Искам да ви разкажа за моите събития които се случиха и ме вкараха в огромна депресия и страх. Всичко започна миналата година ноември месец когато приятеля ми се разболя от COVID на същия ден когато той усети симптомите ние се целуваме гушкаме и тн прибрах се в къщи и той ми звънни и ли казва нямам обоняние мириз и тн.. След което аз почвам да се филмирам и да си мисля че и аз го имам чакам няколко дни през тези дни си мерки температурата през 5 мин с живачен термометър те нали са най-верните и ми дава 37,2 и от ноември месец до сега си подържам 37,2. И нека продължа изпаднах в депресия свалих бях 52 кг сега съм 43 кг и тези кила ги свалих за 2/3 месеца и сега не мога да си ги възстановя и нека отново продължа сака вечер ревах Крих се защото родителите ми не са като останалите когато детето им се разболее да му направят топла супа или да го целунат а при мен са караници казахме ли ти казахме ли ти и се Крих и си внушавах че нещо ми има че съм болна че и аз се разболява и аз се затворих в къщи ходиш да си правя тест но от там ми казаха щом нямаш симптоми не си го прави окей щом казвате обиколих стотици лекари заради тази температура 37,2 и все ми казват че нищо ми няма получават и паник атаки сякаш а съм само на 17 аз трябва да се забавлявам да живея живота си а то каков стана страх ме е страх ме е да не се разболея да не вдигна температура да ми е лошо няма да го понеса.
Преди си лягах в 18 часа защото след 19 почваме да ми тупти сърцето много бързо да рева да си меря температура и всичко това накуп. И накара сама се сетих че всичко ми идва от главата не мога да споделя на родителите си затова ще почнат пак. Моля ви дайте ми съвет сега не е чак такова нещо като преди но пак си го имам този страх
Много сте уплашена.
Имате нужда да споделяте очи в очи страха си.
Ако е невъзможно да отидете при терапевт, просто си говорете за вашия страх с приятели, които ви обичат.
Казвате, че се страхувате да не умрете.
Бих ви попитал най-вече има ли в семейството ви близък човек /брат, сестра, вуйчо, леля,.../, който е починал при тежки обстоятелства или е изчезнал безследно например и за него нищо не се знае?
В такива случаи човек е предразположен да изпитва страх, че може и той да отида при този близък, да го последва в съдбата му. Защото чувства дълбока любов към него. Това е особено валидно, ако за този човек не се говори в семейството!!!
Помислете - има ли такъв човек?
Поздрави!