Отказ от кърмене

  • 1 947
  • 16
Здравейте! Не знам дали темата е разисквана и дали е писано по нея, но имам нужда да споделя това, което чувствам. Правя го тук, защото хората около мен не ме разбират. Освен това искам да видя дали има и други мами в моята ситуация. А тя е:
    Кърмих успешно дъщеря си от гърда 3 месеца. Наддаваше перфектно. В един момент обаче обяви кърмаческа стачка. Беше свикнала от шише като няма да обяснявам защо се е стигнало до там, че ще стане прекалено дълго. Започнах да се цедя. Правя го вече 4ти месец. На ден изкарвам по литър и половина кърма като тази, която остане замръзявам. Бебето си хапва и при нея няма проблем. Проблемът е при мен. След тази кърмаческа стачка изпитвам ужас (ще го нарека така, за да не използвам по-груби думи) от това да върна бебето на гърда. Като гледам снимки на майки, които кърмят или като чувам разговор, се отвръщавам от кърменето на гърда. Дори това цедене през 3,4 часа ме побърква и не издържам повече. Нямам търпение всичко да приключи, защото нервите са ми опънати до краен предел и се чувствам адски депресирана.


Е това беше.. Ако искате ме нападнете, ако искате ще изтрия и темата. Просто имах нужда да го споделя на някой, защото ми тежи и всеки ден да плача, когато всички спят заради това.
Виж целия пост
# 1
Не е нужно нещата да се случват на всяка цена! След като майката по една или друга причина не се чувства добре, изпитва дискомфорт и психическото й здраве е несигурно, по-добре да спрете да давате кърма и да продължите на АМ. В крайна сметка за да се развива здраво, щастливо и спокойно детето, трябва да има здрава, щастлива и спокойна майка! Не се измъчвайте! Много деца са отгледани без капка кърма, вашето е поело едно не малко количество, за което може да се радвате.
Погрижете се и за собствения си комфорт и здраве! Успех!
Виж целия пост
# 2
Здравейте! Мисля, че в тази тема могат да ви дадът съвет, ако разбирате търсите такъв. https://www.bg-mamma.com/?topic=1201651
Виж целия пост
# 3
Аз не разбрах от какво се ужасявате да се върне на гърда, щом преди това сте кърмили успешно... Цеденето със сигурност е много изморяващо, ако продължава дълго, и моето мнение е, че на Вас самата ще Ви е по-лесно с кърменето, особено нощем и рано сутрин, отколкото постоянно гласене на шишета. А в много случаи съм чувала и как бебето си изпива млякото от шишето при пробуждане нощем и пак не е заспало и следва носене, люлеене и т.н. Мен лично кърменето ме е спасило от такива будувания нощем и според мен си е улесняващо и за майката. Така че помислете и от тази гледна точка. Но постъпете както би било по-улесняващо за Вас, за да можете да се радвате и да не чувствате бреме.
Виж целия пост
# 4
Ако не искате да кърмите просто спрете. Има си млека , детето няма да умре от глад. Не се чувствайте виновна.
 С дъщеря ми се цедих една година. Тя отказа да поема гърда въобще. Пиеше само от шише и то със срязан връх за да не суче. Трябваше да избирам да се цедя или да храня а АМ. Избрах да се цедя,имах много кърма ,  но си беше адска мъка. Нямаше помпи по онова време, всичко на ръка. Денят и нощта се сливаха в една постоянно въртележка. Затова с второто дете бях решила че няма да се цедя. Ако реши да суче ще го кърмя а ако не - ще минава на адаптирано мляко. То пък излезе едно яшно и спокойно дете. Не се наложи ни да цедя ни да купувам адаптирано мляко. С зор се отказа да суче на година и седем месеца.

 Така че ако сте уморена просто си дайте почивка.А и хормоналната  буря в момента също утежнява положението ви.  И вие сте човек, помислете и аза себе си, пък и нищо не стрябва да става въпреки всичко.
Виж целия пост
# 5
Аз не разбрах от какво се ужасявате да се върне на гърда, щом преди това сте кърмили успешно...

Не исках да го казвам, но ще го направя с риск да си навлека гневни коментари.. Гнус ме е.. след тази стачка. Тотално ми се промени възприятието...
Виж целия пост
# 6
А нали три месеца казвате - успешно сте кърмили... Ами изберете това, с което ще се чувствате спокойна, но за мен кърменето си е улеснение и за самата майка, в сравнение със ставания, правене на шишета... Но Вие си преценявате как за Вас ще е по-леко и необременяващо.
Виж целия пост
# 7
Извинявай за въпроса ми. Незнам дали имам право да те питам това ама.. Да не е следродилна депресия това, което чувстваш?
Виж целия пост
# 8
Извинявай за въпроса ми. Незнам дали имам право да те питам това ама.. Да не е следродилна депресия това, което чувстваш?

Първите 3 месеца не беше като сега. Пак имаше депресия, но не толкова силна. 7 месеца да ме държи.. странно ми е
Виж целия пост
# 9
Извинявай за въпроса ми. Незнам дали имам право да те питам това ама.. Да не е следродилна депресия това, което чувстваш?

Първите 3 месеца не беше като сега. Пак имаше депресия, но не толкова силна. 7 месеца да ме държи.. странно ми е
Да права си. Извинявай, не съм сметнала месеците.
Виж целия пост
# 10
Най-добре се посъветвайте с лекар или отидете на психолог. Следродилната депресия, ако не се вземат мерки не си отива ей така.
Това, което си отива е бейби блус, трае седмица две ревливост и чувствителност и голяма част от родилките го изпитват.
След родилната депресия може да продължи много по-дълго.
Надявам се да не го приемете остро, известно ми е, че има табу около менталното здраве, но това си е нещо нормално и трябва да се говори за тези неща. Няма нищо срамно човек да потърси професионална помощ от психолог, когато смята ( ако Вие си смятате) е необходимо.
Извинявай за въпроса ми. Незнам дали имам право да те питам това ама.. Да не е следродилна депресия това, което чувстваш?

Първите 3 месеца не беше като сега. Пак имаше депресия, но не толкова силна. 7 месеца да ме държи.. странно ми е
Виж целия пост
# 11
Най-добре се посъветвайте с лекар или отидете на психолог. Следродилната депресия, ако не се вземат мерки не си отива ей така.
Това, което си отива е бейби блус, трае седмица две ревливост и чувствителност и голяма част от родилките го изпитват.
След родилната депресия може да продължи много по-дълго.
Надявам се да не го приемете остро, известно ми е, че има табу около менталното здраве, но това си е нещо нормално и трябва да се говори за тези неща. Няма нищо срамно човек да потърси професионална помощ от психолог, когато смята ( ако Вие си смятате) е необходимо.
Извинявай за въпроса ми. Незнам дали имам право да те питам това ама.. Да не е следродилна депресия това, което чувстваш?

Първите 3 месеца не беше като сега. Пак имаше депресия, но не толкова силна. 7 месеца да ме държи.. странно ми е

Ще се консултирам с психолог. Имам нужда наистина, но сега не знам как да стане при извънредното положение. Ако знаете някой, който онлайн консултира, ще съм ви благодарна. Дори в момента докато пиша това ми се насълзяват очите.
Виж целия пост
# 12
В бг мама има , сега ще потърся линк и ще го сложа тук

Заповядай

https://m.bg-mamma.com/?topic=1201557
Виж целия пост
# 13
В бг мама има , сега ще потърся линк и ще го сложа тук

Заповядай

https://m.bg-mamma.com/?topic=1201557


Много Ви благодаря!
Виж целия пост
# 14
В момента точно поради извънредното положение мисля, че по-голямата част от психолозите работят онлайн. Може да се разровите из гугъл. Аз мога да ви дам име, за което съм чувала добри отзиви - Елица Великова.
Успех и горе главата! Всичко ще е наред!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия