Какви са отношенията с майките ви?

  • 31 406
  • 571
Здравейте. Много ми е интересно какви са отношенията на повечето жени с майките им, как бихте ги определили - по-скоро в тях доминира любовта или доминират конфликтите и разногласията? Има ли нежност в отношенията ви? Приятно ли ви е с нея? Прави  ли ви чести забележки за домакинството, външния вид, децата? Ако да, това дразни ли ви и пречи ли на добрите ви отношения?
Моите отношения с майка ми винаги са били доминирани от конфликти. Тя винаги е твърдяла, че близките хора са длъжни да ти посочват недостатъците, за да си ги отстраниш. Някак тя вижда отношенията ни най-вече във вида тя постоянно да ме наставлява и да ми се кара като на малко дете.  Според мен, ако постоянно виждаш недостатъци в един човек, значи не го харесваш, нито обичаш. И това, че уж майката обича безкрайно децата си малко започва да ми прилича на мита за любовта между мъжа и жената - уж се очаква хората да се обичат, но реално през по-голямата част от времето си заедно просто се карат. Искам да знам това масово явление ли е и има ли жени, които са в истински прекрасни отношения с майка си.
Благодаря!
Виж целия пост
# 1
Аз съм напълно сигурна, че моята майка ме обича, но и тя е по критиките. Не сме се виждали от година (живеем в чужбина), аз съм родила второто дете преди половин година и коментарът е “нищо де, ти пак ще отслабнеш”. Като самата тя никак не е модел за подражание относно тегло, ама щото нейните спомени са как е изглеждала като е родила на 23 и сравнява с мен сега на на 35.. Не бих ги нарекла конфликти, много не ѝ се впечатлявам на мрънкането, досадна ми е по-скоро. Това някак с времето стана, единствено дете съм и все на мен се мрънка - за приятели, за гаджета, защо не нося токчета и т.н. Ние буквално за по седмица на година-две се виждаме, излизаме с мъжа ми и въпросът е “и сега няма ли да си сложиш червило”. Това се повтаря всеки път с еднакъв резултат - не си слагам червило, не разбирам за какво го прави. И на баща ми мрънка за безподобни глупости, не знам как живеят двамката 🙈

И аз я обичам, но признавам си не я харесвам като човек и с годините пропастта става по-голяма сякаш, намирам я съвсем различна от мен (а всъщност сигурно доста си приличаме или аз ще заприличам на нея по-натам, брр).
Виж целия пост
# 2
Майка ти е токсична, няма значение на другите какви са майките.
Виж целия пост
# 3
За моята майка - отношенията ни не бяха много нежни, но и никога не ме е критикувала. Да - приятно ми беше с нея и сега ми липсва.
  Помня колко неприятно и непонятно ми беше, когато свекърва ми правеше забележки на зълва ми. При това зълвата беше вече на 25- 26 години.

За съжаление и аз като майка много мрънках на децата, но докато бяха малки. До към тинейджъри, след това вече не го правя. Даже сега виждам някои грешки на дъщеря ми и не смея да й го кажа. Та тя вече е на 30г./ моя грешка е, че не съм я научила навреме/.
Виж целия пост
# 4
Майка ти е токсична, няма значение на другите какви са майките.

Точно. И какви са другите майки няма да я промени.

Авторке, и моята майка е взискателна и доста доминантна. Характер. И нейната майка беше такава. Въпросът с родителската намеса сме го решили отдавна и аз и майка ми. Изнесли сме се и сме отишли да живеем, учим и работим в други градове и държави.

Ако се виждате рядко и за кратко кой знае какви конфликти не може да има. Ако има, клъцваш контактите, намаляваш ги.

Вълкът козината си мени, нрава не.
Виж целия пост
# 5
Ох, дожаля ми за теб и видях себе си преди 25 години. Никога не е имало нежност в отношенията ми с майка ми. Моята майка е невероятно студен човек, свръхкритичен, бих казала агресивен. Говореше ми се само и единствено с назидателен тон, никога похвала за нищо, единствено упреци и недоволство. Непрекъснати сравнения с мои приятелки и деца на нейни познати се правеха и естествено само в мой ущърб.

Също си позволяваше директни обиди и нападки, включително веднъж изтърси, че аз съм събирателна на всички недостатъци у човек, които тя най-много ненавижда.

Имам брат, към него отношението беше диаметрално противоположно. Никога не съм смятала, че родителите обичат еднакво децата си, а някои хора според мен не могат да обичат изобщо.

С моята майка прекъснах всякакви връзки преди 25 години. Миналата година имаше опити от нейна страна да влезе в контакт със сина ми, стопирах ги моментално. За мен тя не съществува. Криво ми е било през годините, но съм го приела и съм си изградила живот, в който тя няма място.
Виж целия пост
# 6
Много жалко, че има такива отношения.
С майка ми сме много близки. Живеем в различни градове, но се виждаме поне един път в месеца, чуваме се всеки ден. Майката на мъжа ми е починала доста преди да се запознаем и винаги, когато се приберем в родния ни град, сме при нея. Естествено, че сме имали конфликти, няма как., но никога не се е месила в отношенията ми със съмейството или как си гледам детето. Карахме се по-често в гимназиялната ми възраст, но си го заслужавах и това ме направи човекът, който съм днес. Знам, че е винаги до мен, мога да споделям, да искам съвет и ще ме подкрепя докато я има (надявам се още дълги години)
П. П. Имах много лоши отношения с баща ми (които вече са добре). Според мен, факта, че се подкрепяме с майка ми в това време ни сближи толкова
Виж целия пост
# 7
Много добри. По cтечение нa обcтоятелcтвaтa, aз cъм caмa c детето cи, и тя е caмa.Живеем зaедно. Беше трудно, но cвикнaхме. Помaгaме cи взaимно. Когaто бях по млaдa, бяхме чужди, cегa имaм шaнc дa нaвaкcaм. Кaрaхме cе много в нaчaлото, зa битовизми, зa товa, че пушa, зa детето, че cъм много cтрогa c него. Cегa вече явно cе примирих aз, a тя е доволнa, че не е caмa.
Виж целия пост
# 8
От пубертета до преди 2-3 години отношенията ни не бяха много добри. Въпреки, че за много важни неща беше до мен, допускаше много грешки.За доста дълъг период от време даже бях прекъснала отношения с нея. Беше направила нещо свързано с детето ми, което много ме засегна. После се извини и ѝ простих, но пак си имахме спречквания от време на време. Последно време обаче тя се промени много и сме в прекрасни отношения. Явно най-сетне е разбрала, че вече не съм дете.
Виж целия пост
# 9
Сложни. Оня ден дойде и ми размести саксиите. Редовен номер й е това - да пипне нещо у нас..
Виж целия пост
# 10
Отношенията ни са добри! Тя е много мила и винаги е била до мен и ме е подкрепяла,въпреки че доста често (може би от годините) иска да натрапи мнението си ,когато не съм искала такова, и се опитва да се меси,но с разговори,за щастие,нещата се оправят.
Виж целия пост
# 11
Страхотни! Тя си е малко вита глава,но до сегашните ни 25 години заедно тя винаги е била такава,има моменти в които ме дразни. Но живеем далече и сърце не ми дава да е наранявам.Най-много мразя да гледам колко е добра с хората и те да е използват и да злоупотребяват с нейната добротата. Колко пъти и говорих,не помага.Heart
Виж целия пост
# 12
Бяхме си близки.За съжаление тя почина преди 15 години,точно когато със сестра ми започвахме да навлизаме в живота.Затова пък свекърва ми ми е като втора майка и много я обичам.
Виж целия пост
# 13
Много близки са ни отношенията.Никога не ме е критикувала , освен ако наистина не е било належащо и то в тинейджърските ми години.Живеем в един град, ако не всеки ден то поне през ден се виждаме, не само с нея и с баща ми.За съжаление това положение ни раздели в различни държави и ми е много тежко от този факт. Надявам се скоро да паднат извънредните мерки и да можем да се съберем.
Виж целия пост
# 14
Винаги е била много взискателна и си мисли, че за всичко е права. За всичко се опитва да си налага мнението, но не й се получава, а като не й се получи започва с истерии, ама от години живеем отделно и мога или да й затворя телефона или просто известно време да не се виждаме. Чашата преля, когато наскоро я хванах да ми чисти тоалетната, защото по нейни думи била адски мръсна, просто й казах, че е гостенка и мястото й е на дивана, а не да се прави на такава чистофайница, каквато не е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия