такава възраст да има сериозен проблем, и изглежда подценяват състоянието ми.
Кардиолозите ми обясниха, че разделят такива пристъпи на два типа, според това как започват и как завършват – единият тип започват внезапно, с екстрасистоли, „все едно те рита кон“, и завършват също внезапно (сърцето се връща към нормален ритъм). Това е риентри тахикардия.
Вторият тип е с плавно ускорение и след това плавно забавяне до норма. Това е синусова тахикардия, която може да е неадекватна синусова тахикардия (пулсът се ускорява, без това да е предизвикано от физическо натоварване или от емоция).
При мен обаче пристъпите започват внезапно, а отминават плавно, след различно време (от секунди, минути, до час).
В крайна сметка, след последния преглед при кардиолог (септември) започнах да пия бета блокера, който той ми предписа (метопролол). Преди също ми го бяха предписвали, но аз се въздържах да го взема, защото в листовките на всички такива лекарства пише да не се ползват при неизяснени аритмии и при WPW синдром. Според кардиолога нямам WPW синдром, защото той би се видял и на обикновена кардиограма, и на холтер. Вече обаче много зле ми се отразяват пристъпите, а и зачестиха (през няколко дни), и затова го почнах. Понасям добре лекарството, пулсът ми като цяло се забави, но продължавам да имам екстрасистоли, а вече няколко пъти пак пристъпи на тахикардия, само че с по-слабо ускорение на пулса – до 120, вместо 150-180, което предполагам е ефект на бета блокера.
Отчаян съм, като знам, че във всеки един момент мога пак да получа пристъп, и съм безпомощен да направя нещо по въпроса - дори с лекарска помощ, още повече че заради пандемията вече не може да се разчита на помощ. Това ми пречи да живея нормално (ако изобщо в момента можем да говорим за нормално...). Вчера получих пристъп в магазина и побързах да изляза, без да купя каквото ми трябваше. Случвало ми се е да сляза от автобуса по-рано, след като получа пристъп вътре, или да спра колата, ако стане, докато карам. Когато се случи вечерта или през нощта, след това не мога да спя.
Доста чета по този въпрос, и понеже лекарите се дразнят от хора, които сами търсят информация за състоянието си, избягвам да им казвам. Виждам, че за аритмии, които се случват по-рядко от 24 часа и затова не се регистрират на холтер, се обсъжда имплантиращо се устройство за дълготраен запис (loop recorder, event recorder), но изглежда в България то е непознато. Някой тук знае ли нещо за такова?