Аблация на сърцето - 10

Здравейте,
От май месец насам имам все по-чести екстрасистоли, които понякога преминават в пристъпи на тахикардия.  Преди тази пролет ми се е случвало и през годините, но рядко.
Усещам, че сърцето ми прескача, и все едно че някой ме удря в гърдите. Когато с това започне и тахикардия, пулсът ми стигаше до 150, а един път (през юли) се събудих през нощта с пулс 180.
Пристъпите започват изведнъж, без връзка с никакво действие или емоция – може както вървя спокойно, лежа или седя пред компютъра. Не са свързани с физическо усилие или притеснение.
Със сигурност не са паник атаки, защото паниката започва след пристъпа и страхът ми е съвсем конкретен - за сърцето ми. Нямам и никой от другите признаци на паник атака, само ускореният пулс.
Ходил съм при толкова лекари по този повод (спешни и не), че вече почвам да ги забравям. Всички казват, че не може да се каже нищо, щом пристъпът не е регистриран на ЕКГ. Това е доста фрустриращо, защото определено ми има нещо, но лекарите не го виждат. Когато съм ходил в спешен кабинет, докато стигна дотам, пристъпът е минал и като ми направят ЕКГ, то е нормално. Имам вече 6 24-часови холтера и 3 ехокардиограми – според лекарите в норма. Имам 2 изследвания на щитовидни хормони – в норма са.
Не пуша, не пия, даже кафе и кòла спрях да пия, въпреки че обичах. Имам нормално тегло, макар  че не спортувам (освен ходене от време на време на планина). Нямам други болести, не вземам лекарства. Кръвното ми също е в норма (имам и един холтер за кръвно, който го доказа). На 38 г. съм, което според мен влияе на лекарите, в смисъл, че не очакват човек на такава възраст да има сериозен проблем, и изглежда подценяват състоянието ми.
Кардиолозите ми обясниха, че разделят такива пристъпи на два типа, според това как започват и как завършват – единият тип започват внезапно, с екстрасистоли, „все едно те рита кон“, и завършват също внезапно (сърцето се връща към нормален ритъм). Това е риентри тахикардия.
Вторият тип е с плавно ускорение и след това плавно забавяне до норма. Това е синусова тахикардия, която може да е неадекватна синусова тахикардия (пулсът се ускорява, без това да е предизвикано от физическо натоварване или от емоция).
При мен обаче пристъпите започват внезапно, а отминават плавно, след различно време (от секунди, минути, до час).
В крайна сметка, след последния преглед при кардиолог (септември) започнах да пия бета блокера, който той ми предписа (метопролол). Преди също ми го бяха предписвали, но аз се въздържах да го взема, защото в листовките на всички такива лекарства пише да не се ползват при неизяснени аритмии и при WPW синдром. Според кардиолога нямам WPW синдром, защото той би се видял и на обикновена кардиограма, и на холтер. Вече обаче много зле ми се отразяват пристъпите, а и зачестиха (през няколко дни), и затова го почнах. Понасям добре лекарството, пулсът ми като цяло се забави, но продължавам да имам екстрасистоли, а вече няколко пъти пак пристъпи на тахикардия, само че с по-слабо ускорение на пулса – до 120, вместо 150-180, което предполагам е ефект на бета блокера.
Отчаян съм, като знам, че във всеки един момент мога пак да получа пристъп, и съм безпомощен да направя нещо по въпроса - дори с лекарска помощ, още повече че заради пандемията вече не може да се разчита на помощ. Това ми пречи да живея нормално (ако изобщо в момента можем да говорим за нормално...). Вчера получих пристъп в магазина и побързах да изляза, без да купя каквото ми трябваше. Случвало ми се е да сляза от автобуса по-рано, след като получа пристъп вътре, или да спра колата, ако стане, докато карам. Когато се случи вечерта или през нощта, след това не мога да спя.
Доста чета по този въпрос, и понеже лекарите се дразнят от хора, които сами търсят информация за състоянието си, избягвам да им казвам. Виждам, че за аритмии, които се случват по-рядко от 24 часа и затова не се регистрират на холтер, се обсъжда имплантиращо се устройство за дълготраен запис (loop recorder, event recorder), но изглежда в България то е непознато. Някой тук знае ли нещо за такова?