Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте психолог и психотерапевт Людмил Стефанов,
бих искал да ви помоля за помощ със следният ми проблем. Получавам внезапни състояния на нервност породени от постоянен стрес, който съм изпитал в миналото във връзка с болести, страхове от бъдещето( които не са свързани само с болести , а и финансова и семейна основа) . Стресът който съм си причинявал е отключил хроничен стрес със следните симптоми. Схващане на ръцете и краката, врата, тежест в главата, емоционална нестабилност и често променливо настроение, чувство как сърцето ще прескочи всеки момент, затруднение с изказването на думи, тремори, депресия, постоянна нервност. Можете ли да ми дадете насоки как да се справя със страха си от болести ( хипохондрия), овладяването на нервните неочаквани състояния, страхът от бъдещето , усещането за деградация на характера и очакването на нещо лошо и фатално да се случи в бъдещето.
Благодаря ви за вниманието!

Здравейте, Д-р Стефанов. Предварително се извинявам са дългия ми пост. Но в живота си откакто се помня чувствам огромна тежест, тъга, депресия, тревожност и изолация. Отгледана съм изцяло от баба ми и дядо ми от страна на майка ми. Майка ми отсъстваше от живота ми цели 13 години..за всички тези години се броят на пръстите на едната ми ръка колко пъти е идвала или съм я чувала. С баща ми се разделиха, когато бях на около 4, 5 годинки..спомням си побоищата, скандалите..и страхът и ужасът, който изпитвах от баща ми. За него до колкото знам е осиновен и както, че не беше психически добре... с пароноидна шизофрения. Спомням си тогава, че ми се искаше да защитя майка ми и баба ми, защото се страхувах, че може да го убие.. Като цяло цялото ми детство бе изпълнено с много насилие, малтретиране, физическо, психическо.. Нямам спомен някога да съм се чувствала обичана, сигурна и защитена, не съм била прегръщана, подкрепяна, не чувах и топли и мили думи. Бях постоянно критикувана, наказвана, сравнявана с възлагане на куп отговорности, задължения..с вменяване на много вина. Когато бях малка тъгувах много за майка ми, мечтаех и копнеех за нея и нейната любов. Но не задавах въпроси къде е..чувствах огромна любов към нея тогава и в същото огромна и непоносима болка. В един момент сърцето ми сякаш се разби и там остана една дълбока празнина. В годините и докато растях, започнах да имам трудности в общуването, ставах все по - свита, срамежлива, притеснителна..нямах никакви приятели, децата започнаха да ме изолират и аз се чувствах все по - самотна. Имам и сестра, която е с три години по - малка от мен. Но и с нея никога не сме били близки, много се биехме, карахме. Тя все се ядосваше, че не искала да бъде по - малката и в стремежа си да не я карам да се чувства така, все отстъпвах сякаш своето място. Когато навърших 13 години, майка ми се появи с нов мъж. Реши, че може да ни вземе при тях и се преместихме при тях. Рязката раздяла между с баба ми и дядо ми също ми се отрази.
Когато се преместихме, буквално се чувствах като осиновена сред чужди и непознати хора за мен. Осъзнах, че изобщо не познавах майка ми и последваха още разочарования. Не можех да я почувствам като майка изобщо и пред себе си сякаш виждах дете или по - малка сестра..поведението и често е инфантилно и държанието към втория ни баща също ми изглеждаше детински..често в разговори употрябваше умалителни и бебешки думи, които ме вбесяваха и дразнеха още повече..като как искала да "папкала", била "гладничка" и т.н. А към втория ми баща изпитвах страх и ужас и се опитвах да го избягвам. В новото училище и среда отново се появиха проблеми, отново бях подложена на насилие, обиди и дори сексуално такова, което продължи многократно. След случилото се затворих още повече в себе си и изпаднах в депресия. Спрях да говоря, започнах да се изолирам все повече и повече...и всичко трупах в себе си. Отделно започнахме да имаме и проблеми в семейството ми..втория ми баща тогава се озова и в затвора..всичко това също ми се отразяваше. Чувствах се емоционално сама и неглижирана..майка ми тогава не проявяваше интерес какво се случва с мен, в училище. Когато навърших 18 си мислех, че като се откъсна от тях и преместя да живея другаде..ще се почувствам по - добре. Но когато направих тази стъпка се почувствах адски изплашена и сама..когато се озовах на чуждо място, в още по - голям град..тогава след конкретни събития и силен афект от разговор, направих опит за самоубийство. От там след случилото се..и когато майка ми втория ми баща ме взеха обратно..и след опити и намеса на терапевти...изпратиха ме набързо на психиатър и се започна едно предписване и сменяне на медикаменти. Превърнах се в развалина, чувствах се като жив труп..толкова упоена..можех само да гледам в една точка и това беше цялото ми съществуване. Отделно се чувствах като тежест за семейството ми..отново получавах упреци, обвинения. Започнах да изпитвам още по-голяма тревожност и несигурност..страх от света, страх от живота..страх за оцеляването, страх от хората и общуване с хора. Беше ми много трудно сама да се отърся и изправя след целия ад. След скандал втория ни баща ни изостави...и повече не се върна, намери си и друга жена. Майка ми отчаяно се опитваше да си го върне. Междувременно сестра ми за през това време завърши и записа висше. Майка ми малко след това реши да се премести в чужбина и там си намери нов приятел.. Сестра ми си намери приятел и се изнесе и тя. Народиха и се и деца.
През годините биологичния ни баща се опитваше да контактува с нас, но аз не исках като цяло контакт и общуване с него. След известно време научих, че се е самоубил. След няколко години и дядо ми почина. Баба ми след като остана сама, сестра ми реши да я премести при мен в града..за да я гледам. Неща, които не бяха обсъдени с мен. Отново имаше караници и скандали.. аз отказах категорично да живее при мен и исках да е отделно. Отново имаше упреци спрямо мен, че съм безотговорна, манипулации. Когато баба ми се премести..започна едно постоянно звънене по телефона и искане да дойда..постоянно заплахи, че ще й стане лошо и как щяла да умре. От там тревожността при мен още повече се засили. И в цялото нещо се опитвах да ходя на работа, да следвам нещо и гледам и баба ми. Чувствам се постоянно изтощена. С  тревожност за пари и финанси, сфера която също е проблем за мен. През всичките години и местата на които работех, бяха такива в които работата беше много натоварваща физически и психически..докато не рухнех и не съм на предела на силите си.. за твърде много ниско заплащане. От което постоянно се озовавам в това да съм зависима от финансова помощ от майка ми. Нещо, което не искам и цял живот се боря да се откъсна и изпитвам вина.
Както и за всички тези години имах една единствена връзка в живота си, която продължи около година..и завърши с изневяра и изоставяне заради друга. Все още изпитвам страх към мъжете... както и проблеми в сексуалността, често се чувствам и като изнасилена..
Приятелки и приятели нямам, през годините тези които се появяваха все бяха хора, които аз да изслушвам, подкрепям, разбирам. Много и постоянно говореха единствено за себе си и от мен не се вълнуваха и интересуваха кой знае колко..и след време забравяха напълно за мен.
И така живея от много дълго време напълно сама и изолирана. Нямам приятели, празници от години не съществуват за мен, нито има с кого да ги посрещам. Майка ми откакто е в чужбина все аз съм тази, която й звъни, търся да се чуваме, споделям и постоянно, но и караниците са най - често...и то заради баба ми. Тя не смята, че има някаква отговорност спрямо нея..и често усещам, че дори и аз съм в тежест заради това, че се налага финансово да ми помага. Тя с баба ми не се чува кой знае колко, веднъж седмично..и в България си идва само веднъж годишно за по няколко дни. Със сестра ми от години тя няма никаква комуникация.
Като цяло живота ми е ужасно празен, самотен, безсмислен..и безцелен. А бъдещето неясно и тревожно.
Благодаря ви предварително ако изчетете дългия ми пост и отделено време!