Скрит текст: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СЛЯПАТА ЛЮБОВ?
Здравейте!
Щом търсенията ви на причините за проблема са насочени към метода Семейни констелации, ще ви дам въпроси и коментари само през този метод. Още повече, че и аз смятам, че през този метод достигаме по-лесно до реалността. Нашите интуитивни прозрения намират чрез този метод точни и ясни формули за решаване на житейските ни задачи....
И ТАКА, когато разглеждаме този проблем през философията на метода Семейни констелации, ние имаме следния начин на мислене:
ВЪПРОСЪТ Е: Защо едно дете е с трудно поведение? Защо се държи предизвикателно, с тръшкане, с гневни изблици, не се къпе /това си е форма на агресия, нали си давате сметка. Сякаш ни казва: "Няма да съм чистичка! Дори ще мириша лошо. Така ви се пада!"/
ОТГОВОРЪТ Е: То го прави от любов към някой. И понеже често тази любов е несъзнавана, в този метод използваме израза "сляпа любов"... Така че, за да се справим с трудното поведение на детето, ние трябва да си дадем сметка към кого е насочена любовта му? Защото в психотерапията това е железен принцип: "Където е проблема, там е и решението!"
КАКВИ СА ВАРИАНТИТЕ ЗА КОНКРЕТЕН ОТГОВОР НА ВЪПРОСА "КОЙ Е ТОЗИ "НЯКОЙ"?"
1. Един от въпросите, който задавам, за да открием този "Някой", към когото е насочена любовта на детето, е: "На кого от семейната система ви прилича вашето дете с поведението си? ИЛИ за кого се страхувате и си коментирате, че ако продължава така, дъщеря ви може да стане същата като нея/него?" Тоест - говорим за член на семейната система, който е изключен. За него може и да не се споменава /например ако е в затвора или в психиатрията или до скоро - ако е хомосексуалист/ или пък се говори неуважително или е обявен за черната овца /във вашия случай - може и да е човек, който е гледан с лошо око заради някаква тема, свързана с парите/... ЩЕ ДАМ КОНКРЕТЕН ПРИМЕР: Бащата и майката се консултират за детето си - момче на 8 години, което се държи като вашето дете, трудно управляемо е.... И на въпроса на кого прилича детето им, отговарят в един глас: "Същият е като вуйчо си!!!". Вуйчото е обявен за черната овца, одумван от всички и т.н.
Децата, обаче, не могат да понесат спокойно това, родителите им да имат изключващи коментари КЪМ КОГОТО И ДА БИЛО. Те заобичват одумвания човек и започват да приличат на него, за да му покажат любовта си, да му покажат, че и той има място в системата. Това дете беше направило паметно изказване на рождения си ден, като станало на 6 години. То попитало:
- "А вуйчо ще дойде ли на рождения ми ден?"
Родителите се спогледнали и му казали: "Не, той е зает!"
И за най-глупавото дете в подобна ситуация е ясно, че те го лъжат и просто не са поканили вуйчото... Детето много се разстроило и казало през сълзи: "Ама защо няма да дойде? Аз много го обичам! Аз искам вуйчо да ми бъде татко!" От този момент родителите и особено бащата бяха започнали да изпитват глуха ненавист към детето....
И така - на кого от семейната система се страхувате, че прилича вашето дете..
2. Този "Някой", който да оказва влияние върху чувствата на детето, може да е и загубено дете във вашето семейство: спонтанно или по желание абортирано, изоставено, мъртво родено. Това също са изключени хора от семейната система, за които не се говори и правят децата агресивни към родителите им...
3. И още една много честа посока на търсене: ако някой от вас или и пък и двамата имате предходен партньор от преди брака, с който емоционално не сте се разделили: тоест - ядосани сте му... Това също много често са хората, с които асоциираме нашите деца и те ни приличат на тях, когато имат трудно поведение...
Дадох ви посоки за размисъл. И сега отново си задавам въпроса:
- Кого изключвате от семейството? На кого не искате в никакъв случай детето ви да прилича? А с много неприятно чувство усещате, че то все повече прилича?
ПРИНЦИПЪТ Е СЛЕДНИЯ: когато изключваме и сме неуважителни към някой човек от системата, който има по природа /по кръв, както се казва!/ правото да принадлежи или има право на уважение /вуйчо, леля, сестра, брат, майка,, баща, свекър, свекърва, загубени деца, бивши партньори и т.н./, детето е притиснато от един несъзнаван механизъм да започне да прилича на него, сякаш за да му върне полагащото му се място в системата...
На този несъзнаван механизъм Берт Хелингер, създател на метода Семейни констелации, е дал името "СЛЯПА ЛЮБОВ". Защо тази любов е сляпа? Защото не е зряща, не е съзнателна. Много често и самото дете се изказва враждебно за изключения, за лошата черна овца. Но като започва да прилича на него, то несъзнателно му засвидетелства своята лоялност, дава му заслуженото място в семейната система....
Това е за сега.
Тук ви давам и линк към мой уебинар, където говоря за метода Семейни констелации по покана на една студентска организация.
https://www.youtube.com/watch?v=f_6q-kyKu5U&t=5932s&ab_channel=% … D0%92%D0%A2%D0%A3
Какъв е коментарът ви?
Благодаря за бързия и изчерпателен отговор! Здравейте, д-р Стефанов! Първо искам да изкажа възхищението си към вас, към безкористната помощ, която оказвате на хората в темата. Следя вашите съвети с най-голям интерес и често си "крада" по нещо и за мен 
.
Реших да потърся и аз съвет от вас, тъй като вече се чувствам безсилна по отношение поведението на моята 11-годишна дъщеря. Ще започна с това, че поведението ѝ е "проблемно" още в най-ранните ѝ години - тръшкане, саботиране на правилата и системата в училище, нежелание да учи, липса на самостоятелност и др. Посещавали сме и псохилог в нашия град, но резултат нямаше никакъв.
С баща ѝ вече не знаем какъв подход да приложим. Детето непрекъснато ни опонира, не изпълнява базови задачи като това да си измие зъбите, да се преоблече и изкъпе - всичко става с безкрайно много подкани и дори закани, че ако не го направи, ще има последствия. Непрекъснато сме в някаква полемика за елементарни неща, на моменти дори ѝ се молим да седне да учи, а тя ни отговаря с изречението "Не съм ви куче, та да ме командвате"! Едва ли не ѝ е под нивото да изпълняват задълженията си, да изпълнява какво ние като родители ѝ казваме да направи.
Основният тон в общуването между нас е изразено негативен, а от това се чувствам изключително зле като майка. Същото важи и за баща ѝ, който е много търпелив, но на моменти и той избухва доста. Като че ли се самосаботира, държи се арогантно и предизвикателно, в противоречие с нейните интереси. Прави ми и друго впечатление: има засилен афинитет към парите. И когато например има възможност да "спечели" нещо, да получи някоя облага или дивидент, поведението ѝ коренно се променя. На момента става изпълнителна, отговорна и услужлива. Тоест, трябва да получи нещо, за да даде нещо.
Семейните вечери са изпълнени с напрежение, непрекъснати кавги и спорове. По отношение на ученето няма никаква самодисциплина, ако не я накараме да погледне и да се интересува какво има да учи, няма да го направи. Не я интересуват нито оценки, нищо. Имам усещането, че е обявила тотален бойкот на всичко и всички, а не знам на какво се дължи това. Тя е обгрижвано и обичано дете, с баща ѝ сме, сме я да твърдя, интелигентни хора, у дома не се използват вулгарни думи и т.н. Може би е важно да кажа, че имаме и малко бебе, от което първоначално ревнуваше и се изказваше, че тя вече не ни е важна, че само на бебето сме се радвали и други сходни. С времето това някак се уталожи, а и това нейно поведение е отпреди появата на второто ни дете.
Запознах се и с метода Семейни констелации, който ми е изключително интересен. Започнах и да ходя на сбирките, но все още не съм поставила лична тема. Вероятно е от значение да кажа, че по майчина линия се наблюдава динамиката децата да живеят с родителите си цял живот, да се грижат за тях до тяхната смърт и винаги да са под техен "контрол".
Моля за съвет как да подходя в този случай, защото ситуацията става вече нетърпима. Благодаря предварително!!
.Реших да потърся и аз съвет от вас, тъй като вече се чувствам безсилна по отношение поведението на моята 11-годишна дъщеря. Ще започна с това, че поведението ѝ е "проблемно" още в най-ранните ѝ години - тръшкане, саботиране на правилата и системата в училище, нежелание да учи, липса на самостоятелност и др. Посещавали сме и псохилог в нашия град, но резултат нямаше никакъв.
С баща ѝ вече не знаем какъв подход да приложим. Детето непрекъснато ни опонира, не изпълнява базови задачи като това да си измие зъбите, да се преоблече и изкъпе - всичко става с безкрайно много подкани и дори закани, че ако не го направи, ще има последствия. Непрекъснато сме в някаква полемика за елементарни неща, на моменти дори ѝ се молим да седне да учи, а тя ни отговаря с изречението "Не съм ви куче, та да ме командвате"! Едва ли не ѝ е под нивото да изпълняват задълженията си, да изпълнява какво ние като родители ѝ казваме да направи.
Основният тон в общуването между нас е изразено негативен, а от това се чувствам изключително зле като майка. Същото важи и за баща ѝ, който е много търпелив, но на моменти и той избухва доста. Като че ли се самосаботира, държи се арогантно и предизвикателно, в противоречие с нейните интереси. Прави ми и друго впечатление: има засилен афинитет към парите. И когато например има възможност да "спечели" нещо, да получи някоя облага или дивидент, поведението ѝ коренно се променя. На момента става изпълнителна, отговорна и услужлива. Тоест, трябва да получи нещо, за да даде нещо.
Семейните вечери са изпълнени с напрежение, непрекъснати кавги и спорове. По отношение на ученето няма никаква самодисциплина, ако не я накараме да погледне и да се интересува какво има да учи, няма да го направи. Не я интересуват нито оценки, нищо. Имам усещането, че е обявила тотален бойкот на всичко и всички, а не знам на какво се дължи това. Тя е обгрижвано и обичано дете, с баща ѝ сме, сме я да твърдя, интелигентни хора, у дома не се използват вулгарни думи и т.н. Може би е важно да кажа, че имаме и малко бебе, от което първоначално ревнуваше и се изказваше, че тя вече не ни е важна, че само на бебето сме се радвали и други сходни. С времето това някак се уталожи, а и това нейно поведение е отпреди появата на второто ни дете.
Запознах се и с метода Семейни констелации, който ми е изключително интересен. Започнах и да ходя на сбирките, но все още не съм поставила лична тема. Вероятно е от значение да кажа, че по майчина линия се наблюдава динамиката децата да живеят с родителите си цял живот, да се грижат за тях до тяхната смърт и винаги да са под техен "контрол".
Моля за съвет как да подходя в този случай, защото ситуацията става вече нетърпима. Благодаря предварително!!
Здравейте!
Щом търсенията ви на причините за проблема са насочени към метода Семейни констелации, ще ви дам въпроси и коментари само през този метод. Още повече, че и аз смятам, че през този метод достигаме по-лесно до реалността. Нашите интуитивни прозрения намират чрез този метод точни и ясни формули за решаване на житейските ни задачи....
И ТАКА, когато разглеждаме този проблем през философията на метода Семейни констелации, ние имаме следния начин на мислене:
ВЪПРОСЪТ Е: Защо едно дете е с трудно поведение? Защо се държи предизвикателно, с тръшкане, с гневни изблици, не се къпе /това си е форма на агресия, нали си давате сметка. Сякаш ни казва: "Няма да съм чистичка! Дори ще мириша лошо. Така ви се пада!"/
ОТГОВОРЪТ Е: То го прави от любов към някой. И понеже често тази любов е несъзнавана, в този метод използваме израза "сляпа любов"... Така че, за да се справим с трудното поведение на детето, ние трябва да си дадем сметка към кого е насочена любовта му? Защото в психотерапията това е железен принцип: "Където е проблема, там е и решението!"
КАКВИ СА ВАРИАНТИТЕ ЗА КОНКРЕТЕН ОТГОВОР НА ВЪПРОСА "КОЙ Е ТОЗИ "НЯКОЙ"?"
1. Един от въпросите, който задавам, за да открием този "Някой", към когото е насочена любовта на детето, е: "На кого от семейната система ви прилича вашето дете с поведението си? ИЛИ за кого се страхувате и си коментирате, че ако продължава така, дъщеря ви може да стане същата като нея/него?" Тоест - говорим за член на семейната система, който е изключен. За него може и да не се споменава /например ако е в затвора или в психиатрията или до скоро - ако е хомосексуалист/ или пък се говори неуважително или е обявен за черната овца /във вашия случай - може и да е човек, който е гледан с лошо око заради някаква тема, свързана с парите/... ЩЕ ДАМ КОНКРЕТЕН ПРИМЕР: Бащата и майката се консултират за детето си - момче на 8 години, което се държи като вашето дете, трудно управляемо е.... И на въпроса на кого прилича детето им, отговарят в един глас: "Същият е като вуйчо си!!!". Вуйчото е обявен за черната овца, одумван от всички и т.н.
Децата, обаче, не могат да понесат спокойно това, родителите им да имат изключващи коментари КЪМ КОГОТО И ДА БИЛО. Те заобичват одумвания човек и започват да приличат на него, за да му покажат любовта си, да му покажат, че и той има място в системата. Това дете беше направило паметно изказване на рождения си ден, като станало на 6 години. То попитало:
- "А вуйчо ще дойде ли на рождения ми ден?"
Родителите се спогледнали и му казали: "Не, той е зает!"
И за най-глупавото дете в подобна ситуация е ясно, че те го лъжат и просто не са поканили вуйчото... Детето много се разстроило и казало през сълзи: "Ама защо няма да дойде? Аз много го обичам! Аз искам вуйчо да ми бъде татко!" От този момент родителите и особено бащата бяха започнали да изпитват глуха ненавист към детето....
И така - на кого от семейната система се страхувате, че прилича вашето дете..
2. Този "Някой", който да оказва влияние върху чувствата на детето, може да е и загубено дете във вашето семейство: спонтанно или по желание абортирано, изоставено, мъртво родено. Това също са изключени хора от семейната система, за които не се говори и правят децата агресивни към родителите им...
3. И още една много честа посока на търсене: ако някой от вас или и пък и двамата имате предходен партньор от преди брака, с който емоционално не сте се разделили: тоест - ядосани сте му... Това също много често са хората, с които асоциираме нашите деца и те ни приличат на тях, когато имат трудно поведение...
Дадох ви посоки за размисъл. И сега отново си задавам въпроса:
- Кого изключвате от семейството? На кого не искате в никакъв случай детето ви да прилича? А с много неприятно чувство усещате, че то все повече прилича?
ПРИНЦИПЪТ Е СЛЕДНИЯ: когато изключваме и сме неуважителни към някой човек от системата, който има по природа /по кръв, както се казва!/ правото да принадлежи или има право на уважение /вуйчо, леля, сестра, брат, майка,, баща, свекър, свекърва, загубени деца, бивши партньори и т.н./, детето е притиснато от един несъзнаван механизъм да започне да прилича на него, сякаш за да му върне полагащото му се място в системата...
На този несъзнаван механизъм Берт Хелингер, създател на метода Семейни констелации, е дал името "СЛЯПА ЛЮБОВ". Защо тази любов е сляпа? Защото не е зряща, не е съзнателна. Много често и самото дете се изказва враждебно за изключения, за лошата черна овца. Но като започва да прилича на него, то несъзнателно му засвидетелства своята лоялност, дава му заслуженото място в семейната система....
Това е за сега.
Тук ви давам и линк към мой уебинар, където говоря за метода Семейни констелации по покана на една студентска организация.
https://www.youtube.com/watch?v=f_6q-kyKu5U&t=5932s&ab_channel=% … D0%92%D0%A2%D0%A3
Какъв е коментарът ви?
Дадохте ми нова посока за размишления, макар че от дълго време търся решение на този казус.
За абортите: Майка ми има един аборт по нейно желание, след като се е родила по-малката ми сестра. За него не се говори. Баба ми (нейната майка) също има един аборт между двете си деца - тук не знам дали е бил по желание или не. Отново не се говори, детето не е признато като част от родовата система, както и това на майка ми. Аз също имам един аборт, който беше спонтанен и преди второто ми дете. Аз говоря за това дете, но все още не пред голямата ми дъщеря, защото не мисля, че е готова все още за тази тем. Не знам дали е правилно... Има и починало дете на три годинки от страната на мъжа ми - било е брат на неговия баща. Едва скоро разбрах за него.
За нарочените и забравените: Нямам сведения да имаме такъв роднина, който да е бил срам за рода и затова да не се споменава. Но моята баба, която е майка на майка ми, е доста властна, нейната майка (прабаба ми) също. Майка ми и баба ми не се разбират особено, макар че цял живот живеят заедно. Майка ми има два развода зад гърба си и остава сама млада. Майка ѝ става вдовица горе долу на същата възраст. По някакви причини не може да се отдели от баба ми и до голяма степен ежедневието ѝ е подчинено на нея - преди, защото е била контролирана; сега - защото е вече стара и трябва да се грижи за нея. Межу тях има студенина, никога не са имали топли отношения и това тежи на майка ми. В същото време изразява гняв към баба ми, а интересното е, че дъщеря ми изпитва силни симпатия към нея
и винаги я търси. От друга страна - моят роден баща никога не е бил в живота ми, реално ме е взимал при него само няколко пъти в ранните ми години. Той почина преди няколко години, без дори да се видим. От друга жена и още две деца, които аз не познавам. Дъщеря ми не знае за неговото съществуване, нито за децата му. Когато е бил млад се е занимавал с незаконни неща, също така е малтретирал физически майка ми и следващите си жени. Въпреки това аз говоря с гордост за него и го почитам, защото имам само приятни лични спомени с него.
Това са моите две предположения, макар че със сигурност ще се намерят и други посоки, по които да се върви... Какво би могло да бъде моето поведение спрямо дъщеря ми, така че да се "смекчи" тази нейна лоялност?
