Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 373 819
  • 2 561
# 1 500
Много ви благодаря за отговора, имах отчайваща нужда да споделя с някого ,но как да спра да мисля за всички обиди и лоши думи , защото те ме разплакват и сякаш са запечатани в ума ми, разтройват ме, карат ме да си вменявам и вина, както се чувствах с него. Мислите ли, че това е бил вид емоционален тормоз, който съм приемала дълго време?
Здравейте!
Ето, вижда се как сега пък вие не можете да скъсате с него, както той трудно къса с бившата.
Имам предвид това, че докато сте гневна на този човек, вие сте във връзка. Защото гневът свързва хората много по-силно и по-трайно от любовта. Добре е да се откажете от гнева, за да има в сърцето ви място за следващ партньор, с когото за ви свързва любовта. Защото гневът към един мъж бетонира и запълна сърцето и в него не остава  място за друг.
Затова на мястото на гнева е добре да дойде благодарността.
Помислете за хубавите моменти, за които можете да  сте благодарта и мислено му благодарете.
Благодарете и за болката, която ви е причинил! Защото чрез тази болка вие имате шанс да научите разликата между любовта и привързаността, между любовта и ревността, между любовта и това да ти е мъчно за някой.
Тоест - от тази връзка научихте какво любовта НЕ Е.
Остава ви да научите, какво ЛЮБОВТА Е.
Пожелавам ви успех във всичко!
Виж целия пост
# 1 501
Сърдечно ви благодаря за помощта! Всичко най-добро и на вас!
Виж целия пост
# 1 502
Здравейте, имам следния въпрос. Синът ми е на 9 години, но от малък има страх от насекоми, всякакви буболечки, мухи. Има ли някакъв начин да преодолее този страх, защото не можем да се лишим от това да ходим из природата.
Бъдете здрав!
Виж целия пост
# 1 503
Здравейте!

Синът ми е на 1г и 8м. и преди по-малко от месец се роди второто ни дете.
От тогава поведението му коренно се промени. На кратко той винаги е бил не спокоен. Още от както се роди ревеше доста. До ден днешен има проблеми със съня, като визирам заспиване и непрекъснатост. Консултирах се с трима специалисти, но уви качеството на съня му не се промени особено.
От както се роди обаче и сестра му у дома положението стана трагично. Постоянно изпада в истерии за почти всичко, неистови истерии. Приспиването вечер е истински кошмар. Отделно започна да хапе, посяга, както на нас с баща му, така и на деца. Хвърля играчки. Отделно вечер се буди , крещи и изпада в състояния на истерия , понякога дори гледа с празен поглед. Удря и бебето.
За жалост започна ясла в момента, когато родих. Но за краткия период боледуваше два пъти, така че не ходил особено много.
Имам наистина нужда от помощ как да се справя с поведението му, плаша се на моменти. Аз съм търпелив човек, до сега е гледан основно от мен и баща му. Има много силна връзка с него и основно търси него. Още по време на бременността говорихме за бебето, че ще става батко. Всякакви препоръки, които получих следвах, но уви у дома е бойно поле. Притеснявам се за секунда да го изпусна от поглед , защото хвърля предмети в кошарата или при достъп я удря. В същото време иска постоянно да е с нея.
Има доста неща, които още бих описала , но ще стане прекалено дълго и не знам до колко ще са от полза.
Въпроса ми е как да подходим, има ли начин по-който може да го успокоим и как да реагираме на тези истерии?
Предварително благодаря за отделеното време!
Виж целия пост
# 1 504
Здравейте! Преди две години и мах силен стрес от семеен характер,малко след това и здравословен проблем,лечението продължи много дълго.Аз се съсипах психически, постоянно плачех ,че не съм добре и т.н.След консултация при психолог ми бе предписано да пия Дианксит,пих го с прекъсвания почти 1,6месеца.Спрях го април т.г.,бях добре,но юни имах много негативни емоции,юли проблем със зъбите и пак се разкатих.Трябва ли пак да пия Дианксит,опитах с билкови,но не се получава.За Дианксит,четох много негативи и вече ме е страх.Какво ще ме посъветвате? Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 1 505
Здравейте! Преди две години и мах силен стрес от семеен характер,малко след това и здравословен проблем,лечението продължи много дълго.Аз се съсипах психически, постоянно плачех ,че не съм добре и т.н.След консултация при психолог ми бе предписано да пия Дианксит,пих го с прекъсвания почти 1,6месеца.Спрях го април т.г.,бях добре,но юни имах много негативни емоции,юли проблем със зъбите и пак се разкатих.Трябва ли пак да пия Дианксит,опитах с билкови,но не се получава.За Дианксит,четох много негативи и вече ме е страх.Какво ще ме посъветвате? Благодаря предварително!
Здравейте!
Предполагам, че сте били при лекар психиатър, понеже психолозите не сме компетентни да предписваме лекарства и да издаваме рецепти.
Моето мнение е, че е добре да се консултирате с психолог, който се занимава с психотерапия /независимо с мен или някой друг. Това е нещо много лично и затова обикновено хората отиват при психотерапевт по препоръки или при човек, който им е вдъхнал по някакъв начин доверие/
А депресивното състояние, в което сте били, си има психологически причини, които е необходимо да бъдат разбрани и неутрализирани. Когато говоря за причини, имам предвид не това, което ви се е случило преди две години, а събития и преживявания от по ранна възраст, от детството, които са ви дестабилизирали и са подготвили почвата тази ситуация от преди две години така силно да ви разклати.
Това е накратко.
Поздрави!
Виж целия пост
# 1 506
Здравейте! Надявам се да ми помогнете! На 19 години съм.От 2009 година си говоря постоянно сама,представям си,че имам приятели,вече в тинейджърска възраст и гадже. Предстявам си също,че съм известна личност и уважавано лице. Попринцип нямам много приятели ( 1-2 ),но не излизам с тях много,много. Според Вас на какво се дължи това състояние? Чувствам се като луда.
Виж целия пост
# 1 507
Здравейте!

Синът ми е на 1г и 8м. и преди по-малко от месец се роди второто ни дете.
От тогава поведението му коренно се промени. На кратко той винаги е бил не спокоен. Още от както се роди ревеше доста. До ден днешен има проблеми със съня, като визирам заспиване и непрекъснатост. Консултирах се с трима специалисти, но уви качеството на съня му не се промени особено.
От както се роди обаче и сестра му у дома положението стана трагично. Постоянно изпада в истерии за почти всичко, неистови истерии. Приспиването вечер е истински кошмар. Отделно започна да хапе, посяга, както на нас с баща му, така и на деца. Хвърля играчки. Отделно вечер се буди , крещи и изпада в състояния на истерия , понякога дори гледа с празен поглед. Удря и бебето.
За жалост започна ясла в момента, когато родих. Но за краткия период боледуваше два пъти, така че не ходил особено много.
Имам наистина нужда от помощ как да се справя с поведението му, плаша се на моменти. Аз съм търпелив човек, до сега е гледан основно от мен и баща му. Има много силна връзка с него и основно търси него. Още по време на бременността говорихме за бебето, че ще става батко. Всякакви препоръки, които получих следвах, но уви у дома е бойно поле. Притеснявам се за секунда да го изпусна от поглед , защото хвърля предмети в кошарата или при достъп я удря. В същото време иска постоянно да е с нея.
Има доста неща, които още бих описала , но ще стане прекалено дълго и не знам до колко ще са от полза.
Въпроса ми е как да подходим, има ли начин по-който може да го успокоим и как да реагираме на тези истерии?
Предварително благодаря за отделеното време!
Здравейте!
Синът ви е на 1г и 8 месеца. На тази възраст детето още не се е отделило от майка си в психологически план. Все още не използва съзнателно думата Аз. Тоест - все едно още не знае, че е отделно същество, различно от мама.
Затова идването на новото бебе, което заема мястото до мама, е особено драматично.
А когато сте го изпратили на ясла веднага след раждането на бебето, той се е почувствал изгонен и уплашен. Така че гневът му е предизвикан от страх, че за него вече няма място в семейството.
Това, че се насочва към баща си, а баща му също е отворен към него, е много добре. Защото бащата е този, който може да изведе детето от неговата зависимост и симбиотична свързаност с майката.
Повтарям - синът ви се чувства изгонен от семейството след появата на бебето.
Как можете да го накарате да се чувства приет? Като демонстрирате, че приемате и него и неговите враждебни чувства към бебето. Как става това?
НАПРИМЕР: виждате, че той взима някакъв предмет на бебето и го къса или смачква /изразявайки по този начин гнева си към самото бебе, защото вече е разбрал, че пряката атака не се приема от мама/. Тогава вие също направете гневна реакция към този предмет, приобщавайки се към чувствата на сина си: "Ей, писна ми от играчките на това бебе!"
Можете да направите и някаква кукла с големината приблизително на бебето, върху която да прави пренос /тоест да ея удря и наранява, предасяйки върху нея чувствата си към бебето/
Освен това ще е ценно за него да отделяте 10тина минути на ден и да му казвате: "Хайде да играем на бебенце!". И да оставате насаме в някоя стая, само вие двамата, където да се държите с него като с бебе: да го завиете с бебешкото му одеалце, да го галите по главичката и да му пеете най-бебешките песнички, които сте измисляла, когато той е бил бебе и да му давате да пие мляко с биберон. Много е като за бебе да му кажете по време на играта: "Оооо, миличкото, то се е наакало!" Защото бебешката възраст е уникална с това, че тогава ти се радват дори на изпражненията! Simple Smile Тоест - целта на играта е да нахраните и подкрепите нуждата му да е малко бебенце, което представлява за мама целия свят. Вие ще видите кои елементи от тази игра му харесват и го радват особено много и наблегнете на тях. Добрият вариант е да играете играта колкото той иска, но само насаме. Родителите обикновено правят обратното на тази игра. Те казват на първородния: "Ти си голям. Не прави така!" А той не е голям. Както се казва - още ходи изправен под масата. За сдетето е ужасно да му казват, че е голямо, защото това означава, че ще бъде игнорирано за сметка на малкото.
Това е накратко. Опитайте тези неща. Но ако сметнете за нужно, можете да ми пишете на лични да се уговорим за консултация, в която да осмислим заедно какво точно вие с бащата правите и какво друг оби било по-ефективно като поведение. Защото много често родителите се държат така, че изострят ревността и гнева на детето, а не ги смекчават.
Тук ви давам и един линк към мое мое участие в предаването Училище за родители, водено от актрисата Стойка Стефанова, където става дума точно за ревността. 
https://www.youtube.com/watch?v=wVx_rQKbwJw&ab_channel=%D0%A … D0%B5%D0%BB%D0%B8
Поздрави!
Виж целия пост
# 1 508
Здравейте! Надявам се да ми помогнете! На 19 години съм.От 2009 година си говоря постоянно сама,представям си,че имам приятели,вече в тинейджърска възраст и гадже. Предстявам си също,че съм известна личност и уважавано лице. Попринцип нямам много приятели ( 1-2 ),но не излизам с тях много,много. Според Вас на какво се дължи това състояние? Чувствам се като луда.
Здравейте! Моля споделете мнение,защото това много ме измъчва.
Виж целия пост
# 1 509
Здравейте! Надявам се да ми помогнете! На 19 години съм.От 2009 година си говоря постоянно сама,представям си,че имам приятели,вече в тинейджърска възраст и гадже. Предстявам си също,че съм известна личност и уважавано лице. Попринцип нямам много приятели ( 1-2 ),но не излизам с тях много,много. Според Вас на какво се дължи това състояние? Чувствам се като луда.
Здравейте! Моля споделете мнение,защото това много ме измъчва.
БЕЛЕЗИТЕ НА ВЪЗПИТАНИЕТО
Когато прочетох вашият текст, се замислих, на кого точно най-много искате да приличате? Възможно е това да е важна следа в разбирането и терапевтирането на това, от което се измъчвате.
Но тъй като ние не можем тук да влезем в много дълбок диалог, ще ви цитирам и преразкажа идейте на семейство американски терапевти Робърт и Мери Гулдинг.
Те говорят за основните белези, които нанася възпитанието от родителите върху нас. Това са като Директиви /команди/, които ние изпълняваме през живота си по един или друг начин.
Най-депресиращата и травмираща директива е "Не бъди жив!". Това е травмата на нежеланото дете, което още в утробата усеща, че мястото му на този свят е проблематично и се съмнява, че който и да е може да направи за него нещо добро. Защото щом мама не ме иска, какво мога да очаквам от другите хора!?
ВАШАТА ДИРЕКТИВА сякаш е "Не бъди самият себе си!" За нея съпрузите Гулдинг казват следното:
Човек с тази директива е постоянно недоволен от себе си. Той иска да бъде като някой друг през цялото време. Идеалният спортист, идеалният родител. Такива хора са твърде критични към себе си - повече, отколкото към другите. Защото от тях се изисква постоянно да са по-добри всички.
Това вкарва хората  в състояние на болезнен вътрешен конфликт. Те остоянно са недоволни от това, което са и  сякаш започват да бягат от себе си, тъй като са убедени, че чуждото винаги е по -добро от тяхното. Тази завист към непознатия, към известния, към звездата им е внушена от родителите, които  винаги са искали „само най -доброто“. "Бъди като ...", "Стреми се към идеала", "Защо Ани и Пепи могат да правят това, а ти не можеш?" И т.н.
Родителите са били уж с добри намерения. Те искат да научат детето да се справя, да печели битки, да се движи напред, да бъде независимо и упорито. Но те не са можели да предвидят как думите им ще му повлияят. И става не това, което те са искали. Детето започна постоянно да се сравнява с другите, да се съмнява в себе си, склонно е да завижда на останалите и иска да бъде като тях: по -щастливо, по -силно, по -привлекателно за другия пол. Да е като идеалните хора, така да се каже. Тоест - то става комплексирано и неуверено в себе си.
Друг начин за предаване на директивата "Не бъди самият себе си!" се получава, ако родителите не са доволни от пола на роденото дете. Да предположим, че искат момче, а зачеват  момиче. В този случай всяка от техните фрази „Жалко, че не е момче, дядо му щеше да му се радва ...“, „Да, роди се с грешния пол“ кара детето да се чувства недостатъчно, сякаш не е родено и не изглежда по правилния начин. За да се отърве от това неприятно чувство и да угоди на родителите, детето е склонно да заприлича на това, което според него родителите му желаят. На момче, ако момиче и на момиче, ако е момче. Дори на таралеж или жаба, само и само мама и татко да бъдат щастливи. Основното е да не е такова, каквото е.
С чувство за хумор съпрузите Гулдинг казват какво да прави човек, който следва подобна директива. Той трябва да работи за подобряване на самочувствието и да спре да посяга към непостижими идеали. Защото - казват те: "Принцесите също ходят да акат! И само си представете какви физиономии правят в този момент! Simple Smile Най-вероятно не са перфектни."........
Вярвам, че написаното е ценно не само за вас, но и за всички хора, които не са доволни от себе си и своя "най-обикновен" живот.
Ще ми се да приключа с думи на големия германски терапевт, философ и хуманист Берт Хелингер, с чиято школа се чувствам дълбоко свързан. Той казва:
"Няма нищо по-велико от живота на обикновения човек. Това е най-великото: да си като обикновените хора. Нито нещо повече, нито нещо по-малко."
Помислете върху тези думи, превърнете ги в своя мантра, сънувайте ги...
Със сигурност ще ви помогне!
Ако имате коментар - пишете.
Виж целия пост
# 1 510
Здравейте,

Препоръчайте ми лекарства за бързо заспиване, които да се предписват без лекарско предписание и в същото време да си заслужават. Сладки сънища и Седатон са просто без ефект.

За съжаление диазепан не може да се закупи без лекарско предписание.Препаратът се прилага за намаляване, премахване на неспокойствието, тревожността и напрежението при различни болестни състояния; страхова напрегнатост, агресивност; безсъние.
Виж целия пост
# 1 511
Здравейте.

Имам син на 14г., който е ужасно срамежлив. Не е просто обичайна срамежливост, а наистина отчайваща.
Забелязах това поведение още като беше 8 годишен и се наложи да се преместим в чужбина. На първия училищен ден детето ми се отдръпна настрани, изглеждаше наистина смутен и през цялото време подръпваше един кичур от косата си. Аз съм доста сензитивна и на секундата усетих какво се случва. Започнах да го приканвам да отиде при момчетата и да се запознае с тях, но той категорично отказа. В следващите дни (когато го водех и прибирах от у-ще) забелязах, че почти не общува с останалите деца. Записах го веднага на тренировки по ММА, но те не само, че не помогнаха, но и сякаш се затвори още повече във себе си.

Когато се върнахме в България нещата сякаш се пооправиха, но само за кратко. След няколко приятелски разочарования той отново започна да се отдръпва от всички и категорично отказва да общува с други деца. Те самите го търсят, обаждат му се, канят го, но той отказва. Винаги го поздравяват, когато се засечем някъде, а той надменно им казва "Здравей" и подминава. Другите всъщност може да мислят, че е надменност, но аз знам, че е някакъв ужасен срам. През годините категорично е отказвал да ходи по лагери. Не иска и това е.

Сега, на мен ми е пределно ясно, че няма нищо лошо в това да не обича шумните компании, събирания по лагери и т.н. Много хора са така. Само, че едното не изключва другото, т.е. едно е да не обичаш да се събираш с много хора, съвсем друго е да умееш да превъзмогваш срама си и все пак когато ти се наложи да общуваш с хора да можеш да го правиш нормално.

Няма как да е генетично предразположен, защото такива в родовете ни назад няма. Също така аз и баща му се доста общителни и няма откъде да вземе такъв 'пример' и да бъде такъв срамежливко. Водим го от малък навсякъде с нас - на шумни купони с наши приятели и техните деца, далечни пътувания със самолети и т.н. Не е живял в епруветка... Наполовина от това, което е видял и преживял с нас да беше попил нямаше да е толкова срамежлив.

В къщи атмосферата е като цяло спокойна, няма скандали и побоища (освен обичайните битовизми и спорове, които никога не излизат извън контрол). Говорим си с него още от много мъничък на всякакви теми. Теми табу НЕ СЪЩЕСТВУВАТ. Расте също така в атмосфера на страхотно чувство за хумор, самоирония, сарказъм и т.н. Винаги (и аз и баща му) сме го подстрекавали да бъде отворен към света и хората. Емоционалната интелигентност никак не ни е чужда. Никога не е бит, мачкан и подценяван. Детето е чаровно, добре облечено, винаги чисто т.е. изключвам ниско самочувствие заради някакви такива комплекси.

Никога не съм му казвала: Няма да се караш и да се биеш! Напротив, винаги сме го учили да защитава достойнството си. Обяснявала съм нееднократно, че няма да допусна да стане насилник и няма да толерирам да проявява ненужна агресия, но винаги ще има моята подкрепа, ако знам, че се е сбил или скарал с някого за да се защити. Т.е. да бъде толерантен към другите, но да не позволява да бъде мачкан.

Направо не знам откъде и как се пръкна тази негова черта.

Напълно изключвам и проблеми с половата му идентичност. Казвам го, за да не останете с впечатление, че е някакъв разглезен нежен пубер.

Тази година отново е в ново училище, в абсолютно нова и непозната среда и на първия учебен ден забелязах същата ужасна потиснатост и срамежливост до степен да изглежда чак нелепо и това ме срина тотално. Класната му при разговор с мен сама ми каза, че е прекалено свит, което на мен ми дава ясна индикация, че притесненията ми не са напразни и, че не са само в моята глава (както често се случва майките да драматизират излишно).

Много му говорим в къщи. Хубавото е, че не се дразни, когато започнем разговори на тази тема и не отказва да разговаря и да слуша, но сякаш това, което говорим си остава в пространството. Явно аз няма да успея да се справя сама в ролята на психотерапевт. Чудя се вече дали да не го водим на психолог или да заложим отново на някакъв спорт или в актьорски класове да го включим.

Предварително Ви благодаря за съдействието и се извинявам за дългия пост, просто ми се искаше да се включат колкото се повече подробности, за да се изключат несъществуващи вероятни причини.
Виж целия пост
# 1 512
Здравейте!

Имам семейство и малко детенце.Наскоро ми свърши майчинството и се върнах на нова работа,на  срочен договор.В същото време довършвам магистратура и не успях да се явя на защита.Детето ми започна на ясла и в началото беше трудно,а сега пък хвана градинския сопол.Сестря ми,която ми е много голяма упора и страшно много ми помага за детето ,мисли да се мести в чужбина,а родителите ни живеят далече.
Накратко-чувствам се като пълен провал и неспособна да се справя с всичко.Намирам само срочни договори и не мога да си намеря моето работно място от години.Имам чувството,че е защото не ставам за нищо освен да запушвам дупки.Имаме проект с мъжа ми да си купим апартамент,но заради моята нестабилна професионална ситуация няма да получим кредит и не успяваме и да съберем достатъчно за самоучастието.Съпругът ми също е влязал в серия и вместо да ме подкрепя,ме натоварва още повече,защото мрънка и е изпаднал в есенна дупка.Не се чувства на място на работа,но той иска да не го закачак като не иска и да работи само нему приятни хора,което няма как да стане.И ми мрънка на мен.Много искам да мога да отида на реална консултация при психолог и да си се нарева на воля,но нямам време и просто си рева тихо сама в тоалетната.Ствам сутрин като робот,лягам си като робот,чистя,готвя и се притеснявам..и искам само да прекарам цял ден завита под юргана,а не мога.
Благодаря за изслушването!
Виж целия пост
# 1 513
Здравейте. Не знам дали тук е правилната тема да задам въпроса си. Нужен ми е съвет за преодоляване на психологически запек при двегодишно момченце. Ще разкажа по-подробно. Проблемът със запека започна около захранването, възраст към 6м. Минахме през няколко лекаря, различни изследвания, сиропи и тн. Постепенно детето се оправи и към годинката си акаше редовно самичък. Проблемът се върна, когато опитвахме да махнем памперса. За пишкането го махна сам по негово желание на 1г10м, но пак спря да ака. Оставихме памперса за акане с идеята да си ака спокойно там, а не да го караме в гърне. След това отново последва период с нормално самостоятелно изхождане като всеки път си казваше и слагах памперс. И сега отново започна да се стиска - аз се върнах на работа, а детето е при баба си през деня. От месец пак се стиска и не иска да ака. Обяснявам, говорим, че акото иска да излезе, да отиде при другите акота и тн. Но няма и няма, преборва дори разхлабителни и клизма!  Казва, че акото идвало, но нямало да ака и се почва едно стискане с крачета и дупе, препотяване и тн. Изхожда се веднъж на два-три дни, когато вече не може да се стиска. Знам, че е свързано с промените, защото не е зампърви път да го прави. Предишните пъти се оправяше от само себе си, просто решава и зпаочва да си го пуска да излезе. Но сега пак сме в период на стискане, а аз вече съм на работа и не мога по цял да го моля и увещавам да се изака. Моля за някакъв съвет, защото догодина като тръгне на градина не ми се мисли какво ще е пак, а до тогава трябва и д ане е в памперс, което не знам как ще стане с това стискане и отказ от акане. На 2г3м е в момента.
Виж целия пост
# 1 514
Здравейте, г-н Стефанов.
Как да подходя към 5 -годишния ми син, който от няколко дни посещава детска градина за първи път. Но в два от дните единия път се беше наакал, а днес се напишкал, докато е спал. По принцип е много комуникативен, въпреки че не е ходил на градина. Но си беше доста уплашен първите дни особено, но не е плакал. Иначе като го взимам, изглежда добре, разказва какво е правил, но като наближи време за градина, започва да ми говори, че много му било тъжно за нас, не искал да ходи. Предполагам, че е напълно нормално. Първия проблем мисля, че го решихме. Обясних му, че е нормално и на други деца се е случвало, просто да отиде до тоалетна, като му се ходи. Но с напикаването не знам какво мога да направя. По принцип от много малък е без памперс и не се напикава, но се случва примерно понякога няколко вечера подред да се напикае и после спира. Но през деня не се бе случвало. Има ли нещо, което мога да направя, за да го предотвратя? Притеснява ме това, че някои от децата знаеха и може съвсем да не иска да ходи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия