Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Да, ето това е дефекта на консултациите с писане.
Не съм казал достатъчно ясно най-важното.
Не съм казвал да му кажете: "Съжалявам, че аз се родих, а ти не"
Казал съм ДА ГО ПОПИТАТЕ как е за него, че съжалявате, че сте се родили.
Това е важно. Защото вие обичате този близнак и съжалявате, че сте се родили, а той не.
НО пропускате, че той също ви обича, и би ви казал: "Ти живей спокойно живота, който ти е даден. "
Достатъчно е да си мислите за него и да си представяте, че когато сте на хубаво място, му го показвате и на него.
Поздрави!

Да, това е по-възможно.
Просто си представете този мъж и му кажете във въображението си:
- Ти заслужаваше повече!

Здравейте, д-р Стефанов,

Имам нужда от Вашата помощ, защото се чувствам объркана.

Опитвам се да мисля в позитивна насока, но понякога ме налягат едни особени мисли - защо животът на едни е по-лесен?

Не искам да се оплаквам, а по-скоро да Ви разкажа, за да разберете какво имам предвид.

Аз съм на 30 години. От 10 г съм с моя приятел, който за мен е всичко - семейство, мъж, приятел, партньор в живота!
До 20 живях с родителите си. Никога не срещнах подкрепа от тях, за каквото и да е. Завършила съм елитна гимназия, не са ме пращали на уроци, сама се подготвях. След това влязох в университет, пак самостоятелно се подготвях. Тогава се влизаше трудно и въпреки това успях да се класирам елитна специалност. Те не бяха съгласни да уча нито това, което влязох в средното, нито висшето. В крайна сметка уж бяха много щастливи, че съм студентка, но не им харесваше да издържат студент. Имам брат, който е по-голям от мен и вече си беше хванал хляба в ръцете, нямаха ангажимент към него. И на него не му помагаха особено, като беше студент. След първата година видях, че съм направила грешка, да повярвам, че ще получавам някаква подкрепа (и финансова) от тях, хванах се на работа (4ч, за да смогвам с учението- бях редовно обучение), но взимах много малко пари.

Запознах се с моя приятел, заживяхме заедно. Имали сме много тежки моменти, които са ни направили още по-силни, защото не можехме да се стабилизираме финансово. Родителите ми оставаха слепи за това нещо, като цяло не се интересуваха дали имам днес какво да сложа на масата. А е имало моменти, в които не сме имали нищо в хладилника. Постепенно си стъпихме на краката. Аз още в четвърти курс започнах работа на пълен работен ден, някак избутах и последната година и завърших. От там кариерата ми не тръгна лошо, работех все по-добри работи и се чувствах много добре. Приятелят ми също успяваше да се реализира добре и в момента мога да кажа, че сме доволни какво постигнахме.

Естествено, едно "браво" не чух от майка си дори. Мина се време, реших да запиша магистратура в друга област. Следователно трябва да е 2 години, платено. Похвалих се на майка си. Тя не успя да запомни дори какво съм записала да уча. Междувременно родителите ми се разведоха. Майка ми страда много, аз с каквото мога, помагам, свидетелствах в нейна полза, квартири, лекари, каквото се наложи, винаги откликвам.

За тези години се наложи два пъти да ме оперират от ретинирали мъдреци, контузих се жестоко в коляното, хапа ме животно и имах страшно възпаление, откриха ми метаболитен проблем и два пъти годишно се налага да правя скъпи изследвания и консултации с лекари. Познайте кой е единствения човек, който се интересува от тези мои проблеми? Само моят приятел е бил до мен винаги, грижел се е и ме е подкрепял. Качих килограми покрай работата на стол, защото бях много стриктна и работех ужасно усилено, за да градя кариера. Съответно се оказа, че с метаболитния проблем отслабването е сложно. Отново никакво разбиране...

Макар с ограничени ресурси, с моя приятел обиколихме няколко европейски страни, никога не бях излизала извън България. Майка ми дори не помни, като съм ѝ разказвла, че сме ходили в еди си коя страна...

Ходя да виждам майка ми през няколко дни, винаги ѝ нося нещо за хапване. Един път не ме е посрещнала с нещо сготвено, дори най-елементарна салата да ми нареже. А тя готви вкусно, дори много.

Зимата баба ми се разболя от ковид и се наложи да постъпи в болница. Майка ми беше единственият човек от семейството, който можеше да си вземе неплатен отпуск, за да се погрижи за баба ми, която живее на друго място. Така тя замина, аз се погрижих за сметки, наем, всичко финансово.

В цялото това нещо, аз гледам хората около себе си... родителите им помагат с внуци, организират им сватби, правят им подаръци тип - почивки, екскурзии. Моята майка дори не може да запомни каква специалност съм записала да уча в университета. Подаръци за рождените дни не съм получавала от дете. След развода баща ми спря да комуникира тотално с мен, преди това също не бяхме особено близки, но за Коледа и рождени дни се чувахме. Нямам ключ от родния си дом вече, нито от вилата. Сега трябва да се прави един спешен ремонт на вилата и баща ми е казал с брат ми да си поделим разноските. Представете си за каква наглост става дума...

Майка ми има сестра. Тя е уникален човек, много обичам моята леля. Винаги се е дъжрала много добре с мен и брат ми и много ни е обичала. Тя има дъщеря- братовчедка ни, с която аз съм на близка възраст. Като бях дете казвах, че искам леля да ми е майка. Тя е изключително грижовна и добра. Постоянно помага на другите, много помага на майка ми, грижи се за баба, сеща се да ни прави дребни подаръчета за празниците. Леля ми не е богата, работи и тя за една заплата, но има отношение към семейството. Винаги прави всичко за нейната дъщеря. Помага ѝ много финансово, нищо, че братовчедка ми работи за повече пари от нея. Живеят заедно, леля ми готви, чисти, оправя, пазарува.

Казвам всичко това, за да разберете защо аз се замислям за тези неща. Представете си как аз се прибирам от работа, пускам пералня, пазарувам, готвя, уча, ходя по изпити, спортувам, намирам време за всички задължения. В следващия момент ако искам нещо - трябва да се боря сама. Ако искаме ремонт - спестяваме пари с приятеля ми. Ако искаме сватба- спестяваме пари (и неговите родители са го оставили сам да се оправя от преди много, много години). Контузвам се, налага се ЯМР, лекари, скъпи изследвания. Ако имам възможност, плащам си.

Братовчедка ми се контузи много сериозно. Леля ми ходи по болници с нея, плаща на лекари, операции, всичко прави. Моята майка не може да запомни какво уча в университета. Кажете ми, защо се случва така?
Защо някои хора получават всичко по-лесно, а аз не мога да разчитам на родното си семейство за елементарни неща, недай си боже нещо по-сериозно?

Тежи ми, че родителите ми нехаят за мен. Че един път не са се поинтересували дали имам нужда от нещо, дори някакъв дребен жест... имам чувство, че ако ми се случи нещо лошо, пак всичко мен ме чака и разбира се, приятелят ми, който за секунда не ме е оставил.

Здравейте, аз съм мъж на 33 години, виждам че консултирате искам да си споделя проблема,  имам приятелка която много обичам, но имам следния проблем от началото на връзката ни аз си мислех че нещата с нея са прекалено хубави за да са истина защото тя е много красива и си мислех че не съм достоен за нея, и че ще ме остави при първата издънка за това започнах да я лъжа и да се преструвам че съм друг лъжех я почти за всичко за да няма проблеми, но дойде момент в които тя се усети и започна да разследва нещата и постоянно се карахме за всяко едно нещо и нещата се превърнаха в един вечен скандал, тя загуби доверието си към мен дори и да правех правилното тя си мислеше че е неправилно за което я разбирам, на скоро ми поиска фб информацията ми за последните две години на зад да види какво съм правил зад гърба и, аз се дърпах много но накрая и я дадох и там тя намери писаници с жени които не съм имал намерение да докосне дори но ги имаше, намери неща който съм я лъгал за някакви неща а аз винаги съм я лъгал защото не е било страх да не я загубя а не заради нещо друго и сега нещата са извън контрол и тя ми няма доверие за нищо много ще се радвам ако някой или вие може да ми дадете някакво решение на нещата защото много я обичам и искам да съм си с нея, Благодаря ви много

Здравейте! Искам да попитам от къде в народопсихологията идва вярването "много хубаво не е на хубаво"? В семейството ми как дете този израз беше особено на почтит, непрекъснато се даваха примери, правиха ми забележки да не се смея и да не радвам много, защото да не стане нещо лошо. В съзнанието ми дълбоко залегна убеждението, че не трябва да бъда щастлива, че ако си позволя да се почувствам щастлива, то това неминуемо ще доведе до нещо лошо и трябва да живея винаги с нещо негативно "за да не дойде онова голямо зло".. Отдавна не бях се замисляла за това, но скоро чух случайно този израз " много хубаво не е на хубаво" и нещо отново ме жегна.... Защо е така? Какво кара хората да живеят с този страх и сами да поставят бариери пред позитивното в живота? Благодаря!

Здравейте!
Това, което описвате във въпроса си, наистина е причина за душевна угнетеност и безцветен живот за много хора. Дали е свързано с народопсихология не съм сигурен, защото го има навсякъде по света.
Имам предвид - навсякъде по света има семейства, в които радостта е забранено чувство. На радостта се гледа с подозрение. Сякаш ако изпитваш радост, на теб не може да се разчита.
Смятам, че традиционните религии са изиграли не малка роля хората да бъдат притискани към достойнството на страданието.  Това се отнася особено за Средновековието. Например в Русия до седемнайсти век смехът е бил официално забранен.
В мюсюлманския свят и до сега се гледа така на смеха и радостта. Особено на жените! Например ако на сватбата си една жена показва радост и се забавлява, тя бива гледана с лошо око. Редно е на сватбата си тя да демонстрира, че е тъжна. Дори да плаче. Иначе все едно е развратна и очаква с желание и радост  предстоящите сексуални преживявания със съпруга си.
Стигнахме до нещо голямо. Забраната да се радваш е свързана традиционно  със сексуалните ограничения. Официалните религиозни ръководители и в християнството и в исляма полагат огромни усилия да контролират сексуалния живот на хората. А радостта и сексуалността са органично свързани.
Фройд е писал за това, че шегичките и вицовете най-често имат сексуален подтекст.
И затова и религиозните водачи и родителите и възпитателите, които искат да упражняват контрол, да  подчиняват, да внушават чувство за вина, не одобряват радостта и смеха. В тях има еротичен заряд. А като владееш сферата на еротичното, ти владееш целия емоционален живот на човека. Защото жизнената енергия е всъщност еротична енергия.
Друга причина - чисто психологическа - хората да са предпазливи с радостта , е следната: ако показваш, че си радостен и с теб всичко е наред, често оставаш без подкрепа. За да е сигурно, че ще те подкрепят родителите, за да се интересуват от теб приятелите, трябва да си нещастен. Повечето хора имат приятели в нещастието. И чувствително по-малко хора имат приятели в щастието. Затова е толкова разпространена практиката хората да се правят на жертви. защото това ти осигурява моралното право да ИЗИСКВАШ ГРИЖА. Заради това морално право на жертвата да изисква грижа се получава така, че властта в семейството винаги се държи от жертвата. Този, на когото всичко му е наред, няма право да иска каквото и да било. Той трябва да си мълчи и да прислужва с каквото може на жертвата.
ПОРАДИ КАЗАНОТО ПО-ГОРЕ можем да направим извода каква е ролята на радостта. Радостта е едно от базисните човешки чувства. Тя си има функция и нейната функция е да свързва хората. Когато сме радостни и някой сподели нашата радост, радва се заедно с нас, ние се чувстваме свързани чрез една много силна жизнена енергия. ТОЕСТ - забранявайки радостта, хората с власт ни забраняват да се свързваме. Притискат ни да бъдем мрачни, мнителни, недружелюбни и самотни. За да бъдем по-лесно управляеми.
Натискът върху радостта, който традиционно се упражнява от религиите, сега се упражнява отново от силните на деня. Сега натискът върху човека от модерния свят е да бъде успешен. Успехът се представя за еквивалентен на щастието. Но това дълбоко не е така. Какво значи да си успешен? Какъв е критерия? Критерият винаги е свързан с това да се сравняваш с другите. Да влезеш в състезание с тях. И това е днешният начин да потъне човек в самотата и безрадостното съществуване. Карен Хорни /известна психоаналитичка/ пише, че основната причина за страдание на съвременния човек е невъзможното за осъществяване  желание хем да бъдеш пръв, хем да бъдеш обичан от всички. Така че като ни забраняват радостта /желанието да бъдем обичани и свързани по един радостен начин с другия/ така ни тласкат към успешността /да се претрепем от работа, за да сме угодни на някого, но не на себе си/.... Затова на книжния пазар е пълно с книги за психология на успеха. А на мен ми се иска да напиша книга, която да се казва Успехология на психиката /как превръщаме успехът в център на вътрешния си живот за сметка на радостта, свъраността, жизнеността/
Дано съм отговорил на въпроса ви. Той наистина има такива важни измерения и затова го разгледах в по-широк план.
Поздрави!

Много Ви благодаря за изчерпателният отговор!

Здравейте!
Тя е красива, а вие очевидно си живеете от малък седна  програма в мозъка, която гласи: "Аз не заслужавам!". И тази програма ви е поставена от родителите и възпитателите, които не са имали доверие във вас, внушавали са ви, че не ставате... И заради програмата "Аз не заслужавам!" не си представяте как така една толкова красива жена може да харесва един толкова обикновен и незначителен мъж.
Тук ще кажа първо най-важното. Защо програмата "Аз не заслужавам!" ни пречи да бъдем щастливи в любовта и в живота като цяло?
Защото ЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПОЛУЧИ САМО КАТО НЕЗАСЛУЖЕН ПОДАРЪК!!!
Какво имам предвид? Представете си, че вие сте си харесали тази жена и сте започнали да се стараете да станете достоен за нея. Тоест - тези неща, които сте я лъгали, че представлявате, наистина сте ги постигнали в живота, ЗА ДА ВИ ХАРЕСА ТЯ.
При това положение изобщо няма как да сте щастлив, защото вие сте се трепали да се промените, да постигнете нещо, за да сте достоен за любовта ѝ. Тоест - все едно получавате от нея ПЛАТЕНА ЛЮБОВ, като от проститутка. Любов, която не е свързана с това, което сте по природа като човек и като мъж,  а с това, че сте си платили, за да я "заслужите".
И след като сте неспособен да получите любовта и щастието като незаслужен подарък, вие изобщо не можете са повярвате, че ще ги получите от тази ослепителна жена, до която всъщност не смеете да се докоснете.
Затова във ФБ поддържате "база данни" с други жени, не толкова ослепителни, които ви служат като резервен вариант. Да не останете с празни ръце, когато тя осъзнае колко всъщност вие не струвате.
Само че вие струвате. Но не го вярвате. А тази жена, която не е глупава, е видяла, че вие струвате и затова е с вас. Но вие не вярвате, че струвате, и затова не сте с нея.
Тоест - вие сте зарязали нея, и то отдавна, още в началото. А не е тя тази, която ще ви зареже.
Но истината е по-страшна: вие сам себе си сте зарязали. Защото сте си наумили, че трябва да сте супермен, та някоя жена да ви хареса. Че сте твърде обикновен за женските претенции на една красива жена.
Ще ви кажа две неща:
1. Никоя нормална жена не иска до себе си да има такъв супермен. Жените се много по-заземени от мъжете и искат един най-обикновен мъж, който да е грижовен и да ги обича.
2. Всяка жена, в която сте влюбен, е красавица във вашите очи! И ако не сте подготвен да приемете щастието и любовта като незеслужен подарък от тази красавица, ако сте подвластен на програмата : "Аз не заслужавам!", ще си оставате винаги с празни ръце.
Но как да върнете тази програма? Не мога да кажа просто така. Първо трябва да разбера как сте я получили. Най-често това става, като ни сравняват като деца с другите деца и ни казват, че те са по-добри, по-умни, по-послушни .... с една дума "по-заслужаващи" от нас.
Бъдете здрав!

Здравейте, уважаеми г-н Стефанов.
През изминалия уикенд изживяхме кошмар. Моля за мнението Ви дали сме реагирали адекватно и за съвети как да процедираме занапред.
Имаме две деца: дъщеря на 22г. и син на 15г. Говорили сме с двамата за вредите от алкохол, наркотици, цигари и вредни субстанции. До петък сме нямали поводи за тревога. Децата ни са умни, ученолюбиви и съвестни. В петък синът ми звъннна да ме пита дали го пускам на рожден ден на дете от съседен клас, на който са канени и три от най-добрите му приятели, които живеят в близост до нашия блок. Каза, че бащата на едното момче ще ги закара, а на другото ще ги прибере. Рождения ден щял да се проведе от 18,30ч. в пицария на центъра. Пуснах го - до сега всички рождени дни, на които е ходил са се провеждали културно - пица, безакохолно, игри в присъствието на родители на рожденика. Предложих му, ако се наложи да ги прибираме ние да ни звънне до 21ч. Стана 21,30-22ч. не се прибра. Звънях му - не вдига и малко след това ми звънна майката на единия приятел, за да ми каже, че сина ни паднал, счупил си зъб и с линейка го откарали в болница. В болницата се оказа, че е бил пиян и е припаднал. На другия ден след разговор с децата и майката на рожденика се оказа, че майката предложила на детето си да му наеме същата зала за рождения му ден на 12 май и да му организира парти, на което да присъства и тя, но младежа отказал. Идеята обаче явно му харесала и в рамките на 20 дни със съдействието на по-големия брат на свой приятел е наел залата, купил водка, балони с райски газ и наргиле.
Нашите 4-ма младежи ги закара около 19ч. бащата на единия, но не е влязал вътре. Оказало се, че няма нищо друго, освен водка и вода. Нямало нищо за ядене и никакви пълнолетни хора. Рожденика решил, че ще поръча по-късно да им занесат няколко пици, но това така и не се случило. Нашите хлапета уж не пушили наргиле и не дишали от балоните с газ, но пили водка и така или иначе са дишали възуха в залата. Синът ми си е вкъщи вече и се чувства добре - съжалява, извинява се. Говорихме му много в събота, неделя и днес. Събрахме 4-мата младежи и родителите. Надяваме се да са си научили урока. За да го предпазим сина ни от него самия решихме, че поне 1 година няма да го пускаме на никакви рождени дни. Казахме, му, че не трябва да употребява твърд алкохол, цигари, наргилета, докато навърши пълнолетие, а завинаги да избягва наркотици и странни вещества. Рожденика е по-далечен негов приятел и го посъветвахме да се дистанцира от него. Говорихме му спокойно, без крясъци, бой и ексцесии. Страхувах се, ако го навикаме и накажем строго да не го отдалечим от нас и да спре да ни споделя. Ужасявам се от факта, че ако реши може да злоупотреби и в рамките на следобедните часове от 14ч. до 18ч, докато се върна от работа да направи някаква глупост пак. Помолих агитката да се грижат един за друг и ако видят, че един от тях залита в грешна посока другите да го спират. Много се надявам да са се осъзнали. Какво друго можем да направим, за да има по-добър ефект? Питах го дали иска консултация с психолог, но той категорично отказа.
Благодаря Ви предварително за отговора!
Желая Ви приятен следобед!

Много неща от тези койито ми казахте са така, искам да кажа че съм си признал всичко което съм направил до сега и нещата са други, просто тя не го понесе добре и сега е много разочерована от мен,  моля се всичко да е наред и нещата да се наредят защото съм нов човек благодаря много

Тук съм писал и друг път, че любовта и истината са като сиамски близнаци. Не са залепени една за друга и не могат една без друга. Няма как да запазите любовта, ако не сте във истината. Не е измислен такъв начин. Успех!

Здравейте, г-н Стефанов,
имам нужда от помощ за голямото ни дете, което е на 6 години и половина.
До сега вярвах, че четенето на книги за възпитание на децата, че личните примери около нас и инстинктът ми като родител са достатъчни да възпитавам и отглеждам едно пълноценно дете... но усещам, че имам нужда от насоки, съвети и подкрепа.
Някъде по пътя до тук сигурно съм сбъркала, защото виждам, че моите методи не работят и не се справям. А понякога чувства и провал от своя страна.

С моя син трябва да поработим върху няколко неща... и ще ги систематизирам така:
1. Той е дете, което е захранено с всякакви храни...но в един момент (не мога да посоча кога се случи, може би към втората му година) отказва да яде каквите и да е било зеленчуци и плодове. С много зор успяваме да го накараме да опита нова храна: в повечето случай това са плодове и зеленчуци. Например яде само ябълки, банани и пъпеши, от зеленчуците това са: краставици, моркови и царевица. И с това се изчерпва менюто му.

Да кажем, че се примирихме с това. По-големия проблем е, че на него му става гадно като види на масата салата от домати, ягоди и тн. Например преди време имаше чушки пълнени с кайма и ориз, и докато махах чушката, защото той яде само каймата и ориза, той извърна глава и си запуши устата сякаш щеше да повърне всеки момент. Каза, че му е станало гадно. Преди година една от госпожите в градината, настояла той да опита прасковите и е повърнал там. Другото, което ме притеснява е, че той не смее да откаже на госпожата. За него думата на възрастен явно е закон. Разстройва се и може да се разплаче, но няма да откаже. Така се е случило и в градината. Въпреки отказа си, г-жата е настояла. Явно е хапнал парченце праскова и е повърнал веднага. Говориме си вкъщи много често, че той трябва да си отстоява позицията, когато не желае да направи нещо, но не съм сигурна дали има ефект. Забелязва се, че иска да откаже и му застава една буца в гърлото и не мога да изрече мислите си на глас. Това се случва винаги в разговор с възрастен човек. В момента в който той не получи нещо или не се вслушат в него, той се разстройва веднага и се разплаква....

2. Това е второто, върху което много бих искала да поработим. Неговата чувствителност и емоционалност. За дребни работи, той е готов да се разплаче, но не и да поговори с нас. Често се случва да не може да му се угоди на желанията и с нормален тон да му се обясни, че сега няма как да се получат нещата... сякаш не го разбира или отказва да разбере, запова да плаче веднага. Не е преиграване, нито симулация. Имам лични примери около себе си, знам горе долу за какво става въпрос. Неговото си е истинско страдание. Свива раменете на топка и откзва да чуе какво искаме да му кажем. Стигаме до момент, в който с баща му започваме да се ядосваме, че за пореден път той предпочита да се разплаче, вместо да поговори с нас. Изчерпаха ни се идеите за това как да реагираме в такива ситуации.
Най много ме притеснява, че от септември ще бъде в 1 клас и познавайки днешните деца, те ще го смачкат още повече. Той не може да тропне с крак и да каже това няма да стане така и така. Той ще избере да се разплаче. Искам да помогна за играждането на един уверен в себе си и със самочуствие човек. Защото нещата ми се изплъзват... не съм сигурна, че искам да чакам на "улицата да го научи на нещата от живота".
Ако има значение, аз съм била много тихо, плахо и затворено в себе си дете. Още нямам обяснение и отговори защо съм била такава. С времето както казват хората се поутраках и поучуках, но това се случи след 18-20 ми година. Искам сега да помогна на детето си да бъде по-смело в някои отношения. Да не се притеснява да каже нещо пред по-голям от него или да откаже нещо, което го карат да прави.

Благодаря Ви предварително!

Здравейте господин Стефанов,
 нещо написано от Вас силно ме заинтригува, а си признавам, че не мога да разбера какво точно имате предвид.

Имам много, много силно изразено чувство за хумор. На 35 години съм, зодия Телец ♉ не знам дали има някаква връзка.
Чувството ми за хумор е перманентно, не изчезва, постоянно се проявява и почти не съм срещала човек с такова чувство за хумор като моето. Понякога дори се чудя какво толкова съм казала, че хората се заливат от смях. Иначе съм обикновен човек, нищо особено нито на външен вид, нито като знания и умения.

И тук ако е възможно и Ви се занимава с мен, ще Ви помоля да преведете този абзац на прост език или да дадете някакъв прост пример, защото не мога точно да разбера връзката между чувството за хумор - смяха - еротиката - жизнената енергия, а много ми се иска да си го изясня. Или пък ми дадете някакъв линк на който мога да прочета.

"А радостта и сексуалността са органично свързани.
Фройд е писал за това, че шегичките и вицовете най-често имат сексуален подтекст.
И затова и религиозните водачи и родителите и възпитателите, които искат да упражняват контрол, да  подчиняват, да внушават чувство за вина, не одобряват радостта и смеха. В тях има еротичен заряд. А като владееш сферата на еротичното, ти владееш целия емоционален живот на човека. Защото жизнената енергия е всъщност еротична енергия."

И още нещо - човек ражда ли се с чувство за хумор. Как става така, че един човек има чувство за хумор, а друг не? Вярно ли е, че хората с чувство за хумор са по - интелигентни? Както споменах доста далеч съм от някаква лукративна работа, най - обикновен човек.


Благодаря Ви предварително

С уважение

Здравейте, д-р Стефанов. На 29 години съм, от няколко месеца имам връзка с бивш колега, който е на 42 години. Преди почти три години работихме в една и съща фирма. Той беше един от малкото хора, с които контактувах във фирмата тогава. Тогава той беше доста приказлив, харизматичен, мъжествен със самочувствие, ерген, свободен мъж. Отстрани погледнато ми изглеждаше като човек, който търси женско внимание, винаги шегувит, явно това е неговият начин, така да го нарека да сваля жените, като създава една приятна и шегувита обстановка. Още първите дни във фирмата забелязах, че ме гледа като хищник, с много голям интерес... може би като нова колежка съм предизвикала любопитството му и явно ме е виждал и като сексуален обект. Няколко пъти ми е правел някакви комплименти. Мнението ми за него беше, че е приятен събеседник, но сваляч. След 6 месеца напуснах, работа, не помня как си разменихме телефонните номера с въпросния колега и не след дълго започнахме да си пишем. В повечето случаи говореше за себе си, хвалеше се, че е спечелил някакви кокурси с проекти, по които работи и понякога е имало някаква закачка, явно е търсел внимание и е искам да се самоизтъкне, но аз не съм допускала нищо повече, защото някак си не ми беше приятно да имаме нещо повече от добро познанство. Може би ние жените като видим, че един човек си търси внимание и едва ли не ни сваля, го отблъскваме, защото знаем, какво търси. Пишехме през няколко месеца през годините, като последната година не бяхме писали. Въпреки, че го смятам за сваляч - женкар, който се пробва навсякъде имах и положително мнение за него, красив е, умен е, много шегувит, винаги има за какво да говори. В неговата компания е приятно, не може да се оклюмаш и да ти е скучно. Изглежда много пекан човек. Уважавах го, а и някак си останах с топли чувства към него, тъй като както вече казах, беше от малкото хора, с които говорех във фирмата. Преди 8 месеца се видяхме случайно и започнахме отново да си пишем и се уговорихме да се видим за една разходка. Излязохме, беше много приятно и се опита да ме целуне, при което аз бях в шок и реагирах доста бурно с отказ, защото го приемам като приятел, не можех изведнъж да си позволя такава близост с него. През ума ми веднага мина, че той просто се пробва и ако стане - стане.... Няколко пъти отказвах и накрая го целунах... Да ме пита някой защо... и може би понеже съм момиче и не съм повърхностна приех доста сериозно случилото се и започнах да го виждам като мъж, харесваше ми повече от преди. Исках да се виждаме. Предполагам, че за него не е било нищо сериозно, защото когато се виждахме предимно се целувахме и натиксахме и разбира се си говорихме много приятно. 42 годишен мъж изживяваше втора младост с 29 годишно момиче, така изглеждаше отстрани. Дори няколко пъти е казвал, че все едно е на 16... След 3-4 срещи разбира се вече искаше по-голяма близост... това което искат всички мъже. Казах му, че за мен е рано. Аз съм доста дълбок човек с много нежна и ранима душа... не мога така лесно да се отдам... Все пак ме заведе в квартирата си, пробвахме, от негова страна имаше проблем с неговите мъжки неща... при което много се притесни, помисли си, че повече няма да искам да се видим, но аз не бих прекъснала отношения с някого заради несполучлив опит за физическа близост. Подължихме да се виждаме, успокоявах го, защото много го беше срам. Казваше, че съм много мила проявявайки такова разбиране към него и търпение... Виждахме се, като през цялото време в цялата картинка аз не му вярвах, мислех, че се заглежда по други жени и че се сваля с тях, имаше нови млади колежки и си мислех как мен ме сваляше докато бях във фирмата и, че може би прави същото и сега... Един ден се оказа, че има профил в една от известните социални мрежи, за който не знаех, пълен с жени, които следва, които са 90% манекенки, силиконови жени с една дума атрактивни за мъжката аудитория... последвал е и страници само с голи жени... и под снимките и видеата им е слагал сърца и влюбени човечета... побеснях, много се обидих, а по-страшното е, че видях как е писал на момичета някакви налудничави неща, включително и на известна жена от българския екран неща, като например: "Колко си красивааа мале не издържам като те гледам. Моля те добави ме в приятели за да виждам снимките ти, хайде де моля те. Нека се запознаем и да се оженим това лято" ... и подобни за мен лично извратени неща... Бях в шок... Той се шокира като разбра, че съм видяла, тръгна да ме успокоява, да казва, че това не е нищо, не е кой зане какво за да реагирам така. Разплака се от срам, аз докато плача успокоявах и него. Честно казано и на мен са ми писали подобни хора в интернет и винаги съм мислела, че имат психически проблеми и веднага съм ги блокирала. Сега се оказва, че попадам точно на такъв човек. Той твърди, че го е правел за развлечение, като анонимноста в интернет му е дала смелост да го прави, както и това, че не ги познава лично. Каза, че не би си позволил да пише на колежка, например, на жена  която познава не би писал подобни неща. Той никога не поема вина, никога не се чувства виновен за нищо. Твърди, че аз преекспонирам, че тъй като още от преди съм го мислила за женкар, имам такава нагласа към него и че търся и се ровя да намеря нещо такова, което да го злепостави и да го разоблича. В мовентите, в които съм намирала нещо съм  реагирала доста бурно... Той предпочита да мълчи, не казва нищо, това ме побърква и започвам да говоря всякакви неща в яда си, от това че той не се трогва от нищо. И казва "Накара ме да повярвам колко съм лош и виновен, макар че според мен това което става не е кой знае какво, но щом го изживяваш толкова лошо, значи за теб е". Ако трябва да бъда реалист този човек е на 42 години, живее сам, изказва доста противоречиви мнения относно житейски теми, каза, че е склонен да излъже, че някое момиче е модел, за да си вдигне рейтинга с нея. Никога не е виновен за нищо... Въпросът ми е възможно ли е този човек да има психически проблем и какъв може да е той? Доста съм притеснена и цялото това нещо не ми изглежда нормално, въпреки че ако го слушам бих му повярвала, а доста хора са ме лъгали, той говори доста убедително... или явно просто ми се е искало да му вярвам. Имали сме и доста мили моменти, гушкали сме се, липсвали сме си, взимал ми е малки, но много мили подаръчета, показвал е  някаква загриженост към мен. Но в един момент видях всички тези грозни неща и съм ужасена. За съжаление виждам цялата картина, но имам чувства, трудно ми е да се откъсна, а знам че това е най-доброто което мога да направя. В колкото и развити времена да живеем не мисля, че е нормално по цял ден да гледаш други жени, да им пишееш - вече твърди че не пише, защото го е срам от това, което съм видяла. Твърди, че е имал 3-4 връзки за целия си 42-годишен живот, което според него е нищо и че е събитие моята поява в живота му, в който няма жени...
Ще Ви бъда много благодарна, ако от написаното накратко от мен, може да ми кажете дали въпросният човек има някакъв проблем емоционален или психически!

Здравейте г-н Стефанов,

След като родих изпаднах в депресия. Но не толкова заради детето, колкото заради партньора ми. За 2 години от връзката ни преди да се роди малката той проявяваше от време на време ревност, но всичко в рамките на нормалното . След раждането стана много избухлив, непостоянен и много ревнив. С няколко думи проявяваше нарцисизъм спрямо мен. Всеки път намира в мен причина за проблемите си и не си владее нервите. Все едно виждам друг човек до себе си… Чувствам се излъгана и не знам какъв подход да приема.
Опитвала съм да говоря с него и той се оправдава, че родителите му цял живот са се карали и са си изневерявали и затова е такъв и не може да се промени.
Моля те кажи ми с твоят опит като психолог такива мъже израстнали в такава среда могат ли да се оправят? Той не приема критики или съвети от мен въобще. Има ли шанс да си запазя семейството или е трябвало да бъда по-бдителна още при опознаването ни?
Благодаря ти!