Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?

  • 69 972
  • 140
# 15
Здравейте.
Имам нужда от съвет.
Преди 7 години срещнах любовта на живота си. И двамата си допаднахме и се харесахме страхотно, като много се допълвахме на характер и се разбирахме перфектно.
За съжаление се случи така че трябваше да замине за чужбина по работа и така и не се върна.
Покани ме да ида при него много пъти но тук аз довършвах образование, после магистратура, после първа работа и все нямах възможност да ида, а и не знаех езика в държавата в която е той. Не исках да му тежа на място докато го уча и стоя без работа въпреки че той настояваше че не е проблем.
Записах езиков курс с идеята да ида по-нататък а междувременно ходех на гости всеки два месеца, а и той си идваше за 2 - 3 месеца веднъж годишно.
Всеки ден си говорехме с часове и поради честите ни виждания и разговори не усещах липсата му и не ми тежеше разстоянието.
В един момент обаче това почна да ми тежи освен това исках дете, а той ми каза, че не може да ми предложи на този етап, но ме обожава.
Въпреки това вследствие на това, че почнах вече да се чувствам самотна, беше ме страх да замина, той не искаше дете и ме подразни няколко пъти сериозно с някои свои действия реших че трябва да се разделим.
Стана така че междувременно едно друго момче правеше всичко възможно да спечели симпатиите ми и реших да използвам случая - да прекратя със сегашния и да започна с момчето. Малко егоистично но мислех че това ще ме улесни защото иначе много трудно щях да взема това решение.
Отидох му на гости за последен път и му казах че искам да прекратим като очаквах, че и той ще е ок с това и ще каже че е време. Казах му и че има друг.
Не очаквах обаче такава реакция - той направо полудя от мъка, не спа цяла вечер, плака със сълзи и разкри наистина колко ме обича и че не може без мен.
Въпреки това каза че трябва да ми признае нещо - че е имал паралелна секскуална връзка, защото не можел да издържа без секс ( той е мн сексуален).
Това направо ме съсипа, в началото го беше страх да си признае цялата истина но малко по малко я разкри и разбрах че от 5 години е започнал да се вижда веднъж седмично с друго момиче което си мисли че са в истинска връзка. С нея много му харесвал секса и затова не могъл да спре, но обичал само мен и не можел да се раздели с мен нито да ми каже. Мислел си че като се вижда само веднъж седмично не прави толкова голямо прегрешение. Сиг съм че не лъже че е имал връзка защото видях секс клипче на телефона му.
Побеснях и само аз си знам как се почувствах за всички тези години лъжи, изпокарахме се, но установих че още го обичам. Много ме заболя защото той знаеше че бих простила вс освен изневяра и пак го е направил.
Той си замина и ме излъга че е прекратил всичко с нея и когато дойде пак искаше уж “да ми се реваншира” и ми предложи брак.
Аз още си бях във връзка с другото момче.
Хванах го обаче че още си пише с момичето и отказах предложението му възмутена.
Той ми каза, че ако аз прекратя връзка с момчето той веднага ще я разкара, но сега се чувства ужасно че аз съм с друг затова остава с нея. Не можел да е сам.
Мен пък това мн ме подразни защото се чувствам онеправдана за 5те години изневери и искам да видя че той ще я остави за да ми се реваншира без значение дали сме заедно или не ако наистина тя е само за секс и не е влюбен в нея.
Той обаче отказа да го направи и това ме побърква.
В днешна дата аз се разделих с това момче защото не иЗлезе стока и още съм в комуникация с бившия ми.
Според вас ще мога ли да му повярвам отново някога и как мога да си върна доверието след толкова лъжи?
Човек който ме е мамил толкова време и не вижда нуждата да се реваншира прекратявайки може ли някога да бъде верен?
Аз още имам чувства към него и искам да я  остави и да и каже че е заради мен. Гадно ли е това от моя страна?

Не на мен секса не ми е липсвал толкова, мога да издържам и дълго без секс. А и какго казвам се виждахме често.
Другото момче не ме е зарязало, просто не беше това за което се представяше и аз го оставих. Той искаше много да е с мен и даже още иска. Така че ако става въпрос да ме е яд че нямам друг ще се върна при него. Но не е това което ме мъчи.
Аз не съм бройкала никой друг нито съм изневерявала по време на връзката от разстояние так че не е много коректно да ме обвиняваш “че не ставам за връзка”.
Виж целия пост
# 16
Скрит текст:
Здравейте, моята история е подобна, само че се задълбочи рязко след появата на детето. Просто мъжа ми си продължи стария начин на живот. Пиене до късно, ставане късно... Станах  слугиня, която се опитва да се справи със всичко сама. Мъжа си е по собствения план, който винаги започва с Аз. Когато се опитам да говоря с него , отговора е един" като не ти харесва си заминавай сама без детето". Много ми е болно и обидно. 8 г изтърпях какво ли не за да сбъднем мечтата си, да имаме детенце, заради мъжки фактор и множество инвитро процедури.

Здравейте,  bijjy,

Поздравявам Ви за сбъднатата мечта и положените от Ваша страна отдаденост и усилия в този нелек процес - инвитро процедурите!

Споделяте, че нещата се задълбочават след появата на детето, но също така мъжът Ви "си продължи стария начин на живот", което ме кара да предполагам, че и преди появата на детето това негово поведение е съществувало. Тоест детенцето е само "катализатора". Незнам от колко време сте заедно и каква е възрастта на детето Ви, но е нормално да Ви е "болно и обидно"!

Помислете върху това какво Ви носят отношенията с мъжа Ви, какво Ви свързва с него (освен детето). От описанието си създавам впечатлението, че Вие правите всичко и той по никакъв начин не участва в семейството, но може и да греша ... Ако Вие искате да запазите тези отношения и ако мъжът Ви също иска да остане в тях по някакъв начин, е необходимо и двамата да знаете това и да обсъдите по какъв начин би било най-добре за всеки да участва в тази връзка.

Също така, за да се включва повече той, е важно Вие да му дадете тази възможност като си позволите да го въвличате повече в семейните задължения. Това е бавен процес и изисква търпение. Всяка двойка е добре да намери своя най-подходящ начин за това. Често, един мъж за да се чувства "ангажиран" да направи нещо, е необходимо ние да отстъпим от ролята на "вършещи всичко" жени като по този начин осигуряваме "пространство" за действие от страна на мъжа. За съжаление обаче, това не винаги е достатъчно, ако мъжът просто изначално няма желание да участва в семейството, но това няма как да знам на този етап.

Дано да успеете да намерите път един към друг, успех!
Петя
Много ви благодаря за отговора. От 10 г сме заедно, като половината време сме били по репродуктивни клиники. Детенцето е на почти 2 г. И двамата сме наясно че ако послвдния опит инвитро не беше успешен нямаше да сме към днешна дата заедно. Никой от двамата неиска да се разделя с детето , а работата ни не позволява съвместяване на дете и работа. Аз съм от много рано. А той отсъства понякога със седмици. Помощ от близки нямаме. За мен това е втори брак . С първия изкарахме 15 г.когато детето вече стана по самостоятелно. Беше подобно положението. Имаше и мания за закупуване на техника макар и хладилника да е празен. Със задълженията вкъщи е трудно сама да се справям да, но повече ме вълнува въпроса как да излязат мъжете от зоната си на комфорт, как да си пренаредят приоритетите, как да намират време за семейството, кога " ще пораснат" и ще се държат като отговорни мъже? Или да се мъчим някак си, да оцелеем отглеждайки сами децата си ? Като напреднат годинките, и тези въпроси стават трудни за решаване. Благодаря!

Разбирам. Наистина с годините това са въпроси, които са трудни за решаване и същевременно много важни!
Споделяте, че и двамата сте наясно, че нямаше да сте заедно, ако последната процедура е била неуспешна, което ме кара да допусна, че детето и трудностите, през които сте преминали за него е това, което ви държи и крепи като двойка.  Все пак, помислете за себе си има ли и друго, което ви свързва. Ако няма друго, то дали ще отглеждате детето си сама или заедно с него при сегашните обстоятелства - има ли разлика и каква?

"как да излязат мъжете от зоната си на комфорт, как да си пренаредят приоритетите, как да намират време за семейството, кога " ще пораснат" и ще се държат като отговорни мъже?" - първо е важно да знаем дали този мъж иска това, което и ние що се отнася до семейство, каква е неговата представа за семейство и едва след това да обсъдите заедно разпределянето на отговорностите и задълженията, в които да се включвате ЗАЕДНО, а не само Вие!

Възможно е това негово поведение да се дължи на факта, че той изначално не желае да отделя време на семейството си, за него това да не е приоритет и да не желае да прояви отговорност, обсъдете това с него и разберете дали е така. Ако не желае, тогава помислете за себе си защо бихте продължили да очаквате от него това, ако знаете вече неговата нагласа. Нужно е той самият да направи това приоритет в живота си и след това заедно да обсъдите как да продължите напред.

Успех!
Виж целия пост
# 17
Здравейте.
Имам нужда от съвет.
Преди 7 години срещнах любовта на живота си. И двамата си допаднахме и се харесахме страхотно, като много се допълвахме на характер и се разбирахме перфектно.
За съжаление се случи така че трябваше да замине за чужбина по работа и така и не се върна.
Покани ме да ида при него много пъти но тук аз довършвах образование, после магистратура, после първа работа и все нямах възможност да ида, а и не знаех езика в държавата в която е той. Не исках да му тежа на място докато го уча и стоя без работа въпреки че той настояваше че не е проблем.
Записах езиков курс с идеята да ида по-нататък а междувременно ходех на гости всеки два месеца, а и той си идваше за 2 - 3 месеца веднъж годишно.
Всеки ден си говорехме с часове и поради честите ни виждания и разговори не усещах липсата му и не ми тежеше разстоянието.
В един момент обаче това почна да ми тежи освен това исках дете, а той ми каза, че не може да ми предложи на този етап, но ме обожава.
Въпреки това вследствие на това, че почнах вече да се чувствам самотна, беше ме страх да замина, той не искаше дете и ме подразни няколко пъти сериозно с някои свои действия реших че трябва да се разделим.
Стана така че междувременно едно друго момче правеше всичко възможно да спечели симпатиите ми и реших да използвам случая - да прекратя със сегашния и да започна с момчето. Малко егоистично но мислех че това ще ме улесни защото иначе много трудно щях да взема това решение.
Отидох му на гости за последен път и му казах че искам да прекратим като очаквах, че и той ще е ок с това и ще каже че е време. Казах му и че има друг.
Не очаквах обаче такава реакция - той направо полудя от мъка, не спа цяла вечер, плака със сълзи и разкри наистина колко ме обича и че не може без мен.
Въпреки това каза че трябва да ми признае нещо - че е имал паралелна секскуална връзка, защото не можел да издържа без секс ( той е мн сексуален).
Това направо ме съсипа, в началото го беше страх да си признае цялата истина но малко по малко я разкри и разбрах че от 5 години е започнал да се вижда веднъж седмично с друго момиче което си мисли че са в истинска връзка. С нея много му харесвал секса и затова не могъл да спре, но обичал само мен и не можел да се раздели с мен нито да ми каже. Мислел си че като се вижда само веднъж седмично не прави толкова голямо прегрешение. Сиг съм че не лъже че е имал връзка защото видях секс клипче на телефона му.
Побеснях и само аз си знам как се почувствах за всички тези години лъжи, изпокарахме се, но установих че още го обичам. Много ме заболя защото той знаеше че бих простила вс освен изневяра и пак го е направил.
Той си замина и ме излъга че е прекратил всичко с нея и когато дойде пак искаше уж “да ми се реваншира” и ми предложи брак.
Аз още си бях във връзка с другото момче.
Хванах го обаче че още си пише с момичето и отказах предложението му възмутена.
Той ми каза, че ако аз прекратя връзка с момчето той веднага ще я разкара, но сега се чувства ужасно че аз съм с друг затова остава с нея. Не можел да е сам.
Мен пък това мн ме подразни защото се чувствам онеправдана за 5те години изневери и искам да видя че той ще я остави за да ми се реваншира без значение дали сме заедно или не ако наистина тя е само за секс и не е влюбен в нея.
Той обаче отказа да го направи и това ме побърква.
В днешна дата аз се разделих с това момче защото не иЗлезе стока и още съм в комуникация с бившия ми.
Според вас ще мога ли да му повярвам отново някога и как мога да си върна доверието след толкова лъжи?
Човек който ме е мамил толкова време и не вижда нуждата да се реваншира прекратявайки може ли някога да бъде верен?
Аз още имам чувства към него и искам да я  остави и да и каже че е заради мен. Гадно ли е това от моя страна?

Здравейте, Мélisande,

Разбирам притесненията Ви и за човек като Вас, който както казвате би простил всичко освен изневяра е нормално да се чувствате по този начин.  Още повече че партньорът Ви е знаел това и все пак го е направил.
От разказа разбирам, че всъщност през по-голямата част от връзката Ви (5 от общо 7 години заедно) той е имал паралелна връзка. Не ми става ясно, но предполагам, че той все още е в чужбина.

"Според вас ще мога ли да му повярвам отново някога и как мога да си върна доверието след толкова лъжи?
Човек който ме е мамил толкова време и не вижда нуждата да се реваншира прекратявайки може ли някога да бъде верен?" - Изграждането на доверие след като е било разрушено и нарушавано системно е труден, бавен и много деликатен процес, в които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да участват ДВЕТЕ страни - тоест и партньорът Ви!Невъзможно е Вие сама да си върнете доверието в него без той да участва в този процес, особено ако отказва да прекрати отношения с другото момиче (без значение по каква причина). Ако вие сте готова да се доверите отново, то и той трябва да е готов да бъде честен и лоялен към Вас. Възстановяването на доверието към друг човек винаги е двустранен процес!

Разбирам, че все още сте емоционално свързана с него и вероятно имате силни чувства, но моята препоръка е да помислите върху следното - ако сте отново заедно, какво бъдеще би имала тази връзка и как бихте я поддържали - от разстояние, Вие бихте ли отишли в чужбина при него, той би ли се върнал? Кой вариант е удачен лично за Вас? Как си представяте бъдещето си заедно и къде? Дори да сте заедно, бихте ли се чувствала спокойна с него и уверена в неговата откритост и честност занапред?

Успех!
Виж целия пост
# 18
Здравейте , имам съпруг и бебе , но не спирам да мисля и да имам чувства към бившия си , не знам какво да направя ... моля за съвет. Благодаря
Виж целия пост
# 19
" ...първо е важно да знаем дали този мъж иска това, което и ние що се отнася до семейство, каква е неговата представа за семейство и едва след това да обсъдите заедно разпределянето на отговорностите и задълженията, в които да се включвате ЗАЕДНО, а не само Вие!"

Да попитам по повод гореказаното:
  Добре - разговор е проведен( и то неведнъж), всеки път с заключението "Да, права си, ще помагам" или да, има същите виждания за семейство. Но всичко това е само на думи. Примерно околко месец или по-малко се включва в задълженията и отговорностите. След което постепенно е много уморен и докато се усетя - всичко се връща в изходна позиция.

 Та въпросът ми е: При положение, че той на думи е съгласен, но когато му посочиш, че на практика не го прави - той отрича - какво да направи жената? И каква реакция да има спрямо партньора?
Виж целия пост
# 20
Здравейте Simple Smile  Радвам се, че имам възможността да се обърна към специалист.
Аз съм на 30, той на 40. Аз имам предишен брак и дете на 7 години, той е имал една единствена сериозна връзка, която е продължила 2 години и е била преди 10 години.
1.Заедно сме от 3 години, живеем в негов апартамент. Той е маниак на тема чистота. Има правила за абсолютно всичко, иска всичко да се случва по неговият начин и всяко отклонение от правилата му води до разправии. В началото гледах много оптимистично на нещата, казвах си, че всеки си има странности и това е неговото. Реших, че мога да живея с това. Отивайки да живеем при него с дъщеря ми , тя започна да спи сама и започна дългото приучаване на това. В продължение  на месеци тя идваше по някое време вечер, плачеше и обясняваше колко я е страх. Като родител гледах да подходя с разбиране, успокоявах я. Цъках лампата в коридора. Купих нощна лампа. Той обаче беше много против методите ми и постоянно ми правеше забележки. Изгасяше след мен лампата и твърдеше, че това струва пари и тя е време да се научи да спи сама без лигавщини. Дъщеря ми е леко разглезена, обича да е залепена за мен, има претенции за храната , има проблем и с изговарянето на някои букви и подобни, но пък ме слуша за всичко останало и е много разбрано дете. Реших, че той като страничен наблюдател вижда неща, които моята майчина душа не може и започнах да следвам съветите му, които според него щяха да са за доброто на детето. Имаше моменти, в които не успявах и следваше отново разправия. Родителите ми също много ми помагаха и я взимаха от градина понякога когато бях до късно на работа, той имаше и претенции как те я гледат и че се прегръщат и си говорят на "зайче", "пиленце" и подобни. Аз бях благодарна на родителите ми, че ми помагаха и тези техни отношения с детето не ми пречеха.
3.В неговия дом трябваше да се спазва страхотна хигиена. Къпане веднага след влизане през вратата. Трябваше да ходя с едни и същи дрехи поне 3 дни подред с цел пестене на пари. Чиниите се миеха по определен начин. Прозорците в кухнята се отваряха според определени правила. Дори цял ден да бях чистила и готвила, той влизаше през вратата и намираше какво не е наред и започвахме отново едни безкрайни разговори, които за да приключат аз трябваше да отстъпя.Работата ми е много добре платена и натоварена и е имало моменти, в които е трябвало той да води детето на градина, да го взима и да готви. Това са ми едни от най- трудните моменти. Изморена от работа по цели нощи съм стояла да разговарям с него, за това колко много прави той за мен и детето , а аз не го оценявам. Научих се по някакъв начин да си премълчавам и да не му обръщах внимание. Тъй като той много често отсъстваше, той е земеделски производител и е имало и по 7-10 не се е прибирал. Което  е времето за мен да си отдъхна и да бъда отново себе си.
4. Той започна да иска да има дете, аз се съгласих, като обсъдихме някои от правилата и желанието ми да настъпи промяна, защото това много ми тежи. Той се съгласи и реално наистина имаше промяна. Детето обаче така и не ставаше почти 1 година. Решихме да си направим прегледи и се установи, че той не може да има деца по естествен път, ще се наложи ин витро. Сперматозоидите му бяха неподвижни и реално нямаше как да стигнат яйцеклетката и да я оплодят. Обсъдихме ситуацията и решихме да го направим. През целият процес, той беше най-милият човек на света, но аз под въздействието на всички тези хормони бях нервна, уплашена, дъщеря ми беше при родителите ми повече от месец.За щастие от първия път чудото се случи.Бях бременна и бяхме много щастливи. Започна едно лудо повръщане от моя страна и два пъти лежане в болница, което се отрази на дъщеря ми, защото тя реши че съм болна от нещо и ще ме загуби. Започна все по- често да тропа с крак и да се оплаква от различни неща, държеше се не добре с мен, а с него чудесно.През този период се наложи той да се грижи за домакинството и за нея и явно, че му дойде в повече. Започна да ме обвинява, че се преструвам, че не ми е наистина лошо и подобни неща. Имахме доста обтегнати отношения, на мен вече всичко започваше много да ми тежи.
5. Започна карантината и отидохме на село при майка му, която е вдовица от 30 години. Там правилата бяха още по- ужасни и стегнати. За да отговориш на очакванията й трябваше да стоя и да не мърдам изобщо.Когато малката се хранеше не трябваше да има трохи и без шум за да си чува турския филм. Детето пощуря. Един ден 5 5 часа плака и вика и всичко това беше насочено само към мен. Реших, че ако продължа така да живея ще се побъркам и една сутрин реших да обсъдя с ММ как искам да си ни прибере вкъщи. Обясних му, че не се чувствам добре. Той обаче извика майка си и започна ужасен скандал. Аз бременна в края на 4 месец, те двамата срещу мен бълваха змии и гущери колко съм зла и как детето ми е дявол. Това много ме обиди, казах им какво мисля за правилата им и за начина им на живот, като по мое мнение не бях много груба. Той се обиди, тя се обиди и започнаха да ме подминават като все едно съм прокажена. Почувствах се ужасно. Реших да се извиня. Отидох да говоря с майка му и й казах, че съжалявам, че не й е станало приятно, но това е само мое мнение. Тя не прие извиненията ми и каза, че не е трябвало да забременявам и че ние със синът й нямаме бъдеще, тя щяла да направи всичко възможно да ни раздели. На другия ден се обадих на баща ми и го помолих да дойде и да ни прибере. От тогава съм при родителите ми. Вече в почти 7 месец. Той се обажда от време на време, но по никакъв начин не показва, че съжалява или се извинява. Очаква, че ще се прибера така както съм си отишла. Мисълта, че трябва да се върна ме кара да се чувствам зле. От както сме при родителите ми се чувствам спокойна, детето няма нервни изблици и всичко е спокойно. Тъжна съм само за това, че се чувствам като инкубатор, плача много често, че съм дала прекалено много на човек, който явно не би направил това за мен. Объркана съм. Не знам как да подходя. Мога още днес да си хвана детето и да се върна  неговото жилище, той няма да ме изгони, но ме е страх, че ще стане по- зле от преди.Иска ми се поне да покаже, че съжалява.
Не знам дали съм права. Търся вината в себе си, как не съм видяла по- рано сигналите и защо не съм си тръгнала по- рано, но уви вече е късно да мисля за това. Не мога да върна времето назад.
Ще се радвам на насоки как да подходя в тази ситуация и дали има смисъл да се боря за това семейство? До каква степен е възможна промяна от негова или от моя страна?Имам нужда от безпристрастно странично мнение.

Благодаря ви за отделеното време Simple Smile

Здравейте, скъпа Анонимна,

Ситуацията, в която се намирате наистина е деликатна и разбирам, че сте объркана и сякаш "на кръстопът", в който всяка една посока е важна и е много трудно да избереш по коя да поемеш!

"дали има смисъл да се боря за това семейство" - това е най-важният въпрос, на който препоръчвам да обърнете внимание лично за себе си в момента. Казвам в момента, защото споделяте, че сега се чувствате спокойна, дъщеря Ви  също, вероятно усещате подкрепата и защитата на Вашите родители, което е благоприятно  за равносметка, осмисляне, анализ.

Но да се върнем към въпроса дали има смисъл да се борите. Трябва да подчертаем, че за да стигнете до отговора е нужно да се обърне внимание на много аспекти от отношенията ви, тоест отговора е комплексен, изисква време и е процес, през които се преминава. За съжаление, тук няма как да обхванем в дълбочина всичко, но все пак ще дам няколко насоки:

- Помислете имало ли е ситуации, в които мъжът Ви е променял нещо - мнение по даден въпрос, дали се е съгласявал с Вас за нещо, дали е приемал Вашата позиция по даден въпрос, доколко е кооперативен. От разказа виждам доста примери за приемане, съгласяване от Ваша страна, но за да се работи в посока запазване на отношенията е важно да се знае дали и доколко и другия човек е готов да се бори.

- Забелязвам, че в отношенията между Вас има едно постоянно присъствие на правила, критика и осъждане. Много е важно дали тази критика е градивна или не, как се поднася, дали се дава заедно с предложение за това как нещо може да се подобри (градивна критика) или е само с цел да подцени, осъди и омаловажи. При втория случай, често се получава така, че колкото и да се съгласяваме, приемаме, премълчаваме, винаги ще има още и още неща, които няма да са достатъчно "добри" за човека, който ни критикува. И порочния кръг продължава.

- "той няма да ме изгони, но ме е страх, че ще стане по- зле от преди" - за да не се повтаря един сценарий, е необходимо нещо в този сценарий да е различно. Помислете какво би било различното, ако се върнете при него? До момента Вие сте показвала многократно готовност за приемане, промяна, съгласие, а той какво би променил? Отношенията в двойката са като "танц за двама", в който всеки един от партньорите има своите 5 стъпки, но понякога се случва така, че един извървяваме 10...

- Как Вие бихте могла да продължите с правилата? Какви са границите Ви? Колко можете да приемате, има ли неща, с които не бихте могла да се съгласите? Ако да, споделете ги с него, той е важно да знае какво можете да приемете и какво - не.

За съжаление не можем да обхванем всичко, а за да настъпи по-трайна промяна е необходима по-задълбочена работа, но помислете върху изброените насоки като начало.

Пожелавам Ви успех и леко раждане,
Петя Г.
Виж целия пост
# 21
Здравейте , имам съпруг и бебе , но не спирам да мисля и да имам чувства към бившия си , не знам какво да направя ... моля за съвет. Благодаря

Здравейте, donchevaa123,

Тук са важни няколко неща:
- Как е приключила връзката с бившия Ви;
- Какво изпитвате към съпруга си;
- Дали освен чувствата към бившия си имате желание да възобновите отношения с него и какви биха били те;
- Какво ще Ви донесат тези отношения - щастие, болка, сигурност или друго...

Успех,
Петя Г.
Виж целия пост
# 22
" ...първо е важно да знаем дали този мъж иска това, което и ние що се отнася до семейство, каква е неговата представа за семейство и едва след това да обсъдите заедно разпределянето на отговорностите и задълженията, в които да се включвате ЗАЕДНО, а не само Вие!"

Да попитам по повод гореказаното:
  Добре - разговор е проведен( и то неведнъж), всеки път с заключението "Да, права си, ще помагам" или да, има същите виждания за семейство. Но всичко това е само на думи. Примерно околко месец или по-малко се включва в задълженията и отговорностите. След което постепенно е много уморен и докато се усетя - всичко се връща в изходна позиция.

 Та въпросът ми е: При положение, че той на думи е съгласен, но когато му посочиш, че на практика не го прави - той отрича - какво да направи жената? И каква реакция да има спрямо партньора?

Здравейте, полезен въпрос, благодаря Ви!

Вие сте направили първата стъпка, тоест постигнали сте съгласие, имате сходни разбирания и виждания, което е добра основа. От тук нататък следва по-трудното, а именно да се приложи това в поведението. Хубаво е също, че той все пак се е включвал в задълженията и отговорностите.

"Какво да направи жената? И каква реакция да има спрямо партньора?" - наистина е важна реакцията на жената и то най-вече след като партньорът се е включил в определено домашно задължение. Често, ние жените очакваме, че мъжът ще се справи с дадена задача така, както го правим ние, че ще свърши дадено нещо по определен начин, както искаме и ако това не се случи, ние сме недоволни, критикуваме, осъждаме. Това, от своя страна "вкарва" мъжа в мисли като например  "хм, след като тя не е доволна, по-добре следващия път да не правя това, защото така или иначе няма да й хареса". И се отдръпва.  Затова би било полезно жената да поощрява, да похвали или да покаже на мъжа точно как да направи дадено нещо с пример (ако той не знае как или го прави грешно) и другата важна стъпка е жената да остави мъжа наистина да направи определеното нещо, тоест ако сте обсъдили, че той трябва да го направи, да не го правите Вие. Още нещо - хубаво е и двамата да разберете за себе си има ли задължения, които са ви по-приятни от други, тоест на кой кое му харесва повече  или поне му е по-малко неприятно Simple Smile И на базата на това знание така да разпределите  домашните задължения, че да преминавате през тях възможно по-безпроблемно и леко и за двама ви!

Успех,
Петя Г.
Виж целия пост
# 23
Здравейте , имам съпруг и бебе , но не спирам да мисля и да имам чувства към бившия си , не знам какво да направя ... моля за съвет. Благодаря

Здравейте, donchevaa123,

Тук са важни няколко неща:
- Как е приключила връзката с бившия Ви;
- Какво изпитвате към съпруга си;
- Дали освен чувствата към бившия си имате желание да възобновите отношения с него и какви биха били те;
- Какво ще Ви донесат тези отношения - щастие, болка, сигурност или друго...

Успех,
Петя Г.
1-връзката ни приключи , заради него , не бях готова за дете а той много искаше , в продължение на една година ме търсеше но аз си смених и адрес и телефон и нямаше контакт с мен
2-към съпруга ми чувствам единствено приятел
3-Искам да възнобновя връзката си с бившия , даже и той много иска , но както вече бях споменала имам малко бебе
4-биха ми донесли щастие , радост, спокойствие. И двамата искаме да сме заедно даже няма проблем да живеем ние тримата аз , бебето и (бившия) но не знам как да кажа на съпруга ми ние с него нямаме брак да уточня ,не знам как да постъпя
Виж целия пост
# 24
Добър вечер, не знам точно как да започна, омъжена съм от година, близо 2г и половина съм със съпруга ми, от близо година отношенията ни са някак променливи, ту сме ок лудо влюбени, след няколко дни вече отдръпнати един от друг, тоест отдръпвам се аз, преживях мисед аборт, казаха на съпруга ми да спре цигарите, той се крие, не си признава, лъже, че не пуши, аз не съм пушач, усещам много,отделно много ме напряга това, че не живеем на едно място, седмица в тях, седмица в нас, в моя дом живее само баба ми, тоест това е нейн дом, в тях неговото семейство, не става нито там да сме постоянно, нито вкъщи, и двамата търсехме едно спокойствие в другия, но аз така и не го намерих никъде, на моменти си мисля дали сама няма да се чувствам по добре, поне няма да има кой да ме лъже, да обещава напразни обещания, обичам го, но не мога да превъзмогна тези елементарни лъжи, за мен щом лъже за това е способен на какво ли не тогава! Какво мислите вие, какво ще ме посъветвате? Благодаря предварително
Виж целия пост
# 25
Здравей Петя имам проблем с моя годеник. Аз много ревнувам, бях намирала някой неща в телефона му което още повече ми засили ревността.
Проблема идва от предишна връзка, там се почувствах предадена излъгана. Сега в сегашната ми връзка поради пандемията останахме в различни държави. Той в Англия, аз в България.
Той е британец.
Бяхме там заедно но след много скандали реших да се прибера за малко.
Така останах тук, той лъже доста, хващала съм го.
Но накрая мен изкарва виновна за скандалитв ни.
Имам много голям проблем с доверието.
Какво бихте ме посъветвали.
След няколко дена пътувам до Англия до Лондон и от там трябва да търся транспорт за Шефилд.
Аз смятам че той като мъж трябва да дойде да ме вземе мен като жена. Не аз да се лутам сама там. Той смята че ще се по харчат мнпари не нужно.
Което отново започват скандали, и смята че аз не съм никога щастлива.
Аз просто искам да съм сигурна и убедена в намеренията му. А когато той избухва прибързано, или ме лъже. Аз се съмнявам в него и думите му и така никой от двамата не се чувства добре
Виж целия пост
# 26
Здравейте , имам съпруг и бебе , но не спирам да мисля и да имам чувства към бившия си , не знам какво да направя ... моля за съвет. Благодаря

Здравейте, donchevaa123,

Тук са важни няколко неща:
- Как е приключила връзката с бившия Ви;
- Какво изпитвате към съпруга си;
- Дали освен чувствата към бившия си имате желание да възобновите отношения с него и какви биха били те;
- Какво ще Ви донесат тези отношения - щастие, болка, сигурност или друго...

Успех,
Петя Г.
1-връзката ни приключи , заради него , не бях готова за дете а той много искаше , в продължение на една година ме търсеше но аз си смених и адрес и телефон и нямаше контакт с мен
2-към съпруга ми чувствам единствено приятел
3-Искам да възнобновя връзката си с бившия , даже и той много иска , но както вече бях споменала имам малко бебе
4-биха ми донесли щастие , радост, спокойствие. И двамата искаме да сме заедно даже няма проблем да живеем ние тримата аз , бебето и (бившия) но не знам как да кажа на съпруга ми ние с него нямаме брак да уточня ,не знам как да постъпя

Здравейте,

В тази ситуация най-много ще ви помогне искреността и уважението - първо към самата себе си и след това към другите. Ако чувствате, че имате нещо недоизчистено, недоизживяно или недоизяснено с бившия си, говорете с него и се изяснете! Когато не сме приключили (физически или емоционално) докрай с една връзка, тя продължава да ни влияе и дори може да пречи на нашите следващи отношения, не само със съпруга ви, но и с всеки следващ. Без значение какъв ще е изходът от този разговор, Вие ще спечелите облекчение, яснота за себе си и ще знаете как да постъпите! Също така, ще можете да продължите с чисто съзнание и най-вече изяснени отношения. Бъдете открита, без предварителни очаквания или сценарии, просто проверете неговата нагласа.
 
Бъдете уверена, че заслужавате щастливи отношения и любящ партньор, имате право на това!
Относно съпруга Ви - с него винаги ще Ви свързва детенцето, затова подхранвайте към него уважение като баща на детето, с който ще продължите да общувате и занапред. Към него също подходете открито и честно.

Смелост и успех,
Петя
Виж целия пост
# 27
Добър вечер, не знам точно как да започна, омъжена съм от година, близо 2г и половина съм със съпруга ми, от близо година отношенията ни са някак променливи, ту сме ок лудо влюбени, след няколко дни вече отдръпнати един от друг, тоест отдръпвам се аз, преживях мисед аборт, казаха на съпруга ми да спре цигарите, той се крие, не си признава, лъже, че не пуши, аз не съм пушач, усещам много,отделно много ме напряга това, че не живеем на едно място, седмица в тях, седмица в нас, в моя дом живее само баба ми, тоест това е нейн дом, в тях неговото семейство, не става нито там да сме постоянно, нито вкъщи, и двамата търсехме едно спокойствие в другия, но аз така и не го намерих никъде, на моменти си мисля дали сама няма да се чувствам по добре, поне няма да има кой да ме лъже, да обещава напразни обещания, обичам го, но не мога да превъзмогна тези елементарни лъжи, за мен щом лъже за това е способен на какво ли не тогава! Какво мислите вие, какво ще ме посъветвате? Благодаря предварително

Здравейте, Marinela00,

Когато търсим спокойствие в друг човек, ние не бихме могли да го открием, ако то не се намира първо в самите нас. в този ред на мисли, вероятно всеки един от вас двамата се опитва да намери спокойствие в другия, но ако и двамата сами по себе си не сте уравновесени и спокойни, няма да намирате и спокойствието в другия.

Помислете с какво и къде Вие не сте докрай честна със себе си, дали за нещо лъжете себе си. Нашите партньори са нашето огледало във връзката и ни отразяват! И всъщност правят това, което им позволяваме да правят.

"отделно много ме напряга това, че не живеем на едно място, седмица в тях, седмица в нас" - обсъдете заедно варианти за това как бихте живяли занапред, нека всеки да сподели своята готовност, нагласа и след това да прецените какво би било най-добре за двама ви! Незнам дали сте споделяли на съпруга си това, но ако не сте - той няма как да знае какво Ви напряга.

Споделяте, че често Вие се отдръпвате - в какви моменти, кога изпитвате такава нужда, какво прави той? Той отдръпва ли се също и кога? Доколкото разбирам, отношенията ви са променливи откакто сте сключили брак, преди това имало ли е такова отдръпване? Отговорете си на тези въпроси първо сама и след това обсъдете открито със съпруга Ви, споделете му какво Ви напряга и от какво имате нужда, вярвам, че ако държи на отношенията ви, ще откриете заедно решение. Ако Вие първа покажете поведение на честност и искреност, има по-голяма вероятност и той да прояви това към Вас.

Успех,
Петя Г.
Виж целия пост
# 28
Здравей Петя имам проблем с моя годеник. Аз много ревнувам, бях намирала някой неща в телефона му което още повече ми засили ревността.
Проблема идва от предишна връзка, там се почувствах предадена излъгана. Сега в сегашната ми връзка поради пандемията останахме в различни държави. Той в Англия, аз в България.
Той е британец.
Бяхме там заедно но след много скандали реших да се прибера за малко.
Така останах тук, той лъже доста, хващала съм го.
Но накрая мен изкарва виновна за скандалитв ни.
Имам много голям проблем с доверието.
Какво бихте ме посъветвали.
След няколко дена пътувам до Англия до Лондон и от там трябва да търся транспорт за Шефилд.
Аз смятам че той като мъж трябва да дойде да ме вземе мен като жена. Не аз да се лутам сама там. Той смята че ще се по харчат мнпари не нужно.
Което отново започват скандали, и смята че аз не съм никога щастлива.
Аз просто искам да съм сигурна и убедена в намеренията му. А когато той избухва прибързано, или ме лъже. Аз се съмнявам в него и думите му и така никой от двамата не се чувства добре

Здравейте, Arven,

Когато не се доверяваме, животът ни става труден, непоносим, превръща се в непрекъснато предчувствие за предстоящо разочарование. Това оказва влияние върху отношенията ни - с настоящ или бъдещ партньор, сякаш с всеки следващ се повтаря същото.

За да имаме доверие към другите - трябва да имаме доверие и към себе си. Доверието все пак е риск! И никой не може да ни даде гаранция, че ще направи всичко това, което обещава. И това е цената на доверието, която може да се наложи да платим, за да се почувстваме разочаровани… или щастливи! Но ако никога не се доверим, ние се обричаме на постоянна неудовлетвореност. Да, ще има разочарования, но след като се научите да се доверявате, животът Ви ще стане по-малко тежък, а хората, на които сте направили този подарък, ще го оценят и ще привличате хота, които оправдават доверието Ви. Ето и някои допълнителни насоки:

- Фокусирайте се само отношенията, в които се намирате в момента. Разграничете миналия си опит, особено негативния. В крайна сметка с нас често се случва това, от което се страхуваме;
- Отговорете си честно - поставяте ли парнтьора си в оправдателна позиция? Искате ли от него да ви се „отчита“ за всичко?;
- Ако искате доверие, изхождайте от това, че партньорът ви е напълно честен с вас. Споделете му, че имате нужда от това той да бъде по-открит, прозрачен, за да му се доверите и вие. Процесът на доверие в отношенията е взаимен!;
-  Старайте се да виждате в парнтьора си добрите му качества и да му говорите за тях. Акцентирайте на това, че му имате доверие. Така по-лесно ще настроите и него за едни по-открити и честни отношения.

Пожелавам успех и повече моменти в които и двамата се чувстате добре,
Петя Г.
Виж целия пост
# 29
Скрит текст:
Здравейте , имам съпруг и бебе , но не спирам да мисля и да имам чувства към бившия си , не знам какво да направя ... моля за съвет. Благодаря

Здравейте, donchevaa123,

Тук са важни няколко неща:
- Как е приключила връзката с бившия Ви;
- Какво изпитвате към съпруга си;
- Дали освен чувствата към бившия си имате желание да възобновите отношения с него и какви биха били те;
- Какво ще Ви донесат тези отношения - щастие, болка, сигурност или друго...

Успех,
Петя Г.
1-връзката ни приключи , заради него , не бях готова за дете а той много искаше , в продължение на една година ме търсеше но аз си смених и адрес и телефон и нямаше контакт с мен
2-към съпруга ми чувствам единствено приятел
3-Искам да възнобновя връзката си с бившия , даже и той много иска , но както вече бях споменала имам малко бебе
4-биха ми донесли щастие , радост, спокойствие. И двамата искаме да сме заедно даже няма проблем да живеем ние тримата аз , бебето и (бившия) но не знам как да кажа на съпруга ми ние с него нямаме брак да уточня ,не знам как да постъпя

Здравейте,

В тази ситуация най-много ще ви помогне искреността и уважението - първо към самата себе си и след това към другите. Ако чувствате, че имате нещо недоизчистено, недоизживяно или недоизяснено с бившия си, говорете с него и се изяснете! Когато не сме приключили (физически или емоционално) докрай с една връзка, тя продължава да ни влияе и дори може да пречи на нашите следващи отношения, не само със съпруга ви, но и с всеки следващ. Без значение какъв ще е изходът от този разговор, Вие ще спечелите облекчение, яснота за себе си и ще знаете как да постъпите! Също така, ще можете да продължите с чисто съзнание и най-вече изяснени отношения. Бъдете открита, без предварителни очаквания или сценарии, просто проверете неговата нагласа.

Бъдете уверена, че заслужавате щастливи отношения и любящ партньор, имате право на това!
Относно съпруга Ви - с него винаги ще Ви свързва детенцето, затова подхранвайте към него уважение като баща на детето, с който ще продължите да общувате и занапред. Към него също подходете открито и честно.

Смелост и успех,
Петя
Много ви благодаря за отговора
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия