Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 374 037
  • 2 566
# 2 265
Скрит текст:
Здравейте, господин Стефанов
Не знам от къде да започна.Но наратко -голямата ми дъщеря 16г. е много негативна към мен от няколко години.Да, вярно е че имахме развод и проблеми с баща й и настройване от негова страна,но имам чувството,че не е само това Сякаш нещо кармично има.
Някога моите родители са се раздели,когато съм била много малка,не познавах майка си до 20год възраст.Почти не се е говорело за нея.И сега не можем да намерим общ език.
Затова,когато станах майка мислех че нещата ще са абсолютно различни.Но не би....
Да, много неща прочетох в темата, едно от тях е ,че може би се дължи на моята дългогодишна депресия ,докато тя беше малка.
Въпреки всичко винаги съм се старала и тя е била на първо място за мен(ето тук пак от темата.не, баща й ,-а тя)
Но с годините тя има една ненавист, една нетърпимост към мен като човек като личност, не ме харесва, поне така се изразява. Обижда ме всякак.
Вярно,че е в тийнейджърска възраст, но не мисля че е само това.
Ходила съм поне при няколко психолога по въпроса.Досегс няма решение.
Решила съм да опитам и със семейни констелации, но ще се радвам, ако на пръв поглед Ви хрумва нещо,посока в която да тръгна.
Благодаря!
Да, това е проблема. Когато имате лоша връзка с майка си, стоите нестабилно като майка и дъщеря ви не може да ви се довери, гледа ви от високо, надменна е...
Констелациите са добър метод за силно въздействие при подобни казуси.
В групите ми работим постоянно с такива теми.
В този ред на мисли, г-н Стефанов...
Мойта лоша връзка с майка ми се отразява на връзката със сина ми. След това ще се отрази на неговата връзка с детето му? Ако правилно съм разбрала. И другият ми въпрос е какво бихте препоръчали за начало групова констелация и след това индивидуална или може направо индивидуална?
Тук слагам линк към мое участие в ТВ Евроком, където вазговаряме за семейните констелации, правя интересни демонстрации и можете да усетите атмосферата на този дълбоко въздействащ  и лечебен метод...
https://www.youtube.com/watch?v=-QMOCj-_jUg&ab_channel=%D0%A3%D1 … D0%B5%D0%BB%D0%B8
Виж целия пост
# 2 266
Аз съм гледала и участията Ви в училище за родители. Интересува ме колко човека са в една група за констелации, защото четох отзиви за групови констелации не при Вас, където участничка се оплака че са били страшно много хора (30) и лично тя много разочарована и няма да повтори повече този метод.
Виж целия пост
# 2 267
Здравейте,
Имаме вкъщи една ситуация, която сякаш вече не успяваме да се справим. Сигурна съм, че някъде там е решението, но не успявам сама да го открия.
Имам син, от предишна връзка и малка дъщеричка от настоящия ми съпруг.
Дъщеричката ми е на 2годинки и е силно привързана към мен. Тя е кърмено бебе и още суче, макар и само нощем.
Казвам това, защото винаги сме смятали, че е нормално да е по-привързана към мен, докато суче. Забелязваме обаче, че нещата стават все по-зле. Тя не иска татко и да я преоблича, да я слага на гърне, да я носи, да я подхвърля, да и чете и подобни занимания. Почти нищо. Почти никога - има от време на време чудесни моменти, в които сяакш забравя и се отпуска, играят си, четат си. Но са рядко и все по-рядко. Освен това понякога направо изпада в истерия, крещи и плаче докато не дойда аз, независимо какво прави/говори баща и.
Не знаем как е с други хора, защото няма кой друг да я гледа и не е оставала с никого без и аз да присъствам.

Ние със съпруга ми сме в чудесни отношения. Рабзираме се отлично, детето вижда любов и хармония с изключение на някои дребен битов спор от дъжд на вятър.

Не знам какво друго би било полезно да кажа, не знам от къде идва това, но знам, че не е така при повечето деца. Те едва чакат татковците си, да си играят с тях, уикенда и вечерите си, нашето момиченце иска само мен.
Все си мсилехме, че този период ще си отмине полека лека, бавно плавно, без стрес. Ние сме привързани родители, четем много, интересуваме се, стараем се да оъкликваме на емоциите на децата ни.
Разбираме се с нашите родители и не знам да има някакви големи травми или отхрърляния.
Освен дето сме разделени с бащата на сина ми и моя съпруг са го отглеждали баба и дядо до първи клас.

Много ми се иска да помогна и на момиченцето ни и на мъжа ми да се чувстват по-добре, да имат хубава връзка и време заедно. Дайте ми насока, в която да помисля и да се ориентирам
Благодаря Ви, за всичкото отделено време и старание тук
Виж целия пост
# 2 268
Здравейте, г-н Стефанов! Ще съм ви много благодарна ако ми дадете някакви насоки как мога да се справя с моя проблем. Прекалено съм емоционална в отношенията си с човека до мен. Почти всеки ден се чувствам наранена от него и това наистина ме убива. Аз знам, че не мога да го променя и затова искам да променя себе си, мисленето си, да не изживявам всичко толкова болезнено. Ние с него сме различни в изразяването на чувствата си. Той не обича физичесия контакт. Прегръдки, целувки само ако той реши. А това се случва толкова рядко, че като го направи не мога да  се зарадвам, а ми се доплаква. В началото на връзката ни не беше така. Промени се рязко сякаш за ден. Иначе е страхотен баща. Всеотдаен. Към дъщеря ни изразява обичта си. С мен обаче му е трудно. Казва, че не е в мен проблема. Той просто си бил такъв и ако не го свикна ще се разделим. Но аз знам, че не е такъв. Има нещо, което не му позволява да се отпусне. Каквото и да е то, мисля, че не мога да го променя.  Има много силна връзк с майка си. Не знам дали е от значение. Тя е много властен човек. Също не допуска почти никой до себе си. Той всеки ден се прибира при нея. Дори ако не е отишъл до 10, 11ч. Му звъни да го пита дали ще си идва. Гледам да не се меся там, защото знам, че тази битка е загубена. Но мисля, че тази привързаност много му пречи. Някак семейството ни не е пълно. Сякаш него го няма.  При мен проблема с емоционалността и голямата нужда да бъда обичана идва от отношенията с моята майка. Поне така си мисля. С нея не сме особено близки, защото аз не се чувствах обичана от нея. Но с времето осъзнах, че тя просто е нямала сили да ми дава обич. С баща ми не живееха леко. Тя самата не е била обичана от него или поне така се в чувствала. Той и изневерявал много. Така ми е казвала тя. През цялото си детство усещах нейната болка. Много я обичах и не исках да страда. Не искам и аз да живея с такава болка цял живот. Не искам децата ми да усещат моите тревоги. Аз знам, че мъжът ми не ми изневерява, но знам и че не ме обича по начина, по който ми се иска.  Няма как да го променя. Той винаги ще бъде по-студен, по-дистанциран. Ще си ме критикува за щяло и нещяло, ще бъде рязък и груб. Не е лош. Добър е, но много труден и безчувствен на моменти. Искам аз да намеря начин да променя себе си и да не изживявам всичко толкова навътре. Изморих се от депресии. Изморих се от липса на  желание за живот. Душата ми е изтормозена. Знам, че трябва да науча нещо от всичко, което ми се случва, но не знам какво. Може би да не бъда толкова емоционална. Не знам.. Ще съм ви много благодарна ако ми дадете някакви насоки!
Виж целия пост
# 2 269
Здравейте,
Имаме вкъщи една ситуация, която сякаш вече не успяваме да се справим. Сигурна съм, че някъде там е решението, но не успявам сама да го открия.
Имам син, от предишна връзка и малка дъщеричка от настоящия ми съпруг.
Дъщеричката ми е на 2годинки и е силно привързана към мен. Тя е кърмено бебе и още суче, макар и само нощем.
Казвам това, защото винаги сме смятали, че е нормално да е по-привързана към мен, докато суче. Забелязваме обаче, че нещата стават все по-зле. Тя не иска татко и да я преоблича, да я слага на гърне, да я носи, да я подхвърля, да и чете и подобни занимания. Почти нищо. Почти никога - има от време на време чудесни моменти, в които сяакш забравя и се отпуска, играят си, четат си. Но са рядко и все по-рядко. Освен това понякога направо изпада в истерия, крещи и плаче докато не дойда аз, независимо какво прави/говори баща и.
Не знаем как е с други хора, защото няма кой друг да я гледа и не е оставала с никого без и аз да присъствам.

Ние със съпруга ми сме в чудесни отношения. Рабзираме се отлично, детето вижда любов и хармония с изключение на някои дребен битов спор от дъжд на вятър.

Не знам какво друго би било полезно да кажа, не знам от къде идва това, но знам, че не е така при повечето деца. Те едва чакат татковците си, да си играят с тях, уикенда и вечерите си, нашето момиченце иска само мен.
Все си мсилехме, че този период ще си отмине полека лека, бавно плавно, без стрес. Ние сме привързани родители, четем много, интересуваме се, стараем се да оъкликваме на емоциите на децата ни.
Разбираме се с нашите родители и не знам да има някакви големи травми или отхрърляния.
Освен дето сме разделени с бащата на сина ми и моя съпруг са го отглеждали баба и дядо до първи клас.

Много ми се иска да помогна и на момиченцето ни и на мъжа ми да се чувстват по-добре, да имат хубава връзка и време заедно. Дайте ми насока, в която да помисля и да се ориентирам
Благодаря Ви, за всичкото отделено време и старание тук
Здравейте!
Когато бащата не навлиза в живота на детето, то не се развива като самостоятелно същество. Защото майките ни дават живот, а бащите ни свързват със света и ни насърчават да се отделим от гърдата, от скута, от утробата, от сигурността, която ни дава гърдата.... Казвам гърдата, защото в първоначалните бебешки  етапи от развитието на детето то идентифицира майката с гърда.
В мен възниква въпроса:
- как се е развивала  вашата връзка с майка ви в първите месеци и години от вашия живот? И как например самата вие сте били кърмена и отбита от майка си?
Защо е толкова важно да се запитаме това?
Защото е твърде възможно това залепване между детето и вас да отразява нещо, което не достига във вашата връзка с майка ви от най-ранна детска възраст.
В голяма част, дори в  повечето от случаите,  когато имаме такова залепване, в основата стои един компенсаторен механизъм, от който има нужда майката, а не детето....
Ако това е така, струва си да разкажете на дъщеря си с прости думи историята на вашето детство от кърмаческия ви период.
Не се притеснявайте, че тя няма да ви разбере! Първо - защото дори бебетата /а тя вече не е бебе/ разбират по интонацията за какво става дума /всъщност - дори и кучетата разбират!!!/. И второ - защото в слумая е важно за вас самата това споделяне пред детето да бъде озвучено с думи...
Така отреагирането на останалите от детството чувства ще стане чрез говоренето, по човешки, а не чрез тялото, по един труден за осъзнаване и овладяване механизъм.
Това е накратко....
Какво мислите?
Виж целия пост
# 2 270
Здравейте, г-н Стефанов! Ще съм ви много благодарна ако ми дадете някакви насоки как мога да се справя с моя проблем. Прекалено съм емоционална в отношенията си с човека до мен. Почти всеки ден се чувствам наранена от него и това наистина ме убива. Аз знам, че не мога да го променя и затова искам да променя себе си, мисленето си, да не изживявам всичко толкова болезнено. Ние с него сме различни в изразяването на чувствата си. Той не обича физичесия контакт. Прегръдки, целувки само ако той реши. А това се случва толкова рядко, че като го направи не мога да  се зарадвам, а ми се доплаква. В началото на връзката ни не беше така. Промени се рязко сякаш за ден. Иначе е страхотен баща. Всеотдаен. Към дъщеря ни изразява обичта си. С мен обаче му е трудно. Казва, че не е в мен проблема. Той просто си бил такъв и ако не го свикна ще се разделим. Но аз знам, че не е такъв. Има нещо, което не му позволява да се отпусне. Каквото и да е то, мисля, че не мога да го променя.  Има много силна връзк с майка си. Не знам дали е от значение. Тя е много властен човек. Също не допуска почти никой до себе си. Той всеки ден се прибира при нея. Дори ако не е отишъл до 10, 11ч. Му звъни да го пита дали ще си идва. Гледам да не се меся там, защото знам, че тази битка е загубена. Но мисля, че тази привързаност много му пречи. Някак семейството ни не е пълно. Сякаш него го няма.  При мен проблема с емоционалността и голямата нужда да бъда обичана идва от отношенията с моята майка. Поне така си мисля. С нея не сме особено близки, защото аз не се чувствах обичана от нея. Но с времето осъзнах, че тя просто е нямала сили да ми дава обич. С баща ми не живееха леко. Тя самата не е била обичана от него или поне така се в чувствала. Той и изневерявал много. Така ми е казвала тя. През цялото си детство усещах нейната болка. Много я обичах и не исках да страда. Не искам и аз да живея с такава болка цял живот. Не искам децата ми да усещат моите тревоги. Аз знам, че мъжът ми не ми изневерява, но знам и че не ме обича по начина, по който ми се иска.  Няма как да го променя. Той винаги ще бъде по-студен, по-дистанциран. Ще си ме критикува за щяло и нещяло, ще бъде рязък и груб. Не е лош. Добър е, но много труден и безчувствен на моменти. Искам аз да намеря начин да променя себе си и да не изживявам всичко толкова навътре. Изморих се от депресии. Изморих се от липса на  желание за живот. Душата ми е изтормозена. Знам, че трябва да науча нещо от всичко, което ми се случва, но не знам какво. Може би да не бъда толкова емоционална. Не знам.. Ще съм ви много благодарна ако ми дадете някакви насоки!
КОГАТО ПАРТНЬОРЪТ НИ НЕ СЕ Е ОТДЕЛИЛ ОТ МАЙКА СИ
От това, което казвате, разбирам, че съпругът ви е твърде силно свързан с майка си.
Цитирам думите ви: "Има много силна връзк с майка си. Не знам дали е от значение. Тя е много властен човек. Също не допуска почти никой до себе си. Той всеки ден се прибира при нея. Дори ако не е отишъл до 10, 11ч. Му звъни да го пита дали ще си идва. Гледам да не се меся там, защото знам, че тази битка е загубена. Но мисля, че тази привързаност много му пречи. Някак семейството ни не е пълно. Сякаш него го няма."
Когато мъжът е толкова силно контролиран от майка си и свързан с нея, можете да му въздействате, като го насърчавате да общува повече с баща си, да го вика да му помогне за нещо, да му се обажда и т.н. Защото бащата е този, който обикновино ни откъсва от влиянието на майката и ни насочва към собствена реализация: за имаме семейство, да видим свят... Майката има инстинкт да ни държи до себе си и да ни дава сигурност... Но вие и дума не казвате за баща му и аз се питам, дали бащата е жив? Но дори и да не е жив, отново има смисъл да му говорите за него, да го насърчавате и той да говори за баща си на детето ви, да му сложи стимка и т.н....
ЩЕ ВИ ДАМ И ЕДНА ТЪНКА И ХИТРА МАНИПУЛАЦИЯ, която може да свърши работа или на вас или на друг читател на темата.
Каква е логиката на тази манипулация? Имайте предвид, че след като е контролиран до такава степен от майка си, в партньора ви се борят две чувства: той хем е закачен за нея и му е трудно без нея, хем обаче се чувства задушаван и иска да избяга и да се махне....
Тоест - в него има две противоположни чувства, които са в постоянно динамично равновесие...
Това води до следното: ако вие искате от него да стои повече около вас и да не говори толкова често с майка си, това го кара той да прави точно обратното, защото вашите думи събуждат страха му, че може да загуби близостта си с нея.
НО Е ВАЛИДНО И ОБРАТНОТО: ако вие го подтиквате да е по-близо до майка си, той ще бъде обладан по-силно от чувството, че се задушава и това може да  засили желанието му да стои по-далеч от нея. 
Тоест, опитайте експериментално  да му казвате често /но не прекалявайте все пак/, например по веднъж на ден:
- Обади ли се на майка ти? Тя как е?
Или когато се прибере късно, му кажете:
- Отиди при майка ти. Тя да не се тревожи.
Или когато обсъждате нещо /например свързано с вашия бит, някаква по-голяма покупка/
- Попитай и майка ти какво мисли! Посъветвай се с нея...
ТВЪРДЕ Е ВЪЗМОЖНО, ако правите това около месец, на него да му дойде в повече и да ви се скара:
- Стига си ме занимавала с майка ми! Омръзна ми! Няма да я питам за нищо!
Ако след няколко седмици се получи такава реакция от негова страна, това би боло страхотно!!!
ИМАМ И ОЩЕ ЕДИН КОНКРЕТЕН ВЪПРОС:
Пишете,че: "В началото на връзката ни не беше така. Промени се рязко сякаш за ден.   "
Какво точно се случи? Защо той се промени така рязко, сякаш за ден?
Поздрави!
Виж целия пост
# 2 271
Аз съм гледала и участията Ви в училище за родители. Интересува ме колко човека са в една група за констелации, защото четох отзиви за групови констелации не при Вас, където участничка се оплака че са били страшно много хора (30) и лично тя много разочарована и няма да повтори повече този метод.
Според мен вашата позната просто не е харесала водещия или пък емоциите ѝ са дошли в повече. Аз съм участвал и в групи от над 70 човека и съм се чувствал добре, защото съм получавал страшно много от самия водещ.
Виж целия пост
# 2 272
Скрит текст:
Здравейте,
Имаме вкъщи една ситуация, която сякаш вече не успяваме да се справим. Сигурна съм, че някъде там е решението, но не успявам сама да го открия.
Имам син, от предишна връзка и малка дъщеричка от настоящия ми съпруг.
Дъщеричката ми е на 2годинки и е силно привързана към мен. Тя е кърмено бебе и още суче, макар и само нощем.
Казвам това, защото винаги сме смятали, че е нормално да е по-привързана към мен, докато суче. Забелязваме обаче, че нещата стават все по-зле. Тя не иска татко и да я преоблича, да я слага на гърне, да я носи, да я подхвърля, да и чете и подобни занимания. Почти нищо. Почти никога - има от време на време чудесни моменти, в които сяакш забравя и се отпуска, играят си, четат си. Но са рядко и все по-рядко. Освен това понякога направо изпада в истерия, крещи и плаче докато не дойда аз, независимо какво прави/говори баща и.
Не знаем как е с други хора, защото няма кой друг да я гледа и не е оставала с никого без и аз да присъствам.

Ние със съпруга ми сме в чудесни отношения. Рабзираме се отлично, детето вижда любов и хармония с изключение на някои дребен битов спор от дъжд на вятър.

Не знам какво друго би било полезно да кажа, не знам от къде идва това, но знам, че не е така при повечето деца. Те едва чакат татковците си, да си играят с тях, уикенда и вечерите си, нашето момиченце иска само мен.
Все си мсилехме, че този период ще си отмине полека лека, бавно плавно, без стрес. Ние сме привързани родители, четем много, интересуваме се, стараем се да оъкликваме на емоциите на децата ни.
Разбираме се с нашите родители и не знам да има някакви големи травми или отхрърляния.
Освен дето сме разделени с бащата на сина ми и моя съпруг са го отглеждали баба и дядо до първи клас.

Много ми се иска да помогна и на момиченцето ни и на мъжа ми да се чувстват по-добре, да имат хубава връзка и време заедно. Дайте ми насока, в която да помисля и да се ориентирам
Благодаря Ви, за всичкото отделено време и старание тук
Здравейте!
Когато бащата не навлиза в живота на детето, то не се развива като самостоятелно същество. Защото майките ни дават живот, а бащите ни свързват със света и ни насърчават да се отделим от гърдата, от скута, от утробата, от сигурността, която ни дава гърдата.... Казвам гърдата, защото в първоначалните бебешки  етапи от развитието на детето то идентифицира майката с гърда.
В мен възниква въпроса:
- как се е развивала  вашата връзка с майка ви в първите месеци и години от вашия живот? И как например самата вие сте били кърмена и отбита от майка си?
Защо е толкова важно да се запитаме това?
Защото е твърде възможно това залепване между детето и вас да отразява нещо, което не достига във вашата връзка с майка ви от най-ранна детска възраст.
В голяма част, дори в  повечето от случаите,  когато имаме такова залепване, в основата стои един компенсаторен механизъм, от който има нужда майката, а не детето....
Ако това е така, струва си да разкажете на дъщеря си с прости думи историята на вашето детство от кърмаческия ви период.
Не се притеснявайте, че тя няма да ви разбере! Първо - защото дори бебетата /а тя вече не е бебе/ разбират по интонацията за какво става дума /всъщност - дори и кучетата разбират!!!/. И второ - защото в слумая е важно за вас самата това споделяне пред детето да бъде озвучено с думи...
Така отреагирането на останалите от детството чувства ще стане чрез говоренето, по човешки, а не чрез тялото, по един труден за осъзнаване и овладяване механизъм.
Това е накратко....
Какво мислите?


Не знам с абсолютна сигурност как е било когато съм била бебе. Майка ми не ми е разказвала почти нищо.
Баща ми е казвал, в някакви моменти, че майка ми не е искала второ дете (аз съм второто дете) и той е настоял.
Имали са конфликт, тежало и е отглеждането ми. Не знам дали това е вярно.
Мама ми е казвала, че съм била чудно кротко и спящо бебе. После и дете. Кърмена съм малко и съм отбита рязко, с плашене и повечко плач.
Нянам съзнателен спомен майка ми да ме прегръща или целува, никога не ми е казвала, че ме обича.
Приемала съм и приемам това, като част от възпитанието и духа на онова време, преди 30 години и съм си мислела, че всички са така, освен в американските филми и книгите:) Когато пораснах разбрах, че това не е така и сега с моите деца е различно.
Не усещам негативна емоция към мама, обичам я, разбираме се добре(с оглед, че не живеем заедно и си гостуваме за кратко). Аз и казвам понякога ''обичам те' и я прегръщам понякога, но тя не ми отвръща. Напълно ок съм с това, знам че и е трудно. Тя също не е получавала това пък от своята майка, такива са били времената.

Харесвам тази насока. Ще поговоря с дъщеричката ми, надявам се това да им помогне и на двамата(а и на мен). Никой от нас не се чувства добре така.

Благодаря Ви!

Много ми допада този метод, определено ще посетя, когато поотраснат децата и имам време и пари!
Виж целия пост
# 2 273
Здравейте, г-н Стефанов! Провокира ме Ваш отговор по-нагоре, че е важно да се сподели пред детето ранните детски изживявания на майката. По този повод важно ли е аз също да споделя с дъщеря си, че съм живяла без баща, понеже са се разделили? Хрумна ми, понеже вече два пъти тя ме попита (като изреждаше бабите и дядо си - на баща й бащата) дали аз съм имала баща. На 5 е. Засега просто й казах, че съм имала когато съм била много малка. Нищо повече. Важно ли е да разкажа повече? При нас също тя е повече привързана към мен, не чак толкова фрапираща разлика, търси си и баща си, обича да е с него, но все пак сякаш си е момичето на мама. Благодаря!
Виж целия пост
# 2 274
Здравейте, д-р Стефанов!

Какво мислите за самоубийството?

Преди години, когато бях малка дядо ми се самоуби като скочи от прозореца (бащата на баща ми). Те не бяха в добри отношения и мисля, че дядо ни беше много самотен. Аз нямам спомени с дядо ни, почти никакви. Не ходехме у тях и не се чувахме. Когато са били по-млади не е било така, имам по-голям брат с 10 години. Баба и дядо много са го гледали,водели на село и дори като баща ми е правил ремонт в нашия дом, сме живели временно у баба и дядо. Аз не помня, била съм бебе.

След това нещо става, скарват се и толкова. Баба почина първа, беше болна. Дядо остана сам и не помня колко време след това се самоуби. Бях малка, никой не ми каза истината, но аз бях на около 7 и разбирах. Майка ми много ревеше, всички ревяха. Водиха ме на погребение даже.

Баща ми също се самоуби. Преди това се изпокара с майка ми и с мен. Само брат ми остана до него. Баща ни се самоуби, защото не искаше да си дочака края, имал е рак, за който е скрил от нас.

Не знам дори как да си задам въпросите. Мисля напоследък за това и се чудя ние с брат ми дали сме предраположени към самоубийствени мисли. Аз лично не мисля, че съм, но се притеснявам за брат ми.

Не ми е дал повод да мисля, че сега ще го направи, но реално дядо почина на 70+, татко на 60+. За други самоубийци в рода не знам, няма и кого да питам, защото татко няма други живи роднини, освен нас.

Родът на татко е много стар род, има много хора загинали във войни. Помня как преди 12-13 години с татко си направихме нещо като пътуване (roadtrip) из България само двамата. Отидохме в далечен край, който няма нищо общо с нашия роден. Там се е водила битка на Шопската дивизия (от шопския край сме). Имаше много паметни плочи с имена на загинали и всеки град и село, от където са. Пишеше името и на мой прадядо, който е бил едва на 20 и няколко години, когато е загинал. Стана ми много мъчно, това са били хора почти на моите години към онзи момент на посещението.
Виж целия пост
# 2 275
Здравейте, г-н Стефанов! Ще съм ви много благодарна ако ми дадете някакви насоки как мога да се справя с моя проблем. Прекалено съм емоционална в отношенията си с човека до мен. Почти всеки ден се чувствам наранена от него и това наистина ме убива. Аз знам, че не мога да го променя и затова искам да променя себе си, мисленето си, да не изживявам всичко толкова болезнено. Ние с него сме различни в изразяването на чувствата си. Той не обича физичесия контакт. Прегръдки, целувки само ако той реши. А това се случва толкова рядко, че като го направи не мога да  се зарадвам, а ми се доплаква. В началото на връзката ни не беше така. Промени се рязко сякаш за ден. Иначе е страхотен баща. Всеотдаен. Към дъщеря ни изразява обичта си. С мен обаче му е трудно. Казва, че не е в мен проблема. Той просто си бил такъв и ако не го свикна ще се разделим. Но аз знам, че не е такъв. Има нещо, което не му позволява да се отпусне. Каквото и да е то, мисля, че не мога да го променя.  Има много силна връзк с майка си. Не знам дали е от значение. Тя е много властен човек. Също не допуска почти никой до себе си. Той всеки ден се прибира при нея. Дори ако не е отишъл до 10, 11ч. Му звъни да го пита дали ще си идва. Гледам да не се меся там, защото знам, че тази битка е загубена. Но мисля, че тази привързаност много му пречи. Някак семейството ни не е пълно. Сякаш него го няма.  При мен проблема с емоционалността и голямата нужда да бъда обичана идва от отношенията с моята майка. Поне така си мисля. С нея не сме особено близки, защото аз не се чувствах обичана от нея. Но с времето осъзнах, че тя просто е нямала сили да ми дава обич. С баща ми не живееха леко. Тя самата не е била обичана от него или поне така се в чувствала. Той и изневерявал много. Така ми е казвала тя. През цялото си детство усещах нейната болка. Много я обичах и не исках да страда. Не искам и аз да живея с такава болка цял живот. Не искам децата ми да усещат моите тревоги. Аз знам, че мъжът ми не ми изневерява, но знам и че не ме обича по начина, по който ми се иска.  Няма как да го променя. Той винаги ще бъде по-студен, по-дистанциран. Ще си ме критикува за щяло и нещяло, ще бъде рязък и груб. Не е лош. Добър е, но много труден и безчувствен на моменти. Искам аз да намеря начин да променя себе си и да не изживявам всичко толкова навътре. Изморих се от депресии. Изморих се от липса на  желание за живот. Душата ми е изтормозена. Знам, че трябва да науча нещо от всичко, което ми се случва, но не знам какво. Може би да не бъда толкова емоционална. Не знам.. Ще съм ви много благодарна ако ми дадете някакви насоки!
КОГАТО ПАРТНЬОРЪТ НИ НЕ СЕ Е ОТДЕЛИЛ ОТ МАЙКА СИ
От това, което казвате, разбирам, че съпругът ви е твърде силно свързан с майка си.
Цитирам думите ви: "Има много силна връзк с майка си. Не знам дали е от значение. Тя е много властен човек. Също не допуска почти никой до себе си. Той всеки ден се прибира при нея. Дори ако не е отишъл до 10, 11ч. Му звъни да го пита дали ще си идва. Гледам да не се меся там, защото знам, че тази битка е загубена. Но мисля, че тази привързаност много му пречи. Някак семейството ни не е пълно. Сякаш него го няма."
Когато мъжът е толкова силно контролиран от майка си и свързан с нея, можете да му въздействате, като го насърчавате да общува повече с баща си, да го вика да му помогне за нещо, да му се обажда и т.н. Защото бащата е този, който обикновино ни откъсва от влиянието на майката и ни насочва към собствена реализация: за имаме семейство, да видим свят... Майката има инстинкт да ни държи до себе си и да ни дава сигурност... Но вие и дума не казвате за баща му и аз се питам, дали бащата е жив? Но дори и да не е жив, отново има смисъл да му говорите за него, да го насърчавате и той да говори за баща си на детето ви, да му сложи стимка и т.н....
ЩЕ ВИ ДАМ И ЕДНА ТЪНКА И ХИТРА МАНИПУЛАЦИЯ, която може да свърши работа или на вас или на друг читател на темата.
Каква е логиката на тази манипулация? Имайте предвид, че след като е контролиран до такава степен от майка си, в партньора ви се борят две чувства: той хем е закачен за нея и му е трудно без нея, хем обаче се чувства задушаван и иска да избяга и да се махне....
Тоест - в него има две противоположни чувства, които са в постоянно динамично равновесие...
Това води до следното: ако вие искате от него да стои повече около вас и да не говори толкова често с майка си, това го кара той да прави точно обратното, защото вашите думи събуждат страха му, че може да загуби близостта си с нея.
НО Е ВАЛИДНО И ОБРАТНОТО: ако вие го подтиквате да е по-близо до майка си, той ще бъде обладан по-силно от чувството, че се задушава и това може да  засили желанието му да стои по-далеч от нея. 
Тоест, опитайте експериментално  да му казвате често /но не прекалявайте все пак/, например по веднъж на ден:
- Обади ли се на майка ти? Тя как е?
Или когато се прибере късно, му кажете:
- Отиди при майка ти. Тя да не се тревожи.
Или когато обсъждате нещо /например свързано с вашия бит, някаква по-голяма покупка/
- Попитай и майка ти какво мисли! Посъветвай се с нея...
ТВЪРДЕ Е ВЪЗМОЖНО, ако правите това около месец, на него да му дойде в повече и да ви се скара:
- Стига си ме занимавала с майка ми! Омръзна ми! Няма да я питам за нищо!
Ако след няколко седмици се получи такава реакция от негова страна, това би боло страхотно!!!
ИМАМ И ОЩЕ ЕДИН КОНКРЕТЕН ВЪПРОС:
Пишете,че: "В началото на връзката ни не беше така. Промени се рязко сякаш за ден.   "
Какво точно се случи? Защо той се промени така рязко, сякаш за ден?
Поздрави!
Много благодаря за бързия отговор!
Пропуснах да кажа, че с баща си също са много близки. Той е привързан и към двамата си родители, което е наистина хубаво, но и малко прекалено. Родителите му живеят на няколко километра от нас. Всеки ден той се прибира там, а вечер си идва. Не обича промените в ежедневието си. Почти никога не променя режима си, освен ако родителите му не искат да ги закара някъде, да им помогне за нещо. Всичко прави с тях. Казвал ми е, че не иска да живее по този начин, но не прави почти нищо, за да промени това. Прави наистина много, много малки крачки към мен и към това да бъдем пълноценно семейство. Това започна да става много мъчително за мен. Казва ми да имам търпение и че при него нещата стават бавно, но се случват. Целия този процес го изнервя и това влияе на нашите отношения.  В началото на връзката ни той беше щастлив, имахме планове, да живеем в неговия град, да помагам в техния бизнес и после да направим нещо свое, да имаме още деца. Но постепенно един по един плановете отпадаха. Защото трябва да помага на техните. Нямало кой. Миналата година ми предложи да му помагам в работата, но майка му не се съгласи. Каза ми, че ние не трябва да работим заедно с мъжът ми, защото сме щели да се скараме. А ние с него се карахме точно защото нямахме време един за друг и това беше единствения шанс да бъдем повече време заедно. И въпреки, че той ми предложи това, се съгласи с майка си. Каза, че тя е права. А не беше. Мисля, че проблемите ми с него идват от там. Всичко започна да се променя и то рязко след като влязох по някакъв начин в неговото семейство. Привидно отношенията са ни добри, но се усеща, че майка му не ме иска. Абсолютно нищо лошо не съм и направила или казала. Отнасяла съм се с уважение винаги към близките му. Но сякаш те искат да са си само те.
Виж целия пост
# 2 276
Здравейте, г-н Стефанов! Провокира ме Ваш отговор по-нагоре, че е важно да се сподели пред детето ранните детски изживявания на майката. По този повод важно ли е аз също да споделя с дъщеря си, че съм живяла без баща, понеже са се разделили? Хрумна ми, понеже вече два пъти тя ме попита (като изреждаше бабите и дядо си - на баща й бащата) дали аз съм имала баща. На 5 е. Засега просто й казах, че съм имала когато съм била много малка. Нищо повече. Важно ли е да разкажа повече? При нас също тя е повече привързана към мен, не чак толкова фрапираща разлика, търси си и баща си, обича да е с него, но все пак сякаш си е момичето на мама. Благодаря!
Здравейте!
Няма нищо по-нормално от това, дъщеря ви де си е момичето на мама.
Има смисъл да ѝ говорите за баща си, но не в минало време : "Имах, когато бях малка". Децата са като компютрите: възприемат информацията буквално и си правят съответните изводи. Тоест - възможно е да реши, че и тя ще има баща само докато е малка и да започне да не иска да порасне.
Виж целия пост
# 2 277
Г-н Стефанов, а какво да правим ако сме пуснали (използвам Вашия термин) бивш партньор, но имаме съмнения, че може той да не е пуснал нас? Прекратили сме отношения с ясното съзнание, че това е правилното решение и е окончателно и всичко е изказано с думи в прав текст. Обаче след това от другата страна е имало опити за контакт, абсурдни предложения за придружаване на събития за пред хората, споменати надежди, че връзката подлежи на възстановяване. Те са пресечени ясно и категорично, но остава едно чувство, че другият не е искал да те пусне, не се е примирил с края, негодувал е и може и да се е озлобил. Връзката е била младежка, но дългогодишна и няма родени деца от нея. Непускането от страна на другия влияе ли ни и ако да - какво можем да направим?
Виж целия пост
# 2 278
Здравейте д-р Стефанов ! От шест месеца получавам паник атаки ,като лечението ми е медикаментозно назначено от невролог.Продължавам да ги получавам ,единствено тревожността ми не е вече толкова голяма и не се притеснявам като получа пак .Искам да ви попитам как може да се разбере кое ги е провокирало за да работя в тази посока ,тъй като имам някои вътрешни конфликти ,които още не мога да разреша.
Виж целия пост
# 2 279
Здравейте д-р Стефанов,

С приятеля ми сме в много влошени отношения и се чудя има ли смисъл да продължаваме така, дори и в името на детето ни. Накратко, преди много се обичахме, но с времето той стана изнервен и груб, и започнах да го дразня с думи, постъпки. Изключително рязък е към най-близките си(мен и родителите му), като всяка грешка се критикува остро, на висок тон и с обиди. С времето тази комуникация ми дотежа и започнах да страня от него, за да не търпя критика и обиди. Той го усеща, но и това не го устройва, проблемът бил в мен и в липсата ми на теми за разговор. В допълнение нямаме общи приятели, нито нормален социален живот, а издръжката на семейството пада изцяло на моите рамене. Животът ми се върти около ходене на работа, плащане на сметки и грижи по детето, и честно казано не ми остава време дори да помисля за себе си, камо ли да се чудя за какво да си говорим. Има ли смисъл дори да се опитвам да подобрят отношенията си с този човек?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия