Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 26

- Най-накрая взех книжка, скъпи...Каква машина ще ми купиш?
- Шевна..

***
Между кинаджии:
-В Холивуд не направиха ли вече супер продукция на КОВИД-19, та да видим как свършва?

***
Някой знае ли догодина какъв вирус се пада по китайския календар?

- Смятам, че не си права.
- Я сметни пак ...

- Защо терористите взривяват самолети, влакове, автобуси, а не президенти, министри, политици?
- Защото тероризмът трябва да предизвиква ужас, а не радост.

Самотна съм... Искам да имам компания. Петролна компания...

Като чуя “69” и първото нещо за което се сещам, е корен квадратен от 4761

Пробвам един бански пред огледалото и му викам:
- Огледалце, я кажи...
А то:
- Ако теб не те е срам, на мен изобщо не ми пука!

- Къде те заведе ?
- Във Фантастико .
-... Стига, бе ! Верно ли ? Още от първата среща ?
- Еее, ми той е шофьор в Еконт, муци, не е някой певец ! Няма да ме заведе в БИЛЛА, я ! Знаеш ли как се беше барнал ! Направооо ...
- Как , бе шуши ? Да не беше с предпазен костюм ?
- Да !
- Неееее.... Кажи честно ! А маската му ?
- 3М ! Оригинална ! Клас 1 ! Жълт гащеризон с качулка, маската синя, а плексигласовата предпазна маска - със синя лента.
- ... Оххх.. Открай време ти върви на тебе ... А ти ? С какво беше ?
- Е ми аз бях с дъждобран , розов . Носех маска в същия цвят и гумени ръкавици , за да не ми се вижда лака . Бях си сложила на очите маската за плуване, дето си я купих миналата година като бях на Малдивите, помниш ли ? С оня, дето имаше десет ресторанта .
- А, Онзи ли ? Какво стана с него?
- Какво да стане ? Пепи го видяла да се върти около тировете на КППТата да проси храна от шофьорите, ама не е съвсем сигурна, защото изглеждал много брадясал .
- Тя пък какво е правила там ? Не си ли седи вкъщи ?
- Вика, че й омръзнало. Сетила се да продава на шофьорите пяната за коса, уж че става за бръснене, щото сега като е затворила салоните, няма какво да я прави тая пяна, и нали, пари й трябват също. А пък шофьорите нали стоят много време, брадясват - и така...
- Мдааа... Аз имам гел за ръце. Дали пък да не го шитна за дезинфектант ? Има ли много клиенти там ?
- Има, така разправят.
- И кво със срещата, чакай, че се отплеснахме ! Какво стана после ?
- Ох, много беше яко ! Първо обиколихме домашните потреби. Купи ми чифт гумени ръкавици, ама розови, че аз бях с жълти. После ме заведе до пакетираните храни и ми подари един пакет спагети №10 ...
- Номер 10 ?! Тоя мъж има вкус, определено ! Завиждам ти шушиии....
- Да, още тогава взеха да ми пърхат пеперуди в стомаха! ... И накрая, шуши, няма да повярваш ! ... Купи ми 8 рола тоалетна хартия Емека с дъх на праскови , за да ми отиват на дъждобрана !
-.... ( чува се хълцане, тропане, стържене, гласец ) ... И сега ?
- ( шепот ) Шуши, мисля да наруша забраната !
- ЗАБРАНАТА ?!...
- Тихо ! Не викай, де ! Тихо, че всички телефони се подслушват !
- Шуши, недей, бе мила, как ще нарушаваш забраната ! Излезте още поне 2-3 пъти !
- Не мога, шуши. Ще го изпусна ! Такъв мъж не се изпуска!
- Е как смяташ тогава да го направите ?
- Измислила съм всичко ! Ще напълня ваната с белина Доместос, ще си сложим по един шнорхел и очила, гмуркаме се във ваната - и готово ! Ще стане работата !
- Ти си гениална, шуши ! Направо ми взе акъла ! Айде, аз отивам да наливам гела в туби, а ти после всичко да ми разкажеш ! Доместоса какъв го избра - с дъх на лимон или бял, класически ?
- Син, мирише на океан ... Чао, шуши, целувки миличка и се пази !...

Прочетох го във фейсбук:

Детето изчезна.
Ама малко предистория.
Днес ми се обадиха от градината, че не е добре. Отидох да го взема. В тролея повърна върху себе си, върху полата ми, чантата ми, обувките ми, душата ми, корените на косата ми, в дясната ми ушна мида и в левия джоб на якето ми, което си седи в гардероба вкъщи. Толкова много, искам да кажа.
Нямаше какво друго да се прави, освен да сваля всичко от него и чисто гол да го връча на баба му, понеже ни е на път. Жената го прие с отворени обятия, затворени две ноздри и кървави сълзи от мъка, че БААААБИНОТО МОМЧЕНЦЕ ПОВРЪЩА и аз с оповръщаните дрехи в ръце и върху себе си се затътрих към вкъщи, проклинайки летните вируси, градинската супа и стомашния сок сам по себе си.
Оправих нещата, взех чисти дрехи и хайде към баба му. Влизам, а той изкъпан, лъснат, изчеткан, полиран, ламиниран, с осем размера по-голяма тениска седи и нагъва всякакви блюда, поднесени му в сребърна посуда на масата. Викам на майка ми:
- Е защо яде, нали повръща?
- Именно, повръща! Нека хапне, коремът му е празен.
Не споря с родителското тяло, макар че ми се иска, ама нямам време, някак. Тръгваме си.
По пътя решавам да вляза в магазина и да закупя кисело мляко. Малко буфидус незнамсикаквенсис не е навредил на никого, еле па студен айран с каквито и да било бактерии в себе си. И докато се редя на касата, чувам Антон зад мене как изчуруликва "Ей сега идвам!" и се губи в бездната между семките Вуйчо Ваньо и ароматизаторите за кола с пъпеш. След осем секунди вече съм платила и съм навън. Обаче него го няма. Започвам да обикалям с млеката и да крещя като тия майки, дето преди години съм гледала да крещят по улиците и съм си викала "Тия па що не си гледат децата, ми сега вият като вързана коза пред шипков цвят?"
Спъвам се в камък. Ставам още по-коза от най-коза, ама с две кофички Верея в копитцата си и с излъчване, ухаещо на истерия и развалена пилешка супа.
Виждам нещо да мърда в храст, втурвам се гръмко с думите "АНТОНЕ, БЕ!", но това се оказва просто клето куче, което ме гледа с уплашен поглед и аха да ми проговори "К'во искаш, ма?!", ама успява да се изконтролира самото куче и си замълчава.
В същия момент, някаква баба се приближава към мен като таен агент, с който се едно сме си уговорили среща по световни въпроси и започва да ми обяснява, че няма никакъв смисъл да го търся, защото така или иначе щял да ме ЗАБРАВИ и да слуша жена си, която щяла да го ПОДУЧИ, че съм лоша. И нямало да се виждаме. Така било станало с нея.
Вече съм на ръба на нервна криза, когато в един момент го съзирам. Пред една маса, пълна с червендалести пияни чичаци.
Той пикае.
Те му ръкопляскат.

Довиждане.

Tsvetelina Tsekova

Три месеца преди да се разделим с мъжа ми, мобилният оператор изведнъж започна да му праща вечер и през нощта SMS-и. Питам, какви са тези SMS-и, а отговорът беше: "Сметката ми". Брейййй, викам си, това ще да е някаква нова корпоративна политика, да се осведомява клиентът ежечасно за сметката. Особено нощем, когато не говори.

След няколко дни, мобилният оператор освен да праща SMS-и, започна да звъни и да се смее. Явно това ще да е нова гласова услуга, успокоявам се аз, която има за цел да подобри съня на клиента чрез смехотерапия.

Уви, не бях права. След всяко такова обаждане мъжът ми ставаше все по- нервен и все по-трудно отговаряше на въпросите ми, защо аз като клиент на същия оператор я нямам тази услуга.

След няколко дни мобилният оператор спря да се смее и започна да плаче. "Абе да не би да са го дали на съдия-изпълнител този оператор, че така плаче", отново любопитствам. А може пък мъжът ми да не си е платил сметката и затова, ама то при толкова напомнящи SMS-и, едва ли…

Накрая мобилният оператор изпадна в истерия, след като една нощ мъжът ми спеше и аз вдигнах телефона и казах, че конк*рентния оператор се обажда.

Една седмица след това операторът нито един път не осведоми мъжа ми за сметката, а той беше напрегнат, явно, защото не знаеше колко пари дължи.

Та ако мобилният оператор ви праща съобщения или се смее направете следното:

Върнете SMS на същия номер с кратък текст: "Благодарим Ви за участието. Вие сте записана под номер 10." Наблюдавайте реакцията на мъжа си.

Обадете се в Комисия за защита на конк*ренцията и се оплачете от нелоялна конк*ренция. Наблюдавайте реакцията на оператора.

Сменете мобилния оператор или мъжа. Смяната на мъжа е по-лесна.

Германският лекар:
- Ние понякога допускаме грешки - от едно лекуваме пациента, а той умира от друго...
Българският лекар:
- Ние пък, никога не допускаме грешки - от каквото лекуваме пациента, от това умира...

- Как си почиват майките?
- Като викат по децата, но в друг град.

В болницата:
- Причина за смъртта - коронавирус!
Жената:
- Но мъжът ми почина от инфаркт!
- И според Вас от какво го е получил?
- Ами, имаше много дългове, неплатени сметки и голям кредит.
- И защо не ги плащаше?
- Защото остана без работа.
- А защо не работеше?
- Съкратиха го, заради коронавируса.
- А ние какво казваме, госпожо?