Какви са отношенията с майките ви?

Как е възможно се питам аз, майка да се сравнява с дъщеря си? Всяка нормална майка иска дъщеря й да е по-добра, по-умна, по-преуспяла и щастлива от нея.

Може не само да се сравнява, а и да се конкурира с дъщеря си, и най-лошото - нарочно да я спъва и да ѝ подкопава усилията, да ѝ подрива самочувствието, направо да ѝ краде жизнената и женската енергия. Има майки-вампири...

Като споделяте различни неща за майките си, се сещам че и при моята ги има. Ето например последното... И моята се конкурираше с мен. Беше ми странно, когато кокетничеше пред един мой приятел с който излизах, но беше доста по-възрастен от мен. Сетих се и за времето, когато не можех да се наспивам докато малката беше бебе и тя ми обясняваше как и тя не е спала, защото сутринта рано е станала да гледа "Дързост и красота". Като си взехме жилище и почнахме да го обзавеждаме и например и покажа конкретна нова придобивка, за да споделя радостта си с нея, тя казваше: "ми то и аз исках такова , но баща ти така и не купи".

Друго, което ми се е случвало с нея да ме обвини пред другите членове на семейството, че съм казала нещо, без да съм го направила. Често пъти ми е казвала: "не си, но си го мислиш, аз знам". Или пък последното беше, че съм ѝ казала да си стои в спалнята, докато ѝ гостуваме. Един вид не я искам покрай нас, за да може на спокойствие да се видя със сестра ми и семейството ѝ. Стана голям скандал, защото почнаха да ме питат какво точно съм казала. Голяма простотия. Почувствах се като в индийски сериал.

И вечното, ако искам пояснение за нещо което обяснява, значи съм много тъпа, защото не съм го разбрала и без да го е казала. Трябва интуитивно да я разбирам или пък само ако ме погледне. Еми не съм толкова просто устроена. Сещам се за много неща и не знам за какво точно говори.

И при моята го има това с конкурирането. Има си завист при нея и сравняване. Без това цял живот се сравнява и ни сравнява с другите. Моята се сравнява от покупките за дома до отношението на мъжа ми към мен и на баща ми към нея.
Това не е здравословно. Като ме е сравнявала с други, винаги съм й казвала, че аз не съм такава, да спре да ме сравнява и че не ми харесва. Винаги съм се дразнела. До ден днешен се опитва да ме сравнява, но понякога си мълчи, защото знае, че ме ядосва.
Много обича да се прави на интересна пред другите и да ме излага. Като бях ученичка често говореше от мое име, като говорех по телефона все слухтеше и питаше с кой говоря и се обаждаше и ме прекъсваше. Сега пак се опитва да ме прекъсва, но отивам по-надалеч да говоря.

Изводът е, че какъвто човек си в живота, такава си и майка- завистлива например. Личните отрицателни качества доминират над майчинския инстинкт и любов.

Може би майка , която е нещастна . Толкова ужасяващо и до безумие  нещастна вътре в себе си, че да не е способна да се зарадва дори и за детето си.
Отчайващо е като си го мисля.

Но има и много нещастни майки, които не искат децата им да свършат като тях и правят всичко за децата си. Явно е до лични качества.

Каролина, адски ми е познато това. И никой не ми вярва, освен психолога ми и някои по-близки хора, които я познават добре... Да, конкурират се по най-грозния начин. За пред обществото - идеална фасада, или даже го играят жертва на лошите деца, на лошите обстоятелства. Все са жертви, а другите насилници, а реалността е диаметрално противположна.

Моята майка сваляше съвсем открито мой приятел, тогава Веднъж бяха останали за малко насаме, и после тя победоносно: "Твоят Х ми сподели нещо, и го каза само на мен!!!", един вид, че е избрал да й  сподели нещо, което на мен няма да сподели... Толкова е жалко това, ако го погледнеш отстрани. И някак си, жестоко.
И не е за вярване, да, ето това е най-тъжното, не е за вярване. И под път и над път хората омаловажават/инвалидират преживяванията ти, говорят за майчини инстинкти, за "любов, по-силна от всичко", а ти явно нещо си си въобразил.. "Ама не може майка ти да не те обича".
Може бе, може. Няма по-гадно и опустошаващо чувство от това.

За мен изборът е "No contact", никакво контактуване, блокиране. Пробва се с разни манипулации да държи контакт с мен, но не поддавам. Това ме спасява, не мога да си представя да продължа да контактувам с нея, изтощаващо е.

Изтощаващо е и когато си играят "на любов", когато усетят, че ти си се отдръпнал и трябва да си върнат контрола пак. Тази постоянна игра на власт и контрол изтощава много, и тънко, почти невидимо насилие.

Обществото е донякъде, едва-едва дорасло, да приема истината за насилниците, обикновено в партньорска двойка - пияници, биячи, насилници. Е, все още се срещат хора, които обвиняват жертвите на токсични отношения, но се срещат и такива, които разбират, че в този живот има хора, нелечимо болни. Много ми се ще тази тенденция за информираност на обществото, да се простре и относно семейното насилие от родители към деца. Някак си, все се приема, че всеки става за родител, всеки може да обича собствената си кръв и т.н., а то не е така. Повдига ми се от представата, че една жена и майка не може да бъде насилник или психопат. То щом е жена и майка, значи непременно е невинна, бяла, добра и самоотвержена. Да, това е правилото, но изключения има, и то брутални изключения.

Точно психопатско и манипулаторско е това да ти слага думи в устата, които не си казала. Много често жертвите на манипулация просто не знаят за какво става въпрос, не са чели, не са информирани, мислят си, че животът им е нормален. Но не е.

Да, изкарват се жертви на децата си. Аз за проблемите ми с нея съм споделяла с много малко хора. Преди с приятелки, но доста малко неща, с една братовчедка. Сега вече с брат ми, мъжа ми и една друга братовчедка. Нали ви казах, че сега моята е в критическата и постоянно иска да й се обръща внимание.
   Откакто баща ми се върна не го оставя на мира, "Ела тук, къде отиваш?". От месец не може да я остави сама. Вчера излезе за няколко часа и тя пак стоя у нас, докато той се прибере. Все й казвам да си намира занимания да й минава времето, нищо не иска да прави. Трябва някой да я дундурка и да я успокоява, а мен това ме влудява. Навремето аз не получих подкрепа и разбиране от нея, сега тя ги изисква от мен. Ами не искам да съм й бавачка.
  Пред хората пак аз излизам лоша, че не се занимавам много-много с майка си, но повечето си знаят, че тя е особена и сигурно се досещат защо и аз постъпвам така. Тя не иска нито някой да й ходи в къщата, нито кани гости. Контактува с много малко роднини.
   Има и едно чувство на превъзходство при нея. Мисли се за нещо повече от другите. Това съм го говорила с нея. Все подценява другите. Вчера пак й казах, че не се държи добре с хората, че не е хубаво така. Например с брат ми. Постоянно му мрънка, обижда го и й казах, че така никой няма да я иска, че сама отблъсква хората. Тя пак казва всеки да си ходел и щяла да си тегли въжето. Ами да го тегли. Само приказва. Само манипулации се опитва да прави.

Това ми е най-болната тема.Моята майка се сваляше с преподавателите ми. На 18 посещавах една школа и преподавателя ми беше нещо като ментор, имахме близки приятелски отношения.Тя беше решила, че той ми се сваля и за да не остане по-назад решила да му вземе телефонния номер да пиели кафе. Да уточня, че човекът си имаше семейство и малко детенце.... И познайте дали можах да остана след случката в същата школа.
Имах си близки приятелки, които обаче след няколко идвания вкъщи, ако майка ми беше там, се дистанцираха след това от мен защото тя си умираше да им се оплаква пред мен колко съм зла, ужасна, смотана и т. н.... поставяше ме в отвратителни неочаквани унизителни ситуации пред близки и роднини, на сватбата ми, на кръщенето на децата ми, пред бившите свекъри....
Сега като напуснах мъжа ми, изведнъж ми се пише за най-добрата приятелка, ясно защо.

Не мога да повярвам какви истории с майки има...Направо ми се сви сърцето...
Искам, като стана майка да съм подкрепяща и толерантна.

Има страшно много хора и мъже и жени , които не стават за родители. Имат си едни или други проблеми с психиката . Но няма как да се направят закони , забраняващи на някого да стане родител.

много си права. И аз по тази причина дълги години се обвинявах, че аз съм виновна някакси, не е възможно тя, като майка, да има такова отношение към мен. Даже мъжа ми все казваше: "все пак ти е майка, мисли ти добро" понеже не можеше да се представи как една майка може да издевателства над детето си.

И за мен "no contact" се оказа най-доброто решение.  Връщам се назад в мислите си как се стигна до това и знам, че  ако бях продължила да общувам с нея, щеше да ме побърка.

Няма тема за бащите. Колкото се имам с майка си , толкова повече баща ми е отдалечен от мен.Имам по-голям брат от друг брак, които родител е починал , цялата рода на баща ми обръща внимание само на него.Но това е друга тема.