Какви са отношенията с майките ви?

  • 35 719
  • 571
# 510
Разбира се, че може. Дразнещото е, когато е с патос и вменяване на вина. Иначе като история просто си е ок. Повечето от нас сме преживели кризите и сме наясно с лишенията.
Виж целия пост
# 511
Натякването, особено многократно, за някакви майчини саможертви, си е индиректно вменяване на вина, затова се дразни. Чиста манипулация и злостен егоизъм,  а като е от мама,  още повече боли.
Виж целия пост
# 512
Да, точно за натякването става въпрос. Тя се е жертвала за детето, пък то не й играе по свирката - в общия случай, не живее по нейните правила.
Виж целия пост
# 513
Вондито, защо се дразниш, че майка ти споделя, че се е лишавала заради вас? Не разбирам.
Не очаквам да разбереш, Динчо, щом ми задаваш така въпроса. Аз също се лишавах от сън 2 години, за да може синът ми да спи спокойно и да расте здрав и щастлив. Но някак не ми идва отвътре да му го споделям с един такъв жален вид, очакваща съжаление от негова страна.
Виж целия пост
# 514
Майка ми е нарцистична, егоистична, инфантилна, манипулативна, токсична и често зла към мен. Изпитва някакво удоволствие да ме унижава и излага публично и го прави напълно съзнателно и целенасочено.
Тъй като е основната родителска фигура в моя живот като малка постоянно я оправдавах и обвинявах себе си за лошото и отношение към мен. Тя допълнително ме обвиняваше за щяло и нещяло. Лепеше ми подигравателни, неприятни епитети, които в младежките ми години ми създадоха ужасни комплекси.
Към днешна дата контактите ни съм ги свела до минимум в името на моето психично здраве. Или каквото е останало от него.
Виж целия пост
# 515
Вондито, синът ти не е на 31.
Като стане на толкова може и да му споделиш някой неща.
И тежки бяха 90 години на 20 век, макар че в моите спомени не са такива. Не съм ходила на море само през лятото на 1996, защото имах тримесечно бебе. Трудно беше за много хора, не го подценявайте.
Виж целия пост
# 516
Редно е порасналите деца малко поне да се замислят на тези неща - колко болно и горчиво трябва да му е станало на родителя, за да "натяква" или да каже "и аз обичам шоколад".
Колкото и болно и горчиво да ми стане, ако си позволя да натяквам на мое дете по такъв начин, това ще означава само едно - че съм тъпа и егоцентрична куха лейка.
Виж целия пост
# 517
Вондито, синът ти не е на 31.
Като стане на толкова може и да му споделиш някой неща.
И тежки бяха 90 години на 20 век, макар че в моите спомени не са такива. Не съм ходила на море само през лятото на 1996, защото имах тримесечно бебе. Трудно беше за много хора, не го подценявайте.
Ми не, и на 50 да стане, няма пък да му го споделя. Както казах, не очаквам никакво разбиране от майките мъченици от онези смутни времена.
Виж целия пост
# 518
Формално не трябва нищо да прави за теб, освен минимума по закон - хранене, обличане, водене на лекар, записване на градина и училище. Не да избира възможно най-доброто, а каквото дойде, без да си дава зор. На 18 ти посочва вратата и си самостоятелна биологична и социална единица. Нищо друго не е била длъжна да прави майка ти. Дали щеше да си доволна? Нямаше да ти казва нищо, защото е изпълнила минимума, за да съществуваш биологично. Или дори не ти хрумва и такъв вариант?
А ти дали си чувала, че фалшивата дилема е една от основните логически грешки в аргументацията, защото в този пост допускаш именно такава?
Виж целия пост
# 519
Редно е порасналите деца малко поне да се замислят на тези неща - колко болно и горчиво трябва да му е станало на родителя, за да "натяква" или да каже "и аз обичам шоколад".
Колкото и болно и горчиво да ми стане, ако си позволя да натяквам на мое дете по такъв начин, това ще означава само едно - че съм тъпа и егоцентрична куха лейка.

А защо мислиш, че не натякваш по някакъв начин и сега или няма да натякваш след време? Може да не се усещаш. Това, впрочем не го казвам конкретно за теб, а като цяло.

Как реши, че допускам фалшива дилема? Само защото ти така казваш? Съвсем си е реална дилемата и е достатъчно човек да види такъв сценарий на ненатякващ, но и нищо неправещ родител.  Абсолютно спокоен, безразличен. Тогава би трябвало всички да са доволни, но не са.
Виж целия пост
# 520
Какво правя или не правя аз в момента няма нищо общо с тезата ти, че ако родителят натяква за стореното за детето си с тон на пресвета мъченица преди да я изядат лъвовете, това е редно и детето трябва да се замисл дали не е виновно за склонността на майка си да хленчи и да вменява вина. Фокусирай се върху аргументите за тази теза, че силно издишат, ако изобщо ги има.

Как реши, че допускам фалшива дилема?
Чела съм си учебниците. Мислех, че и ти си поглеждала в тях. Явно, не. Попрочети за reasoning and logical fallacies.
Виж целия пост
# 521
Вондито, поживем увидем се казва на руски. Надявам се можеш да си го преведеш. Аз не съм майка мъченица от онези времена. За мен 90 години на 20 век са най-хубавите в живота ми - бях на 20+ и ми се случиха най-важните неща в живота.
Преди да съдите се опитайте да си го представите, макар че мен това изобщо не ме засяга. Нямам проблеми с майка си и не мисля, че съм правила жертви за детето си.
Виж целия пост
# 522
Само мога да кажа, на тези, които не ни разбират, радвайте се, че не ни разбирате.
Виж целия пост
# 523
Истината е, че хора, които не са го преживели, не могат да го възприемат, когато им се разкаже. Те търсят извинение и оправдание, защото от тяхна гледна точка е невъзможно родител да изрече такива неща.
Аз, като дете, все слушах: "Ех, ако не беше ти, какъв живот можех да имам... Но заради теб, за да не те оставя и да те от гледам, живея така. Трябва да си ми благодарна за жертвите ми. "
Добре ли звучи?
Виж целия пост
# 524
Еми, аз и за баща ми, алкохолик, съм чувала- еее, какво толкова, пийвал си е човекът. За щастие, хората, които не са живели с алкохолик, не знаят разликата между пийване и алкохолизъм. Та и за родителите, като имаш нормален такъв, ти се струва кощунство, как някой говори против майка/баща си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия