Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте отново!
Четенето е хубаво нещо. Аз например много чета. Дори имах един приятел от студентските години, който често ме питаше по телефона: "Какво правиш?". Аз почти винаги отговарях: "Чета една интересна книга." А той ми казваше на шега: "Стига си чел! Нали знаеш, че алкохолът и книгите на никого не са простили!"
Но много по-ценно от четенето е действането. Затова направете и тези неща, които съм ви написал:
1. Кажете на детето, че е нормално  хем да обича брат си, хем да му се дразни и дори понякога да му се иска него да го няма на този свят.
2. Ако вие или съпругът ви сте първородни деца във вашето родителско семейство, разкажете му ПО ЗАБАВЕН НАЧИН, ТАКА ЧЕ ЗАЕДНО ДА СЕ СМЕЕТЕ, всичките си детски фантазии, насочени срещу по-малкото от вас дете, включително как сте си представяли, че може да се отървете от него или да му навредите.
Така детето ви ще се успокои и няма да си удря главата и да иска баща му да го набие. Ще си каже: "Щом мама /или татко/ е искала да изхвърли леля ми от креватчето, когато леля е била бебе, значи и аз съм напълно нормален човек и не е нужно да се самонаказвам".
Освен това ще си каже: "Значи мама не ме смята за лош заради моите лоши мисли към брат ми и все още ме обича. Какво повече мога да искам! Щом тя ме обича и мен, нека си го кърми и да се занимава с него. А аз ще си играя с моите приятели."
Това е. Направете тези неща, а не се опиянявайте само от книгите.        
Поздрави!

Здравейте изоисаха ми златен корен за стрес психически спрях да излизам и се затворих отделно инсулина ми е 15.80 захар 4.34 нали не е хипогликемия и това ме притеснява и диабет не работя златен корен дали ще ме оправи или някоя друг добавка да кажете нещо какво да правя благодаря предварително?

Здравейте!
Смятам, че поведението на детето отразява отношенията, които имате със съпруга си по между ви.
От къде съдя за това и какво имам предвид?
Казвате: " не говоря за бащата лошо, НО когато се нажежи обстановката, се намесвам". Обърнете внимание, че във всички изречения, които съдържат съюза "НО", истински важната информация се съдържа след този съюз.
Например: "Вярвам ти, НО вече не мога да рискувам да следвам съветите ти" /тоест - всъщност не ти вярвам/.
Така че става ясно, че отношенито ви към бащата е често неуважително и с готовност се конфронтирате с него.
Или, както вие сте написали, често си изпускате нервите и му правите забележки пред детето. /Тоест - викате му/
В тази ситуация бащата не е за него авторитет. Естествено и вие не сте, защото майката и бащата винаги си вървят в комплект. /детето например не може да отхвърля единия, без да отхвърля и другия/.
Но все пак майката е по-важния родител за всяко дете и в случай на такава конфронтация между родителите детето е склонно да застава на нейна страна.
Следователно детето прави всички тези досадни интервенции към баща си най-вече с цел да ви се хареса на вас, защото вижда, че и вие го неглижирате.  То заема страната на по-значимия родител и се държи арогантно с по-неуважавания и с по-слаба позиция родител.
И разберете колко е логично това, което се случва: двамата родители стоят един срещу друг, а не един до друг. Така те взаимно се неутрализират, губят авторитета си и детето става арогантно и взима властта в семейството. То лесно я взема в тази ситуация, но лошото е, че няма капацитета зряло да я носи. Говорим за 4 годишен човек все пак. Така че тази власт прави детето арогантно и невротично. То се огъва под нейната тежест.
Това е картината, която виждам.
Но няма да спрем до тук. Интересно е какви са причините да неглижирате бащата? Те могат да бъдат:
- влияние на предходна връзка /брак!/ - /негова или ваша или и на двамата/, което отслабва вашата връзка и ви настройва един срещу друг;
- влияние на хора от родителските ви семейства /бащи, майки, братя, сестри/, което отслабва вашата връзка и ви настройва един срещу друг.
- влияние на други значими фактори /кой колко пари изкарва, изневери и други/, което отслабва вашата връзка и ви настройва един срещу друг;
- и така нататък;
Тези причини е добре да се изследват и да се преработят, за да имате шенс да стоите един до друг, а не един срещу друг, в опитите си да възпитавате детето си. Важно е да го поставите на правилното му място в семейството, вместо то да си въобразява, че всичко му е позволено и властта е в неговите ръце.
Това е.

Здравейте!
За съжаление нямам никаква  представа от медицина.

ЖЕЛАНИЕ ЗА ЖИВОТ В УТРОБАТА
И двете неща, които споделяте, че правите - да си плачете сама в тоалетната или да се завиете през глава с юргана - отразяват несъзнавания стремеж на човека, когато страда или е в стрес, да се върне в утробата. Връщането в утробата е стремеж към изгубения рай, когато никой не те е закачал за нищо, а желанията са се задоволявали, преди изобщо да са възникнали. Тоест - това е живот отвъд желанията. Вечно блаженство!
Същият стремеж сякаш споделя и съпругът ви. Той също иска безметежно съществуване. Сякаш и двамата подклаждате един във друг това желание за безметежност, придружено от постоянно мрънкане.
Затова бих ви казал следното: един от вас е добре да излезе от желанието да си стои в утробата и да се мобилизира, като даде така пример и на другия, а не да си казва: "Щом партньорът ми е така, и аз ще съм така".
Какво означава това на практика?
Споделяте, че ви назначават предимно на временна работа.
Стойте на сто процента в тази временна работа. Не се дръжте там като човек, който чака да го освободят. Ще ви дам пример. Преди петнайсетина години работех в  офис с други хора и взеха временно едно 18 годишно момче да вкарва  рекламата ни в интернет. Това момче дойде и преди да започне,  попита следното:
- Първо искам да знам какви са нашите цели. Къде сме сега и до къде искаме да стигнем?
Той от първия миг говореше като един от нас. Питаше : НИЕ накъде вървим. Това "чувство за ние" може да го проявите дори ако са ви назначили за една седмица. И тогава няма да е лесно да ви освободят.
С една дума - излезте от утробата!
Поздрави!

Здравейте!
Имам съпруг и дъщеря на 21. Скоро ще стане на 22. Тя е упорита и целенасочена но само в това, което я вълнува.
Когато беше на 7 ѝ откриха сколиоза и това до голяма степен е повлияло на възлагането на битиви ангажименти към нея. В смисъл, за да не й е тежко съм правила повечето неща аз. Та в битов план е незряла, разпиляна, леко „мърла”.
Примерно има ангажимент от една година да пуска прахосмукачка в стаята си. Прави го рядко. Събират се вълма от прах и косми. Случва се да я подсещам и дори аз да чистя. (Има алергия към прах)
Отделно дрехите, чисти и носени се трупат на купички. Гледам да не досаждам, но периодично я подсещам, да обърне внимание в какъв хаос живее.
В професионално отношение е трудолюбива. Вниманието й е изцяло ангацирано с проектите, по които работи и често стои до посред нощ, за да ги направи.

Бракът ни е сравнително стабилен, бих казала, че има и любов.
Не сме „богато” семейството. Едва преди две години си купихме апартамент в София.
Дъщеря ни учи и от лятото работи по своята специалност. Предложили са й да подпише трудов договор със заплата 1200, нетен доход.
Това всичко е обяснителен текст за ситуацията.
Тя от тийнейджър е заявявала, че ще се изнесе да живее отделно от нас.
Разбира се това е очаквано.
Вчера ни заяви, че търси квартира. Не е наясно дали иска сама или със  съквартирант.
Този разговор е воден, но вчера се разрази направо скандал вкъщи.
Накратко аз съм против, защото заплата й е малка и ще й е много трудно да се справя. Знам, че ще се справи, но мнението ми е, че многото трудности рано изхабяват човек. Особено в ситуация, когато това може да се избегне. Има си отделна стая вкъщи. Не е ангажирана с нищо от домакините задължения и има пълна свобода. В момента целта й би трябвало да е да завърши, да натрупа опит (учи анимация) и ако има възможност от заплатата да си спести някаква сума за момента, когато наистина ще е готова да се изнесе.
Дъщеря ни плаче и казва, че разбира доводите ни но вкъщи се чувства неуспяла и неудачник, и нереализирана. Счита че в ситуация да живее сама и да харчи за издръжка 90% от доходите си ще е по-щастлива.
Съпругът ми в разгара на разговора си изпусна нервите няколко пъти. Накратко имаше обиди и към двете ни.
Към нея, защото напразно сме инвестирали сртедства и надежди, и очаква да вижда ситуацията по-реалистично.
Към мен се изказа, че аз съм виновна за това, че съм изпуснала възпитанието на детето. Дъщерята била по-близка с майката и ме обвини за неуспех във възпитанието й.
Това накратко.
Много ви моля за насоки в тази ситуация!
Поздрави!

Здравейте отново, г-н Стефанов! Темата Ви стана много популярна и изключително полезна!
От отговора Ви към потребител ми се завъртя един въпрос - как родител към когото на моменти отношението е неуважително от страна на другия родител да отстоява авторитета си? Знам, че в семейството трябва да има заедност, но не винаги във всичко в реалния живот е така. Благодаря!

Здравейте .. имам паническо разстройство отключва се за 2 ри път … отключи се от баща ми преди години … но сега е насочено към приятеля ми крещя му искам да го напускам изпадам в кризи искам да отида при майка ми само това ме интересува в този момент .. но след това се успокоявам почвам да мисля реално и ми минава … ходих на психиатър и ми изписаха лекарства … въпроса ми е може ли това към баща ми да се е прехвърлило към приятеля ми и имам ли нужда от психотераия мога ли да спася връзката си … ще ми мине ли … ??

Да, смятам, че е добре да отидете на психотерапия.
И е напълно възможно причината да е случката с баща ви.
По-скоро - цялостните отношения с баща ви.
Можете и да ми пишете на лични, ако чувствате доверие и искате сесия.

Здравейте!
Ще направя кратък коментар в няколко посоки:
- много ме жегна, когато прочетох да наричате дъщеря си "мърла". това е твърда много при поблично изказване и то в писмена форма, при която човек има време да си овладее емоциите. Това изказване идва да покаже, че в чувствата ви към дъщеря ви има нещо прекалено. А ние влагаме нещо прекалено в чувствата си към децата си, когато привнасяме в тях чувства, които имаме към друг човек. В тази връзка една от хипотезите ми е, че смятате мъжа си /или някой друг важен член на родителското си семейство/ за мърльо, но го крещите на дъщеря си, така че и той да го чуе. ТОЕСТ - заливате дъщеря си с гнева, който имате към съпруга си /или друг важен за вас човек/.
- втората ми хиротеза е, че пренасяте тук вашите отношения с майка си. Например ако мислите, че тя не ви е дала достатъчно, защото е била студена, изискваща или пъс рано е починала или просто не е била налична и сега сте се вкопчили в дъщеря си да ви даде това, коеето не сте получили от нея.
И в двата случая големият семеен психотерапевт Мъри Боуен говори за трионгулация /създаване на триъгълник в семейните отношения/. При триангулацията вместо да действаш пряко към обекта, който ти е причинил дискомфорт, ти го правиш косвено, като въвличаш във вашите отношения трети човек, който е слаб и беззащитен /най-често това е детето/
Така че казвам го в прав текст - не е редно, дори  е жестоко и проява на родителска незрялост да се вкопчвате така в детето си, което иска да е самостоятелно.
Обръщам ви внимание на още нещо, което казвате: че в служебвите си ангажименти тя  старателна и целенасочена. Тоест - немотивирна е в къщи, защото се чувства потисната и не на място. Тя е 22 годишна жена и има нужда да е самостоятелна, а не да ви се обяснява какво прави и с кого излиза...
Добрата родителска реакция при такова желание на 22 годишна дъщеря е: "Добре, радвам се, че си набрала кураж за толкова важна стъпка. Аз мога да те подкрепя, ако искаш, като ти помогна с първия наем, А тук стаята ти ще си остане подредена за тебе, ако имаш нужда."
Защото работата на родителя на 22 годишва жена е не да се грижи за нея, а да е на разположение в случай на нужда. Но най-вче ще е добре да се фокусирате върху неизползвания в момента потенциал, който имат отношенията със съпруга ви.
Интересно е да си спомните и как протече вашето отделяне от родителите. Може би чрез бягство от ваша страна. И сега си казвате: не съм ли од по-добър родител от моите родители?!? Защо детето ми иска да избяга?"
А то не иска да избяга. Просто Животът го вика за роля, по-голяма и по-красива от детската.
Това е накратко.

Здравейте, благодаря за отговора!
 Близо е до това, което очаквах да чуя.
Думата, която ви е жегнала, не е само моя констатация, разбирам как звучи в писмена реч, беше опит за обективност.
Не сте разгледали реакцията на съпруга ми към мен и много бих искала да чуя насока и там.
Поздрави!

И за него не бих добавил нищо по-различно. И той вероятно пренася към детето чувства,
които са към вас или към подителите му.
А сега погледнах и предходната ни преписка и направо ви питам, дали в дъщеря си не виждате сестра си? Дали не се опасявате, че и тя ще се провали като нея? Дали агресията, която стои в отношенията със сестра ви, не се пренася и към дъщеря ви?
Но нека все пак и да ви кажа и нещо оптимистично от моя практически опит с доста семейства.
Много често, когато в родителския дом и семейство детето се чувства не на място,
това изостря отношенията. Защото и родителите лазбират така нещата, но просто им е трудно да пуснат детето.
И сега оптимистичното: когато детето си тръгне и се отдели успешно, много често родителите се преоткриват отново като партньори. Връзката им се задълбочава.
Добре е да вървите към тази възможност, а не да се самоблокирате като семейство.
Започнете повече време да прекарвате заедно, отидете отново на любимите си места...
Поздрави!

Благодаря Ви, поздрави!

Здравейте . Моля за съвет ,мисля си че съпругата ми сграда от феминизъм или ако мога да го нарека някаква мания. Моля ви дайте ми съвет . Имаме 2 прекрасни сина ,баткото на 9 години ,малкия е на 2 годинки. От 1 година и половина не е престанала да мрънка как иска веднага нова бременност, зада има дъщеря ,аз не се чувствам готов да имам още едно дете,на всичкото отгоре се държи с децата като с мащеха ,крещи им ,мен ме обвинява че съм правил само момчета ,че пола зависел от бащата ,едва ли не ми заяви ,че изпитва злоба ,че аз съм имал 2 наследника,а за нея нито едно момиче. Тези обвинения едва ги търпях ,но вече от 3 месеца отказва дори да видим полов живот ,седи си в другата стая сякаш живее сама в тази къща ,затворила се е ,плаче много често .  За капак на всичко купува бебешки женски дрешки . Не виждам изгледи нещата да се оправят,когато искам да отидем на психолог,отказва с думите - " Психологът няма да ми даде мечтаната дъщеря", повстря че живее в ад ,че ще намери друг ако не направя нещо по въпроса,щяла да се бори. Семейството ми ще се разпадне ,не знам какво да направя,как да постъпя ,срам ме е ,че искам съвети тук . Моля ви дайте идея какво да правя ,каква е тази нейна мечта \мания не знам .

Здравейте!
Опитах се да се вчувствам в това, което става със жена ви. Да си представя, какво я движи в нейния бяс, когато отхвърля момчетата и иска момиче.
Може би в нейното родителско семейство момичетата са били отхвърляни. Може би тя самата е страдала от мъжете /баща, дядо, брат/, които са смятали, че момичетата са по-долна категория деца и че мъжете превъзхождат жените. Чувствала се е наранена и е искала да си отмъсти.
И сега изведнъж се оказва, че този, с когото е очаквала да реализира отмъщението си, като ражда от него  момиче след момиче, докато е във фертилна възраст, е негоден да създава момичета.Застава на страната на "врага".
Какво ми идва на ум?
Първо - ако вашата жена роди момиче, нищо чудно това да ѝ донесе най-голямото разочарование. Защото от него тя ще очаква да реяализира мечтите ѝ, а то при всички случаи ще бъде обикновено човешко същество.
Възможно е , ако ѝ кажете написаното по-горе, тя да се замисли. Но тук при всички случаи има много дълбок проблем, свързан със солидарността на жена ви с много жени от нейния род, които са били онеправдани и считани за второ качество хора.
Тоест - добре е тя да се консултира с професионалист.
Другата артернатива е да говори  с нея човек, на когото има доверие.
Бихте ли ми казали нещо повече за нейното родителско семейство и нещо в нейния род, което е свързано с темата?
Поздрави!