Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 374 186
  • 2 566
# 2 190
Здравейте, д-р Стефанов,
Преди няколко години на сина ми поставиха диагноза БАР. Няма да описвам шока, ужаса, вината и трудностите тогава, защото след определен период на лечение, той се поправи и нещата тръгнаха долу горе нормално. Започна да посещава психотерпаевт, аз също и някак си повярвахме, че това може да е била еднократна рекация на организма и никога повече да не се върне.
До миналата седмица, когато всичко започна да се повтаря. Аз съм в някакъв ступор. Не знам как да му помогна (освен да настоявам за лекар), как да съхраня себе си, как да изляза от отчаянието, в което навлизам все по-дълбоко. Докато преди имах надежда, че нещата са отминали, вече е ясно, че щом се повтаря, вероятно ще се повтаря. Изчела съм много по темата през годините и знам всички ужасни неща, които има да се знаят.
Освен това, той живее в друг град и не знам в кой скорошен момент ще реши да си тръгне, без да е стабилен, с всички страхове, психотични симптоми и т.н., които съпътстват епизодите. Трудно се съгласява да пие лекарства, защото имат странични ефекти.
Отчаяна съм. Моля Ви, дайте ми съвет, какъвто и да е!
Виж целия пост
# 2 191
Здравейте, възможно ли е да споделите мнение какво е най-ефетивно да се предприеме/направи при психосоматика? Следя темата от доста време и знам, че сте отговарял преди, че е нужно да се ходи на психотерапия, за да се открият дълбоките причини за нея. Но, ако не мога да ходя как мога да си помогна? В момента нямам възможност да посещавам терапия финансово, но и не само това е причината... преди време ходих на няколко сесии и резултата беше 0. Искам сама да си помогна, просто не знам на какво да обърна внимание. Знам, че всичко произтича от миналото и проблемите в семейството и в живота ни и начина, по коио сме научени да се справяме с тях (добър или лош). Осъзнала съм кое е било или продължава да е проблем в живота ми по принцип (което ме кара да не се чувствам добре) и имам идеи как може да действам в положителна посока, но това не ми помага да се справя със симптоматиката (примерно стягане в гърлото, невъзможност все едно да преглътнеш или накъсно плитко дишане, вътрешно напрежение в мускулите на тялото). Но това е само нещата, върху които можем да влияем. Има нещо върху които не можем да влияем. Май те ми създават повече стрес, но... Въпросът ми е свързан конкретно "какво да направя когато изпадна в ситуация или период на психосоматика". Мисля, че съм развила страх от самата психосоматика да не ми се случи и това много ми пречи да прогресирам. Ако се окажа в аналогична ситуация гледам да избягвам ситуацията, а то така става омагьосан кръг на ограничения и страхове. При мен страха от психосоматиката остава много дълго време и ми се върти в съзнанието с месеци. Надявам се науката и познанието има похвати или начини, при които да се облекчи това и да се намали страха, но просто не намирам информация за тях. Съветите от интернет тип "отиди на релаксиращ масаж, пусни си приятна музика, гледай любим филм" - не действат.
Виж целия пост
# 2 192
Здравейте, д-р Стефанов. Исках да ви помоля за съвет. Имам вагинални инфекции от месеци и постоянно ме е страх, че няма да се излекувам. Също така вината ме гризе отвътре, че моите родители не са заможни, но плащат лечението ми, защото съм последна година в университета и напуснах работа, за да се подготвям за държавните изпити. Докторите все ми казват да се успокоя и че това е главният фактор към излекуването, но просто вината и тъгата, че съм само тежест и бреме ме преследва през цялото време.
Виж целия пост
# 2 193
Здравейте, д-р Стефанов. Исках да ви помоля за съвет. Имам вагинални инфекции от месеци и постоянно ме е страх, че няма да се излекувам. Също така вината ме гризе отвътре, че моите родители не са заможни, но плащат лечението ми, защото съм последна година в университета и напуснах работа, за да се подготвям за държавните изпити. Докторите все ми казват да се успокоя и че това е главният фактор към излекуването, но просто вината и тъгата, че съм само тежест и бреме ме преследва през цялото време.
Здравейте!
За какво всъщност ви помагат вагиналните инфекции?
Помагат ви да не забременеете. Тоест - страхът да не забременявате е в основата на вашето притеснение.
И от къде идва този несъзнаван страх?
Най-вероятно е той да е свързан с трудностите на майка ви при собственото ви раждане.
Или със съдбите на жени от по-предишни поколения, които са платили висока цена за това, че са раждали.
Платили са със здравето си, с психическото и физическото си благополучие или с живота си....
Помислете за това.
И ако има наистина такива жени, им кажете в душата си: "Аз също вземам от вашата сила. В служба на живота!"
Виж целия пост
# 2 194
Здравейте, д-р Стефанов,
Преди няколко години на сина ми поставиха диагноза БАР. Няма да описвам шока, ужаса, вината и трудностите тогава, защото след определен период на лечение, той се поправи и нещата тръгнаха долу горе нормално. Започна да посещава психотерпаевт, аз също и някак си повярвахме, че това може да е била еднократна рекация на организма и никога повече да не се върне.
До миналата седмица, когато всичко започна да се повтаря. Аз съм в някакъв ступор. Не знам как да му помогна (освен да настоявам за лекар), как да съхраня себе си, как да изляза от отчаянието, в което навлизам все по-дълбоко. Докато преди имах надежда, че нещата са отминали, вече е ясно, че щом се повтаря, вероятно ще се повтаря. Изчела съм много по темата през годините и знам всички ужасни неща, които има да се знаят.
Освен това, той живее в друг град и не знам в кой скорошен момент ще реши да си тръгне, без да е стабилен, с всички страхове, психотични симптоми и т.н., които съпътстват епизодите. Трудно се съгласява да пие лекарства, защото имат странични ефекти.
Отчаяна съм. Моля Ви, дайте ми съвет, какъвто и да е!
Здравейте!
Синът ви е с БАР. Психичният му живот се колебае между депресивни състояния и прекалена приповдигнатост.
Същото се отнася и до вас. Вие също сте в подобно колебание. Отивате твърде много в надеждата, че всичко ще се оправи, когато той не е в психотичен епизод, а след това стремглаво пропадате в отчаянието.
А истината е, че нито надеждата, нито отчаянието имат смисъл. Те и двете са еднакво далеч от действителността.
И  ако не се вкопчваме така отчаяно в надеждата, няма след това да пропадаме така безнадеждно в отчаянието.
И още нещо - когато сте между надеждата и отчаянието, вие пропускате най-важното: че и вие сте една най-обикновена майка, която обича детето си. А обичта се изразява с грижа: гладен ли си, ела да ти сложа чай, студено ли ти е.... Колкото повече сте фокусирана върху най-обикновената грижа, която дава една най-обикновена майка, толкова повече спокойствие ще внасяте в сина си.... И толкова по-способна ще бъдете да му вдъхнете нужния кураж, за да си взема редовно лекарствата /което е от първостепенно значение за качеството му на живот/.
Защо, обаче той не ги взема? Важно е да разбирате, че да вземаш лекарства със съзнанието, че ще ги вземаш цял живот, си е страшно. Много страшно!
И за да се справиш с този страх, е нужно да ги приемеш като част от майчината грижа /защото лекарите и медицината са едно професионално и обществено организирано надграждане на майчината грижа/
Просто живота налага да приемете лекарите като съюзници в даването на майчина грижа.
И лекарите щяха да са най-безполезните съюзници на майките, ако и те изпадаха ту в отчаяние,  ту в еуфория.
Да, на тях им е по-лесно. Защото са професионални и служебно назначени майки. Но без стабилността и най-обикновената грижа на най-обикновените майки усилията им щяха да отиват на вятъра.
Виж целия пост
# 2 195
Здравейте!

Когато бях на 12 ме диагностицираха с Болест на Щаргард. Зрението ми намаляваше прогресивно през годините, а страхът от онова, което предстои, напротив - растеше.
Болестта не ме отказа от четенето на стотици книги, не ми попречи да следвам мечтите си.
В края на 2021-ва година станах майка, имам прекрасно момченце и всеки ден благодаря на Бог, че го изпрати в живота ми!
Вече съм на 28. Сега страхът обзема по-голямага част от ежедневието ми, направо превзема живота ми...
Храня сина си и го цапам, защото не виждам ясно. Той си играе на метър от мен, а аз не мога да видя какво прави, не мога да видя щастлив ли е, или тъжен... Когато сме навън, детето ми посочва нещо, за не знам какво е... Толкова много искам да му чета, а почти не намирам книжки, които да са подходящи за  оскъдното ми зрение. И т.н., и т.н. Най-лошото е, че усещам как нещата през последната година тръгнаха стремглаво надолу, а лечение няма. Знам, че всичко това може би изглежда жалко, знам, че трябва да съм благодарна, че изобщо виждам нещо, но, разберете ме, умирам от страх! Искам да виждам как детето ми расте, искам да работя, искам да чета, искам да виждам лицето си в огледалото!
Моля се синът ми да не е наследил заболяването, знам, че вероятността е малка и че се предава рецесивно, но сърцето ми се свива, не искам и да мисля, че и той   може да живее с мисълта, че ослепява. Не искам!
Наближава и моментът за търсене на работа, тъй като преди да забременея бях учител по заместване. Даже не знам мога ли въобще да работя отново по професията си...
Чувствам се зле. Имам най-големия дар, детето си, а се оплавам.
Ще успея ли да бъда полезна за него и за себе си? Ще ме обича ли такава? Ще запазим ли връзката си, или ще ме чувства като тежест?
Как да мина през това? Как да се събера?
Здравейте!
нищо не казвате за бащата на детето, за родителите си, за братя и сестри.
Фокусът ви е само върху детето, на което сте призвана да давате.
Но има и други хора, от които можете да получавате. И без тези хора всички сме изгубени: независимо от това дали имаме или нямаме здравословни проблеми.
Това е ключов въпрос за вас. Способна ли сте да получавате?
Защото ако ви е трудно да получавате, няма как да почувствате любовта, която идва към вас от близки и приятели.  Хората, които ви обичат, ще се радват да ви дадат всичко, на което са способни.
Зарадвайте ги и вие, като го вземете.
Поздрави!
Виж целия пост
# 2 196
Наскоро се наложи да направя аборт като бебето беше в по-напреднала от законово позволените седмици. Оказа се цветна бременност и късно разбрах... Мъжът ми категорично заяви, че не го иска, вече имаме други деца. Многократно му казах, че не знам как бих живяла сама със себе си ако го направя, но той настоя.
Откакто позволих да убият бебето ми искам да си отида с нея. Сутрин не искам да се събудя, плача по цял ден. Той виждаше, че това решение ме убива още преди да го направя. Когато ме остави в клиниката и се прибирал, си бил мислел, че това е грешка, но е късно. Обаче в същото време знаеше, че не е, защото още не бяха махнали бебето, никой нямаше да ме принуди ако дори в последния момент бях отказала. Искал да ми каже да го задържим, но не го направи. Как се живее с такава болка? Как? Майката трябва да защитава децата си, не да ги убива... Непрекъснато мисля за това, че не искам повече да живея. Искам само тази болка да спре. Защо изобщо се събудих от упойката, защо не умрях от кръвоизлива... Защо не си отидох с нея???
Виж целия пост
# 2 197
Здравейте, имам нужда от помощ. Бащата на децата поиска да се изнеса от жилището му, независимо дали с децата (10 и 12) или не. Не ме понася от много време и каза, че това е дъното. Нямаме брак. Според адвокат, на който разказах цялата история - нямам право да остана. Нямам спестявания и никакви пари освен тези от заплатата. Готвят се съкращения заради кризата. Стресът ми се отразява жестоко - повръщане, прилошаване, безсъние, изтръпване на крайници, болки в тялото, суицидни мисли. Това ме прави неадекватна и влошава още повече положението. Приятелка плати едно посещение при психолог, но не виждам подобрение. Разбирам, че това изисква дълга терапия, но не мога да си я позволя. Мога ли да се спася по някакъв начин или това е края?
Питате дали това е края. Всъщност - всеки край е същевременно и начало.
Пишете, че заради кризата готвят съкращения. Но дори и така да е, кой казва, че ТОЧНО ВАС ще съкратят...
И ако бащата на децата ви е прав, че това е дъното, значи идва момента, в който посоката е само една: нагоре.
Но най-важното е да се обърнете към своите ресурси, да търсите хора, на които да се опрете: родители, брат, сестра, роднини и приятели, хора, с които сте си симпатични...
Щом имате доверен адвокат, със сигурност можете с негова помощ да уредите отношенията си с бащата, да уговорите и подпишете споразумение за издръжка, за режим на виждане и обща грижа за децата...
Виж целия пост
# 2 198
Здравейте д-р Стефанов,
Психотерапията и по-конкретно кои школи са подходящи при агорафобия? В предишни теми четох, че фобиите се коренят в нещо преживяно в детството, като например при опасност от удавяне се получава страх от тесни пространства, при стояне в кувьоз - други..., а при агорафобията? При агорафобия, съпроводена с ПА къде трябва да се търси ключът в миналото? Имам и още един въпрос - психотерапията може ли да даде положителен ефект при хронични тикове - Синдром на Турет?
Бихте ли ми отговорили?
Виж целия пост
# 2 199
Здравейте, д-р Стефанов,

имам нужда от помощ на тема пристрастяване към алкохола. Моя много близка млада жена не е добре. Според мен има някакви наченки на алкохолизъм. Моля Ви, дайте ми съвет как да разбера дали има нещо такова. Как да ѝ помогна? Върви по лош път, а аз виждам и не знам как да реагирам. Близки сме, роднини, израснали като сестри.
Виж целия пост
# 2 200
Здравейте д-р Стефанов,
Имам проблеми със сина ми и съм се насочила към семейни констелации. Дали това е терапия, която може да помогне и ако да къде мога да следя за дати и свободни места? Детето е на 14 г. Разрешено ли е за деца?
Виж целия пост
# 2 201
Здравейте д-р Стефанов,
Имам проблеми със сина ми и съм се насочила към семейни констелации. Дали това е терапия, която може да помогне и ако да къде мога да следя за дати и свободни места? Детето е на 14 г. Разрешено ли е за деца?
Можете да станете член на групата ми във Фейсбук, която се казва Семейни констелации и психотерапия с Людмил Стефанов. Там публикувам всичките си събития. Те са два вида:
- двудневни групи събота и неделя, в които е най-ценно, защото за тези два дни можете освен да направите констелация за себе си, да разберете много за философията на метода, която дава нов поглед върху живота и да участвате в констелациите на другите /аз успявам да направя 15-16 констелации/.
- частни констелации, в които аз събирам група от 15тина човека за представители, а тези, коит оискат констелация идват в точно определен час, правят си констелацията за около час и половина и си тръгват.
АКО ИМАТЕ ТЕМА, СВЪРЗАНА СЪС СИНА ВИ, ИДВАТЕ БЕЗ НЕГО И СИ РАБОТИТЕ ПО ТЕМАТА. ВЕТОДЪТ Е ДОСТА СИЛНО ВЪЗДЕЙСТВАЩ И НЕ РАБОТИМ ПРЯКО С ДЕЦАТА, А С РОДИТЕЛИТЕ...
Виж целия пост
# 2 202
Здравейте д-р Стефанов,
Имам проблеми със сина ми и съм се насочила към семейни констелации. Дали това е терапия, която може да помогне и ако да къде мога да следя за дати и свободни места? Детето е на 14 г. Разрешено ли е за деца?
Можете да станете член на групата ми във Фейсбук, която се казва Семейни констелации и психотерапия с Людмил Стефанов. Там публикувам всичките си събития. Те са два вида:
- двудневни групи събота и неделя, в които е най-ценно, защото за тези два дни можете освен да направите констелация за себе си, да разберете много за философията на метода, която дава нов поглед върху живота и да участвате в констелациите на другите /аз успявам да направя 15-16 констелации/.
- частни констелации, в които аз събирам група от 15тина човека за представители, а тези, коит оискат констелация идват в точно определен час, правят си констелацията за около час и половина и си тръгват.
АКО ИМАТЕ ТЕМА, СВЪРЗАНА СЪС СИНА ВИ, ИДВАТЕ БЕЗ НЕГО И СИ РАБОТИТЕ ПО ТЕМАТА. ВЕТОДЪТ Е ДОСТА СИЛНО ВЪЗДЕЙСТВАЩ И НЕ РАБОТИМ ПРЯКО С ДЕЦАТА, А С РОДИТЕЛИТЕ...
Член съм на групата Ви във ФБ. Чета от доста време за метода. Гледам и събитията, които публикувате. Клоня към частни констелации, защото смятам, че така ще разбера защо се случва всичко това.
Благодаря Ви!
Виж целия пост
# 2 203
Здравейте д-р Стефанов,
Психотерапията и по-конкретно кои школи са подходящи при агорафобия? В предишни теми четох, че фобиите се коренят в нещо преживяно в детството, като например при опасност от удавяне се получава страх от тесни пространства, при стояне в кувьоз - други..., а при агорафобията? При агорафобия, съпроводена с ПА къде трябва да се търси ключът в миналото? Имам и още един въпрос - психотерапията може ли да даде положителен ефект при хронични тикове - Синдром на Турет?
Бихте ли ми отговорили?
Разбира се, че психотерапия, проведена от човек, на когото имате доверие, влияе положително и на ПА и на тиковете...
Всеки случай е индивидуален и до основните причини се достига в хода на работата с клиента. Тези преживени в детството травми, за които съм писал в темата, са потънали в несъзнаваното. И за да изплуват от там се изисква професионална работа.
В моята работа използвам сънища, констелации, визуализации /символдрама/ и много изследване на личните преживявания на човека.
Виж целия пост
# 2 204
Можете да станете член на групата ми във Фейсбук, която се казва Семейни констелации и психотерапия с Людмил Стефанов. Там публикувам всичките си събития. Те са два вида:
- двудневни групи събота и неделя, в които е най-ценно, защото за тези два дни можете освен да направите констелация за себе си, да разберете много за философията на метода, която дава нов поглед върху живота и да участвате в констелациите на другите /аз успявам да направя 15-16 констелации/.
- частни констелации, в които аз събирам група от 15тина човека за представители, а тези, коит оискат констелация идват в точно определен час, правят си констелацията за около час и половина и си тръгват.
не разбрах каква е точно разликата между събото-неделните и частните? Събото-неделните са също в група, участваш и в констелации на другите, а в частните - не се включваш като част от групата ли?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия