Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

energy__ ,
Здравейте!
Това е един мой уебинар в който темата е точно тази: Тръгването на ДГ - предизвикателство пред деца и родители. Ще ви бъде интересно.   https://www.youtube.com/watch?v=w69Mff-WKVA&ab_channel=%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Здравейте!
Чета темата от самото начало, но до момента не съм попадала на казус като този на мен и семейството ми. Става въпрос за близък роднина, които е ерген на средна възраст, живее с майка си, не е близък с нея, няма деца. От няколко години забелязвам, че разказва една история на мен, на други роднини (изключение обаче правят майка му и брат му, като той често казва, че е бил неразбран на времето от тях, затова не им споделя), на приятели, на съседи и на други хора, които познава. Историята е доста странна, включва отношения с жени, дете, което твърди, че е негово, но не е признал документално. На мен тази история ми изглеждаше изключително нелепа, нереална и измислена. Тази история търпи развитие, като хората, които са включени в нея порастват, дипломират се, раждат деца и т.н.
В един момент обаче това любопитство в мен надделя и решихме аз и моя партньор да проверим за какво иде реч. Останахме стъписани, защото се оказа, че хората, за които той така убедително говори, изобщо не съществуват. Местата, за които е говорил се оказват голи поляни, а не големи къщи. Хората, които са главни действащи лица изобщо не съществуват.
Бихте ли ми дали насоки, как е най-удачно да се постъпи спрямо него самия и спрямо преките му роднини? Да им кажем ли, че той си измисля истории, дори направо паралелен живот, който не съществува? На пръв поглед той не вреди на никого, но дали поведението му не е болестно състояние? Как да се остасяме към него самият? Не сме коментирали пред него, че сме направили нещо като разследване зад гърба му и сме разбрали, че
всичко е негова измислица.
Поздрави!

Здравейте, имам нужда от съвет как да постъпя. Детето ми на 11 стана неволен свидетел на самоубийство, докато играе в градинката пред блока жена се хвърли от тераса. Трябва ли да направя нещо след случката? Изглежда спокойно, говори спокойно,но се притеснявам. Нямам идея трябва ли да се говори,какво да се говори....

Здравейте!

Намирам се в деликатна ситуация и имам нужда от помощтта Ви.
Имах връзка с мъжа, за който съм мечтала от години - поведение, отношение, визия и т.н.
Тъй като той живее в друга държава, нямахме много време да "изживеем" любовта си по стандартния начин, виртуалната ни близост беше по-застъпена: разговори/видео чат в рамките на поне 4 часа дневно. Той се прибра за известно време и се сгодихме(роднините му дори не честитиха). Правихме опити за бебе, но за съжаление не се получи. Бях щастлива с този човек. Караше ме да се чувствам жена.
Всичко беше прекрасно до момента, в който пак замина. Аз също щях да замина, но трябваше да минат поне няколко месеца по причини, независещи от мен, а именно - документи.
Продължихме да поддържаме "виртуална" връзка, но този пък сгодени. Усещах напрежение в себе си, породено от отношение на приятелите му(включително и част от семейството му), които не ме харесват и видимо не одобряваха, че ще се оженим. Разбрах от трети човек, че въпросните хора, които не ме одобряват за негова съпруга, са говорили обидни неща за мен пред третия човек. Когато разбрах това се почувствах зле и споделих на годеника си, че не ми е приятна тази ситуация и  не смятам че съм заслужила тези обиди и квалификации от тях.
Той не реагира по начина, който очаквах - да ме защити, да разговаря с тях и да се застъпи за мен. Така минаха 2 седмици - аз бях разочарована, че той не реагира, а продължава да се държи мило с тях, все едно одобрява постъпката им, а той пък беше ядосан, защото му напомнях, че очаквах да се застъпи за мен.....
Дойде деня, в който посрещнах рождения си ден сама, той се постара да ме зарадва с подаръци, но не и с присъствието си. За него по-важно в този ден не беше да дойде при годеницата си, макар и да е на хиляди км разстояние, а да излезне с приятели и да отидат на хижа, защото "се организирали от преди".
Тази постъпка, съчетана с нежеланието му да ме защити, ме накараха отново да му напомня, че не е редно аз да оставям близките си и държавата си, за да отида при човек, който явно не ме обича и не съм на първо място за него. Годеникът ми се разкрещя и заяви, че не им е родител, за да им казва какво да говорят и че те са негови приятели и всеки може да говори каквото желае, не могъл да пътува когато си иска, аз съм дете и не разбирам и подобни изрази.
Прецених, че е по-добре да спрем да комуникираме, но той продължи с желанието си да ме убеждава, че не съм права и "ми дава" няколко дни да помисля. Отговорих му, че не ми трябвят дни, за да осъзная, че годеника ми не е готов за сериозно обвързване и поемане на отговорност. Спряхме да комуникираме 5 дни, след което той ми написа, че си иска пръстена. Тъй като роднините му са в България, да го дам на тях.
Не очаквах тази развръзка, нарани ме много. Казах му, че е редно да си го вземе лично, защото той ми е предложил брак, но на него това не му се стори добра идея и продължи да изисква от мен да го дам на роднините му. Намеси се и човек от семейството му, който започна да ме заплашва, че ако не върна пръстена ще ме осъдят и т.н. - същия човек, който е злословил по мой адрес с приятелите му, сега се радваше че всичко между нас е приключило.
Казах на годеника си, че не трябва да намесва роднини или приятели, не е това начина - с намесване и заплахи. Беше наговорен от роднините и приятелите си срещу мен. Но той сякаш не ме чуваше, беше толкова озлобен и гневен. Цялата тази драма се разиграва в рамките на няколко месеца, в които той продължи  да ми пише да върна пръстена, като вече беше добавил и подаръците, които ми е подарявал за времето, в което сме били заедно, плюс това е накарал всичките си приятели (включително и тези, с които съм била в добри отношения)да ме блокират. Прецених, че всичко това не ми се отразява добре на емоционалното здраве и го блокирах, за да си спестя допълнителни огорчения.
Минаха няколко месеца без никакъв контакт между нас, но не се чувствам по-добре, а по-зле.

Защо трябваше красивата любов да се превърне в нещо толкова грозно? Чувствам се от части виновна. Осъзнавам, че явно той не е готов да постави годеницата си пред всичко, но имам чувства към него и ми липсва толкова много. Сънувам го, мисля за него, за нас...  Моля Ви, кажете ми как да постъпя, искам да имам контакт с него, все пак имахме планове за бъдещето. Просто си го искам...