Дарин Маджаров от Уча.се отговори на въпросите ви в интервю на Миролюба Бенатова

Миролюба Бенатова:
Вие как разбирате, че ученикът, ползвал вашите уроци, е постигнал успех именно заради тях?

Дарин Маджаров:
Доста е субективно това, защото единият измерител може да бъде оценки и успех. Но той е половината картинка. Например миналата година след матурите направихме едно изследване сред хората, които са ползвали Уча.се, и излезе, че те са изкарали около една единица повече от другите ученици, сравнено според средната оценка в страната.

Миролюба Бенатова:
Имате ли интересни примери като обратна връзка? Някой, който се е свързал с Вас, писал Ви е или Ви е разказал, че след като е започнал да ползва Вашата платформа и е гледал уроците по тази платформа, това е променило коренно представата за някои от предметите?

Дарин Маджаров:
Поне...10 000. Наистина го казвам – поне 10 000. Най-трудно е да се влезе медицина и фармация. Изключително много хора има, които казват следното: „Трета година опитвам. Преди това две години, дал съм хиляди левове за уроци и не се получи. Сега  последен път опитах да вляза медицина, ползвах само вашите уроци и изкарах 5.50“. Това са стотици такива примери на ученици.

Миролюба Бенатова:
Неслучайно ви попитах за химията, защото Вашата учителка по химия от училище е първата учителка, с която си партнирате. Нали така?

Дарин Маджаров:
Абсолютно, да. И все още работим прекрасно заедно. И благодарение на нея, до голяма степен, наистина стотици ще станат лекари. Ще успеят да влязат от втори, трети път, защото преди това не са се справили. Родители са ми писали и разказват с благодарност: „Отивам да се карам на детето, гледам го, че играе някакви игри на компютъра. Отивам и всъщност то не играе игри.
– А, какво е това, което гледаш?
– Ами, уча! – казва детето.
– Как ще учиш на компютъра? Какво ме лъжеш?
...и детето обяснява: „Не лъжа, това е сайт с видео уроци“.
Родителите казват: „Никога не съм вярвала, че ще видя детето си да учи с такъв интерес за нещо и да му харесва“.
Наистина са стотици, със сигурност казвам, и хиляди такива писма. Под всеки видео урок всеки може да пише коментар. Там имаме близо 500 000 коментара от хора, които задават въпроси, пишат и обратна връзка.

Миролюба Бенатова:
Може ли Вашата платформа да е заместител на частните уроци?

Дарин Маджаров:
Смятам, че да. То се вижда и сега в тази обстановка в момента, в която учениците са вкъщи и се справят самостоятелно. Те не ходят на уроци. С малко насоки и подкрепа от родителите – това може да стане. Нека си има частни школи, в които се доразвиват топ учениците, които имат амбиции да печелят медали, да ходят на олимпиади. Това е изключително ценно и полезно. Но този тип частни уроци, които са просто, за да изкараш от 3 – 5, няма нужда. То не е и ефективно. Нито за родителите, нито за учениците. Родителите трябва да се погрижат за това, да платят немалки суми. С Уча.се и с други платформи, не казвам, че само с нас, семействата могат да се справят чудесно в подготовката за училище.

Миролюба Бенатова:
Обмисляте ли гъвкав  модел за абонамент? Защото има някои потребители, които казват например: „На мен ми трябва за два месеца, завършвам 12-ти клас и не ми трябва една година“.

Дарин Маджаров:
Когато започнахме, имахме абонамент за 3 дни. Имахме след това абонаменти за 15 дни, имахме абонамент за 1 месец и 3 месеца. И във времето ги махнахме всички тях поради една основна причина. Първо да кажа, че ние от тях бихме спечелили повече. Защото те са за по-малко дни, но като разделиш сумата на ден се получава много по-голяма сума, отколкото сега бихме спечелили. Махнахме ги, защото хората след това не продължаваха. Какво се случва? Хората, които си вземат абонамент за 3 дни или 15 дни, те си казват „Аз ще вляза, ще се справя тук сега за това контролно и другия път, след половин година – като има изходни нива.“ Не, не ни е това мисията. Не ни е мисията да помогнем на един човек да изкара шестица на контролно. Нашата мисия е да помогнем значително в живота на хората. А ученето изисква повече усилия и по-голяма продължителност.

Миролюба Бенатова:
Но е въпрос и на възможности. Има хора, които не могат да си позволят целия обем на абонамента, но биха искали да се възползват и от тази услуга, която Вие предлагате.

Дарин Маджаров:
Абсолютно правилно. И затова от няколко месеца вече има възможност да се плаща сумата и на месец. Ти казваш: „Ще уча една година, но ще плащам сумата на месец“. По колкото се пада... по 18 – 19 лева на месец. Както си плащаме телефоните. Разсрочихме го това във времето. Съгласен съм, че за много хора да се плати цялата сума на един път е някакъв вид бреме, затова го направихме по този начин. Разбирам хората, които казват: „Има тук един месец, който искам да ползвам“.... Но вижте, хора,... сами не си помагате по този начин. Ако искате да постигнете по-голям успех в живота на детето, то трябва да учи доста време. Ако не с нас, то с нещо друго. Ако не искате да му купите Уча.се – купете му книги, абонирайте го за друга платформа. Абонирайте го да ходи на някаква школа. Но то трябва да бъде много време и на детето да му бъде интересно. Иначе за 1 – 2 месеца просто се залъгваме и ние си казахме: „Ок, от тези малките абонаменти печелим повече“, но то е против нашата мисия и затова ги махнахме.

Миролюба Бенатова:
В началото на кризата с COVID 19 сте имали среща с министъра на образованието, за да обсъдите евентуална възможност Вашите уроци да навлязат още повече в официалната образователна програма на МОН. Имате ли развитие по тези разговори?

Дарин Маджаров:
Не, нямаме развитие. Виждахме се. Министърът ми се обади няколко пъти, срещахме се, за да видим с какво и как да се адаптират нещата, за да можем да сме максимално полезни в тази ситуация. И в крайна сметка това, което стана, е, че самостоятелно трябваше да вземем решението дали да отворим сайта безплатно, или не. С нашите сили дадохме две седмици. Много хора казваха: „Разберете се с МОН, нека те да ви дадат някаква сума пари, за да може да отворите сайта и това да покрива разходите“. Но как да кажа, ние бяхме в много кофти ситуация, защото в момент на криза да се говори за пари и за някакъв тип сделки не изглежда добре. Все едно отиваме там и казваме: „Дайте пари“. Сякаш се възползваме от ситуацията. Избягвахме и двете страни да говорим за пари, така че в крайна сметка мисля, че стана по-доброто – да отворим сайта и с наши сили да се справим. Много от хората в министерството са абонирани, децата им също ползват платформата, така че знаят за какво става въпрос. Но предложение за сътрудничество трябва да дойде от тяхна страна. Ако в някакъв момент те решат, че можем да се сработим, ние сме на линия да говорим.

Миролюба Бенатова:
Потребител на BG-Mamma смята, че някои от отговорите на тестовете след уроците не са верни. Цитирам: „Този вид въпроси са много хубави, но оценяването, поне при нас, на няколко пъти пада, защото думичката не е точна. Например: ние пишем минералните вещества. А верният отговор е  минералните соли.“

Дарин Маджаров:
За конкретния пример да кажа, че има голяма разлика между вещества и соли. Едното е грешно, за сметка на другото. Защото веществата могат да бъдат соли..., какви бяха другите, забравих какви са. Но тук е много интересно. С учителите в екипа ни водихме един спор, защото ако примерно думата се напише „вещества“, а то е „веществата“, ние ще го сметнем за грешно в момента. И ние им казваме: „Добре, той човекът го знае това, това е по химия, не е по български език. Очевидно го знае. Но учителите от екипа не отстъпват и аз съм им супер благодарен, защото не е достатъчно само да знаеш нещо, нужно е да имаш дисциплината, фокуса да го направиш перфектно. Да, ти го знаеш „веществата“, но трябва и да го напишеш правилно. Където има възможност за синоними, слагаме максимално много. Просто примерът тук не беше правилен. Иначе, ако се напише синоним, би трябвало да го приеме за вярно.

Миролюба Бенатова:
Кога ще има уроци по италиански?

Дарин Маджаров:
По италиански няколко пъти е излизала темата. Онзи ден също ми се обади потребител, който поиска това нещо. Ние във времето си мислехме, че няма да има много мераклии, както се казва, за италиански. Но тъй като в последно време все повече запитвания идват, може би е дошло времето да направим италиански. Така че си записвам и тази идея. Благодаря.

Миролюба Бенатова:
Предполагам, че Вие, въпреки че имате платформа за онлайн обучение, все пак сте радетел на живия контакт. Правите разлика и сигурно смятате, че аналоговото образование си има своите качества.  

Дарин Маджаров:
Не качества, то си е водещо. Аз смятам, че аналоговото образование  може да се променя и е задължително да се променя, но живият контакт е това, което е в основата. Всички платформи, които се правят в момента, са много силен инструмент в помощ на учителя и учениците. Но всъщност на живо е цялата магия. И учителите са най-водещото нещо, а всичко друго, което се прави, е, за да им помогне.

Миролюба Бенатова:
Учителската професия е подложена на големи изпитания. Малко млади хора искат да стават учители. И Вашите наблюдения ли са такива?

Дарин Маджаров:
Моите наблюдения са точно такива, каквито ги казвате. В момента най-голямата бомба със закъснител в държавата изобщо е, че ако не се вземат изключително спешни мерки, много скоро няма да има изобщо учители. В момента се кахърим дали има добри учители, лоши учители и т.н. С темповете, с които вървим, скоро няма и да има. След 10 години ще си казваме: „През 2020 беше страхотно, имали сме учители по всичко“.  Гледах едни данни от Националния статистически институт и всъщност видях, че половината от учителите в момента са от 50-годишна възраст нагоре. Не казвам нищо лошо срещу тях. Голяма част от тях си вършат чудесно работата. Но темповете, с които идват младите учители са много, много слаби. През последните години това, което наблюдавах, е, че... знаете, в началото на септември и сега ще го видите пак..., много училища казват: „Няма учители, системата се нуждае от учители“. И това нещо минава за 2 – 3 седмици. И си казах: „Как така минава, откъде ги намират тези учители?“ Оказва се, че липсите основно се запълват от учители, които са се пенсионирали и се връщат да помагат. Или учители, които трябва да се пенсионират, но го отлагат по тези причини. Младите, т.е. под 30-годишна възраст, са много, много малко. Трябва десетократно да се увеличи темпото на вкарване на нови, млади хора, амбицирани, в системата и те да се задържат. Едно е да се вкарат и да се разочароваш от системата, друго е да останеш и да работиш дълго време. Изключително сериозен проблем и е жалко, че не се говори за него. Понеже е много неудобен – остава на заден план.

Миролюба Бенатова:
Този проблем е абсолютно същият и за системата на здравеопазването – 1:1. И скоро ще стане ясно, че всъщност за цяла България има само трима реаниматори под 30-годишна възраст. А на Вас какво най-много Ви липсва в това време на изолация, време на екрани?

Дарин Маджаров:
Аз си дадох сметка, че много лесно се адаптирах. Дните ми минават изключително бързо. Не разбрах как мина един месец, наистина. Липсват ми приятелите. С никакви хора не се виждам в момента. Липсват ми родителите. Липсват ми сбирките с приятели, на които се събираме, свирим на китара, пеем. Липсват ми възможностите с тях да ходим по планините, да обикаляме, да се забавляваме. Основно това ми липсва. Иначе виждам, че човек, когато иска, много бързо се адаптира към неща и свиква, което е добро и лошо. Защото може да свикнеш с хубавото, но може да свикнеш и с лошото.