Какви са отношенията с майките ви?

  • 31 469
  • 571
# 570
Скрит текст:
Скрит текст:
Относно центъра - моят е също в семейството, но с разликата, че под "семейство" не разбирам само човека, с който си деля живота от години, но и хората,с които съм си делила живота преди това - майка ми, баща ми, дядо ми, баба ми преди да почине. Както споменах, те са прити найс гайс, няма някаква адекватна причина, поради които бих ги изблъскала в страни.
Сама казваш - приятни хора. Е, приеми, че има хора за които родителите, бабите и дядовците, колективно или поединично НЕ са приятни хора. И както ти чувстваш, че твоите са били приятни за теб, били са добри към теб, то има други хора към които роднините им не са били добри. И не са найс гайс, а са ъгли.

Къде съм го оспорвала това? В 1 преден мой пост си казвам,че ако родителят е задник - детето не му дължи любов и тн. Пример за това, но в пъти по-ужасен и краен са родителите на моя (как се нарича човек, който не е съпруг, защото не вярвам в брака, но пък смятам, че той е the one?) са меко казано ужасни, но те са си неговите и не е моя работа да го разказвам. Демек не, не споря, приемам го. Има не особено добри родители на този свят, просто не намирам онова с шоколада за краен пример за такива

buttercake, това беше ирония, за да го вържа към онзи коментар с медала Blush Виж, обичам да споря, а и в спора се ражда истина и хората могат да развиват себе си, изслушвайки и осмисляйки различни гледни точки, но ти го правиш в този случай, за да потъпчеш хубави емоции и опитваш да ме убедиш, че добрите ми отношения с майка ми и начинът, по който я  виждам, е грешен, което е меко казано безсмислено

Марена, хорибъл, хорибъл пипъл! Извън шегата - това с чуждите думи има няколко обяснения:
1) Емоционалната насителност, на самата дума/израз на английски, е различна от тази на български за автора
2) По-скоро трябва да се гледа не "бил" ли е човекът в чужбина, а на какъв език комуникира на ежедневна база с колеги,партньори,в други форуми, приятели и тн, от където се лепват пазаритните изрази и думи
3) Ми просто му харесва на човека и тъй като не ти пречи всъщност, защото не е като да седи до теб с отворен чадър, който те подбутва в слепоочието постоянно и има вероятност да ти извади око - you just fuckin leave him be.

4) Беден речник на майчиния език....
Ding Ding Ding
Скрит текст:
Виж целия пост
# 571
Прочетох доста страници назад, преди да се реша да се включа. Темата ми е много интересна и нещо, за което мисля непрекъснато. Записвам се в лагера на хората, които не са в добри отношения с майките си, доколкото поддържат връзка изобщо. Ако зависеше изцяло от мен, никога повече не бих се видяла с нея.

Скрит текст:
По-голямата част от съзнателното ми детство и особено тийнейджърството минаха без активното участие на майка ми. Тя живееше с приятеля си, вясваше се от време на време, повече по необходимост, отколкото от желание да си види децата. Винаги съм имала усещането, че й пречехме да си живее живота и затова не се интересуваше много от нас. Със сестра ми живеехме с баба и дядо, основно те ни отгледаха, баща ми помагаше финансово.

Имаше моменти, когато се опитваше да ни вземе със сестра ми да живеем с нея и приятеля й, после със следващия й приятел. Тези мъже ми се струваха адски нечистоплътни във всеки един смисъл и никога не се чувствах комфортно в тяхната компания. Не знам за какво сме й били. Като малки никога не си е играла с нас, не се е занимавала, не сме учили заедно, не ми е давала майчински съвети за каквото и да било. За сметка на това имам спомени за язвителни коментари, упреци, шамари, унижения публично и насаме, непрекъснато ни искаше джобните, за цигари или да си плати таксито на път за излизане с приятели и т.н.

Вече бях тийнейджърка, когато майка ми изпадна в някакви безумни дългове. Научихме от кредиторите, които звъняха вкъщи всеки ден да я търсят. Беше завлякла и свои приятели като гаранти, случвало се е и те да звънят - тя не живееше с нас - ами, изсипваха си гнева и огорчението върху мен, сестра ми, баба ми, който вдигне. Сърцето ми се свиваше всеки път, когато звъннеше телефона вкъщи. Майка ми буквално се беше укрила. Явно е била толкова затънала, че беше заложила апартамента на баба и дядо, който беше на нейно име. Ясен спомен ми е как вкъщи дойде една жена от съда да направи опис и оценка на жилището. С баба бяхме почнали да търсим квартири под наем, имахме срок от съда. В крайна сметка баща ми спаси положението, като й плати дълга и откупи апартамента, но след тази случка прекратих контакт с майка ми.

От една страна, тя ме улесни, като се покри, от друга - дълги години бях ужасно гневна. Изпитвах и невероятен срам. Много ми коства да се излекувам. Вече не чувствам нищо, честно казано, освен страх, че някой ден ще ми завещае дълговете си.

И да, опитвала съм се да се поставя на нейно място, да си представя какво ли може да й се е случило, за да стане такава - не успявам, не я разбирам. След толкова години не виждам да се е променила съществено. Държи се като жертва на живота. Приела съм, че има хора, които просто не се справят, и си поставих за цел да бъда нейна противоположност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия